Интервю с Венцеслава Атилова

Представи се на читателите?

Венцеслава Атилова, 22 години, родена съм във Варна, от 10 години живея в София.

Кога започна с фитнеса и какво те накара да започнеш да тренираш?

Сериозно започнах да се занимавам с фитнес през март месец миналата година. Преди това започвах, отказвах се, пак започвах. Любовта към спорта дължа изцяло на сестра си – тя беше тази, която в началото ме буташе и пришпорваше да тренираме. Тогава имах и доста излишни килограми и като цяло не обичах много да се движа – наблягах доста на хапването. Но тази моя сестра беше толкова упорита и досадна с постоянното си приканване, че накрая се предадох. Тренировъчната ми програма в началото включваше повече пилатес, аеробика, йога, много кардио. Лека-полека движението започна да ми харесва – чувствах се все по-добре и по-добре в залата. Септември месец миналата година започнах тренировките със свободни тежести и с личен треньор. Оттогава не съм имала прекъсване за повече от 5-6 дни и то поради лошо здравословно състояние. Сега не мога да си преставя да не тренирам.

Напоследък включваш тренировки от леката атлетика. Смяташ ли да се насочиш към тази област още по-сериозно, или ще балансираш и в бъдеще щангите с пистата?

Като дете на професионален състезател по лека атлетика мога да кажа, че това ми е в кръвта. За съжаление обаче на 22 години ми е малко късно за професионални изяви, затова използвам лекоатлетическите тренировки за разнообразие. За мен е много важно да има разнообразие в тренировките – по-интересно ми е.

Какви са ти целите и какво си постигнала досега?

Успях от пухкаво момиче да стана твърда жена. Като оставим настрани визуалната промяна за тази година и половина, се научих да си поставям точни и ясни цели и да ги преследвам докрай. Научих се да се мотивирам от собствените си неуспехи и това да ме кара да съм двойно по-силна следващия път. Натрупах много знания относно хранене, тренировки и функционалност на тялото. Като цели съм си поставила постигане на по-добра цялостна кондиция за в бъдеще. Както и да успея да съхраня направеното досега.

С какво се занимаваш и как съчетаваш спорта с ежедневието си?

Продавам мебели. Понякога ми се налага да работя и по 6 дни в седмицата. Никога не съм имала пролем да съчетая професията със спорта – преди или след работа винаги мога да отделя 1 час за тренировка.

Ще опишеш ли накратко принципите, които спазваш в храненето? Има ли определени режими, на които симпатизираш?

Аз съм сигурно най-яростният привърженик на високомазнинното хранене, който познавате. Ям 3 до 4 пъти на ден, основно се храня с месо и субпродукти, риба, яйца, масло, зеленчуци. Отскоро намалих приема на млечни произведения – от време на време хапвам по малко сирене за разнообразие. За мен този режим представлява оптималният начин на хранене и мисля да продължа да се храня така и за в бъдеще.

Допускаш ли, че СПКЯ (Синдром на поликистозните яйчници) може да има връзка с храненето, тъй като поне половината жени, избягващи въглехидратите, имат подобни проблеми?

Не, това не е вярно. СПКЯ води до инсулинова резистентност и дори е препоръчително жените, диагностицирани със СПКЯ да минат на нисковъглехидратен режим. Освен това аз имам положително развитие в тази насока, така че твърдо НЕ!

А как стоят нещата при тренировъчните принципи?

Тренирам всеки път цялото тяло – така съм тренирала последната 1 година, така планирам и да продължа. Тренировките ми са съставени изцяло от многоставни упражнения като клек, тяга, набирания, напади, гребане. Тренирам с възможно най-голяма тежест при 3 серии от 5 повторения. Не загрявам, не правя кардио. Винаги съм тренирала с персонален инструктор и смятам да продължа така. В началото инструктурът ми беше като учител – той съставяше тренировките, учеше ме на движенията и т.н., сега сме по-скоро като партньори – в началото на всяка тренировка заедно обсъждаме какво ще правим. Аз давам предложения върху какво бих искала да акцентирам, постигаме консенсус и започваме. Броят тренировки на седмица е различен – минимум 3, максимум 6. Наскоро започнах да редувам тренировките с тежести с тренировки със собствено тегло.

