Интервю с Вероника Налбатска (veronique)

"Състезавам се със себе си и ми е любопитно докъде мога да стигна и имат ли лимит възможностите ми"

Имаме удоволствието да ви представим интервю с едно изключителна дама, отдала се на спорта. Вероника Налбатска, по-известна на редовните посетители на нашия форум като veronique, отговаря отзивчиво, сърдечно и с чувство за хумор на вашите въпроси.

Представи се на читателите (име, възраст, откъде си)?

Здравейте! Казвам се Вероника Налбатска, на 22 години. От Ботевград съм, но уча и работя в София.

С какво се занимаваш и как съчетаваш спорта с ежедневието си?

Съчетанието им не е трудно, защото спортът заема голяма част от ежедневието ми. Инструктор съм по водна аеробика, водна каланетика и водна гимнастика за бременни.

Паралелно с това тренирам силов трибой и завършвам бакалавърската си степен на образование със специалност "Моден дизайн".

Как у едно момиче се заражда любовта към големите щанги и какво те накара да започнеш да тренираш?

Предполагам, че във всеки човек си има определени зрънца, които чакат подходящите условия, за да се развият в нещо повече. С мен се случи нещо подобно.

Захванах се със свободни тежести, за да укрепя мускулатурата на гърба си. Два от прешлените ми са набити един в друг и от години имам болежки. Правила съм си снимки и изследвания, но лекарите казаха, че нищо ми няма. Да, обаче определено усещах болката.

Имах късмет да започна точно с клек, лег и тяга, а не с разни изолиращи упражнения, защото моят приятел, с когото се запознах по същото време, тренираше по сходен начин и ме научи на техниката.

Защо избра точно трибой?

Историята е интересна и всичко тръгна от шега. Споделях с колегите на басейните какво допълнително тренирам.

Един от тях ме разпитваше за работните ми килограми, които бързо летяха нагоре (нормално за начинаещ). Един ден ми каза: "Хайде де, кога ще те правим трибойка?"

Реших да видя какво е това силов трибой и има ли то почва у нас. Исках да намеря място, на което да ми обърнат повече внимание от техническа гледна точка, да преценят по какъв начин да тренирам, за да имам оптимални резултати.

Така се озовах в залата по вдигане на тежести и отново имах късмет, защото попаднах на хора като Здравко Стоичков и Стефан Георгиев – големи имена в света на вдигането на тежести. Знаех, че съм в сигурни ръце по отношение на техниката.

Какви са ти целите и какво си постигнала досега?

Целите ми по отношение на силовия трибой в близката една година са високи: 200 кг клек, 70 кг лег и 200 кг тяга. С последна дата най-добрите ми постижения са: 1х3-115 кг клек, 1х1-55 кг лег и 1х3-140 кг тяга.

Основна цел ми е намаляване процента подкожни мазнини. Тук вече срещам големи трудности. Става много бавно.

Кога осъзна колко си силна?

Осъзнах, че съм силна още на първата си тренировка с тежести изобщо, когато на лично тегло от 70.5 кг направих 1х5-60 кг тяга, а 8 месеца след това дърпах гирата от 125 кг. Тогава реших, че в мен има нещо.

От друга страна, ако се разглежда на състезателно ниво, не съм толкова силна. В световен мащаб на моята категория – до 84 кг, при лично тегло в момента от 78.5 кг, трибоят ми си е направо смешен.

Аз обаче имам огромното желание да стана машина и работя по въпроса всеки ден.

Разкажи какво и как се случи преди, по време и след първото ти успешно състезание?

Започнах да тренирам трибой чисто любителски и от любов към самите движения. Не съм имала намерения да се състезавам. Дори не съм се интересувала какви са постиженията при жените в България. Всичко отново стана случайно.

По едно и също време Поли (Инис във форума на изданието) и Здравко ми казаха, че от Картел-спорт, с треньор Александър Александров искат да направят отбор по силов трибой за жени и си търсят момичета. Не ми беше трудно да се навия.

