Интервю с Боян Калинов (Boby_)

Представи се на читателите (име и фамилия, възраст, откъде си)?

Казвамсе Боян Калинов, на 36 години съм, роден и израснал в София, където живея и в момента.

Кога започна с фитнеса и какво те накара да започнеш да тренираш с големите тежести?

Всъщност началото беше доста прозаично. В средата на 2004 г. нещата за мен не изглеждаха особено розови – бях доста обездвижен 29-годишен мъж със сериозно наднормено тегло, проблеми с кръвното налягане и стреса.

На практика през целия си досегашен живот не бях се доближавал на по-малко от една ръка разстояние от дъмбел, щанга или фитнес-тренажор, а и нямах никакво желание да го правя.

От известно време обаче жена ми сериозно ме критикуваше по отношение на физическата ми форма, един ден даже успя да ме замъкне почти насила във фитнес залата, в която тя самата ходеше понякога. 

Като се съблякох по тениска и сравних собственото си отражение в огледалото с това на някои от останалите трениращи в залата, изпитах може би най-големия срам в живота си.

Инструкторът ми направи кръгова програма, която следвах известно време. Наложих си жестока диета с почти невъзможен отрицателен калориен баланс и в крайна сметка за около 10 месеца свалих 35 килограма.

Постепенно осъзнах, че "лекарството" може да е по-опасно от болестта и промених начина си на хранене, така че да отговаря по-точно на представата ми за това кое е здравословно и полезно.

Все пак колкото и това ударно отслабване в началото да ми е навредило, именно то ми даде начален тласък и мотивация - без него нещата изобщо нямаше да са такива, каквито са сега.

През годините след това фитнесът неусетно започна да се превръща в начин на живот и необходимост за мен. От кръгови тренировки преминах на тридневен сплит, после на четиридневен, а преди около две години открих за себе си Max-OT. Тренировките станаха пет на седмица, а тежестите неусетно се увеличаваха.

Никога не съм си поставял за цел да вдигам с тежко, нещата просто се подредиха така. А и това е доста относително – за някои тежестите, с които тренирам, може би изглеждат големи, за други са незначителни. В

ажното е, че се чувствам добре, тренировките ми доставят удоволствие, а развитието не спира.

С какво се занимаваш и как съчетаваш спорта с ежедневието си?

В момента работя на мениджърска позиция от средно ниво в българското представителството на голяма фармацевтична биотехнологична фирма.

Работата ми е доста напрегната, често ми се налага да си нося недовършени неща у нас, но за сметка на това разполагам поне отчасти с времето си и с разпределението му.

Това ми позволява понякога да успявам да открадна един час за тренировка дори по обяд.

Тренировките в залата за фитнес за мен са нещо много повече от средство за покачване на мускулна маса и повишаване на силата. Те са и начин да се разтоваря от стреса.

Влизам в залата, обременен с неща като проблеми, бюджет, продажби, разходи, срокове, деца, сметки и започвам да се освобождавам малко по малко от тях след всяко движение, с всяка следваща серия, докато накрая не остане само чисто усилие, противостоящо на тежестта.

След здрава тренировка, особено ако е оправдала и дори надминала очакванията, излизам от залата като нов човек. Това ми помага да поддържам баланс в живота си и да се грижа не само за физическото, но и за психическото си здраве.

Какви са целите ти и какво си постигнал досега?

Най-общо "стратегическата" ми цел е да съм силен, да се чувствам и изглеждам добре, като в същото време поддържам здравето си.

Доста комплексна, а често и изпълнена с вътрешни противоречия задача, затова я разделям на "тактически", по-краткосрочни и измерими цели.

Например в момента се стремя към още малко увеличаване на силата, което скоро ще бъде последвано от намаляване на личното тегло. Кога ще стане това вече е съвсем отделен въпрос.

Постигнал съм и много, и малко. За няколко години промених начина си на живот, създадох си тренировъчни навици, увеличих значително силата и мускулната си маса. Това, което все още ми убягва, е ефективен дългосрочен контрол на теглото.

Как би описал етапите от развитието си във фитнеса през годините?

Всъщност никога не съм разглеждал развитието си като нещо, разделено на етапи, фази или периоди. Виждам еволюция, а не революция.

