Синдром на Рейно

За да бъде поставена точно такава диагноза и за да може успешно да се излекува, трябва преди това да се премине през отпадането на други възможни причини. Синдромът на Рейно се среща по-често при жените, отколкото при мъжете. Според едно проучване около 5% от представителите на силния пол са страдали от това заболяване, докато при дамите процентът е 8.

Симптоми

Това патологично състояние на кръвоносните съдове води до рязко свиване на малките артерии, кръвоснабдяващи пръстите на ръцете и краката, обикновено при излагане на студ. Носът и ушите също могат да бъдат засегнати. В резултат на намаленото кръвоснабдяване настъпват изменения в цвета на кожата, често придружени от болка, изтръпване и бодежи. Това е т.нар. първичен синдром на Рейно. При вторичния се наблюдава съчетание на синдрома с някои други заболявания.

Причини

Причина за синдрома на Рейно е съкращаване на мускулите в стените на малките кръвоносни съдове на пръстите на крайниците, в резултат на което кръвоснабдяването им е затруднено. Пристъпите се предизвикват от студ, от работа с вибриращи инструменти или от определени лекарства (включително бета-блокери). Кожата избледнява поради недостиг на кръв, след това посинява, когато притокът на кръв започне да нахлува, и накрая става червена и болезнена. Болестта понякога се проявява при хора с ревматоиден артрит или артериални заболявания. Не при всички болни се наблюдава тази "трифазна" промяна на цвета на кожата на пръстите. При някои се наблюдаван "двуфазно" или "еднофазно" изменение.

При повече от 80 на сто от болните се проявява първичен синдром на Рейно. За да се определи диагнозата, се правят редица изследвания на основата на определени критерии. Тези критерии са разработени с оглед клинични и лабораторни показатели, както и вследствие резултатите от капиляроскопия на нокътната ложа.

ВНИМАНИЕ! Средната възраст на развитие на синдрома на Рейно е 14 години! Само при 27 на сто от болните това се случва след 40-годишна възраст.

Приблизително при една четвърт от болните синдромът на Рейно се проявява сред роднини по права линия. Много често вторичният синдром на Рейно се асоциира с други заболявания - склеродермия, кожна туберкулоза, заболявания на съединителната тъкан, хематологични нарушения, ревматоиден артрит и др. Вторичен синдром на Рейно се развива обикновено след 30-годишна възраст. Отличава се с по-изразени и болезнени епизоди на спазъм, както и със структурни изменения на капилярите. Емоционалният стрес също може да провокира дигитален спазъм, а състоянието на тревога често засилва тези спазми. В такива случаи се назначават седативни препарати. В случаите на чести и продължителни спазми и при първичния, и при вторичния синдром на Рейно се назначава лекарствена терапия.

Съвети

• Избягвайте факторите, предизвикващи пристъп. Пушенето например свива артериите. Носете ръкавици и чорапи и обличайте по няколко чифта дрехи. Тъкани като вълната, коприната и полипропиленът задържат топлината.
• Подобрете кръвообращението си чрез всекидневни физически упражнения и редовни масажи.
• Наблегнете предимно на продуктите, съдържащи магнезий, флавоноиди, витамин В и Е и незаменими мастни киселини. Приемайте също всекидневно хранителни добавки с мултивитамини и минерали. Ограничете алкохола и кофеина.
• Добавяйте към храната си загряващи подправки (лют червен пипер, джинджифил, семена от кориандър, карамфил и канела) или всеки ден пийте по 1-2 чаши чай, приготвен с една от тези подправки.
• Препоръчва се загряване чрез топла, но не гореща вана. Вана със синап за крака или ръце е също полезна.
• При пристъп вдигнете ръце над главата за минута, след това ги тръскайте половин минута, за да стимулирате кръвообращението. Триенето на ръцете една в друга в продължение на 1-2 минути също помага.

Кога да се потърси специализирана помощ

• Описаните мерки не водят до подобрение.
• Забелязвате увреждане на кожата си.
• Имате също и язва на крака, обрив или артрит.
• Побледнялата или синкавата кожа не възвръща нормалния си цвят.

За финал дебело ще подчертаем да не се подценява тази болест. Игнорирането й може да доведе до фатални за пръстите на ръцете и краката последици като загуба на тъкан или най-лошото - загуба на самите пръсти.