Имах 6 седмици за подготовка – нещата станаха много бързо и непосредствено преди състезанието. Тренирах по 5 пъти седмично, като всяка събота имах контролни тренировки, където правех единици на отделните движения и се стараех да са максимално тежки. Бързо се изнизаха тези седмици.

Вечерта преди състезанието имах сценична треска. Не съм особено притеснителна, но въпреки това цяла нощ не можах да мигна – събуждах се през час и половина. На самото състезание и по-точно преди първия опит на клек бях като скована.

След като клекнах и съдиите отсъдиха успешен опит, всичко се успокои и си казах: "Не било толкова страшно." В моята категория за съжаление нямаше други състезателки. В България са малко жените, които тренират трибой.

Гадно е в състезателен спорт да се състезаваш със себе си, но имам надежди, че скоро ще се появи някой. Имах 8 от 9 успешни опита – провалих се на последния си опит при лега, където бутнах тежестта, но отлепих таза от лежанката.

След състезанието бяхме в еуфория и много щастливи. Емоцията да се качиш на стълбичката е голяма.

Радост носи и подкрепата от съотборниците и треньора – знаеш, че каквото и да стане, те са там, с теб, и за тях винаги ще си победител. Още преди да свърши състезанието бях убедена, че то няма да е последното ми.

Сподели накратко какви са тренировъчните и хранителните ти принципи. Намери ли вярната формула при храненето, която да работи за теб?

Ще разкажа и за двата ми спорта. При водната аеробика всичко е съвкупност от плуване, каланетика, бойни изкуства, фитнес, бягане. Старая се упражненията да са внимателно подбрани, да има логика в последователността.

Прилагам интервалния метод на трениране, а при някои движения, които са по-подходящи, включвам и метода "Табата". Обичам да се тренира здраво.

В силовия трибой имам 4-5 тренировки седмично, 2 от тях са тежки, 2 по-леки и 1 – максимално тежка.  Правя по 3 тройки от всяко движение, като има и загряващи серии от петици, четворки. Преди състезание минаваме на единици.

Гледам да включвам и тренировки със спомагателни упражнения, където правя по 4 серии с 8 или 10 повторения.

За храненето мога да говоря много, но ще бъда по-кратка. Обичам да казвам, че хобито ми е да качвам килограми и да експериментирам с хранителни режими.

Опитала съм какво ли не, минала съм от абсолютни глупости като гладуване и диети със зелеви супи (моля ви, не причинявайте такива неща на телата си) до по-разумни режими като НВД, ВМ-НВД, палео, въглехидратна ротация.

В момента се храня по начин, получен от смесването на няколко режима. Привърженик съм на високомазнинното хранене и ям доста свинско месо и яйца (цели). Харесвам палео храненето и съм ограничила млечните продукти до 2 пъти седмично и то от сирене и кашкавал. Мляко не вкусвам.

Открила съм, че по-добре се чувствам без въглехидрати и затова редувам 7-10 дни без въглехидрати с 2 зареждащи. В началото броях дните, в момента всичко става от само себе си.

От тази гледна точка мога да кажа, че да, намерила съм си формулата. Но не и количеството. Истината е, че храната ми е много качествена (поне доколкото може да бъде в днешно време), но не мога да намаля калориите, за да постигна основната си цел.

Успявам за 3-4 дни, но при тези тежки тренировки си наваксвам бързо. Обичам да ям. В тази насока имам да работя доста – трябва намаляване на порциите и да дъвча по-бавно.

Използваш ли добавки? Какво мислиш за спортните храни и добавки?

Пия аминокиселини и протеин. Обичам да експериментирам и съм пробвала фетбърнъри, л-карнитин, различни добавки за повече сила, синефрин и други.