Употребяваш ли хранителни добавки и какво е мнението ти за тяхната употреба по принцип? До каква степен играят роля за успеха на спортуващия?

Единственото, което пия в момента, е рибено масло. Привърженик съм на all natural принципите – смятам, че е много по-интересно да видиш докъде можеш да стигнеш, разчитайки само и единствено на себе си. В тази насока препоръчвам употребата на натурални добавки, тогава, когато е установена необходимост, но безцелноте пиене на хапчета, което се наблюдава масово, е ненужно според мен. Пила съм доста неща преди – най-вече добавки за изгаряне на мазнини и това, което осъзнах, е че рано или късно, след като свършиш поредната опаковка тялото си връща всичко. Не мисля, че е нужно да се употребяват добавки, за да се постигнат успехи.

Занимавала ли си се с друг вид спорт, преди да влезеш в залата? Какво би искала да опиташ?

Играла съм софтбол около година. Тогава бях 15-годишна. След това обаче нищо. Бих се върнала към софтбола пак, а както разбрахте, и леката атлетика ме интересува.

Не може да не засегнем пороците. Откога пушиш? Работиш ли върху спирането на цигарите?

Пуша отдавна. Не работя сърху спиране на цигарите. Колкото и лошо да звучи – не ми пречат засега и може би затова нямам стимул да ги спра. Но аз и не пуша кой знае колко – има дни, в които изобщо не се сещам.

Какво е мнението ти за фитнес индустрията и здравословния начин на живот у нас?

Доста сме назад, но има светлина в тунела. У нас фитнес не значи здравословно – това ни е основният проблем.

Какво би посъветвала хората, които поне веднъж в живота си са искали да приличат на онези от кориците на списанията?

Всички искаме да изглеждаме така и можем да го постигнем.

Какво те надъхва, за да си толкова постоянна? Какво ти дава сили всекидневно и дори ежечасно да си 100% стриктна в спортен план?

Чак 100% стриктна не съм. Не знам, не ми е необходимо нещо да ми "дава сили", за да съм стриктна. Спортът ми доставя удоволствие, винаги имам желание за една добра тренировка.

Възнамеряваш ли да се занимаваш и професионално с фитнес? Как виждаш бъдещето си с фитнеса в този смисъл и какви са твоите планове?

Все още прохождам и се уча. Много бих желала да се развия в тази насока, защото това е моята страст, определено. Няма нищо по-хубаво от това хобито ти да се превърне в професия. Имам планове, но тях засега ще запазя за себе си.

Има ли нещо, което искаш да направиш, но все не ти достига време?

Не, винаги намирам време.

Преди време вкара майка си в залата и това е похвално. Продължава ли да тренира? Успя ли да я вкараш в тима на ВМ-НВД? Какво мисли тя за този начин на хранене?

Това ми е болната тема. След 3-4 тренировки майка ми се отказа. Относно ВМ – мнението й е като на повечето хора, които си нямат идея относно принципите на този тип хранене. Според нея консумацията на толкова мазнини е опасна, защото "така казват". Осъзнах, че е безмислено да й обяснявам логиката – тя изобщо не ме слуша.

Как трябва да изглеждат идеалната жена и мъж през твоите очи?

Щастливи и усмихнати.

Какво жертваш в името на доброто тяло? А какво не би жертвала?

Не жертвам нищо. Не приемам действията си като жертва. Не бих жертвала много неща - здраве, семейство, приятели.

Има ли нещо, което би могло да те откаже от спорта? Какво е то?

Тежка травма, може би. Не ми се мисли в тази посока.  

По какъв начин се запозна с нашето издание, какво ти допадна, какво би могло да се подобри?

Търсейки в интернет повече информация относно НВД. Допадна ми аудиторията във форума, общото настроение – всички са много обединени. Мисля, че може да набегнете повече върху рекламата на изданието.

Пожелай нещо на читателите?

Пожелавам на всеки да намери своя път (или пътечка).