Ензимите - създадени да разрушават!

Природа, начин на действие и методи за производство на ензими

от четиво за 10 минути

Ензимите са молекули, изградени основно от протеини, които се откриват във всяка една клетка на всяко растение или животно. Те влизат в състава на енергийните централи на клетката – митохондриите, и стартират различни химични реакции или спомагат по-бързото протичане на химичните реакции, без при това самите ензими да се променят.

Всяка цивилизация е използвала ензими, независимо дали е знаела за това или не, за да приготвя вино, сирене, хляб. От хилядолетия ензимите помагат на хората да приготвят и консервират храната си.

Ензимите са тези, които работят постоянно и ни поддържат живи. Във всеки един момент в тялото ни има няколко милиона работещи ензима, които му позволяват да извършва такива сложни задачи като дишане, четене, чуване, говорене.

До този момент в човешкото тяло са открити над 3 000 различни ензима, като милиони от всеки един от тях поддържат и обновяват тялото ни и го предпазват от инфекции.

Ензимите лежат в основата на регулирането на съвкупността от химични реакции, която се обозначава с името метаболизъм.

Метаболизмът може условно да бъде разделен на две групи реакции - анаболизъм и катаболизъм.

  • Анаболизмът е процесът на изграждане на нови съединения и структури (например образуване на нова тъкан) чрез комбиниране на по-прости изходни съединения в по-сложни.
  • Катаболизмът е обратният на анаболизма процес - той включва процесите, които разграждат веществата до по-прости съединения (например храносмилането). Ензимите катализират химичните процеси, които правят метаболизма възможен.

Ензимите играят роля и на вещества, които правят съставките на храната достъпни за усвояване от организма ни. Произвеждането на ензими в тялото ни може да намалее, след като навършим зряла възраст, когато имаме травми, когато сме подложени на стрес и в такъв случай недостигът им трябва да бъде компенсиран от външен източник.

Недостигът дори само на един ензим би повлиял върху целия ни метаболизъм и поради това може да се наложи да приемаме богати на ензими храни или специални ензимни суплементи.

Основни класове ензими

Ензимите се класифицират в шест основни класа на базата на това как действат, какъв е техният субстрат и какъв е типът реакция, която стартират или ускоряват.

Шестте основни ензимни класа са:

  • Хидролази - освен другите си действия тази група ензими разграждат протеините, въглехидратите и мазнините в процеса на храносмилане чрез добавяне на една молекула вода към техните молекули.
  • Изомерази - тази група ензими действа като катализатор на преподреждането на определени химични групи в една и съща прицелна молекула.
  • Лигази - чрез използване на енергиен източник тази група ензими действа като катализатор на формирането на химична връзка между две субстратни (прицелни) молекули.
  • Лиази - чрез добавянето или заместването на химични групи тази група ензими действа като катализатор на образуването на двойни връзки между атомите.
  • Оксидоредуктази - тази група ензими прави възможни процесите на окисление и редукция.
  • Трансферази - тази ензимна група прехвърля (трансферира) химични групи от една прицелна молекула върху друга такава.

По-голямата част от ензимите са "катаболитни" - те разграждат сложните съединения до по-прости, усвояеми вещества.

Например храносмилателните ензими помагат в разграждането на храната до по-прости съединения, каквито са аминокиселините, моно- и дизахаридите, естерите и т.н. чрез разкъсване на химичните връзки, които поддържат тези по-прости съединения в по-сложни молекули.

Всички ензими са субстратно специфични, което означава, че например един ензим ще е нужен за разграждане на белтъците в месото и съвсем друг – за да разгради въглехидратите на картофите.

Как работят ензимите?

Има две основни теории, които се опитват да обяснят механизма на действие на ензимите:

Теория за взаимодействието ключ-ключалка

Според тази теория "правилният" субстрат за даден ензим действа като ключ, който влиза в специфичен активен център на ензима - "ключалка", като по този начин ензимът се активира.

Теория за индуцируемото взаймодействие

Тази теория приема, че след като попадне в обкръжението на субстрата си, ензимът така променя формата си, че да може да обхване субстрата или да се свърже с него. Както и в други случаи, в момента се приема, че в реални условия са верни и двете, тоест механизмът на действие на ензимите се описва с нещо средно между тези две теории.