Мнението ми за спортните храни и добавки е положително – смятам, че при добри тренировки и хранителен режим могат да се извлекат големи ползи от тях.

Разбира се, не може да разчиташ само на тях, неслучайно са "добавки".

Вероника Налбатска

Опиши накратко един свой ден?

07:15 – ставане;

07:40 – 09:00 – пътуване до басейна;

09:30 – 10:30 – 1 тренировка по водна аеробика;

10:45 – 11:30 – пътуване до университета;

11:30 – 14:20 – лекции;

14:30 – 14:45 – пътуване до залата по тежести;

15:00 – 16:30 – тренировка по силов трибой;

16:30 – 17:00 – ходене пеш до басейна;

18:00 – 19:45 – 2 тренировки по водна аеробика;

20:00 – 21:15 – пътуване до апартамента;

22:30 – 23:00 – в леглото.

В понеделник нямам лекции и тогава имам 4 тренировки от водна аеробика, разпределени 2 сутрин и 2 вечер, между тях ходя пеш до залата по вдигане на тежести.

Има дни, в които имам повече лекции и тогава се налага да тренирам преди тях. Събота и неделя са ми дните за почивка.

Имаш ли хобита и как прекарваш свободното си време?

В момента в свободното си време обичам да се наспивам, да гледам филми или да ходя на кратки екскурзии в България. С приятелите ми сме фенове на планините, водопадите, пещерите. Преди време ходехме често, сега не толкова.

Обичам да рисувам – по душа съм художник и смятам да се реализирам професионално в тази област. Никога не съм допускала, че ще се занимавам основно със спорт и рисуването ще отиде на заден план, но ето че се случва. И то не защото нямам желание.

Колкото и банално да звучи – времето не стига. За едно хубаво платно са нужни минимум 4 часа. Имам дни, когато само в градския транспорт прекарвам по толкова.

За всичко си има време и с нетърпение чакам да минат още 2-3 месеца, когато ще се дипломирам и ще имам повече време за моята страст. Сърбят ме ръцете.

По-нататък се надявам и да живея по-близо до басейните и залата, защото сега буквално минавам от единия до другия край на София.

Искам да се занимавам с ръчно рисуване върху дрехи, портрети, интериорно рисуване върху стени – вече имам няколко реализирани проекта.

Коя е мускулната група (ако има такава), която генетично не ти е заложено да върви?

Без колебание – ръцете и раменете. Дисбалансът между горната (с изключение на гърба) и долната половина на тялото ми е силно изразен.

Мислиш ли, че имаш красиво и естетично тяло?

Ще кажа, че имам красиво  тяло, когато сваля около 5-6-7 килограма мазнини. В момента харесвам посоката, в която вървя. Имам силно тяло с  хармонични пропорции.

Имам големи крака, с които напоследък се гордея, но и широк гръб. В общи линии вече имам основата, остава да я покажа. За една година съм качила 10 килограма, като повечето от тях са мускули.

Какви компромиси би направила с визията си в името на трибоя (състезателния)?

Не бих правила компромиси с визията си. Това ми е болната тема. Благодарение на трибоя правя мускули, което ми харесва и към което се стремя.

Но не бих качила в горна категория в никакъв случай. Винаги ще се стремя към поддържане на по-малък процент мазнини и регулиране на теглото, защото варирам непрекъснато.

Занимавала ли си се с друг вид спорт, преди да влезеш в залата? Какво би искала да опиташ?

Не съм от семейство на спортисти, не съм била и спортна натура като дете. На 13-годишна възраст бях достигнала внушителните 94 килограма, предимно мазнини, и наподобявах по гънки кучетата порода шарпей.

Имала съм периоди с каране на колело и доста примитивно трениране на кик-бокс. На 14 години се запознах с най-добрата си приятелка Наталия, която като бивша (вече) лекоатлетка и боксьорка, полагаше доста усилия да ме накара да се движа.

