Хъркането

Просто досадно или потенциално опасно?

публикувано на 17 дек 2011
Хъркането
Четиво за 11 минути

"Доброто" старо хъркане е тема, върху която почти всички изследователи на съня са съсредоточили усилията си. Дихателният шум с честота 300 херца е неприятен и изнервящ най-вече за партньора на хъркащия, но може да доведе до сериозни здравословни проблеми и за главното действащо лице. Ето защо хъркането е проблем, който не бива да се неглижира, а при необходимост налага и вземането на незабавни мерки.

Изнервящо или опасно, хъркането определено е състояние, което изисква внимение и проследяване.

Съвременната медицина разполага с редица решения и алтернативи, които могат както да ни избавят от досадния шум, така и да спасят живота ни.

Кой хърка?

Типичният хъркащ е мъж с едро телосложение, който пуши и не обича спорта. Това обаче не означава, че непушачката с нормално тегло е застрахована от появата на този проблем.

Дори млади спортисти могат да бъдат засегнати. Фактите показват, че около 45% от възрастните хора хъркат само понякога, а 25% страдат от това състояние постоянно.

Хъркането се наблюдава при  всеки втори мъж и всяка четвърта жена, особено над 40-годишна възраст, а при жените менопаузата и хормоналните промени също имат влияние.

"Механика" на хъркането

По време на сън (при нормално дишане и съответно липса на хъркане) въздушният поток навлиза през ноздрите на носа след това преминава към мекото небце и към ларинкса без излишни завихряния.

Хъркането се появява, когато се затрудни свободното преминаване на въздуха през носа или гърлото.

Това води до завихряне на въздушната струя и вибрации на отпуснатите при сън меки тъкани - увула, сливици, меко небце, които са в задната част на гърлото.

Издаваният шум може да достигне до невероятните 90 децибела (за сравнение - височината на звука при нормално говорене е 40 децибела). 

Причини за хъркането

Причините за блокирането на въздуха по дихателните пътища са многобройни и често се срещат в комбинация:

  • Проблеми с носа и гърлото - изкривена по рождение или от травма носна преграда, хрема, увеличени сливици, удължена юздичка на езика, полипи в носа или гърлото, хроничен синузит, друга инфекция на горния респираторен тракт, алергия;
  • Нисък мускулен тонус на небцето и останалите тъкани около носа и гърлото.
  • Наднормено тегло и затлъстяване - пълните хора са по-предразположени към хъркане. При тях има задебеляване на меките тъкани в основата на езика, мекото небце и небните сливици, в резултат на което се стеснява отворът на горните дихателни пътища и се затруднява дишането;
  • Пушене - пушачите са предразположени към хъркане, тъй като никотинът дразни лигавицата на гърлото и води до нейното набъбване;
  • Позата при спане - някои хора хъркат, когато спят по гръб. При това положение на тялото долната челюст се отпуска назад, съответно коренът на езика прилепва към мекото небце, а то от своя страна "провисва" на пътя на струята на вдишвания въздух;
  • Прием на алкохол и някои лекарствени средства (транквиланти, антидепресанти, приспивателни) преди сън. Това води до свръхрелаксация на мускулите на гърлото и езика. Алкохолът също така потиска частта в мозъка, отговорна за регулацията на дишането;
  • Наследствена предразположеност;
  • Напреднала възраст – понижава се мускулният тонус на тъканите, включително и на тези в задната част на гърлото.

Сънна апнея

Много хора подценяват хъркането и го считат за нормално. То не е само дразнещ шум за околните, но може да бъде и тревожен сигнал.

Нерядко е признак за доста сериозно заболяване - сънна апнея, която задължително трябва да бъде лекувана. 

Сънната апнея, непозната допреди няколко години, представлява пълно преустановяване на дишането по вrеме на сън за повече от 10, дори и за 20-40 секунди.

В този случай меките тъкани на фаринкса не просто вибрират, а прилепват помежду си и достъпът на въздух се прекратява. 

Смята се, че човек страда от сънна апнея, когато за един час сън стават поне 5 кратки прекъсвания на дишането.