Мястото, в което ензимът се свързва със субстрата се нарича активен център. За да може един ензим да упражнява действието си върху прицелната молекула - субстрата, задължително е субстратът да е попаднал точно в активния център на ензима. Това e един вид предпазна мярка, която има за цел ензимът да разпознава само специфичните си прицелни молекули, като по този начин клетката пести енергия.

За да може един протеин (ензимът) да катализира химична реакция, първото задължително условие е ензимът и субстратът да са вече свързани. След това, в най-простия случай, ако означим ензимът с Е, субстратът с S и продуктът - с P, то основният реакционен път е: E + S -> ES -> EP -> E + P.

От този реакционен път се вижда, че има ограничение в количеството на субстрата, което една единична ензимна молекула може да обработва в даден момент. Ако концентрацията на субстрата нарастне, скоростта, с която се образува продукт също нараства до една крайна, максимално възможна стойност Vmax.

В този момент ензимната молекула е наситена със субстрат и скоростта на ензимно-катализираната реакция зависи само от това колко бързо ензимът може да обработи субстратната молекула. Максималната скорост, разделена на ензимната концентрация дава т.нар. оборотно число (turnover number).

Обичайно оборотното число е около 1 000 субстратни молекули, обработени от една ензимна молекула за една секунда, но се срещат и ензими със стойности на търновър от 1 до 10 000!

Естествено, работната скорост на ензимите зависи от "работната среда", в която те са поставени и поради тази причина се влияе от здравословното състояние на индивида.

Регулация на ензимната активност - ензимни кофактори, коензими и инхибитори

Повечето ензими могат да функционират само ако са свързани с малки молекули, наричани коензими или кофактори. Кофактори са някои соли – цинк, магнезий, мед и калций.

В други случаи един неактивен ензим (наричан апоензим) може да стане активен (холоензим) само ако се свърже с органично (или неогранично) съединение, наричано коензим. Типични примери за коензими са витамин С и витамините от групата B.

Освен вещества, за които се знае, че улесняват работата на ензимите, известни са и вещества, които потискат (инхибират) ензимната активност.

Някои ензимни инхибитори се наричат "конкурентни", защото те структурно са много подобни на специфичния за даден ензим субстрат и по този начин го имитират. Вследствие на това ензимът не може да направи разлика между субстрата и неговият структурен аналог (инхибитора) и с равна вероятност свързва и двата вида молекули, при което общата скорост на получаване на целевия продукт P намалява.

Очевидно е, че колкото по-висока е концентрацията на инхибитора и по-ниска концентрацията на субстрата, толкова по-силно ще е понижаването на ензимната активност.

Други ензимни инхибитори се наричат "неконкурентни", защото те намаляват скоростта на получаване на краен продукт независимо от концентрацията на субстрата, като реагират с реактивоспособни центрове в ензимната молекула, различни от активните центрове – алостерични центрове за регулация.

По-голямата част от лекарствата действат като алостерични инхибитори. Същото се отнася и за органичните разтворители като метанол, етанол, етиленгликол и други, които също подтискат функционирането на широк ранг от ензими.

Все пак всеки ензим рано или късно се "уморява" от работа и след това "умира" - разгражда се. След като даден ензим започне да показва признаци на "умора", други ензими го разграждат и транспортират отпадните продукти за включване наново в клетъчния анаболизъм.

Някои ензими съществуват само за около 20 минути, а други - със седмици. На мястото на отстранения, функционално негоден вече ензим, идва новосинтезиран ензим от същия вид.

Как се произвеждат ензимите?

Телата ни произвеждат редица ензими, които са еднакви с тези на множество различни животни.

Например трипсинът (при хората произвеждан от задстомашната жлеза) се открива и в много други организми, като рибите и насекомите. Независимо от произхода си, трипсинът е хидролаза и ще катализира винаги една и съща реакция и по тази причина знаем какво действие да очакваме от ензими, които са изолирани от животни.

Най-често животинските органи, от които се извличат ензими, са задстомашна жлеза, черен дроб и/или стомах от свине, говеда и друг едър рогат добитък. Ензимите, които се извличат от тези органи са широк набор от протеази, амилази и липази като трипсин, химотрипсин, пепсин и ренин.

Други форми на ензимен суплемент са протоморфогените. В тях се включват суплементи, произведени от органи или жлези, които съдържат естествено отделящия се ензимен набор от съответният орган/жлеза. Такива суплементи могат да бъдат получени от задстомашната жлеза, щитовидните жлези, яйчниците, тестисите, мозъка и др.