Беше трудна задача, защото не можех да избягам 200 метра, без да спра поне веднъж. Сега, като се сетя за тези времена, ми става много мило. Тогава тя едвам ме караше да се движа, а сега не мога да се спра.

Сериозно започнах да тренирам през 2007 година с водната аеробика. Влюбих се и в този спорт още от самото начало.

До голяма степен принос за това има и треньорката ми Мария Шпицер, която е дългогодишна републиканска шампионка по синхронно плуване и с лекота прави движенията във вода уникални. Според нея съм си имала спортния дух от малка, просто е чакал подходящ момент и сега си наваксвам.

Другата ти спортна страст (освен трибоя) е водната аеробика. Би ли жертвала едното за сметка на другото или считаш, че двете по-скоро се допълват?

В никакъв случай не бих жертвала едното за сметка на другото. Успешно се справям със съчетаването им. Колкото и странно да звучи, за мен те наистина се допълват.

Благодарение на водната аеробика съм доста гъвкава, което ми помага най-вече за сумо тягата и лежанката.

Благодарение на силовия трибой не усещам гиричките в ръцете си, с които подскачам и показвам упражнения извън басейна.

На пръв поглед са несъвместими, но и двете ме правят истински щастлива.

Колко от себе си си готова да дадеш, за да реализираш силни постижения на международно равнище? Колко далеч си готова да стигнеш по отношение на подготовка, екипировка и суплементиране?

Готова съм да дам максималното. За международно равнище има да тренирам още много и доста здраво, но така или иначе аз щях да го правя, независимо дали ходех на състезания или не.

За екипировката – не харесвам идеята да се вдига с фланелки за лег и трибойски трика, които ти дават допълнителни килограми, но причиняват и болки, синки и дискомфорт. Допускам бинтове на коленете при клек и колан за всички движения.

За съжаление използването на пълна екипировка е позволено на официални състезания. Ако се стигне до международно равнище, конкуренцията ще е огромна и всички ще бъдат екипирани. Тогава ще му мисля пак.

За хранителните добавки и различни позволени суплементи нямам възражения. Склонна съм да експериментирам с всичко, което би ми помогнало и няма да навреди на хормоналния ми баланс.

Стероиди не бих взимала, макар често да се шегувам, че искам хапчета.

Наясно ли си каква е цената на спорта за теб и готова ли си да я платиш – контузии, компромиси със себе си, семейството, липса на свободно време?

Контузиите са неизбежни и могат да се случат дори и никога да не си влизал в зала. Старая се да имам добра техника и да предотвратявам различни травми.

Въпреки това ми се е случвало да ме заболи кръст при тежка тяга, или коляно, ако се приземя неправилно при скок, докато съм извън басейна. Нормално. Надявам се винаги да се разминавам с по-леки травми.

Част от цената вече я плащам – лягам си рано, защото съм много изморена. Рядко си позволявам да пия алкохол – по чаша-две на рождени дни или други по-важни събития.

Тренировките ми заемат голяма част от ежедневието. Но липсата на свободно време не идва от тях, а от пътуването от едното място до другото. Бих искала да съм повече със семейството си, но те са в Ботевград и се старая да се прибирам за уикендите.

Мъчно ми е, че с приятелите ми се виждаме само за по час-два вечерно време, въпреки че живеем заедно.

Постоянно ми се говори как ще съжалявам за това, което правя (за трибоя главно), но няма да постигнат нищо, защото имам вътрешното усещане, че вървя по прав път.

Надявам се всички да са разбрали, че се чувствам щастлива, а това е основно човешко право.

Цената зависи от гледната точка и от доброто планиране на заниманията.

Какво ти носят тежките тренировки?

Удовлетворение, радост. Харесва ми чувството, когато преодолея заплануваната тежест или когато дори я надхвърля.

