Интервю с Лазар Радков (ІІ част)

Ето и втората част от BB-Team интервюто с Лазар Радков, който е сред най-популярните членове на форума и автор в изданието. От него ще научите какво мисли за мотивацията, тренировките, контузиите и храненето.

Какво е мнението ти за мазнините в следтренировъчното хранене?

Когато човек напише "следтренировъчно хранене", обикновено има предвид храненето след типа тренировка, която най-често прави. И тук влизаме в условността, че различните хора правят различни тренировки. Тренировките може да се различават по:

• интензивност;
• обем;
• плътност;
• има ли серии до отказ и ако да – колко.

Много автори и гурута пишат и цитират изследвания как след тренировка трябва да се приемат въглехидрати, за да се възстанови гликогенът; протеин, за да се стимулира протеиновият синтез, и да не се консумират мазнини, за да не се забава усвояването на въглехдиратите и протеина.

Дотук добре. Само че всички говорят най-общо за "тренировки" и никой не навлиза в специфика и дълбочина.

Ето, примерно, аз съм имал случаи, в които съм се хранил изключително нисковъглехдиратно и с много мазнини, докато съм тренирал за сила. Т.е., тежка серия не до отказ и мнооого почивка между сериите.

При подобни тренировъчни цикли ми се е случвало по цял месец да не ми се дояде нищо въглехидратно. Възстановявах си се отлично, прогресирах си и бях супер. А да – и можех след тренировка да ям веднага нещо протеиново и мазничко.

В друг случай обаче ми се е случвало веднага след кондиционна тренировка да ми падне кръвната захар и да имам нужда от прости захари. EDT-тренировката също не остава по-назад в това отношение.

Същото важи и за тренировките по БДД (бразилско джу джицу) навремето – там се тренира силова издръжливост през цялото време. И след тренировката просто няма как да вкараш нещо мазно. Но бях установил, че едно сочно манго ми действа най-добре.

Друго нещо, което трябва да взема предвид, за да отговоря по-пълно на зададения въпрос, е какви храни предпочита организмът на човека, за когото става въпрос:

• Има хора, които толерират добре висок прием на естествени мазнини;
• Има хора, които не толерират добре дори умерен прием на мазнини.

В първия случай е по-вероятно нещо по-мазно да ни се отрази добре след силова тренировка или след лостове без кондиционен елемент. Във втория случай шансовете това да се случи са доста по-малки.

И последното нещо, което трябва да вземем предвид, е храненето на трениращия:

• Ако човек се храни високомазнинно и нисковъглехидратно, то нивата на мастно-разграждащите ензими ще бъдат доста по-високи, а оттам и вероятността да усвои доста по-бързо енергията от мазнините след спорт;
• Ако човек се храни с повече въглехидрати и по-малко мазнини, то описаното в предната точка е доста по-малко вероятно.

В заключение – на базата изследвания, които съм чел, опита ми и наблюденията ми върху други трениращи мога да кажа следното – ако поначало толерираме по-висок прием на мазнини, храним се с повече мазнини и по-малко въглехидрати и тренираме предимно за сила с пълно възстановяване между серии, то е доста вероятно приемът на мазнини в следтренировъчното хранене да ни се отрази добре.

Опиши накратко един свой ден?

Събуждам се най-рано в 6:00 и най-късно в 8:00. От доста време насам ставам без часовник и смятам, че това е голямо благо за сваляне нивата на стрес.

Често едно от първите неща, което правя, е Рейки за различни неща. След това закусвам и сядам на лаптопа.

Там се занимавам с творчески, организаторски или обучителни процеси:

• Пиша статии за Live To Lift или за BB-Team;
• Отговарям на мейли;
• Пиша тренировки и хранителни режими;
• Координирам другите треньори на LTL;
• Комуникирам с трениращите в LTL;
• Чета най-новите изследвания и публикации на тема хранене, трениране и здраве;
• Уговарям си срещи и ходя на срещи;
• Обмислям подходи за развитие на дейността ми.