Тъй като са в естествените им съотношения, количеството на ензимите в състава на протоморфогените зависи от вида на животното, органа или жлезата, от които са изолирани и начина на обработка.

Освен от животни, много ензими могат да бъдат извлечени от някои растения с особено високи количества ензими. Такива са ензимите, намиращи се в ананаса (бромелин), папаята (папаин), смокинята (фицин) и ечемика (малцова диастаза) - те могат да бъдат получени направо от храната чрез директното й консумиране.

Бромелинът например спомага за смилането на протеините до аминокиселини и по тази причина спокойно можете да консумирате изсушен ананас заедно с протеиновия шейк.

В допълнение, високото съдържание на витамини и минерали прави ананаса една от най-пълноценните, ензимно богати храни.

Бактериите и някои микрогъби са друг източник на ензими, известни като микробиални ензими. За да бъдат произведени, микроорганизмите се култивират в специална хранителна среда в средни по размер съдове, наречени биореактори.

Благодарение на най-различните видове ферментация, която микроорганизмите осъществяват в биореактора, се набюдава натрупване на ензими в хранителната среда или вътре в самите клетки.

Със специални методи на разделяне, изолиране и пречистване от микробната биомаса или от културалната среда се получават сравнително евтини и високоефективни ензими. По тази причина биотехнологичното производство на ензими дава около 90% от всички индустриално произвеждани ензими.

Подобна технология се използва и при производството на витамини, аминокиселини и антибиотици. Някои от ензимите, които се включват в състава на ензим-съдържащите суплементи ще бъдат разгледани в друга статия.

Хареса ли ти статията?
Мнения по темата
1
24 ное 2009 02:34

Добре е да се знае, че ензими се съдържат най-многов прясната храна и най-вече в плодовете и зеленчуците. Топлинно обработената храна унищожава ензимите и поетата например пържола не е нищо освен едно пърче месо, което не ни допринася нищо полезно, а ензимите са = 0. След като сме поели храна бедна на ензими се налага нашият организъм да отдели достатачно ензими за да преработят храната, а това води до отлив на ензими от други места в организма ни и това довежда до недостиг на жизнено важните за нас ензими, които ни помагат да съществуваме на този свят.

2
Петър
14 сеп 2010 10:07

Дълбоко скептичен съм, че е правилно да ядем пържолите сурови.

3
Любомир
23 яну 2011 01:10

Става дума че пържолите като цяло не са за предпочитане (за сажеление ;)

Hristov Georgi
4
6 фев 2011 18:41

For that we eat salat with pig stake .

5
7 ное 2011 20:44

Първо : органично съединение, наричано коензим. коензимът е неорганично съединение; Освен вещества, за които се знае, че улесняват работата на ензимите, известни са и вещества, които подтискат (инхибират) ензимната активност.;-  потискам. Поправете тази неточност и правописната грешка!

Владимир Недков
6
7 ное 2011 21:47

bg045, благодарим за корекцията! Поправихме правописната грешка и допълнихме правилното, че освен органични има и неорганични коензими.

7
5 окт 2012 20:09

Значи искам да питам нещо свързано със завишените стойности на някои от ензимите (Билирубин, ГГТП и АЛАТ).Преди 2 месеца се ваксинирах с комбинирана ваксина против Хепатит А и Б,ваксина против Тетанус и ваксина против Тиф.Преди месец имах втора ваксинация против Хепатит А и Б, и ваксинация против Тетанус.Преди 2 дена след направено пълно медицинско(за работа) ми казаха,че гореспоменатите ензими са със завишени стойности.Та,въпроса ми е има ли възможност това да има връзка с ваксинациите.
П.С.:До преди  една седмица взимах Азотен бустер.Сигурен съм,че и това е свързано със завишените стойности,но искам да знам дали не са оказали влияние и ваксинациите!

8
6 яну 2014 21:48

На вниманието на по-знаещите:

Каква е разликата между емулгатори и стабилизатори
Какъв цвят придава ксантофилът?
Защо казваме, че емулгаторите са повърхностно активни вещества
Какво значи клейстеризация и как протича и декстренизация
С кои ензими протича процесът на ензимна хидролиза с малтоза и захароза или с малтаза и захараза
Какво означава скорбялен клей
Кои хидроколоиди се използват като стабилизатори
Какво представлява процесът хидролиза
Какво е хидроколоид?

