Тренировки и кръвно налягане (III част)

Ползи от спортни занимания при високо кръвно налягане

За високо кръвно налягане се приема такова със стойности над 140/90 mmHg при физически и психически покой. Лечението и контролът на установена хронична хипертония се превръщат в безкрайна борба.

Тя се състои в прием на предписани антихипертензивни медикаменти, отказ и въздържане от определени навици (прием на кофеинови напитки, алкохол, тютюнопушене, готварска сол), намаляване на телесното тегло при хора с наднормено такова, контролиране на диабет, избягване на стресови фактори и не на  последно място - повишаване на физическата активност.

Установено е, че честотата на случаи с диагностицирано високо кръвно налягане при хора, водещи слабо активен и уседнал начин на живот е по-висока с 30-50%. Многобройни проучвания и изследвания върху пациенти с хипертония позволяват да се направи изводът, че умерените тренировки за издръжливост биха били само от полза за тях, тъй като категорично водят до намаляване на кръвното налягане поне в първите часове след натоварване при правилно изпълняване.

При някои изследвания са постигнати и дълготрайни положителни резултати – дългосрочно намалено кръвно налягане в покой за период от повече от 22 часа след тренировка. Такива са аеробните упражнения и спортове (плуване, джогинг, колоездене и др.), които имат висок положителен ефект за пациентите, независимо от телесната им маса, пол и възраст.

Разбира се, те трябва да се практикуват редовно, рамо до рамо с назначената медикаментозна и диетична терапия и след консултация със специалист. Ефектите от всеки лечебен подход се допълват взаимно и водят до общо подобрение и по-добро контролиране на хипертонията. Ефектите от всеки лечебен подход се допълват взаимно и водят до общо подобрение и по-добро контролиране на хипертонията.

Механизмите, чрез които някои спортни занимания водят до ефективно намаляване на кръвното налягане не са напълно изяснени. Установено е, че след тренировки за издръжливост се отключват редица промени в организма на неврохуморално, съдово и структурно ниво. Постига се намаляване в нивата на катехоламините и съдоразширяващ ефект, понижават се периферното съдово съпротивление и сърдечната честота, подобряват се инсулиновата чувствителност и функцията на ендотела (вътрешна тъкан на кръвоносните съдове).

Посттренировъчната хипотония, която се постига след определени натоварвания за трениране на издръжливостта (аеробни упражнения) и която е противопоказана и неприятна за хората с ниско артериално налягане, за хипертониците е добре дошла. За хипертониците са препоръчителни спортни занимания с умерени аеробни натоварвания, умерена до висока интензивност и леки до умерени тежести. Силови тренировки с големи тежести не се препоръчват, особено ако контролът над хипертонията не е достатъчно добър.

От Американския колеж по спортна медицина и от Европейската общност на кардиолозите съветват хипертониците да се придържат към (желателно) всекидневен режим с предимно аеробни тренировки (комбинирани със силови), с умерена интензивност за около 30 мин. или на части през деня.

Съвети за контрол над хипертония при спорт

Високото кръвно налягане (особено от I и II степен) протича безсимптомно. В това именно се състои коварността на това заболяване и трудното му откриване. При внезапно повишаване на артериалното налягане със стойности над 180/110 mmHg са възможни клинични прояви като силно главоболие, гадене, промени в съзнанието, припадъци, замаяност, учестено дишане, гръдна болка, замъглено виждане и кръвотечение от носа.

Те обикновено са резултат от усложнения при напреднал етап на хипертония и увреждане на някои органи. До такъв момент би могло да се стигне и чисто физиологически след изпълнение на силови упражнения с много големи тежести и при неовладяно и неправилно дишане.

При изтласкващи упражнения в горна фаза кръвното налягане рязко се покачва. Докладван е случай на измерено налягане от 345/245 mmHg при изпълнение на клек и стойност от 255/190 при бицепсово сгъване при атлети с умерена хипертония. За това е допринесъл и т.нар. Валсалва ефект. При него след пиковия момент настъпва възстановяване на изходното артериално налягане, но самият пик е неблагоприятен за болните с високо кръвно поради опасността от удар.