Това до обяд. Тогава обядвам и излизам. Следобеда до вечерта имам:

• Персонални тренировки;
• Консултации;
• Срещи;
• Срещи с треньорите на LTL;
• Моя тренировка.

Моята тренировка се опитвам и обикновено успявам да я сбутам между тренировките ми с останалите трениращи. Обикновено тренирам в интервала между 16 и 19:00 ч. според програмата за деня.

Следобед (преди или след тренировката) гледам да вкарам още едно хранене, което е еквивалентно като количество и значение на останалите три.

Тренировъчният ми ден често продължава до 21:00 и малко след това. Старая се да си легна в интервала между 22:30 и 23:30, понеже съм установил, че така се наспивам най-качествено.

Имаш ли изоставаща мускулна група? Ако да, как я третираш?

Не смятам, че имам изоставаща мускулна група. Мнението ми е, че цялата концепция за тренирането на "изоставащите" мускулни групи е прекалено експлоатирана и малко пресилена.

Пиша това, понеже хората, често се стремят да "балансират горни и средни гърди", а не обръщат внимание, че стойката им е крива.

Не ми ли вярвате? Огледайте се в залите – повечето нацепени батковци са с кифоза (изкривяване в горната част на гръбначния стълб, познато като изгърбване), повечето мацки са и с кифоза, и с лордоза (изкривяване в областта на таза, изразяващо се във вирнат назад задник) още позната като "S фигура".

И това се приема за секси. Само дето никой не ги пита мацките дали им е секси да ги боли кръстът и горната част на гръба.

Част от мъжете също са с лордоза в кръста, заради редовното чийтване с кръста. На повечето трапците им влизат в ушите, но не защото са прекалено големи, а защото са силно скъсени.

Но всичко това е напълно разбираемо, предвид каква е голяма част от широко циркулиращата информация.

Хубавото е, че съм се заел да подготвям материали по темата, за да имат хората повече опции, посредством които да подхождат към тренирането. Защо е нужно това ли?

Нужно е, защото като ходиш по улицата не се вижда дали горните гърди са ти съразмерни със средните и дали бицепсът ти съответства по големина на рамото.

Обаче се вижда стърчащият напред врат, вижда се гърбицата, виждат се събраните една към друга ръце, вижда се вирнатият задник.

И ако съзнанието на безпристрастния наблюдател няма базата данни да забележи разликите, то подсъзнанието веднага отчита дисбаланса. А ставите и фасцията (сухожилията) на собственика на тялото отчитат дисбаланса през цялото време.

Така че нека преди да започнем да тренираме за визуална симетрия, да потренираме първо за функционална симетрия. Т.е., нека първо засилим по-слабите мускулни групи и разтегнем постегнатите и чак след това да тренираме "изоставащите групи".

Защото функционалната симетрия води първо до здраве и второ, до цялостно излъчване. А когато големината на широкия гръбен мускул отговаря на големината на бицепсите, най-много някой да ти каже "браво!" в някой форум. Но и това не е много сигурно.

Имал ли си контузии през годините и ако да, какви?

Ако става въпрос за това дали съм имал контузии вследствие от тренировките с тежести – отговорът ми е не. По един или друг начин желанието ми да изпълнявам движенията, ако не с отлична, то минимум с много добра техника, е надделявало над егото.

И когато това е комбинирано с добър баланс между различните мускули (като сила и дължина), шансът от контузия наистина става почти незначителен.

Иначе най-глупавата ми контузия е едно падане от близо 2 м по гръб.

Една вечер имах повече енергия и се метнах на лоста, който беше завинтен на касата на вратата на студентската ми стая, и започнах да правя експлозивни набирания с хоризонтално тяло (краката и торса в една линия – успоредна на пода) и докосване на лоста около слънчевия сплит... докато лостът не поддаде точно когато бях в най-горна позиция - на около 2 метра от земната повърхност...