За изпит са. Много е важно!!!!

peterbio
9
6 яну 2014 22:15

Антоне, отговори на всички тези въпроси можеш да научиш от H.-D. Belitz, Werner Grosch, Peter Schieberle “Food Chemistry,4 Ed.”

Потърси я из пиратските сайтове за книги. Успех на изпита :)

Ама все пак - ксантофил и зеаксантин  - жълти , има ги в жълтъка на яйцето :)

tututo tralala
10
5 дек 2014 13:31

Не сте казали най-важните неща за ензимите. (това важи и за всички останали органични в-ва)

Първо всяко едно органично в-во, се изследва в лабораторни условия като ЖИВА МАТЕРИЯ.
Когато хората четат за разни свойства на вещества, клетки, молекули- забравят този факт.
Отбелязвам го понеже хората основно консумират ТЕРМИЧНО ОБРАБОТЕНА ХРАНА.
При това пържена в мазнина, печена, варена и тн поне над 100градуса по целзий.
При тези високи температури - живота УМИРА в храната.
Това е и целта на готвенето- да се убие животът, (основно с цел бактериите в храната, както Анти-Биотиците са създадени със същата цел- Анти(против) Био-тик(живота)- тоест да умъртвяват ЖИВИ КЛЕТКИ)
Температурата няма селективна способност да убива само лошите бактерии и мкроорганизми.
Огънят гори ВСИЧКО НАРЕД.
Антибиотикът също няма селективна способност да убива само лошите бактерии, той убива наред ВСИЧКО, включително и вашите добри, живи, хубавички клетчици в тялото ви.
Така че искам сериозно да вметна тази забележка за ТЕРМИЧНАТА ОБРАБОТКА НА ХРАНАТА.

Учените не обработват ТЕРМИЧНО ЕНЗИМИТЕ- преди да изследват техните функции.
(това се отнася за всичко което изследват-първо базистно)
Те изследват ЕНЗИМИТЕ как работят в ЖИВИЯТ ОРГАНИЗЪМ- и какви ракции правят в ЖИВАТА КЛЕТКА.

Ако се досещате на ЖИВОТЪТ му трябва необходима температура за да живее и да се развива добре.
На много минусови температури и на много високи температури- на тази планета ЗЕМЯ- животът е ограничен и почти незъвможен (с изключение на някои едноклетъчни микроорганизми и бактерии които могат да са в живо състояние в ледници или в врящи води и подобни есктремни условия.)

Но за повечето 99% ЖИВИ ОРГАНИЗМИ на тази планета- температурата която е нормалната за да са ЖИВИ варира от към +7 до към +40,+47.
Под тези температури организмите спят- не се развива животът в тях, но е в летаргично състояние, запазен е, докато не се затопли и повиши температурата, за да може пак да се събуди и развие циклично.
А над тези градуси- организмите почват да се пекат- и клетките се разрушават. Тоест получават топлинен удар, водата изчезва от КЛЕТКАТА- обезводнява се и се сваряват белтъците- тоест ЕНЗИМИ, АМИНОКИСЕЛИНИ, ПРОТЕИНИ, ХОРМОНИ, и тн..(това всичко са белтъчини- прости и сложни вериги от ДНК, РНК- основната на ЖИВОТА. )

Сега, като ви стана ясно и логично над каква температура почва да се разрушава ЖИВИЯТ ОРГАНИЗЪМ, сами си направете извода ЕНЗИМИТЕ (както и всички подобни беблтъчини-вериги от аминокиселини) тоест самото ДНК -
ако приемате ТЕРМИЧНО ОБРАБОТЕНА ХРАНА- над 45,47 или 50 градуса - дали изобщо приемате нещо което има все още функции за да ви разгражда храната, дали вече има функции да метаболизира в организма ви, дали функционира правилно за да стане част от вашето тяло???

Над 45-7 градуса термична обработка на ЖИВАТА храна-  е излишно да вкавате каквото и да било в устата си-
(дали е месо или растение се тая ) като си мислите че ще стане ЖИВА част от вашето тяло.
НЕ НЯМА ДА СТАНЕ.
С цялата тази храна, организма (понеже той е по-умен от вас и програмиран от хилядолетия) се бори да я отведе, изчисти, складира някъде си под кожата, преобразува и какво ли още не- и се опитва отчаяно да преобразува мъртвите ензими и аминокиселини в живи такива?? Как ще стане точно това със съживяването на деактивирани ДНК. ???
Затова хората трупат и складират мъртви клетки - докато ядат само готвена храна оттам и се разболяват.
Поне тези които мого се движат и потят- организма им се чисти по бързо от тези мъртви клетки, НО- те пък хабят повече тонове енергия за да може да изхвърлят тези мъртви клетки,
Вместо да решат просто да консумират ЖИВА храна- и така, да не хабят толкова енергиен ресурс в катаболизъм на мъртви храни и изхвърляне на отпадъците от организма.

Аз не виждам никакво логично обяснение да консумирам деактивирани ДНК или умъртвени, варени и опечени такива- и да очаквам че точно те ще ми изградят хубавите ЖИВИ мускули, клетки, мозък, и изобщо всички тъкани в тялото.

Натъкнах се на една много интересна и вярна сентенция по повод консумирането на нетермично обработена храна.
“Хората не се раждат с ПЕЧКИ на коремите си!”

Това е излишно да го коментирам.

В заключение ще кажа, че аз знам, че моят организъм е ЖИВА МАТЕРИЯ- и ми трябва също такава за да се потдържам ЖИВА и ЗДРАВА.
А който иска да си вкава опечена, сварена или пържена ДНК- негов избор.
Всичкото невежество у човечеството произлиза от липсата на ЗНАНИЕ.

Откриването на огъня е направило много лоша шега и първата крачка към сегашната индустриализация, и вървим с пълни сили към затриване не само на човечеството ами и на видовете и планетата.
Ние НЕ еволюираме физичести заедно с Техническият и Изкуствен синтетичен напредък.
Ние не се променяме физически от това. Единственото нещо което се случва с нашите тела е само да развиваме повече болести, колкото повече се отдалечаваме от ПРИРОДАТА.

С пожелания, колкото може, повече хора, да станат по-осъзнати и най-накрая да си разберат физиологичната същтност, че те са ЖИВИ и са ЧАСТ ОТ ПРИРОДАТА- неин продукт. Не синтетичен, не техничен, не сварен, нито замръзнал.

Желая ви крепко здраве.

peterbio
11
5 дек 2014 14:44

tutoto tralala, основната характеристика, че един организъм е “жив” е, че може да се възпроизвежда. В този смисъл, всяка храна, с която човек се храни, е “мъртва”.
Все тая е дали ядеш “прясна”, опечена, сварена или пържена ДНК, защото в храносмилателната ни система чуждовидовата ДНК така или иначе се разгражда изцяло от панкреатичните ензими. Същото се отнася и до протеините, и до мазнините.
Писането на определени думи с главни букви не им придава по-голяма важност.
Мое скромно предложение е да си отвориш учебниците по биология от 8 до 12 клас и да прочетеш как функционира храносмилателната ни система.
Поздрави.

tututo tralala
12
9 дек 2014 15:28

Извинявай Петер-Био.. но ще поспоря с теб.
Изчела съм тонове научни трудове, дори съм превеждала от японски -все от интерес по темата.
Но за елементарни неща не е нужно да имаш докторско образование за живата ДНК.
А и всички опити с животни, ГМО-то и молекулярната биохимия се правят от инжиктиране и вкарване в организмите на живи клетъчни структури с живо ДНК.

Ако нямаше голямо значение дали е живо ДНК- или не, можеше да създават генномодифицирани организми и с опечена ДНК-такава, нали?? Но не е така.

Първо какво е ДНК-
bg.wikipedia.org/wiki/Дезоксирибонуклеинова_киселина

Дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК) е нуклеинова киселина, която носи генетичните инструкции за биологическото развитие на всички клетъчни форми на живот и много от вирусите. Основната функция на молекулата на ДНК е дълготрайното съхранение на информация. ДНК често е сравнявана програма или рецепта, тъй като съдържа инструкциите, необходими за конструиране на останалите клетъчни компоненти, като белтъци и молекули на РНК.
Белтъците (протеините) са един от основните градивни компоненти на живите клетки, както и на вирусните частици. Притежават сложна пространствена структура и изпълняват разнообразни биологични функции — от типично структурни, защитни (активна и пасивна), транспортни и съкратителни до каталитични и регулаторни.

