Самардала (Allium siculum / Nectaroscordum siculum ssp.bulgaricum)
Ароматната подправка, която в комбинация с хляб и масло, те връща в детството
Чете се за 1 мин.
Самардалата е растение от семейство Лукови и е традиционна съставка в шарената сол. Добре позната е на Балканския полуостров и се радва на употреба по-специално в България.
Самардалата е подправка, позната още под имената меден чесън, нектаров чесън, български лук, българско лале и др.
Растението е тревисто, близък родственик на лука и чесъна, расте на луковици, от които излизат 2 и повече стръка с дължина до 40 см, които имат трилъчева форма и са леко усукани.
Расте във влажни и сенчести гори и характерното е, че между май и началото на юни цъфти с грациозно увиснали камбановидни цветове, заради които е наречено българско лале. Не е случайно, че се отглежда като декоративно растение поради специфичния си външен вид и красивите цветове с различни багри – кремави, бледо розови, бели, жълти.
Какво ще научиш?
Методът на BB-Team е модерният начин да изградиш здравословни навици, трайни резултати, увереност и контрол над здравето си с лична подкрепа и отчетност.
Произход
Родината на самардалата е около Средиземноморието и Черно море. Добре позната подправка е в България, Гърция, Турция, Румъния, Кримския полуостров и Южна Франция.
Въпреки че се среща на повече места, подправката се използва главно в България. Характерно е, че в различните райони може да се разпознава под различно име (кучи лук, „пой“, стрижак, самаришка, самадийска трева и др).
Специфични особености и приготвяне
Когато стръковете се смачкат, отделят химично вещество, каращо очите да сълзят, подобно на лука.
Прясната самардала има силно изразен лютив вкус и не е добре да минава през термична обработка.
По-често се използва в сушен вариант, като има различни методи за приготвяне, но най-често се използва в комбинация със сол в съотношение 1:1.
Стръковете се правят на пихтиеста смес, добавя се сол и всичко се разстила в плосък съд. Следва процес на сушене на добре проветриво място, като периодично сместа се разбърква до пълното ѝ изсъхване. Всичко може да отнеме около 30 дни.
Колкото повече време минава, толкова повече самардалата загубва от първоначалния си ярко зелен цвят, но за сметка на това вкусът остава непроменен.
Как да изберем и съхраним
Съхранявайте подправката в стъклени буркани, на тъмно и сухо място. Идеален вариант би бил непрозрачен стъклен съд, за да запази възможно по-дълго наситения си зелен цвят, който избледнява с времето.
Идеи за консумация
Пресните листа не бива да преминават през термична обработка, защото ще загубят специфичния си вкус. Използвайте в салати и имайте предвид, че подправката се съчетава добре с краставици, зелена салата, домати, тиквички.
За термична обработка е подходяща сушената самардала, която си подхожда с месо (агнешко, пилешко), яйца, картофи и други.
Вкусна е и комбинацията от сирене и самардала.
Ако купувате готова подправка, в нея обичайно се слага сол, както вече споменахме. Ето защо проверявайте ястието и не добавяйте отделно сол, ако сложите повече от самардалата.
Класиката е препечена филия, намазана с масло и поръсена със самардала (или шарена сол, но в нея обичайно се слага и самардала).
Позната ли ви е подправката? Харесвате ли я?
Споделете с нас любимите си рецепти, в които тя участва!