Какво ме различава от предната седмица? Може би нещо съвсем мъничко. А от миналата година? От времето преди две години?

Развитието е плавен, непрекъснат процес, но за да бъде такъв, най-важна е една предпоставка – постоянството.

Сподели накратко какви са тренировъчните и хранителните ти принципи?

Искам тренировките ми да са тежки, интензивни и кратки.

Опитвам се да се храня здравословно, като избягвам рафинирани продукти и гледам в храната ми да присъстват сравнително малко въглехидрати за сметка на повече белтъчини.

Противник съм на стриктното пресмятане на калории – храната трябва да е източник освен на енергия и "строителни материали" за тялото, също така и на удоволствие.

Прекомерните ограничения, които някои хора си самоналагат, твърде често са не само нездравословни, но и крайно неприятни, което води до спад на мотивацията, а следователно и до значително намаляване на ефекта и шанса те да се прилагат дългосрочно.

Един умерен, балансиран и добре обмислен дългосрочен хранителен режим е далеч по-доброто решение от рязко ограничаване на храната.

Откъде е тази привързаност към Max-OT? С какво тя според теб е повече или по-малко от останалите методи на трениране?

Не съм привърженик на източните философии, но една широко застъпена в тях концепция винаги ми е правила впечатление – тази за важността на пътя, а не само на целта.

Във фитнеса това важи с особена сила - има много пътища да се постигне дадена цел и това придава особена важност на въпросите за начините за постигането й.

Колко време ни отнема това? А колко усилия? Дали най-ефикасно влагаме енергията си? Как се вписва всичко това в живота извън залата (о, да, има и такъв)?

И далеч не на последно място - приятно ли ни е да тренираме?

Лично за мен Max-OT  дава най-приемлива комбинация от отговори на всички тези, а и на още някои въпроси.

Тренировките са кратки, но тежки и интензивни, като това позволява максимална концентрация по време на всяка една от сериите, което пък от своя страна намалява шанса от контузии.

Резултатите са добри, като за разлика от други системи, които съм опитвал, при Max-OT напредъкът се запазва вече цели две години.

Има го и разнообразието – човек не се застоява дълго на една и съща монотонна програма, а прави промени на всеки месец или два.

След като в началото преодолееш измамното усещане, че в края на една 40-минутна тренировка не си тренирал достатъчно дълго, нещата изведнъж си идват по местата.

В състояние си да дадеш всичко от себе си, защото знаеш, че не ти предстои час и половина безкрайно блъскане и преумора.

Уверен си, че всяка серия, всяко едно повторение има смисъл. А когато излезеш от залата, си мотивиран и зареден с положителна енергия, а не отегчен и скапан физически.

За мен последното е дори по-важно от резултатите. Точно това ме грабна и задържа при Max-OT. Тази система ме кара да искам да тренирам, да мразя почивките и да чакам с нетърпение всяка следваща тренировка.

Аз всъщност съм доста консервативен в някои отношения. Приемам много присърце максимата "когато нещо работи, не го сменяй" и докато Max-OT работи за мен, изобщо не възнамерявам да правя каквито и да било промени.

Какво би казал на хората, които те критикуват относно начина ти на изпълнение на повечето упражнения?

Според личните ми разбирания техниката на изпълнение на упражненията трябва да е съобразена с естествената биомеханика на тялото.

Ще си позволя да разделя условно упражненията на такива, при които само правилното и точно изпълнение позволява използване на големи, близки до максималните тежести, и останалите, при които балансът и естеството на движенията налагат промяна на техниката при увеличаване на тежестта.

В първата група попадат базовите упражнения - клек, мъртва тяга, повдигане на щанга от лег. При тях точното изпълнение е много важно, дори определящо.

От другата страна са упражнения като бицепсови сгъвания от стоеж, "френско" разгъване за трицепс и др., при които така наречената чиста техника от един момент нататък започва да влиза в противоречие с естествената биомеханика на тялото.

Давам ви веднага пример с бицепсово сгъване с прав лост от стоеж. Който е опитвал да сложи 60-70% от личното си тегло на щангата и да направи движението, без да се заклати или наклони, със сигурност знае, че това е практически невъзможно, независимо колко се старае и с какъв резерв от сила разполага – физиката е срещу него, а гравитацията обикновено не прощава.