Не мога да го опиша с думи, но когато за първи път дръпнах 130 кг тяга, бях усмихната целия ден. Състезавам се със себе си и ми е любопитно докъде мога да стигна и имат ли лимит възможностите ми.

Как оценяваш ролята на емоционалното състояние за протичане на една тренировка? Кое според теб е най-силният стимул: щастието, спокойствието, гнева, агресията?

Ролята му е огромна. Трябва да си спокоен и съсредоточен в тренировката. Да не ти минават други мисли през главата. В крайна сметка по този начин разпускаш.

Не съм агресивен човек и агресията не може да ме стимулира. Точно обратното – трябва да съм в хармония. Разбира се, ако една тежест ми се опре, това ме ядосва и амбицира да опитам пак, докато не я преодолея.

При водната аеробика дори и да имам някакви грижи и мрачни мисли, със стъпването на басейна те се изпаряват. Когато видя хората срещу мен, мисля само за това как да ги "изтормозя" с тренировката и да ги накарам да се усмихват през цялото време.

Какво/кой може да те откаже от спорта?

На този етап нищо. Още ми е странно, че така се стече животът ми, но спортът стана основна част в него и точно така искам да бъде.

Успяваш ли да мотивираш хората около теб да тренират и как?

За силовия трибой не успявам да мотивирам никой от познатите си – нито една от приятелките ми не е съгласна жени да вдигат тежести.

При водната аеробика имам голям успех и смятам, че се справям добре. Правя го с невероятно желание и предполагам, че това си личи.

Какво е мнението ти за фитнес индустрията и здравословния начин на живот у нас?

Имаме голям напредък – увеличават се желаещите да се хранят здравословно, залите се пълнят повече. Хората се интересуват.

Хубаво е, че се появяват все повече кондиционни и кросфит треньори, които сформират големи групи и всички тренират заедно.

Минусът, които отчитам във фитнес индустрията е, че все още се намират инструктори, които по-скоро биха те контузили, отколкото да ти помогнат. Които на въпрос "Какво сладко да ям, ако ми се прияде?" отговарят с "Дъвчи дъвка", или ако ги попиташ "Може ли да ми покажеш техника на клек?" с "О, това е опасно, я по-добре ела на този уред."

Нещата обаче вървят в положителна посока!

Какви съвети би дала на начинаещите?

Да четат много, да не се страхуват да питат. Да бъдат внимателни и да не бързат с постижения. За всичко си има време. И най-вече, особено тези в тийнейджърска възраст – да не прибягват първо до добавките и да очакват те да са вълшебни.

Хубавата храна, качественият сън и здравите тренировки са достатъчни. Нали знаете: "Eat. Train. Sleep. Repeat." (Яж. Тренирай. Спи. Повтаряй.)

Още бих им казала да внимават с техниката на движенията, а що се отнася до храненето – да експериментират, да не се задълбочават в сметки (минала съм и по този път) и да не се насилват да ядат нещо, което не им харесва по принцип, но има еди-колко-си грама протеин.

По какъв начин се запозна с нашето издание, какво ти допадна, какво би могло да се подобри?

С изданието се запознах благодарение на брат ми Иван (bacarkata), които ме извика, за да ми покаже дневника на Limka – жена, която много харесвам.

Така започнах да се ровя, да чета, стана ми интересно. В началото се чудех на брат ми как може да прекарва толкова време в този форум, но после го задминах.

Допадна ми това, че има много информация – полезна и добре подредена. Във форума се срещат изключително компетентни хора, които ще ти дадат ценен съвет.

Вие достатъчно неща подобрихте вече и честно казано, не знам как ще надскочите себе си.

Пожелай нещо на читателите на BB-Team?

Пожелавам им да са позитивни и здрави. Това е най-важното.

Усмихвайте се повече и вдъхновявайте хората около вас!

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

Имейл абонамент

Седмичен бюлетин от BB-Team

100% ново и практично знание. 0% спам.

Абонирай се
back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1