Интервю с Петър Дамянлиев (tpd)

Представи се на читателите ни?

Здравейте, казвам се Петър Дамянлиев, на 22 години съм. От Варна съм, а от три години уча в Националния институт по приложни науки във Франция, специалност телекомуникации.

От колко време се занимаваш с фитнес и до каква степен темата е част от ежедневието ти?

Мисля, че през 2002 година за първи път се заинтересувах, дали спортът може да ми допринесе да се чувствам по-здрав и силен физически. Тъй като бях относително слаб, помислих си, че да се захвана със системен спорт е добро решение. По това време попаднах на сайта на BB-Team и зачетох статиите в него. Така започнах да се занимавам, без в началото да посещавам фитнес зали, поради предубеденост, а и ми липсваха повече опит и познания за основните идеи във фитнеса. Той е част от моето ежедневие, просто ми осигурява една пълноценна физическа активност, от която всеки човек има нужда.

Ще опишеш ли накратко принципите, които спазваш в храненето? Има ли определени режими, на които симпатизираш?

В храненето си спазвам същите принципи, които са се опитвали да спазват нашите прабаби и дядовци, адаптирайки ги към съвременния начин на живот. Ако мога да обобщя – минимум 3 балансирани хранения (в смисъл на съдържание на хранителни вещества) на всеки ден, в едни и същи часове от деня, доколкото е възможно. Избягвам тотално бързите въглехидрати и по-точно добавените захари, животинските мазнини, както и купешките “несериозни храни”, както някои път ги наричам – например кроасани или газирани напитки.

А как стоят нещата при тренировъчните принципи?

За добро или зло нямам твърде конкретни тренировъчни принципи поради сериозната ми седмичната ангажираност. Просто тренирам мускулните групи разделно с базови упражнения с тежести и методи, като за анаеробна тренировка. Старая се да избягвам всякакво претрениране, съобразявайки се с моментните ми възможности за възстановяване. Успоредно с това правя аеробни тренировки, като тренирам плуване, тенис на корт или нещо друго според случая. Всичко това ежеседмично, старая се да тренирам силово 2-3 пъти на седмица и още 1-2 аеробно.

Употребяваш ли хранителни добавки и какво е мнението ти за тяхната употреба по принцип? До каква степен играят роля за успеха на спортуващия?

Употребявам аминокиселини в пренебрежимо малки количества. Относно ролята им, мисля, че тя трябва да е пряко зависима от амбициите на спортуващия. Тоест човек трябва да знае какви са му целите и съответно да контролира приема им. За един човек с професионални или полупрофесионални цели те определено биха играли важна роля. Нека не забравяме, че дори и професионалните атлети би трябвало да се възстановяват само с разрешени хранителни добавки. За една лекоатлетка по бягане, която тича по 100 км на ден, е немислимо да се възстановява с лозови сърми, колкото и питателни да са те. Разбира се, по тази тема може да се дискутира много. Но от друга страна, за един човек, който просто иска да поддържа добра форма и примерно нормално тегло, едно добро хранене и минимални добавки са ми напълно достатъчни.

Не може да не засегнем пороците. Имаш ли такива и ако да, то какви са те?

Никога не съм и опитвал цигари и наркотици. Смятам се за щастлив и достатъчно силен човек, така че такива “стимуланти” не са му нужни. Алкохол пийвам рядко.

Какво е мнението ти за фитнес индустрията и здравословния начин на живот у нас? Възприема ли се положително, има ли развитие или всичко е твърде в началото, за да може да се направи оценка.

Фитнес индустрията, както всяка такава, се подчинява на пазарната икономика, ако има търсене, ще има и предлагане. На мен лично ми се струва, че е адекватно развита спрямо търсенето. От гледна точка на биохимичната промишленост, може да се желае още, но тази сфера не може да прави изключение от останалите. А за съжаление индустрията в България, която като цяло е в етап на развитие, не виждам как би “живнала” значително, имайки в предвид липсата на достатъчно добри професионалисти. Още повече, че тези неща не стават от днес за утре.

За здравословен начин на живот като цяло мисля, че трудно може да се говори в нашите условия. Хората на първо място гледат да преживяват, а ако в един момент се окаже, че разполагат с малко време и пари се задоволяват с посредствени забавления. И за да се обосновя, нека сравним колко млади хора казват – “Хайде да се съберем да отидем на планина, да качим някои връх” и колко казват – “Хайде да ходим на дискотека и да се напием”. Но си мисля, че въпреки вродения ни екстремизъм, подобни идеи биха намирали почва у нас и се надявам с времето все повече хора да се заинтересуват. Като, разбира се, не отиват в другата крайност да прибягват до “тежки” стероиди.

Фитнесът е твоето свободно време или то е ангажирано с други хобита?

Фитнесът наистина заема една голяма част от моето свободно време, което не е много, тъй като почти нямам такова, а и за мен това е начин за релаксация. Не познавам човек, който след тренировка да се чувства стресиран. Интересувам се и от култура и наука, въпреки че второто ми е и основно занимание.

Представи си, че водим този разговор след 5 години. Кой от дадените отговори би бил драстично различен?

Надявам се, че отговорите, засягащи мен самия, да са си все същите, тъй като съм доволен от това, което правя. Божа работа. А относно фитнес индустрията и начина на живот... 5 години са прекалено малък срок, за да се промени такова нещо. Но все пак съм оптимист, тъй като самият живот ще тласка нещата в положителна насока. Така де... на никой не му харесва да му е зле.

По какъв начин се запозна с нашето издание, какво ти допадна, какво би могло да се подобри?

Вашето издание намерих чрез google. Допада ми динамизмът му,  практичността на някои статии, както и атмосферата поддържана от екипа. Трудно ми е конкретно да посоча нещо, което бих искал да се промени,  но като цяло за в бъдеще, може да се търси не толкова обогатяване с разнообразна информация, а по-скоро практичност и яснота. 

Би ли искал да споделиш или пожелаеш нещо на (другите) наши читатели?

Да са живи и здрави. Всичко добро и на екипа на изданието.