Разумната адаптация на техниката при такива упражнения позволява използване на по-големи работни тежести, а следователно и по-голяма интензивност на тренировката. 

Подходът си има и още един плюс  - тези на пръв поглед изолиращи определени мускули упражнения изведнъж се превръщат в доста по-комплексни, като натоварват повече мускулите - синергисти, както и балансиращите мускули.

В същото време рискът от контузии е сведен до минимум, защото не се налага да се правят безкраен брой безполезни повторения при вече уморени мускули, концентрацията е на ниво, също както и мотивацията.

Това, разбира се, не бива да се превръща в самоцел – добре е крайностите да се избягват. Но човек трябва да търси баланса за себе си и когато го намери, да не се отказва от него само защото някой му е казал, че това не е правилната, чиста и перфектна техника.

Използваш ли добавки? Какво мислиш за спортните храни и добавки?

След почти всяка тренировка пия шейк от суроватъчен протеин и прясно мляко. Опитвал съм и специализирани добавки за сваляне на тегло, както и предтренировъчни продукти за увеличаване на енергията и силата. От някои съм доволен, от други не.

Добавките са твърде разнообразни и различни като предназначение и механизъм на действие, за да мога да обобщя с няколко думи мнението си за всички.

Някои си имат своето място като средство за подпомагане на възстановяване, за разчупване на застой или увеличаване на силата. Други са само начин производителите и търговците да припечелят от лековерни потребители, очакващи мигновени чудеса.

Разнообразието от марки и продукти на пазара е толкова голямо, че е много лесно човек да се изгуби сред хилядите предложения. Затова е  добре преди да посегнем към определена добавка, нещата да се проучват внимателно, да се потърсят мнения на други потребители.

Разделът с ревюта на продукти във форума на BB-Team е изключително полезен в това отношение!

Опиши накратко един свой ден?

Ставам от сън, пия набързо чаша кафе, приготвям себе си и малката си дъщеря, после двамата излизаме и се отправяме към детската градина.

Следват софийски задръствания (заради които излизам от нас все по-рано и по-рано в стремежа си да ги изпреваря поне с малко), после понякога напрегнат, понякога не толкова напрегнат работен ден в офиса, изпълнен с телефонни разговори, поща, електронни таблици, презентации и други подобни задачки-закачки.

Понякога успявам да отида до близката зала за обедна тренировка, но в последно време това ми се удава все по-рядко.

След работа всичко в обратен ред – пак задръстванията, после детската градина. Тук някъде идва редът на тренировката, ако не съм успял да тренирам през деня.

След това – у дома, вечеря, виждам се със семейството си, следват почивка пред телевизора и лягане. Това е типичният ми работен ден.

Коя е мускулната група (ако има такава), която генетично не ти е заложено да върви?

Честно казано, не знам. Може би гърдите или гърбът. Все пак не мисля, че има някакви потресаващи разлики в това как се развиват различните ми мускулни групи.

Занимавал ли си се с друг вид спорт, преди да влезеш в залата? Какво би искал да опиташ?

Като дете се занимавах сериозно с плуване. В училище играех баскетбол, но само на любителски начала.

Сега трудно ми остава време дори за задължителните ангажименти, камо ли за нещо допълнително.

Правиш ли жертви в името на тренировката?

Жертвам най-вече времето си – в определен момент човек осъзнава, че това е най-ценният ресурс, с който разполага. Но точно тази "жертва" си струва цената.

По стечение на обстоятелствата се налага да тренираш със сериозни травми. Как ти се отразяват на тренировките и всекидневните дейности?

Гледам философски на това – след като не мога да променя нещо, се опитвам да живея с него и да се адаптирам. Налага се да избягвам някои упражнения и да внимавам при изпълнението на други,  но какво пък – по-добре така, отколкото изобщо да не мога да тренирам.

Освен това смятам, че тренировките и укрепването на определени мускули (в моя случай – еректорите на гърба и всички мускули в областта на пояса) може само да е от полза за здравето ми в дългосрочен план.

Точно заради укрепването на тези мускули ежедневните ми дейности не са сериозно повлияни от тези проблеми – изисква се доста повече от това да вдигна малката си дъщеря или да се наведа да си завържа връзките на обувките, за да ми причини болка или неудобство.