Цялата информация, необходима за изграждането на белтъчната молекула, е кодирана в ДНК. Посредством процес на точно презаписване на информацията в РНК (транскрипция) и превеждане от полинуклеотидна в аминокиселинна последователност (транслация) е възможно синтезирането на определен белтък, притежаващ конкретна биологична роля.

Аминокиселините са основата на протеините и ензимите, които пък са основата на биологичния живот.
До сега никой човек не е могъл да направи синтетична такава- тоест да въз-произведе ДНК информацията.
Макар че наскоро сега точно това четох- че са се опитали да направят изкуствен Ензим. (това е вид протеин)

Но да не се отклонявам.

Белтък(Протеин)= верига от Аминокиселини.
Всяка Амино киселина- си има свое ДНК. Програма как да стане част от твоята тъкан.
Ако организма ти не я разпознае като нормална Жива -Аминокиселина- която трябва да отиде по предназначение някъде в твоят организъм, и нейната програма не се задейства, за да стане част от твоят организъм, тя остава натрупана някъде, складирана и организма ти се опитва да се отърве от нея, защото не носи никаква информация със себе си, или носи развалена такава.

Примерно ядеш вече готов белтък- (животински) - но не суров- както всички животни правят, а сготвен.
За да стане част от твоето тяло, първо имаш Катаболизъм- тоест -белтъкът - трябва да се раздроби на отделните му съставни Аминокиселини.
За да стане ясно на хората които четат, какво е белтък и как се образува, не че не го знаят повечето тук, ще го опиша с пример.

Представете си една върволица от хора, хванати за ръце-да играят хоро.
Цялата редица от хората- е Белтъкът (протеинът)
А отделните хора- са отделните Аминокиселини.
Според това как се групират хората (амино-к-ните)и колко са на брой и какви са отделните хора- образуват различни видове белтъци.. тоест различен вид ансамбъл за хоро. и играят различно хоро- тоест имат различна функция.
В общи линии това е образуването(групирането) на белтъците.
Но за да се наредят в желаната редица-(съответният протеин) им трябва ДНК- информация.
Кой Амин-къде да застане и къде да отиде, отпред, по средата, накрая и тн.
Кодът, е важен в случая- тоест информацията от ДНК- то. която им казва как да се наредят.
Един вид Хореографа на групата.
както на програмистите им трябва Код- за да се изобразят различни неща в компютрите.. и комбинацията от различни буквички и цифри- прави различни неща които работят. (сайтове, картинки, банери, цели програми и тн.)
Така процеса на Нареждане и Групиране на отделните Аминокисеини- се казва Анаболизъм.
Тук ние изобщо не хабим енергиен ресурс, за да разграждаме готовите вериги от аминокиселини или (Белтъците).Те са свободни аминокиселини- и само се хващат една за друга и директно става еди-кой си белтък, който желае нашият организъм.
Тоест директно Изграждане на Човешки Белтъци, Хормони и тн (Хормоните са по-големи и дълги вериги от Белтъци..)

Така храната носи тази своя ДНК и става част от твоята ДНК- понеже е жива и ние ползваме този код от храната.
Когато не е жива тази ДНК- няма как да стане част от теб, от твоите клетки, и структура.
Разгледай си организма като ходеща система от милиони ДНК -стрктури.
ДНК- го има навсякъде, във всяка жива клетка.
Ние  хоата и не само ние- ами всичките същества на планетата- които имат ДНК- имаме едни общи корени и прародители... откак се е заформил живота на Земята.
В човешката ДНК- примерно имаме ДНК на гъби, на едноклетъчн, на животни и тн.. които съществуват и до днес.  Но нито сме гъби нито едноклетъчни.. Защото са се насъбрали тонове ДНК- с еволюцията.. и сме станали един много сложен организъм от много клетки.

И за да живеем, ни трябват Органични- ДНК храни, които ни потдържат телата. (тоест огромната ни система от нашите малки ДНК )
Получава се общуване и обмен на информация и кодове между нашите ДНК и тези ДНК, които влизат в нашите тела чрез храната ни , за да станат част от нас.

Ясно е, че при термична обработка - живите ДНК им се променя структурата- тоест не функционират, голяма част се разграждат, деактивират се и тн...
Затова и не успяваме да усвоим на 100% цялата храна която ядем. Така или иначе не усвояваме всичката храна която минава през нас. и доста полезви неща, се изхвърлят и ги губим по пътя.