Решение в такъв момент е да не се допуска дълго задържане на въздуха в белодробната и коремната кухина, каквато е масовата практика, а да се осигури пълно и плавно издишване в горната фаза. Което обаче при упражнения с големи тежести е трудно и нежелателно – може да се получи гръбначна контузия.

След изпълнение на повторението следва да се осигури кратка почивка за сърцето до възстановяване на пулса с дълбоко и бавно дишане (6 дълбоки вдишвания в минута).

Рисковете за подобни резки скокове в артериалното налягане формират един от мотивите на специалистите при препоръките им към хипертониците въобще да избягват подобен род тренировки. По принцип за всички пациенти с хипертония над II степен се препоръчва да имат на разположение бързо действащи медикаменти за овладяване на хипертонични кризи, особено при твърде високи стойности (над 200 mmHg систолно/110 mmHg диастолно артериално налягане) и установени органни увреждания.

Прием на такива лекарства при измерени стойности над горепосочените е наложителен и животоспасяващ. Такива са агентите от групата на допаминовите агонисти, диуретиците и бета-адренергичните блокери. Употребата им обаче е придружена с проявата на някои странични ефекти и поради това те не са подходящи за редовно спортуващи хипертоници. Затова алтернативен подход за тях би могло да бъде бавното, дълбоко и контролирано коремно дишане (6-10 дихателни акта в минута).

Установено е, че то води до възстановяване на баланса в автономната нервна система и намаляване на хипервентилацията и производството на различни "стресови" хормони (адреналин). Цялостният ефект е намаляване на кръвното налягане чрез подобряване на собствените регулационни механизми на организма, които са нарушени при хипертонията (фиг. 1).

Фигура 1 – ефект на дихателната честота върху стойностите на систолно и диастолно артериално налягане и сърдечната честота. С черно са оцветени показателите на хипертензивни пациенти, а с бяло тези на участниците от контролната група при проучването. Най-напред (по вертикала) са представени стойностите на трите показателя при спонтанно дишане. Следват стойностите при забавено дишане (15 вдишвания в минута) и още по-забавено дишане (6 вдишвания в минута). Резултатите посочват понижаване на артериалното налягане и при двете групи при най-бавното дишане.

В Щатите от известно време се използват различни иновативни уреди (RESPERaTE), с чиято помощ пациентите с хипертония регулярно проследяват дихателната си честота и я контролират (фиг.2). Благодарение на това те упражняват контрол и върху механизмите на нервната система за регулиране на кръвното налягане и по този начин постигат намаляване на кръвното. Дишането се синхронизира с музикални сигнали, излъчвани от устройството. Това е един обещаващ и алтернативен автотерапевтичен подход в дългосрочен план.

Фигура 2 – Представени са данните от тримесечно наблюдение и измерване на показателите на артериалното налягане и сърдечната дейност при пациентка с хипертония, използваща RESPERaTE уред. Над диаграмите са посочени стойностите на тези показатели за съответното време (изобразени с цветни точки по диаграмите). Кривата показва устойчиво намаляване на артериалното налягане.

Друг немедикаментозен, но доказан метод за контрол над високото артериално налягане може да бъде медитацията. Множество проучвания подкрепят тази теза.

И накрая, няколко практични съвета от медицински специалист в отговор на въпрос дали е безопасно  вдигането на тежести при 16-годишно момче с хипертония. Дадени са следните насоки за запазване на стабилно кръвно налягане при провеждането на силова тренировка:

• Тежестта да бъде такава, че да могат да се направят 12-15 повторения.
• Да не се допуска задържане на въздух и напъване (зачервяване на лицето). Да се издишва с усилие в горната точка на вдигането на тежестта и да се вдишва при отпускането й.
• Да се избягват изометрични упражнения.

Тренировъчната програма да стартира с упражнения за големи мускулни групи, тъй като според автора при тяхното натоварване повишението на артериалното налягане е по-слабо изразено.