Пълен, слаб и мускулест тип - какво ги свързва?

Какво е телесен тип (соматотип)?
Това е класификация по фактори, определящи структурата на тялото.

Кои фактори определят телесния тип?
Мастна тъкан (храносмилателна), мускулна тъкан, дължина на линейните кости спрямо торса (подсказваща за линейността на нервната система). 

За какво служи телесният тип?
В началото телеснят тип е в услуга на поведенческата психология. Всичко започнало в началото на 1940 г. в град Иейл в САЩ, когато американският психолог Уилиям Шелдън формулирал своята теория за свързаността на телесната физиология с човешкия темперамент. Той провеждал изследвания с над четири хиляди млади мъже, като ги снимал голи и им съставял психологически портрет. Основа в изследванията на Шелдън били съждения, изхождащи от някои базови теории в нацистката псевдонаука евгеника, имаща за цел постигане на чиста нация чрез премахване на индивиди, застрашени от генетични дефекти и такива с нечиста раса. Целта а Шелдън обаче била изключително научна и по-скоро свързана с криминалистиката. 

Веднага след края на Втората световна война, изследванията на Шелдън биват отхвърлени от американското общество и правителството на САЩ по това време като анти-хуманни и антидемократични. Документалният снимков архив бива унищожен.

Интересното в цялата история, което свързва въпросния психолог с физиологията е базовото разделяне на човешкия физиотип според три крайни соматотипа (телесни типа):

• ендоморф- дебел с едри кости (типичен пауърлифтер)
• мезоморф - мускулест и набит с широки рамене и тясна талия (типичен гимнастик)
• ектоморф - слаб и издължен (типичен баскетболист)

Друг учен, Р.У. Парнел, по същото време и в кореспонденция с Шелдън разглеждал всяко тяло като сбор от мускулеста, мастна и линейна компонента. Той използвал различна схема, която включвала тегло и възраст.

Учените, обединили идеите на Парнел и Шелдън, били Барбара Хийт и Е.Л.Картър младши. Те прибавили тридименционна схема (ендо:мезо:екто схема) със седем степени, като всяка компонента се намирала между 1 и 7. Така слабият мускулно и нисичък дебелак (краен ендоморф) се оказал "7-1-1", мускулестият нисичък херкулес (краен мезоморф) бил "1-7-1", а слабият и много висок мъж (краен ектоморф) - "1-1-7" (за повече информация погледнете самата схема). 

Шелдън открил, че във всяко общество има малък брой представители на тези крайни соматотипове, но ядрото на популацията била смес от трите фактора, в различни комбинации, например 3-4-4, 4-2-5, 3-3-2 и т.н.

Развитие в спорта
Макар отречени от психолозите, методите за оценки на физиологията били прегърнати от спортните физиолози, които съпоставяли соматотипове на хиляди спортисти от различни възрастови групи. Оказало се, че има изключително сходство в соматотиповете сред представителите на болшинството видове спорт. Веднъж разбрали това, спортните физиолози започнали да подбират бъдещите спортисти сред подрастващите по двоен метод - спортни резултати спрямо соматотип. 

Бодибилдинг и соматотип
През 1967 г. Хийт, Картър и Парнел имали възможност да работят с хора изменащи соматотипа си - бодибилдърите. Те променяли своите ендо- и ектоморфизъм. На база на тези изследвания създали скала от десет показателя за определяне на точен соматотип:
1. ръст (см)
2. телесна маса (кг)
3. обиколка на мишница - в бицепс поза (см)
4. обиколка на подбедрицата (см)
5. биепикондиларен диаметър на раменната кост (см)
6. биепикондиларен диаметър на бедрената кост (см)
7. кожна гънка на триглав мишничен мускул (мм)
8. кожна гънка на вътрешна страна на подбедрицата (мм)
9. кожен ъгъл на долен ъгъл на лопатката (мм)
10. кожна гънка над предно хълбочно бодило 

Чрез сложни формули, използващи по-горните параметри, те въвели тринадесет базови соматотипи. Повече за тях ще научите през седмицата в следващите статии от поредицата за типовете структура на тялото.