на Венера е много горещо, затова там няма как ДНК- да оцелее -там температурата не й позволява.
Марс пък е много студен- и затова там също няма ДНК- тоест живот.

Ще ти дам един прост пример със ВИРУС
малко инфо за вируса.
——-
Обикновено тези частици носят малко количество нуклеинова киселина (или ДНК, или РНК, но не и двете заедно). В зависимост от нуклеиновата киселина вирусът се групира най общо на РНК-вируси и ДНК-вируси като нуклеиновата киселина може да бъде едно-или двуверижна защитено от обвивка, съдържаща белтъци, липиди, въглехидрати или комбинация от тях. Вирусите не могат да се размножават в изкуствени хранителни среди, а единствено в живи клетки. Представляват строги вътреклетъчни паразити, които използват синтезиращите системи и енергията на клетката при своето размножаване. Вирусната нуклеинова киселина носи информация, която да програмира клетката гостоприемник да синтезира вирусноспецифични макромолекули.
——-
Сега, избери си кой да е вирус. естествено с жива ДНК. както всяка една жива структура.
Тези които са ДНК, като влезнат в организма ти- се прикрепват към твоята ДНК.
Затова те са опасните. Защото стават част от твоят организъм за вечни времена.
Вкарват техният код - в твоите клетки, и ги карат да бачкат за тях.
Нещо като хакерите, които разбиват ДНК системата ти, за да влезнат в нея и да я пре-програмират за тяхна полза, като разрушават организма ти.
Така вече, твоето ДНК- не може да се отърве от тази информация. И ти ставаш заразен, преносител на тази информаця. Ти я носиш в себе си и тя е ВЕЧНА част от твоето ДНК.
———-
Извинявам се че се повтарям и стана толкова дълго но се старая да бъда разбрана добре.
—————-
Сега -представи си че този Вирус е опечен, сварен и тн-тоест- ДЕАКТИВИРАНА МУ Е ДНК-то (Унищожен е) преди да влезне в организма ти.
Тогава този Вирус би ли имал същата разрушителна функция? И би ли могъл кодът му от информация да бачка и да прави нещо с теб ? да се прикрепи към твоето ДНК, за да го препрограмира? Не естествено. Защото неговата ДНК- е умряла.
Вярно има вируси, които са живи и над 300гр. и повече температура и тн.. това са доста сериозни и опасни вируси, и дори преваряването на дадена храна, или печенето не може да ги унищожи, така че термичната обработка тук не помага в случая. 

Принципно Термичната обработка на храните, както и осоляването, както и употребата на различни много-люти храни и подправки е с цел точно Унищожаването на многото Патогенни Бактерии, Вируси и тн. микроорганизми, които биха ти навредили на твоят организъм.
Тоест с цел ХИГИЕНА и Чистота.
Но, освен това с тази термична обработка, ти унищожаваш и нормалната ДНК- от храната, която Информация, ти трябва за да може да каже кое къде да стане част от твоя организъм и да обмени информация с твоята ДНК.

Ние сме живи организми и имаме сътруднчество и обмен с всичко друго живо което вкарваме в телата ни.
Ако нямаше значение това- можеше просто да ядем Пръст, Земя, Камъни.
Защото те съдържат всички елементи които ни трябват.. но единствено не съдържат това което се казва
Живот- тоест молекулата на ДНК и РНк то..

И в заключение, за довод че ни трябват живи ДНК- за да сме здрави, красиви и млади и да процъфтяват телата ни, ще дам пример с организмите, които ядат мърша и не много живи други организми.
Проучете ги и ги погледнете КАК ИЗГЛЕЖДАТ ТЕЛАТА ИМ. Гледах научнонопулярен филм за тези животни.
Всички, които се хранят основно с мърша, без изключение, са грозни, съсухрени и збръчкани изглеждат отвратително, страшно и тн..
Просто телата им са се видоизменили според това с което се хранят.

Невежеството (незнанието) е нашия най-голям враг.

Бъдете просветлени :)

tututo tralala
13
9 дек 2014 15:58

И да го кажа  по накратко- ако на някой не му се четат тоновете неща написани о горе от мен:

Да,
“основната характеристика, че един организъм е “жив” е, че може да се възпроизвежда.”
Тук съм съгласна с теб, но не само в буквалният смисъл на Възпроизвеждане.
Ами че живата ДНК- например на някоя аминокиселина- става част от твоята ДНК.

