Най-добрите лечебни чайове (ІІ част)

Както вече стана дума в предния материал за лечебните чайове, билките се приемат лесно, без токсични промени в организма, а при правилното им прилагане се постига не само пълно излекуване, но и укрепване на организма. Продължаваме темата, като този път изброяваме другите видове чайове, чиито известни свойства имат незаменим лечебен ефект.

Бял равнец - вълшебна билка за женската полова система

Много билкари наричат белия равнец "мъжката билка", защото някога войниците редом с хляба и водата са я носели в торбите си, тъй като са познавали кръвоспиращите й свойства, както й бързото действие на белия равнец срещу различни болежки. Но от друга страна, именно тази билка е едно от най-ефективните средства срещу женски неразположения като нередовна менструация, маточни кръвотечения и мигрена.

Голяма част от свойствата на белия равнец се дължат на богатия му химичен състав. В надземната част се съдържа 0.20 до 0.50% етерично масло, чиято главна съставка е хамазуленът (50%), образуващ се от горчивия сесквитерпенов лактон матрицин (0.005-0.10%) при дестилация на растението с водни пари. Освен хамазулен, етеричното масло е богато и на сесквитерпена α-кариофилен и други моно- и бициклични терпени: α- и β-пинен, циенол, туйон, камфор, борнеол и сложни естери. Билката съдържа още горчивото вещество ахилеин, дъбилни вещества, алкалоиди, флавоноида лутеолин-7-гликозид, органични киселини, витамините С и К, аспаргин, нитрати и др.

• Ефикасно кръвоспиращо средство;
• Болкоуспокояващо и ободряващо средство;
• Нормализира двигателната и секреторната функция на стомаха;
• Противовъзпалително средство, дължащо се на съдържащия се в етеричното масло хамазулен;
• Като помощно средство в терапията за лечение на възпаление на яйчниците, при миома и бяло течение;
• Седативно средство при жени в климактериума.

Рецепта за приготвяне на чай:
Приготвя се запарка, като 15 г наситнена билка се заливат с 200 мл вряща вода. След като изстине, течността се приема по една супена лъжица преди хранене три пъти дневно. С нея може да се прави гаргара при кървящи венци, възпаление на устната лигавица и др. За да има ефект, запарката трябва да се приема в продължение на две-три седмици.

Смрадлика - първокласно противовъзпалително средство

Едва ли има по-универсална билка от смрадликата, носеща още името тетра. Смрадликата, наред със салвията и лайката, е една от най-предпочитаните билки с ясно изразено адстрингентно, противовъзпалително и кръвоспиращо действие. Тетрата, като уникален лек от природата, е богата на дъбилни вещества - галотанини (15-25%), свободна галова киселина (около 3-5%), флавонолови гликозиди (мирицитрин и фустин) и етерично масло, в състава на което са установени мирцен, α-пинен, камфен, линалоол и α-терпинол.

За какво е полезна най-много смрадликата?

• За лечение на гнойни кожни обриви, рани, циреи;
• Окапване на косата и обилно потене на краката;
• При кървящи, подути и гнойни венци, афти;
• Ставни отоци и хемороиди;
• Колит, диария и дизентерия;
• Като помощно средство при лечение на различни заболявания на пикочо-половата система.

Начин на употреба:
Прилага се само външно! Приготвя се запарка от 100 г листа в 1 л вряща вода, която се използва за промивки, гаргара, компреси, лапи и др.

Лайка - чай за белия дроб и дихателните пътища

Според представата на древните хора, познатата билка била с аромат на ябълка, а Плиний Стари й дава името земна ябълка (Chamo–milla). Като лечебно растение и може би най-популярното домашно лекарство, лайката е известна още в древността и влиза във фармакопеята на много страни. Но освен добрите си терапевтични свойства, чаят от лайка е с приятен вкус и неповторим аромат.

В цветните кошнички на лайката се съдържа 0.5-1.5% етерично масло с характерен син или синьо-зелен цвят. Цветът му зависи от съдържанието на азулени, което е различно и е в зависимост от биологичния вид на растението, както и от географския му произход. Азуленът на лайката се нарича хамазулен, образуващ се по време на получаването на маслото от нелетливи безцветни съставки - матрицин, и не се съдържа в свободно състояние в растението.

Трябва да се има предвид, че водни или алкохолни извлеци, които съдържат хамазулен, са нетрайни. В цветовете от лайка се съдържат и флавоноидни гликозиди с агликони апигенин, лутеолин, кверцетин, патулетин, които са с изразени спазмолитично действие. Същото действие притежеват и кумарините умбелиферон и херниарин. Съдържат се още и слузни вещества, стероли, горчиви вещества и мастни киселини.
      
Лайката се използва като:

• Противовъзпалително, антисептично, болкоуспокояващо, спазмолитично, ранозаздравяващо, успокояващо и потогонно средство;
• Благодарение на хамазулена, лайката е с добре изразени спазмолитични, противовъзпалителни и газогонни свойства;
• Средство за лечение на възпаления на храносмилателната система - на лигавицата на устата, венците, гърлото, при зъбобол, гастрити, ентерити, колити, при язва на стомаха и дванадесетопръстника;
• Външно се прилага под формата на промивки при възпаления на конюктивите, при хемороиди, болезнени и труднозаздравяващи рани, мокрещи екземи, потене на краката;
• Под формата на инхалация се препоръчва при грипоподобни състояния, фарингити, ларингити;
• При болезнена менструация и смущения в съня;
• Лайката намира приложение и в козметиката като средство за ефективно освежаване на кожата и за поддържане на русия цвят на косите.

