Сом
Отличен кулинарен деликатес с високо съдържание на витамин D
Отличен кулинарен деликатес с високо съдържание на витамин D
От 15.09.2012, чете се за 4 мин.
Воднисто месо с липса на какъвто и да е било вкус или деликатес? Твърде противоречиви са мненията на кулинарите от цял свят, но в продължение на стотици години именно тази риба е изхранвала хората, населяващи Африка, Азия, Европа и Северна Америка.
Сомът (Silurus glanis), или още познат като уелски или европейски сом представлява сладководна риба с голяма и широка глава и характерно тяло без люспи, стесняващо се постепенно, което в горната си част е тъмно оцветено, а страните и коремът му са обсипани с петна. Неговата дължина може да варира - обичайно големите достигат до 3 метра и около 80-120 кг. Смята се, че могат да дотгнат до 5 м дължина и 300 кг тегло при подходящи условия. Друг характерен белег за тези риби е привидната липса на зъби, както и наличието на мустачки - две на горната и четири по-къси на долната челюст, които всъщност са неговите осезателни органи. При големите екземпляри се наблюдават ситни многобройни зъбчета на редове.
Днес особено популярен в Централна Европа и САЩ е синият сом, който се отглежда в различни ферми. И макар че голяма част от сомовете са безопасни за хората, съществуват няколко вида, които крият риск за здравето на човека. Това се дължи на внедрени зад перките им жлези, които отделят вещество и създават усещане за "ужилване". Ето защо е необходимо домакините да бъдат внимателни при почистването на мустакатите риби.
Сомът е широко разпространен във вътрешността или в крайбрежните води на всички контитенти и по-специално Европа и Азия, като изключение прави само Антарктида, докато в България се среща най-вече във водите на реките Дунав, Струма, Марица и Янтра, както и в някои язовири: Ивайловград, Въча, Студен кладенец и Пясъчник.
Тези риби обитават предимно плитки и течащи сладководни води, но има и някои изключения, като например видовете Aspredinidae и Bagridae, които са открити в солени води. И противно на всички очаквания, сомовете от вида Phreatobius cisternarum живеят под земята.
Мустакатите риби нерядко са хищни, с изключително разнообразен и екзотичен начин на приготвяне и поднасяне. В Европа начинът на приготовление наподобява този на шарана, докато в САЩ се овалва в царевично брашно и се пържи.
В Индонезия сомът се приготвя на скара и се поднася гарниран със зеленчуци и соев сос, ястие наречено pecellele. Поднасян е и под формата на мляно месо, овкусен с чили. В Малайзия сомът се консумира с люти чушки и ориз на пара, докато в Индия той е предпочитан деликатес по време на мусоните.
В Унгария този вид риба се приготвя със сос от червен пипер (Harcsapaprikas), като се сервира с тестени изделия и извара, традиционни за унгарската кухня.
Сом, суров (100 гр) |
|
Калории |
95 |
Калории от мазнини |
25 |
Общо мазнини |
2.82 г |
Холестерол |
58 мг |
Общо въглехидрати |
0 г |
Фибри |
0 г |
Захари |
0 г |
Белтъчини |
16.38 г |
Вода |
80.36 мл |
В зависимост от предпочитания начин на приготвяне и консумиране на този вид риба, различно е и съдържанието на вещества в нея. Разглеждайки съдържанието на вещества в суровия сом става ясно, че той е надежден източник на витамините А (50.0 IU), С (0.7 мг) и Д (500 IU), докато витамините Е и К напълно отсъстват.
Суровият сом е добър източник на минерали – калций (14.0 мг), магнезий (23.0 мг), калий (358 мг) и натрий (43.0 мг), омега-3 (535 мг) и омега-6 мастни киселини (101 мг).
Сомът е риба с изключително разнообразен аминокиселинен състав, важен за нормалното функциониране на организма, като в добри количества са следните аминокиселини – левцин, лизин, аланин, аргинин, както и аспаргинова и глутаминова киселина.
Обръщайки се назад във времето, става ясно, че хора, страдащи от заболявания на кръвта са консумирали сом с цел подобряване на общото им физическо състояние.
Той е бил използван за "лечение" на простудни заболявания и грип. Малка е вероятността днес на някой да му хрумне идеята да лекува грип с месо от сом, но пък неговият разнообразен хранителен състав е добра предпоставка при възможност той да бъде по-чест гост на нашата трапеза.
Потенциален здравословен риск от консумацията на сом съществува само тогава, когато организмът проявява алергична реакция към някоя от съставките му. Внимателни трябва да бъдем единствено по отношение на отделящото се вещество под перките му, когато почистваме рибата, тъй като може да се създаде неприятно усещане на ужилване.
Когато избирате риба (независимо от нейния вид), трябва да бъдете внимателни по отношение на твърдостта и цвета на месото. Рибата, която лепне при докосване със сигурност не е прясно уловена.
Сушената и солената риба станаха все по-малко популярни, откакто хората се научиха да замразяват рибата. При процеса на осоляване рибата се оставя да преседи за няколко седмици под пластове сол. През това време тя леко изсъхва и се свива. Консумирането впоследствие на такава риба, която е с променени вкусови качества, в определен момент може да бъде и опасно, не само заради наличието на голямо количество сол, но и заради процесите, протекли в нея.
Далеч по-лесно би било да съхранявате рибата, дори и за кратко, измита, добре подсушена и увита в полиетиленово фолио в най-студеното отделение на хладилника.
Ако пък решите, че искате да я запазите за по-дълго, тогава дълбокото замразяване във фризера е чудесна алтернатива... за не по-дълъг срок от 34 месеца.
Вземи здравето си в свои ръце. Ето как:
Научи повече