В най-тежките ситуации за една нощ може да се наблюдават няколкостотин краткотрайни прекъсвания на дишането, а общата им продължителност да достигне до няколко часа.

Натрупването в кръвта на въглероден диоксид води до дразнене на дихателния център в мозъка, разбуждане, волево поемане на въздух и повторно заспиване.

Това може да се повтори десетки пъти през нощта, като по този начин качеството на съня рязко се понижава.

Пациентът забелязва, че не се наспива добре, усеща отпадналост и умора презз деня, липса на концентрация и внимание.

Недостатъчното снабдяване с кислород води до нарушения в дейността на сърцето и мозъка. Последиците са високо кръвно налягане, нарушен глюкозен баланс, склонност към депресии, намалено либидо и потентност, сърдечно-съдови заболявания.

Днес вече за медицината не е тайна връзката между появата на мозъчен инсулт и хъркането. 40% от мозъчните васкуларни инциденти настъпват по време на сън или в първия час след събуждането. Повечето засегнати са мъже.

При случаите на сънна апнея решението е добре известно, но трудно се понася от пациентите – състои се в носене на маска през цялата нощ, която представлява обдишваща машина, подаваща кислород под налягане при всяко спиране на дишането.

Целта е да държат отворени дихателните пътища по време на сън, за да няма спиране на дихателния процес. 

Диагностицирането на сънната апнея е трудно, защото повечето хора не считат за нужно да се консултират с лекар.

За съжаление това опасно заболяване се диагностицира едва след появата на сърдечно-съдов проблем или настъпването на пътно-транспортно произшествие поради дневната сънливост и умора, причинени от недоспиване.

Ролята на партньора е много важна за навременното откриване и преодоляване на проблема.

Лекува ли се хъркането?

Хъркането, което не се дължи на аномалии и анатомични изменения в дихателните пътища, не се приема за болест, поради което лечението не е задължително.

Въпреки това срещу него съществуват различни терапевтични техники – от промяна на позицията на тялото до хирургична намеса.

Класически решения

Най-логично е да се премахне причината, която поражда хъркането, а именно:

  • Намалете теглото и тонизирайте мускулите си;
  • Спрете пушенето - тютюневият дим е сред най-дразнещите лигавицата вещества. Той причинява набъбване на дихателните пътища и ги стеснява;
  • Избягвайте или намалете до минимум алкохола и успокоителните лекарства преди сън;
  • Спете на твърд матрак и с една възглавница. Натрупването на възглавници води до изкривяване на врата, което затруднява придвижването на въздушния поток в трахеята;
  • Спете в странична поза, а не по гръб, за да не пропада езикът в гърлото;
  • Спете в проветрена стая - така ще се намали концентрацията на дразнещите дихателните пътища вещества, а и въздухът се овлажнява. Прекомерното изсушаване на вдишвания въздух индиректно дразни лигавицата, за което често са виновни и климатиците;
  • При алергия към пухени възглавници се снабдете с такива, изработени от синтетичен материал;
  • Лекувайте навреме възпаленията на синусите, хремата, алергиите.

В много случаи тези мерки се оказват достатъчни за справяне с проблема хъркане. Доста често обаче причината може да е повече от една и решението трябва да е комплексно.

  • Спрей срещу хъркане - това е лекарствено средство, продаващо се без рецепта в търговските и аптечни мрежи. Впръсква се 2-3 пъти в гърлото преди лягане, като овлажнява лигавицата на фаринкса и намалява съпротивлението спрямо навлизащия въздушен поток. Преди да се закупи и използва спрей срещу хъркане е добре да се проведе лекарска консултация с цел установяването на възможни алергии.
  • Пластинки, лепенки, щипки срещу хъркане - когато хъркането е причинено от проблем в носната кухина, тези средства могат да имат значителен успех. Пластинката или лепенката се залепя на гърба на носа по време на сън с цел разширяване на носните ходове. Този метод е удобен и лесен за приложение. Вече се продават и миниатюрни щипки, които се поставят вътре в ноздрите и улесняват дишането през нощта.
  • Ортодонтски приспособления (маски) - те фиксират долната челюст и подържат корена на езика в предна позиция. По този начин въздухът не се завихря дори при дишане през устата и/или подават възух под налягане, който преодолява съпротивлението на тъканите.