Повече не правих такива набирания. Поне не и на толкова нестабилен лост.

Иначе най-положителната ми контузия, която доведе до доста качествени промени в живота ми, беше скъсани сухожилия на безименния пръст на дясната ръка вследствие от рандори по джудо.

Честта за контузията дължа на моя приятел Камен Георгиев – в момента един от топ бойците по ММА в тежка категория. Разбира се, вината не е негова, просто така се случи по време на спаринг.

Нараняването обаче ми даде възможност да видя много от нещата в живота си в различна светлина и под различен ъгъл. Впоследствие преосмислих и промених доста неща.

Разбира се, това не означава, че препоръчвам Камен или някой друг да ви чупи пръстите, за да подобрите живота си.

Какво е мнението ти за старите културисти (от времето на Арнолд) и за сегашните?

Доколкото ми е известно думата "културизъм" произлиза от "физическа култура". Тъжно е, че в днешни дни думата културизъм се асоциира по-скоро с "химическата култура".

И в този ред на мисли съм склонен да симпатизирам повече на културистите от преди ерата на стероидите (да, на тези преди Арнолд). От това, което съм чел, съм останал с впечатлението, че тези хора са били по-скоро атлети, чиято цел е била И да изглеждат като изваяни.

Имам усещането, че в днешно време от първоначалната идея не е останало много. Все още не мога да разбера тренировките, съсредоточени изключително върху визията и без капка акцент върху функцията.

Все още не мога да разбера играта на хазарт със собственото здраве единствено и само с цел подобрение на опаковката. Но това, че аз не разбирам нещо, означава единствено и само, че аз не разбирам даденото нещо.

Кои са най-ценните книги на тема тренировки и  хранене, които си чел досега?

Доста добър въпрос. И не особено лесен. Не мога да кажа кои са най-добрите, понеже от различни книги съм си взимал различни парченца от информация, която съм адаптирал съм тренировките и храненето си, както и към тренировките и храненето  на хората, които тренирам и които консултирам.

Все пак ще опитам:

• Nutrition and Physical Degeneration, Weston A. Price
• Health Revolution, Robert Atkins
• The Black Book of Training Secrets, Christian Thibaudeau
• Maximum Strength, Eric Cressay
• "Сила, Здраве и Дълголетие", проф. Павел Добрев
• Nourishing Traditions, Sally Falon
• Science of Martial Arts Training, Charles Staley

За други или не мога да се сетя в момента, или не са ми повлияли чак толкова, колкото изброените по-горе.

Какво би казал на хората, които те критикуват, че не изпълняваш правилно упражненията при демонстрациите в  сайта?

Нека разгледаме йерархията на упражненията. Първо има базови упражнения, които носят между 60 и 80% от резултатите. След това има спомагателни упражнения и накрая имаме изолиращи упражнения.

По-голямата част от сниманите упражнения в сайта са спомагателни или изолиращи. От базовите упражнения липсва видео на двете най-важни – клека и тягата. Който е разбрал какво искам да кажа – разбрал.

Второ – различните упражнения имат и различни версии на изпълнение. Различните начини на изпълнение имат различни ползи и различни недостатъци.

За мен лично основното при едно движение е начинът му на изпълнение да не потенцира възникването на контузия. Останалото е въпрос на личен избор и лична интерпретация.

Трето - дали дадено упражнение натоварва точно дългата или не точно дългата глава на трицепса – за 99% от трениращите няма никакво значение.

Четвърто – така или иначе всеки разбира от всичко – в зависимост от това кой седи срещу теб, понякога няма смисъл да казваш каквото и да било.

Наскоро Митко Михайлов пусна в страницата на BB-Team във Facebook клипче на едно от моите момчета как прави 5 повторения на 100 кг тяга при 58 кг лично тегло. Веднага се намериха "разбирачи", които да обяснят как техниката на тягата била грешна, как съм щял да си контузя трениращите.