Какво те кара да продължиш и има ли нещо, заради което би спрял да тренираш?

Тренировките отдавна са се превърнали в неотменна част от живота ми, почти със статута на храненето и съня.

Когато ми се наложи да пропусна тренировка (което си позволявам в изключително редки случаи), усещам вътрешен глад, подобен на чисто физическия, предизвикан от липсата на храна.

Иска ми се да кажа, че нищо на този свят не може да ме спре, но съм реалист и знам, че това просто няма да е вярно.

Мога само да кажа, че нищо от това, което ми се е случило досега, не може да ме принуди да спра тренировките. Това си е живо измъкване от въпроса, но е най-добрият отговор, който мога да му дам.

Каква е ролята на психическата нагласа и доколко моментните пикове и спадове във формата влияят на самочувствието ти?

Психическата настройка преди и по време на тренировка е от особена важност – тя е това, което обуславя и определя ефективността на връзката между централната нервна система и мускулите. 

Когато тренирам, се опитвам да изчистя съзнанието си от странични неща, мисля за следващата серия, визуализирам всяко едно повторение, представям си движението и дори се опитвам да усетя тежестта. Лично за мен този подход работи чудесно.

Пикове и спадове има всеки, няма как да си постоянно във върхова форма. За щастие има само два момента, в които това наистина ми влияе – по време на самата тренировка и докато попълвам дневника си в BB-Team.

През останалото време вече мисля за следващото посещение в залата и не се връщам назад, за да се ядосвам или радвам за нещо вече отминало.

Успяваш ли да мотивираш хората около теб да тренират и как?

Опитвам се да го правя с личен пример, но се улавям, че понякога съм прекален взискателен и това има обратен на желания ефект.

А понеже съм доста сдържан човек, доста рядко показвам ентусиазма си. Това ме прави слаб мотиватор за хората около мен.

Какво е мнението ти за фитнес индустрията и здравословния начин на живот у нас?

Фитнесът е бизнес като всеки друг – нито по-добър, нито по-лош. За да върви напред и да получаваме ние повече срещу парите си, трябва да има постоянна конкуренция.

Мисля, че в последните години това условие е изпълнено и нещата се развиват в правилната посока.

Втората част от въпроса е далеч по-сложна. Според статистиката българите сме сред най-затлъстелите нации в Европа.

Има толкова много млади хора и дори деца с наднормено тегло, че ми е трудно да си представя как ще изглеждат и в какво състояние ще са те след 10 или 15 години.

В живота им има все по-малко двигателна активност, а хранителната им култура е сведена до това да умеят да спорят разпалено в коя точно верига за бързо хранене правят най-вкусните пържени картофки.

За да се променят нещата към по-добро, са нужни действия на широк фронт, които да започнат още от училище, да преминат през обществени и медийни информационни кампании и да завършат с целенасочена държавна политика.

В момента нищо от това не се прави – няма дългосрочни програми за работа с деца и младежи нито в Министерството на спорта, нито в това на здравеопазването, големите медии нехаят, а в училище децата се тъпчат с кифли, вафли и пици.

На фона на всичко това BB-Team представлява светъл лъч и дава едно прекрасно начало.

Какви съвети би дал на начинаещите във фитнеса?

Тренирайте и се учете. Ключът е в постоянството и разбирането.

Изграждайте си мнение, подплатено с опит и знания, и не взимайте всичко, което ви казва някой в залата, за чиста монета.

Далеч не всеки, който изглежда добре, има дори и бегла представа как точно го е постигнал.

По какъв начин се запозна с нашето издание, какво ти допадна, какво би могло да се подобри?

Когато започвах с фитнеса, реших, че не ми е достатъчно това, което ми предоставя инструкторът в залата.

Затова, както може да се очаква от един дълбоко пристрастен към интернет човек, първата ми работа беше да потърся информация именно в мрежата. Така попаднах на BB-Team.

Определено най-много ми допада форумът. Срещата на мнения, споделеният опит, окуражаването и критиката могат да са изключително полезни и стимулиращи както за начинаещите, така и за по-опитните във фитнеса.

Пожелай нещо на читателите на BB-Team?

Пожелавам им да се чувстват добре в кожата си!