Инсулинов индекс

Какво е инсулинов индекс и как се измерва?

Инсулиновият индекс (ИИ) категоризира храните по това каква инсулинова реакция предизвикват в организма след прием. Логиката е аналогична с тази при гликемичния.

В изследването, споменаващо за първи път и дефиниращо инсулиновия индекс са участвали здрави индивиди, разделени на групи от по 11-13 човека. На всяка група са давани храни с енергийна стойност 1000 kJ(равнява се на около 240 kcal) и през 15 минути за период от 2 часа са вземани кръвни проби, за да се установи вариацията в секрецията на инсулин (1).

Както и при много други изследвания от такъв тип, точкуването се определя от разликите в площта под инсулиновата крива (чрез интегриране на интервала, но това клони повече към математиката, затова няма да задълбаваме).

За референтна храна е използван белият хляб, т.е. той има индекс 100. Общо са изследвани 38 храни, разделени в 6 групи: плодове; пекарски изделия; закуски и сладки неща; храни, богати на протеин; храни, богати на въглехидрати; зърнено мюсли за закуска. За всяка група от храните е ползвана по една група от индивидите, т.е. хората също са били разделени на 6 кореспондиращи групи.

Какъв е смисълът да имаме и инсулинов индекс, и гликемичен индекс?

Основна разлика между подхода за установяване на инсулиновия и гликемичния индекс е, че в първия случай, както горе споменахме, се ползват изокалорични порции, а във втория - порции с равно количество въглехидрати.

Смисълът на това е, че въглехидратите не са единственият стимул за организма да секретира инсулин. Както вече знаете (споменато е и в тази статия), протеините са също инсулиногенни. Богатите на протеин храни или просто добавянето му към въглехидратни храни предизвиква секреция на инсулин без нивото на кръвна глюкоза да се покачва.

ИИ и ГИ не винаги съвпадат - което е една от основните причини за създаването на индекса на инсулина. Също така добавянето на мазнини към високовъглехидратна храна има свойството да предизвика инсулинова секреция, въпреки редуцирането на кръвната захар.

ИИ е научно по-точен, затова се използва при специализирани изследвания. Гликемичният индекс обаче се измерва много по-лесно и евтино, а това е дало възможност да бъдат документирани хиляди храни. Затова ГИ се е наложил като стандарт в публичното хранене при диабетици и атлети.

Някои от измерените стойности

Има ли практическа полза за здравите атлети?

По мое мнение засега такава няма, или дори да съществува, тя е минимална (най-малкото и поради липса на достатъчно информация, но за това ще говорим и по-долу).

Аргументите са аналогични като при "отричането" (виж тук и тук) на гликемичния индекс. Основните проблеми са:

• Храните са приемани в изолация. Колко от нас разделят храните си изцяло една от друга и ги приемат само с вода?
• Индивидите, участвали в тестовете, са били подложени на 10-часов глад преди консумацията, т.е. изключено е застъпване на храненията, което при нормални условия не се случва.
• Пробите са взимани при еднакви условия и по едно и също време на деня. Логично е реакцията на организма да се отклонява спрямо това по кое време на деня се консумира храната.
• Ден преди теста е била забранена употребата на алкохол и зърнени продукти.
• Има значителни отклонения при някои резултати от един индивид до друг. Изредените горе в таблицата стойности са усреднени.
• Всяка вечер преди изследването е консумирана все същата храна. Колко от нас ядат всяка вечер абсолютно едно и също?
• Индивидите са били помолени да се въздържат от "необичайна" физическа активност. Тук не е ясно дали занимания с тежести и спортуване са включени, но никъде в текста не е споменат спорт, така че може да се спекулира за липсата на тренировки въобще.

Като се имат предвид гореизброените неща, се вижда как резултатите не могат да се екстраполират за редовно трениращите здрави хора. Почти всички от нас постоянно са в период на застъпване на храносмилането на храните.

Т.е., често се храним още преди да е усвоена предната порция. Имайки предвид, че едно ядене може да се усвоява над 6 часа, това не бива да учудва никого.

Никой от нас не чака по 10 часа, за да хапне следващата храна (и то изолирана от други). Някои от хората пият алкохол вечер, други пушат. Тук е добро място да споменем, че пушачите са изключени от изследванията. Смесването на храните при консумация, а и когато вече в тялото се храносмила предна порция променя коренно нещата.

От тази гледна точка и с оглед на всички гореизброени проблеми, инсулиновият индекс не може да се взима за "чиста монета" и не е логично да се взема предвид при изготвяне на хранителен режим за спортуващи, здрави хора.

Дефинирането на ИИ и гореспоменатите протоколи са извършени през 1997 година. Досега почти няма нови проучвания по въпроса (2), което, както всеки може да се досети, означава, че няма научен интерес по темата. Това трябва да води до заключението, че горното няма реално приложение и няма нужда от доразвиване.

Въпреки всичко от резултатите остават няколко определено интересни извода:

• Гликемичният и инсулиновият индекс често са пропорционални, но в определени случаи НЕ съвпадат.
• Храни, несъдържащи въглехидрати могат да предизвикат силна инсулинова секреция. Например стойностите за говеждо месо и кафяв ориз са еднакви. Същото важи и за риба и житен хляб.
• Високопротеиновите храни и тези с голямо съдържание на мазнини също са инсулиногенни.
• Съдържанието на фибри НЕ Е определящо за инсулиновата секреция (при ГИ нещата стоят по друг начин).
• Еднакво съдържание на въглехидрати не значи непременно еднакво количество секретиран инсулин. Например изокалорични порции паста и картофи (и двете с около 50 грама въглехидрати) имат значително различен ИИ. Този на картофите е 3 пъти по-голям от на пастата.

Най-актуалната информация

През 2009-а година е направено изследване, но този път са тествани порции, в които са смесени различни храни (3). Това, разбира се, повече се доближава до практическия аспект на нещата.

Композирани са 13 порции, като всяка една от тях е от по 2000 kJ (приблизително 478 kcal). Идеята е била да се създаде модел за смятане или предсказване на инсулиновата реакция на тялото при консумиране на смесица от храни, разбира се, имайки предвид стойностите от най-първото проучване (част от тях са нанесени горе в таблицата).

Основната идея е, че разширяването на познанията в тази област може да помогне при контрола на инсулинозависим захарен диабет и като цяло да се създадат мерки за превенция на прогресивното заболяване на населението от диабет. Също може да се спомене и превенция на затлъстяването.

Тестването е извършено върху здрави индивиди, и както може да се очаква, реакциите са с голяма вариация. Установява се, че гликемичният индекс, а също и съдържанието на въглехидрати не спомагат за предсказването на инсулиновата секреция (още един силен аргумент в полза на тази статия).

От друга страна гликемичният лоудинг (товар) и инсулиновият индекс са били от полза и могат да бъдат ползвани за изграждането на модел за предвиждане на резултатите.

Засега още няма база от данни с достатъчно хранителни комбинации и ползата от ИИ си остава строго научно приложима и за жалост, все още хипотетична.