Рецепта за приготвяне на чай:
Препоръчително е да се използва извлек, получен на студено (10 чаени лъжички билка се заливат с 500 мл студена вода, след 8 часа се прецежда и се изпива за 1-2 дни). Може да се използва и запарка за вътрешно и външно приложение: 2-3 супени лъжици билка се заливат с 250 мл вряща вода и престояват в затворен съд 1 час. Чаят се изпива на два пъти.

Бъз - сила през зимата

Старите хора наричат бъза свирчовина, заради меката сърцевина на клоните му и лесното им отделяне. В народната медицина той намира широко приложение, защото всяка негова част е лечебна и може да бъде използвана.

Цветовете на бъза съдържат малко количество етерично масло, съставено предимно от терпени, самбуцин, самбунигрин, каротин, аскорбинова киселина, флавоноиди - рутин, хиперозид, изокверцитрин и полифенолни киселини - кафена, хлорогенова и ферулова, а също така и гликозидни вещества с потогонно действие, слузни и дъбилни вещства. Старите билкари препоръчват плодчетата на бъза да се берат без дръжките и задължително да преминават през топлинна обработка, тъй като е необходимо да се разгради вредният гликозид самбунигрин.

Поради богатото си съдържание, отделните части на растението имат разнообразна употреба:

• Цветовете на бъза имат потогонно, омекчаващо и отхрачващо действие;
• Листата и плодчетата действат диуретично и слабително;
• Цветовете се прилагат при: хрема, ангина, кашлица и пресипнал глас;
• Освен това те намират приложение при лечение на възпаление на пикочните пътища, при импотентност, хемороиди, подагра;
• При поява на кожни обриви, ревматизъм.

Рецепта за чай от бъз:
От цветовете се приготвя чай, като 2 чаени лъжички от тях се заливат с 250 мл вряща вода. Оставя се за 10-15 минути, след което се прецежда и се пие на глътки. Лесно може да се приготви и воден извлек и сироп от бъз: 15 пресни съцветия се накисват в 3 л вода за една вечер, течността се прецежда и се приема затоплена или се приготвя сироп със захар, който се употребява разреден с вода като напитка.

Невен - билката-барометър

Неслучайно наричат невена билка-барометър. Старите хора казват: "Ако след 7 часа сутринта цветчетата му останат затворени, значи през деня ще вали". А в народната медицина невенът е едно от растенията, на което се използва всяка негова част. Смята се, че първите сведения за използване на растението датират от 1 в. пр. н. е. от древоногръцкия философ и лекар Диоскород, който използвал настойка от невен за лечение на заболявания на черния дроб, както и за отстраняване на спазми на вътрешните органи.

От цветовете са изолирани голям брой тритерпенови съединения, между които производните на лупеола - арнидиол, фарадиол, урзадиол, календуладиол, α- и β-амирин, сапонини, производни на олеаноловата киселина, сесквитерпеновото съединение календин. Дрогата съдържа също така и етерично масло, полиацетилени, каротеноиди, ситостерол, стигмастерол, изофукостерол. Установени са и флавоноиди, дъбилни и слузни вещества, смоли, органични киселини (ябълчна и салицилова) и незначително количество алкалоиди.

Невенът намира приложение като:

• Добро противомикробно, противовъзпалително и регенеративно  средство с ясно изразена способност да ускорява заздравяването на тъкани и рани;
• Успокоява нервната система, намалява възбудимостта и напрежението;
• Подобрява сърдечната дейност, като понижава кръвното налягане;
• Особено добре повлиява стомашните язви, които се затварят значително по-бързо, отколкото при използването на други средства;
• Намира приложение и при хронични заболявания на черния дроб;
• Добро кръвопречистващо средство при жълтеница;
• Народната медицина използва невен за лечение на болести на далака, лумбаго, главоболие, нервни състояния по време на климактериум, слаба менструация;
• Като мехлем е изключително полезен при разширени вени, рани от изгаряне и гъбички по краката;
• При контузии с кръвонасядания, рани от залежаване, както и при разтягания на мускулите.

Начин на употреба:
Прилага се настойка от цветовете (1:5) вътрешно по 30-40 капки 3-4 пъти дневно и външно за компреси и промивки в по-голямо разреждане.

Няколко полезни съвета...

• Всички горчиви билки се варят 10-15 минути, отварата се оставя да се утаи и се прецежда.
• Всички негорчиви и ароматични билки само се запарват и след това се накисват според указанията.
• Корените, корите и семената се заливат първо със студена вода и след като се накиснат добре, се загряват до кипване.
• Отварите и запарките от билки трябва да бъдат прясно приготвени, да не престояват повече от 24 часа, задължително да се съхраняват на тъмно и хладно място, но не в хладилник. За предпочитане е да се подслаждат с мед, а страдащите от диабет могат да ги консумират неподсладени.