Тренировъчните ластици

Тренировъчните ластици са фитнес аксесоари, чрез които се прилага принципът на съпротивлението. Могат да се ползват както в залата, така и у дома. Леки са и не заемат много място, а това ви позволява да ги носите навсякъде с вас. Може да импровизирате тренировка, когато нямате възможност за посещение в залата, или да разнообразите упражненията си, като ги направите по-интензивни с помощта на различните видове ластици.

Тренировъчните ластици са много ефективни пособия при функционалното трениране. Те са направени от еластична материя (гума) и съпротивлението, което оказват зависи от няколко показателя: дължина, ширина, вид на използваната гума, начин на употреба.

Принцип на действие

Тренировъчните ластици работят на принципа на изокинетичното натоварване. Освен гравитацията имаме действие и на силата на материята, от която са направени.

Когато променяме формата на ластика (опъване), материалът, от който е направен оказва съпротивление. То може да бъде много различно и се определя от вида на гумата, амплитудата на движение, скоростта и вложената от нас енергия. Последната се натрупва в еластичната материя, а тя от своя страна ни противодейства.

Колкото е по-твърд и/или широк самият ластик, толкова повече енергия трябва да се приложи, за да се промени дължината му.

Предимства на тренирането с ластици

• Не са подчинени на гравитацията както свободните тежести, а това позволява по-голям обсег на движения и многобройни вариации на едно и също упражнение.
• Тренирането с тях не изисква голяма площ – могат да бъдат навсякъде с вас.
• Могат да повишат мобилността на ставите и гъвкавостта на мускулите.
• Имат чудесно приложение при тренировки за специфична и максимална сила. При еластичните материали се наблюдава променливо прогресивно натоварване в концентричната фаза на движението. При ексцентричната фаза ластикът помага на гравитацията, скоростта на негативната част се увеличава, а това допринася за стресиране на мускулатурата и по-голям мускулен растеж.
• Имат добър стречинг ефект.
• Могат да се използват при деадаптация и разнообразяване на тренировъчната ви програма.

Видове

Разновидността на ластиците със съпротивление е наистина голяма. Различават се по няколко основни точки.

• Според материала, от който са направени – чрез него се увеличава или намалява приложената от атлета сила, чрез която да се разтегне даденият ластик. Съпротивлението нараства при по-трудно разтегливите ластици, но скоростта на движение се променя обратнопропорционално. Обозначават се най-често с различни цветове – от по-леко до по-тежко съпротивление. За пример в цифри – могат да оказват съпротивление от 2 до над 60 килограма.
• Според вида – могат да са както плоски, така и във вид на кабели. При плоските степента на съпротивление може да се регулира както чрез материала, така и чрез ширината на самите ластици. При кабелите има голямо разнообразие и вариации в диаметъра.
• Според размерите – от къси до много дълги, от тесни до много широки.
• Според начина на свързване – има вариант да са под формата на затворен кръг или с несвързани краища. Много често кабелите се продават със специални дръжки, към които се прикрепват. Някои производители включват опция към една двойка дръжки да се монтират 3 и повече ластика. Това е много полезно при прогресивното натоварване. За пример – може да започнем дадено упражнение с един ластик, а с течение на времето да се прикрепи втори, трети, че дори и да се сменят самите ластици – от по-малко до по-голямо съпротивление.

Приложение

Тренирането със съпротивление не е нещо ново – неговите корени датират още от VI в. пр. Хр. и се свързват с името на Милон от Кротон – най-прочутият борец на древността. С едната си ръка сграбчвал нар и карал някой друг да се опита да му го отнеме. Стискал силно и се съпротивлявал, но никога не наранявал плода.

В днешно време тренирането със съпротивление (и по специално ластиците като вид способ за това) набира популярност първо в рехабилитационните центрове и сред физиотерапевтите.

Постепенно започват да се използват не само за раздвижване при следоперационни и други медицински състояния.

Атлети от различни спортове ги включват в тренировъчната си програма, за да подобрят постиженията си, а фитнес любители разнообразяват тренировките си с тях.

В комбинация със свободни тежести

Ако комбинирате свободни тежести с ластици ще останете приятно изненадани от последвалия ефект.

Тренировката може да бъде много ефективна при търсенето на мускулен растеж.

Причината е, че при свободните тежести имаме едно константно тегло, което не се променя по време на изпълнение. В различните фази на движението обаче имаме различно натоварване.

Да вземем за пример клякането с щанга на рамене – всички знаем, че сме по-силни в четвъртинка клек в сравнение с полуклек, но полуклекът ни е по-силен в сравнение с пълния клек. Тоест, максималното натоварване се получава едва във втората половина на движение – когато сме клекнали до долу и трябва да се върнем в изходна позиция. Тогава ъгълът и амплитудата са най-големи.

Ако към този клек прибавим ластици, натоварването ще може да се засилва по време на цялото движение чрез разтягането на ластиците и увеличаване на съпротивлението. Така цялото движение ще стане по-ефективно в стимулирането на мускулен растеж.

Има няколко основни позиции за прикрепяне на ластиците към свободните тежести.

• Чрез лост и предмет: за пример отново ще дадем клек с щанга на раменете. Единият край на ластика се захваща от едната страна на лоста, а другият край – в основата на стойката, или под тежък дъмбел/диск. Същото се прави и от другата страна на лоста.
• Около гърба: ластикът се слага зад гърба на трениращия, на височината на лопатките. Двата му края се хващат с всяка ръка. Това може да се приложи при вдигане от лег, например.
• Застъпен: отново краищата на ластика стоят в ръцете, но средата му е застъпена с краката. Може да се ползва при сгъване от стоеж.

Тези три основни позиции могат да се прилагат при различни движения.