Все хора, които "са чели много за тренирането" и са решили, че нещата вече са им ясни.

Просто няма начин да обясниш на човек, който прави изводи единствено и само на базата на фантазии в собствената си глава, че си научил поне няколкостотин души да правят тяга, с някои си стигнал значителни килограми, други са републикански шампиони или вицешампиони по боен спорт, на трети са им изчезнали болките в кръста благодарение на тягата, която сте правили заедно, и всичките са не просто здрави и прави, ами и доста яки и стабилни.

Как започна всичко с LiveToLift?

Тогава не го знаех, но явно зрънцето се е появило и е започнало да покълва, когато си счупих пръста и това доведе до преосмисляне на по-голяма част от нещата, с които се занимавах по онова време.

И както повечето неща в живота – нищо не става изведнъж. Семето пуска коренче, после стъбълце, листа. Междувременно трябва да устои на неблагоприятните атмосферни условия и когато това се случи, по някое време започва да дава и плодове.

Иначе името е дело на креативността на моя приятел Цветан Василев.

Имаш ли план да разшириш дейността си, по някакъв начин мащабно да популяризираш вижданията си? Би ли отворил своя школа, например?

Бавно и полека дейността се разширява. Школата за обучение на треньори също работи все по-добре. Просто когато за нещо не се тръби постоянно наляво и надясно и когато никой не се бие в гърдите, шансът към теб да се обърнат предимно наистина сериозни и заинтересовани хора е в пъти по-голям.

Да, действително бройката не е голяма, но аз лично винаги съм предпочитал качеството пред количеството. Когато дойде подходящият момент, цялото начинание ще добие по-голяма публичност.

Какви са първите три неща, които ти излизат в съзнанието при думата "щастие"?

Хмм, не мисля, че бих могъл да свържа думата "щастие" с нещо конкретно. Щастието е състояние. Състояние на духа.

Няма нищо общо с ендорфините от спорта, секса, новите обувки или лъскавата кола. Това е просто физиологична реакция на тялото, медиирана от мозъка.

Щастието е усещане, леко приповдигнато, но не пиково, за хармония и свързаност с всичко останало. Сигурен съм, че всеки го е изпитвал в един или друг момент.

Ако питате "Как да достигаме до него по-често?", то отговорът ми е, че не вярвам да има универсална рецепта. Усещам, че пътят има връзка със стихване на разума за дадения момент и с усещането за обич. Това е.

Изследвайте усещанията си и търсете връзката - кога и как се появяват.

Какво (кой) те мотивира да тренираш?

Като бях на 18 г, се мотивирах от това да имам изпъкнали мускули и плочки на корема. След това установих, че мускулите и релефът сами по себе си не ми носят кой знае какво в живота.

На 20 и няколко се мотивирах от това да бъда по-силен и издръжлив на тренировките по бразилско джу джицу, граплинг, джудо и борба.

Бойните изкуства определено дават много, или поне дават толкова, колкото можеш да си вземеш. А да вземеш можеш много – освен физическите качества, бойните изкуства ти помагат да развиеш воля, психическа устойчивост, дисциплина, целеустременост.

Сега се мотивирам от следните неща:

• Тренирам, за да съм в добро здраве;
• Тренирам, защото на тялото ми му е приятно да е силно и да е в кондиция;
• Тренирам, за да ми е балансирана стойката и здрави ставите;
• Тренирам, за да изпробвам нови тренировъчни методи, които след това да дам на своите трениращи.

Успяваш ли да мотивираш хората около теб да тренират и как?

Трениращите имат нужда преди всичко от разбиране и внимание. След това идва правилният подход (който за всеки човек е различен). Необходимо условие е това да се случва през цялото време на фона на личния пример.

Това е за хората, които сами са запалили огънчето в себе си. Веднъж запалено, треньорът може да го разпали в огромен огън, който да гори калории и да огрява навсякъде около себе си.