Хирургично (оперативно) лечение на хъркането

Когато хъркането е много упорито и има прояви на сънна апнея, може да се помисли за оперативна намеса. Тя е с ефективност над 80%, но съществува риск проблемът да се върне след 2-3 години.

В зависимост от конкретния случай се отнема част от определени тъкани (меко небце, увула, сливици). Прилагат се лазерни и ултразвукови методи. Целта е да се редуцира обструкцията (запушването) или да се разшири проблемната анатомична област, която е причина за хъркането.

Често тези области са няколко, което е и причина за непълния ефект от интервенцията понякога.

Хирургичният подход е фокусиран най-често върху носните проходи, мекото небце, увулата и езика.

Процедурите по разширяване на носните проходи често са кратки и се извършват в лекарския кабинет. Прилага се радиочестотна енергия върху тъканите, което води до образуване на скарификационна (втвърдена зарастваща) тъкан.

Използват се и обезболяващи инжекционни лекарства. Ефектът е разширяване на кухините и по-лесно проникване на въздуха.

Пълният ефект настъпва след около 3 месеца. Често скарифициралата тъкан омеква и се отпуска с времето, което налага повторение на процедурата.

При изкривена носна преграда (по рождение или вследствие на травма) хиургичната интервенция е в операционна зала и под пълна упойка. Състои се в премахване на изкривената част от хрущяла.

При полипи в носа (мукозни разраствания вследствие на алергии) се налага отстраняването им, тъй като те се разрастват с времето и запушват носната кухина.

В зависимост от конкретния случай интервенцията се провежда в лекарски кабинет или операционна зала.

Целите на оралната хирургия при проблема хъркане са да се премахнат някои тъкани (меко небце, увула) или те да бъдат втвърдени с цел премахване на вибрациите.

Увулектомията е премахване на увулата (мъжеца). Извършва се в лекарски кабинет, с локална упойка. Наблюдава се дискомфорт за няколко дни след това, болка при гълтане и говор.

Хирургична намеса на мекото небце - при един от вариантите е достатъчно да се изреже само върхът на небцето, ако то е по-дълго. Другият вариант е да се изреже цялото небце, но той е по-неблагоприятен, защото може да повлияе на гълтането.

Често с помощта на лазер се създават микропрорези в областта на мекото небце, което води до образуване на по-твърда скарификационна тъкан, което предотвратява възникването на вибрации.

Радиочестотната енергия цели същия ефект. Над 77% от пациентите съобщават за подобрение. При 29% се наблюдава релапс поради омекване на втвърдената мускулна тъкан с времето.

Друг метод е инжектиране на склерозиращи вещества (импланти) в небцето с цел то да се втвърди и уплътни.

Имплантите са изработени от инертния материал дакрон, използван в сърдечната хирургия. Те персистират в тъканта, поради което завръщането на проблема хъркане е значително възпрепятствано.

Използвани източници

  • medicinenet.com
  • health.com
  •  "Snoring 'linked to heart disease'". BBC News. 2008-03-01. Retrieved 2010-05-23.
  • Simmons FB, Guilleminault C, Silvestri R. Snoring, and some obstructive sleep apnea, can be cured by oropharyngeal surgery. Arch Otolaryngol. 1983 Aug;109(8):503–507
  • Treatment options for snoring and sleep apnoea. Kotecha B, Shneerson JM.J R Soc Med. 2003 Jul; 96(7):343-4.
За автора
Ива е молекулярен биолог-микробиолог. Работи в сферата на клиничната микробиология - медицинска диагностика и работа с пациенти. Има интереси в областта на медицината, спорта, балансираното хранене и природосъобразен начин на живот, музика, кино, изкуства. По-специално - аеробни спортове, упражнения със собствено тегло, кардио-тренировки, танци.
Споделете своето мнение

Влезте със своя акаунт, преди да коментирате. Ако нямате акаунт, може да се регистрирате за минута.

Вход с Shapie Вход с Facebook