А
“В този смисъл, всяка храна, с която човек се храни, е “мъртва”.
Все тая е дали ядеш “прясна”, опечена, сварена или пържена ДНК, защото в храносмилателната ни система чуждовидовата ДНК така или иначе се разгражда изцяло от панкреатичните ензими. Същото се отнася и до протеините, и до мазнините.”

Тук вече логиката ти не се основава на нищо смислено.

Защото като хапнеш един вирус чрез храната си, бактерия, или тем подобни- твоите панкреатични ензими нищо не могат да свършат- защото те не разграждат това ДНК.
И така тези вируси и патологенни неща, стават част от твоят организъм.
Тогава се разпознава че имаш нашествие на някакви гадории- които препрограмират здравите ти клетки- и твоят организъм алармира че някъде има ненормално ункциониране.
Тогава ти задействаш друга програма- с Т убииците твои клетки и тн произвеждат се Антитела- за да унищожават тези Вируси и Бактерии..  И настава война в твоят организъм.
Така се самолекуваш и чистиш от гадостите.

Не знам от къде си го прочел това, че ДНК- то се разграждало от няккави наши киселини, ензими и тн, или деактивирало и не могло да бачка после. 
Напротив, бачка си с пълна сила, независимо дали се самовъзпроизвежда под формата на чужда система като бактериии вируси, или си бачка под формата на полезни неща които ги ползваме.
В единят случай- ако застрашава организма ни- ние го засичаме като патогенен- и се опитваме да се отървем от него.
Във вторият случай- ние го ползваме като Полезна Информация- за да изгражда нашите клетки.

Ние постоянно се самовъзпроизвеждаме- на клетъчно ниво, синтезираме нови клетки, регенерираме, чистим се и не сме в застой. Просто нашите клетки имат време- таймер за живота- часовников механизъм- което води до нашата смърт.
Иначе бихме живели вечно.. към което така или иначе се стреми науката.
Как да деактивира този таймер закодиран пак чрез ДНК- то в нашите клетки.

Поздрави. 

tututo tralala
14
9 дек 2014 16:25

дори и ензимите да способстват разграждането на днк-то, като защитна функция, за патогени
за да бачкат трябва да не са подложени на термична обработка.
над 47 градуса термична обработка- те не действат.
Колкото по бедна на ензими храна приемаш, толкова товариш повече твоят организъм да произвежда постоянно някакви ензими, което е по-тъпият вариант.
И понеже с течение на възрастта намалява производството на Ензими в организма ти- е повече от необходимо да приемат хората повече жива храна, която съдържа Живи ензими!

По принцип животинските ензими са по-чувствителни към промени в pH. За да компенсират тази pH чувствителност, много от формулите с животински ензими, които се продават като диетични добавки, съдържат бикарбонати, които да защитят ензимите от стомашни киселини.

Растителните ензими се извличат от гъби или растения. Тези ензими могат да устоят на по-големи разлики в pH и изпълняват много повече функции в храносмилателния тракт на човека.

Пробиотиците са полезни, нетоксични живи бактерии. Какво ще кажеш за тяхното ДНК тогава- и защо нашият организъм няма намерение да го деактивира или разгражда, за да го унищожи? Ами си ги усвояваме заселяват се в нашите тела и ние ги ползваме и си се размнжават с пълан сила?
Те ни трябват и затова не ги унищожаваме. Това е истината.

Организмъ ни е много по-умен от нас самите.  с наше знание или без нашето знание...

tututo tralala
15
9 дек 2014 16:32

И последно да задам въпрос.
Има хранителни добавки на Ензими. От животински и от растителен произход.

Някой запитвал ли се е тези Ензими- приложена ли им е термична обработка?
Преди да ги капсулират???
Особено над 100градуса, както се случва при завирането на водата?

Просто проверете сами.  И си отговорете дали ги варят преди да ги капсулират, за да бачкат правилно, или директно ги извличат и им причиняват само извличане на водата от тях. (по някакъв метод).
И понеже също съм скептична на всичко обработено в завод и пакетирано- като добавки съветвам всички хора просто да ядат пресни плодове - най богатите храни на Ензими.

Бъдете здрави.

Сподели своя коментар

Влез със своя акаунт, преди да коментираш. Ако нямаш акаунт, може да се регистрираш за минута.