Всяка промяна обаче започва отвътре навън. И ако човек не запали огънчето сам в себе си, каквото и да правиш отстрани, няма как да разгориш нищо, защото да хвърляш дърва в незапалена камина е като да умножаваш по нула.

И въпреки това отново подхождаш с разбиране и внимание и чакаш търпеливо да видиш искрата. Блесне ли – веднага хвърляш сухи съчки отгоре и започваш да се грижиш за още крехкия огън, докато се разгори силно и нависоко.

Какво е мнението ти за фитнес индустрията и здравословния начин на живот у нас?

Определено има върху какво да се работи. Тук-там има спорадични проблясъци, но по-скоро се губят на фона на общата дезинформация и маркетингови подходи.

Нужно е хората да бъдат образовани, за да могат да правят по-осъзнати избори. BB-Team добре се е заел с тази задача, макар че мисля, че и тук има още какво да се подобри.

Хората е нужно да научат, че има и други, далеч по-ефективни системи за трениране от стандартните "сплит + кардио".

Нужно е да научат, че е добре поне от време на време да се тренира за сила. Че е от изключителна важност първо да се тренира за здраве и мускулен баланс и чак тогава за визия.

Важно е също така да хората да знаят, че не всичко, върху което пише "био", "еко", "здравословно" и т.н. е задължително полезно за тях.

"Диетично" по-рядко значи "полезно" и по-често значи "дай да изкараме пари с добър маркетинг".

Какви съвети би дал на начинаещите във фитнеса?

Независимо за какво сте тръгнали да тренирате – големи гърди, голям бицепс, плочки, силен удар и т.н. – първо станете силни. Не само в лежанката, а навсякъде!

Станете силни в раменния пояс, станете силни и в краката. Обърнете особено внимание на силата на пояса (корем, кръст и задник)!!!

Задължително заучете правилна техника на движения като клек, лег (да – има доста тънкости в техниката!), тяга, скрипец, набиране, лицеви опори.

Правилната техника е основата. Ако основата е здрава – може да построим висока, широка и хубава къща върху нея. Ако основата е калпава – в най-добрия случай ще стои крива, а в най-лошия ще се срути някъде след втория етаж.

Така че ако искате да станете силни и мускулести, без да се изкривите или контузите – научете и постоянно подобрявайте техниката.

Гледайте клипчета, четете статии, учете се от по-напредналите. Ако е нужно дори потренирайте известно време с добър персонален треньор.

Един от основните плюсове на това да тренираш известно време с персонален треньор е, че нещата и уменията, на които ще те научи, остават за цял живот!

По какъв начин се запозна с нашето издание, какво ти допадна, какво би могло да се подобри?

Вече не помня как съм попаднал на BB-Team навремето, но това, което ми допадна тук, определено е широката аудитория. Открих приятни хора, събеседници и съмишленици.

Това, което може да се промени, е ориентацията на информацията, която BB-Team дава на читателите си. Аз лично съм на мнение, че информацията с практическа насоченост носи далеч повече и по-големи ползи на човек, който реши да я използва.

Пожелай нещо на читателите на BB-Team?

Винаги се питайте! Винаги поставяйте под въпрос нещата, които знаете и в които сте сигурни. Когато приемем, че нещо ни е ясно или че знаем всичко за него, автоматично блокираме пътищата си за допълнително развитие и познание в тази област и посока.

А човешката история и опит до момента показват едно-единствено нещо със сигурност, и това е, че "Всяко познание е непълно!"

Всяко нещо, което хората в един или друг момент са смятали за крайната истина, рано или късно е било или опровергавано или допълвано.

Така че действайте, експериментирайте, наблюдавайте - отново и отново. И отново!

Успоредно с това винаги се питайте: "А какво, ако това не е вярно?" и "Ако има по-добър начин – какъв е той?"

Успех!