Интервю с Венцеслава Атилова
"Не приемам действията си като жертва"
"Не приемам действията си като жертва"
От 15.09.2009, чете се за 5 мин.
Ето го и поредното BB-team интервю. Представяме ви поредния популярен потребител от нашия форум - Венци.
Венцеслава Атилова, 22 години, родена съм във Варна, от 10 години живея в София.
Сериозно започнах да се занимавам с фитнес през март месец миналата година. Преди това започвах, отказвах се, пак започвах. Любовта към спорта дължа изцяло на сестра си – тя беше тази, която в началото ме буташе и пришпорваше да тренираме. Тогава имах и доста излишни килограми и като цяло не обичах много да се движа – наблягах доста на хапването. Но тази моя сестра беше толкова упорита и досадна с постоянното си приканване, че накрая се предадох. Тренировъчната ми програма в началото включваше повече пилатес, аеробика, йога, много кардио. Лека-полека движението започна да ми харесва – чувствах се все по-добре и по-добре в залата. Септември месец миналата година започнах тренировките със свободни тежести и с личен треньор. Оттогава не съм имала прекъсване за повече от 5-6 дни и то поради лошо здравословно състояние. Сега не мога да си преставя да не тренирам.
Като дете на професионален състезател по лека атлетика мога да кажа, че това ми е в кръвта. За съжаление обаче на 22 години ми е малко късно за професионални изяви, затова използвам лекоатлетическите тренировки за разнообразие. За мен е много важно да има разнообразие в тренировките – по-интересно ми е.
Успях от пухкаво момиче да стана твърда жена. Като оставим настрани визуалната промяна за тази година и половина, се научих да си поставям точни и ясни цели и да ги преследвам докрай. Научих се да се мотивирам от собствените си неуспехи и това да ме кара да съм двойно по-силна следващия път. Натрупах много знания относно хранене, тренировки и функционалност на тялото. Като цели съм си поставила постигане на по-добра цялостна кондиция за в бъдеще. Както и да успея да съхраня направеното досега.
Продавам мебели. Понякога ми се налага да работя и по 6 дни в седмицата. Никога не съм имала пролем да съчетая професията със спорта – преди или след работа винаги мога да отделя 1 час за тренировка.
Аз съм сигурно най-яростният привърженик на високомазнинното хранене, който познавате. Ям 3 до 4 пъти на ден, основно се храня с месо и субпродукти, риба, яйца, масло, зеленчуци. Отскоро намалих приема на млечни произведения – от време на време хапвам по малко сирене за разнообразие. За мен този режим представлява оптималният начин на хранене и мисля да продължа да се храня така и за в бъдеще.
Не, това не е вярно. СПКЯ води до инсулинова резистентност и дори е препоръчително жените, диагностицирани със СПКЯ да минат на нисковъглехидратен режим. Освен това аз имам положително развитие в тази насока, така че твърдо НЕ!
Тренирам всеки път цялото тяло – така съм тренирала последната 1 година, така планирам и да продължа. Тренировките ми са съставени изцяло от многоставни упражнения като клек, тяга, набирания, напади, гребане. Тренирам с възможно най-голяма тежест при 3 серии от 5 повторения. Не загрявам, не правя кардио. Винаги съм тренирала с персонален инструктор и смятам да продължа така. В началото инструктурът ми беше като учител – той съставяше тренировките, учеше ме на движенията и т.н., сега сме по-скоро като партньори – в началото на всяка тренировка заедно обсъждаме какво ще правим. Аз давам предложения върху какво бих искала да акцентирам, постигаме консенсус и започваме. Броят тренировки на седмица е различен – минимум 3, максимум 6. Наскоро започнах да редувам тренировките с тежести с тренировки със собствено тегло.
Единственото, което пия в момента, е рибено масло. Привърженик съм на all natural принципите – смятам, че е много по-интересно да видиш докъде можеш да стигнеш, разчитайки само и единствено на себе си. В тази насока препоръчвам употребата на натурални добавки, тогава, когато е установена необходимост, но безцелноте пиене на хапчета, което се наблюдава масово, е ненужно според мен. Пила съм доста неща преди – най-вече добавки за изгаряне на мазнини и това, което осъзнах, е че рано или късно, след като свършиш поредната опаковка тялото си връща всичко. Не мисля, че е нужно да се употребяват добавки, за да се постигнат успехи.
Играла съм софтбол около година. Тогава бях 15-годишна. След това обаче нищо. Бих се върнала към софтбола пак, а както разбрахте, и леката атлетика ме интересува.
Пуша отдавна. Не работя сърху спиране на цигарите. Колкото и лошо да звучи – не ми пречат засега и може би затова нямам стимул да ги спра. Но аз и не пуша кой знае колко – има дни, в които изобщо не се сещам.
Доста сме назад, но има светлина в тунела. У нас фитнес не значи здравословно – това ни е основният проблем.
Всички искаме да изглеждаме така и можем да го постигнем.
Чак 100% стриктна не съм. Не знам, не ми е необходимо нещо да ми "дава сили", за да съм стриктна. Спортът ми доставя удоволствие, винаги имам желание за една добра тренировка.
Все още прохождам и се уча. Много бих желала да се развия в тази насока, защото това е моята страст, определено. Няма нищо по-хубаво от това хобито ти да се превърне в професия. Имам планове, но тях засега ще запазя за себе си.
Не, винаги намирам време.
Това ми е болната тема. След 3-4 тренировки майка ми се отказа. Относно ВМ – мнението й е като на повечето хора, които си нямат идея относно принципите на този тип хранене. Според нея консумацията на толкова мазнини е опасна, защото "така казват". Осъзнах, че е безмислено да й обяснявам логиката – тя изобщо не ме слуша.
Щастливи и усмихнати.
Не жертвам нищо. Не приемам действията си като жертва. Не бих жертвала много неща - здраве, семейство, приятели.
Тежка травма, може би. Не ми се мисли в тази посока.
Търсейки в интернет повече информация относно НВД. Допадна ми аудиторията във форума, общото настроение – всички са много обединени. Мисля, че може да набегнете повече върху рекламата на изданието.
Пожелавам на всеки да намери своя път (или пътечка).
Вземи здравето си в свои ръце. Ето как:
Научи повече