Дозировка на хранителните и спортните добавки

Всеки, захванал се да си направи собствена програма за суплементиране ще се сблъска с разминаването между препоръчаните в медиите дози и тези, вложени от производителя на дадена добавка. Нещо повече, разликите в дозировката на сходни добавки силно контрастират от производител до производител. Друг път един и същи производител дава различни препоръки за сходни продукти.

Изглежда като улица без изход? Без паника! Предлагам ви да прегледате препоръките по-долу и да следвате протокола, който съм поставил, всеки път, когато се колебаете.

Разлики в препоръките за дозата - защо се получава това?

Добавките от един и същи тип  (пример: азотни буустери, мултивитамини-мултиминерали, креатинови формули и др.) изглеждат хем сходно, хем различно, когато ги сравнявате откъм етикета.

Най-често това се цели от производителите, а друг път продуктите са на практика с еднакъв фармакологичен ефект, но това остава скрито за средния потребител.

Възможните причини за наличието на реална разлика варират.

Ето няколко, над които да поразмишлявате:

Разлика в адресата на конкретната линия добавки

Някои са за професионални атлети, други са за средно напреднали аматьори, а трети за начинаещи. Логично е трениращите ежедневно и тежко да имат нужда от по-високи дози на микро- и макронутриенти.

Разлика според типа на активните вещества в добавките

Дозите при азотните буустъри например зависят от теглото на трениращия, там има известна горна граница. При антиоксидантите обаче няма формули, с които да се изчисли конкретната доза за всеки, затова е по-удобно да се препоръча средна доза, считана за оптимална.

Целенасочена разлика между сходни продукти на различни марки

Поради препоръка да се комбинират няколко продукта с взаимоусилващ ефект, естествено, от една марка.

Разлика по отношение на оптимални дози според различни изследвания, върху които се базира определянето на дозата

Производителите понякога са склонни да увеличават дозата на етикета, за да демонстрират по-голям ефект, и ще търсят тези изследвания с най-високи дози, за да оправдаят състава и качеството на продукта си при луксозните линии добавки (за професионални атлети, за максимизиране на постиженията, за максимум възстановяване и т.н.).

При ниския ценови клас се водят от изследвания, гарантиращи ефект, без обаче да се търсят оптималнитите дози и съотношения, за да не се оскъпява продуктът. Вместо това там се разчита на коктейли от вещества в малки дози.

Къде и за къде е произведен даден продукт

Регулаторните органи в САЩ имат едни стандарти за това кои вещества могат да се вложат в добавки към храната и спортни добавки, а страните от Европейския съюз съвсем други.

Нещо повече, в ЕС все още няма общ стандарт за списъка и дозите за отдавна известни вещества с добре проучено терапевтично действие, като L-карнитина например. Разбира се, специалистите от ЕС подготвят нещо по въпроса.

Това е наредба, която ще задължи всеки производител, регистрирал продукта си като хранителна добавка, хомеопатична добавка, а вероятно и като спортна добавка по облекчени процедури и без стриктен фармацевтичен контрол (дълги, скъпи и тежки изследвания за производителите) да приготвя формулите си така, че вложената доза на всяко активно вещество да е 1:10 000 от фармакологично активната доза.

Това си е като да плащаш за плацебо. Обмислен ход, който ще окрупни пазара, затваряйки го за малките производители, които не могат да си позволят разходите по фармацевтичния контрол. Разбира се, това е тъмен сценарий, който не е ключова част от тази статия, затова ще спрем дотук.

Понякога между добавките (дори и сходни) има качествени разлики във формулите на активните вещества, които създават илюзия за разлика в дозите в очите на много от любителите.

Сравнението между различните форми на креатина например може да създаде впечатление за по-добра изгода от 5 гр креатин монохидрат, отколкото 1,5 гр кре-алкалин.

Все пак първото е повече? Уви, калкулацията не е толкова проста. Затова препоръчвам да се сравняват само продукти с еднакви формули.

Илюзията за разлика между дозите често е цел на производителите, особено ако в продукта им има патентована формула. Това означава, че производителят е притежател на патента или плаща на друг за продукт, чиито разходи по патентоване трябва да бъдат покрити.

Така производителят разполага с патентована формула от няколко активни вещества, за които има данни, че проявяват конкретен ефект.

Производителят споменава имената на веществата и общата доза, но не и пропорциите, за да не може продуктът му да бъде сравнен и копиран от конкуренцията.

Нещо повече, към патентованата формула компанията добавя още и още съставки и така продуктът му става по-уникален и е трудно да се оцени чрез просто сравнение дори и от опитни нутриционисти.

Увеличаването на дозите е отговор на компаниите с по-малък бюджет и на онези, които не са планирали да прекарат години по легализация на формули и собствени патенти.

Те вземат много и различни вещества със синергичен ефект, слагат оптималните дози и пишат - "Няма как да не работи". Сменят продуктите си често, на няколко години, като подменят едни активни съставки с други, леко изменят името на търговския продукт и затрудняват контрола от страна на потребителите.

Посоката обикновено е "по-високи дози, повече и по-нови формули". Е, това не е гаранция за по-добър ефект.

Тук единствената гаранция за ефект на толкова много вещества, вложени в една формула е тя да се докаже чисто статистически като предпочитана от потребителите на пазара.

Просто е твърде сложно и скъпо да се правят сравнителни изследвания между сходни продукти, и ако това все пак се случи, те са поръчани от:

• Потребителски организации - уви, това е малкият процент;
• На държавно ниво след сигнали за нарушения (тук сравненията са качествени и количествени, а не според ефект);
• Частни компании, за да докажат преимуществата си - винаги се оценява ефект и се публикуват само положителни за компанията проучвания, сещате се защо.

При кой тип добавки е по-добре да се доверим на етикета и кога можем/трябва да съобразим приема индивидуално?

Подходът при избора на доза витамини не е същият като този за азотен буустър, например.

Още нещо - много от продуктите, произведени в САЩ препоръчват единични дози на макронутриентите като % от дневната доза калории или са изчислени към диета от около 2 000 ккал/ден.

Хубаво, но кой мъж приема 2 000 ккал дневно? При повечето от четящите спортисти ще се наложи увеличаване на дозата с 25 до 100%.

Това обаче невинаги е възможно заради капсулования носител, а и заради това, че нуждите от веществата невинаги нарастват правопропорционално на теглото. За щастие на пазара се предлагат и течни, и прахообразни форми.

Да се върнем на въпроса: Кога да се доверим на производителя и кога трябва да преизчисляваме?

Отговорът е: Зависи от типа на добавката. Вижте подробностите по-долу: