Интервю с Наталия Николова
"Всичко трябва да се прави разумно и постепенно. Излишното его и неправилната техника не водят до нищо добро за никого"
"Всичко трябва да се прави разумно и постепенно. Излишното его и неправилната техника не водят до нищо добро за никого"
От 23.02.2014, чете се за 9 мин.
Представяме ви една млада, но амбициозна дама от обществото на BB-Team - Наталия Николова, която успешно съчетава следването в университета с тренировките и грижите за здравето си. Вижте какво я е накарало да се промени и да потърси начин да подобри живота си.
Казвам се Наталия Николова. Почти на 23 години съм (след 1 месец ще ги навърша). Родена съм в град Червен бряг, но имам жилище и живея от 4 години в София.
Винаги съм била нормално дете, не съм била слаба, но не бях и дебела. От 9-ти клас до 11-ти клас качих много килограми – от 64-65 кг бях станала почти 80 кг. Всичко това беше резултат на безумно количество некачествена храна (джънк фууд). Основно се хранех с всякакви сладки неща – шоколади, кроасани, палачинки и т.н. След 11-ти клас се "взех в ръце" и реших, че не мога да продължа с това наднормено тегло на тази възраст.
Веднъж отидох на тренировка с него и си спомням, че той ми даде да тренирам с 3 кг гирички, а аз след това се разплаках, казвайки му, че иска да ме осакати с тези тежести.
Започнах да се храня с минимално количество храна и правех кардио по 2 часа на велоергометъра. В резултат на това, когато завърших училище, бях 52-53 кг, свалени 27-28 кг за изключително кратко време. Малко по-късно свалих килограмите до 49-50 кг. След това имах безброй хормонални проблеми. Започнах да хапвам малко повече и станах 54 кг, и до там. През октомври 2011 г. се запознах с настоящия ми приятел, който тренираше от 13-годишен.
Веднъж отидох на тренировка с него и си спомням, че той ми даде да тренирам с 3 кг гирички, а аз след това се разплаках, казвайки му, че иска да ме осакати с тези тежести. С времето, и аз все още не си обяснявам как, се "запалих" по тренировките с тежести. Започнах да чета статии и да гледам различни клипове., и така малко по-малко се влюбих в тренирането в залата. Ако трябва да посоча някаква дата, от която съм започнала да тренирам, това е от ноември 2011 г.
В момента съм четвърта година и уча в специалност "Счетоводство" в УНСС. Ходя на индивидуални уроци по английски език. Предстоят ми курсове по компютърно счетоводство, MS Excel и MS Word. Спортът е неизменна част от моето ежедневие. Според мен от 24 часа човек винаги може да намери малко време да направи някаква тренировка - дали ще тренира с пудовки или ще отиде в зала. Аз тренирам 5-6 пъти седмично.
В първи и втори клас ходех на народни танци, но след това се отказах. Но и като цяло никога не съм била активна личност, за което си давам сметка, че е било грешка.
Бих искала да опитам различни кросфит комплекси, но пък не мога да се откажа от тежките щанги.
Досега постигнах това, че с времето станах по-силна и по-разумна. За мое щастие превъзмогнах егото си, което смятам, че ме връщаше крачка назад в тренировките и пречеше на прогреса ми.
Целите ми в момента са да бъда по-силна, но едновременно с това искам да сваля няколко излишни килограма, които качих в последната половин година, за да се чувствам 100% добре, когато се погледна в огледалото.
Преминала съм през много режими, както и повечето хора, в търсене на този, който ти влияе по най-добрия начин. Равномерно балансираният режим ми се отразява най-добре.
Тренировките ми са силови + кардио (монотонно или интервално – сменям ги).
Тренирам 5 пъти седмично, а понякога и 6 пъти. Имам четири силови тренировки и към всяка силова тренировка, с изключение на тренировката за крака, правя някакъв тип кардио. През 5-тия или 6-тия ден правя само кардио на гладно. Базовите упражнения - клек,лег и тяга, както и набиранията, кофичките, пуш пресата, военната преса и тръстерите ги правя в рамките на 1-5 повторения.
Всички останали упражнения ги правя в рамките на 15-30 повторения. Целта ми в момента е при отрицателен калориен баланс да правя повече повторения, за да свия част от мускула, където ми е в излишък. Искам да съм силна, но и в същото време да не бъда прекалено масивна, все пак искам да вляза в някакви типично женски дрехи.
Но със сигурност искам да запазя краката си такива, каквито са в момента. Имам ясно изразено предно и задно бедро.
Хранителният ми режим е равномерно балансиран, както споменах по-горе. В последните няколко месеца включих пълнозърнестия тахан, от който съм изключително доволна. Също така включих годжи бери и сурови какаови зърна.
От доста време забелязвам, че само се насилвам да ям месо и реших да го изключа напълно от режима си, т.е. ставам вегетарианка. Най-вероятно ще включа повече риба в менюто и ще консумирам повече суроватъчен протеин, за да мога напълно да покривам нуждите си от белтъчини.
Да, използвам добавки. Това са витамини "Daily Vits”NOW , витамин D, витамин С, мака, омега-3, цинк. Към добавките бих прибавила МСМ и спирулина, от които също съм изключително доволна.
За мен няма конкретен стимул да тренирам. Аз просто съм влюбена в тренировките си. За мен те не са само хоби, за мен са начин на живот. Нещо, без което не мога.
Разбира се, всеки би искал да изглежда добре в рамките на нормалното и да харесва това, което вижда в огледалото. Постиженията също са стимул, защото по този начин надграждаш себе си.
Но съм на мнение, че всичко трябва да се прави разумно и постепенно. Излишното его и неправилната техника не водят до нищо добро за никого.
Ставам в между 06:15 и 07:30 ч., зависи кога заспивам. Обикновено си лягам между 22:15 и 23:30 ч. След като се събудя, пия кафе с малко мляко, хапвам си годжи бери и сурови какаови зърна с малко домашен мед. Уча, ако имам изпит, или уча за уроците си по английски език. В периода между 10:00 – 13:00 ч. отивам на тренировка, която е с различна продължителност. След това се прибирам, пия си протеина със спирулина и МСМ и отивам на лекции или на уроци по английски език. След като започна и курса по компютърно счетоводство, ще трябва да го включа в следобедното ми време. Вечер обичам да гледам новини, филми или предавания.
Жертви не бих казала, но ако това, че вместо да изляза на кафе или да изляза на кино предпочитам да отида на тренировка, която съм запланувала, следователно правя жертви.
Клек, лег и тяга, въпреки че може да изглежда малко комерсиално.
Тренировките с пудовки за мен са предизвикателство – интересни са ми, защото преди никога не съм имала такъв тип тренировки. Но ако трябва да направя избор, бих избрала щангите в залата.
Зависи какво ще се избере от цялата тази биохранителна индустрия. Голяма част от нея е маркетинг. За мен не е задължително да има етикет "Био". Едни домашни яйца от село също са био, въпреки че нямат такъв етикет. От биохранителната индустрия съм предпочела МСМ, спирулина и суровите какаови зърна.
Когато бях "skinny", въобще не се хранех, ако мога да съм честна. Спомням си, че си купувах "Nestle Fitness”, но от това с най-малко калории и най-малко мазнини. Обичах да го ям вечер.
Също така се хранех с различни обезмаслени продукти – кисело мляко 0,1% и т.н. Обичах да ям и пилешка пържола, но задължително само филе с различни видове салата. Бях разбрала отнякъде, че трябва да се пие много вода, но бях пропуснала факта, че това не трябва да става наведнъж. Най-редовно взимах 2 бутилки от 1,5 л и ги изпивах наведнъж.
Дотук беше храненето ми тип "skinny”. Сега малко да опиша настоящето ми хранене. Обожавам пълнозърнест тахан, пълнозърнести макарони с домашно краве или овче сирене с висок процент на масленост, сурово кашу, сурови бадеми, черен шоколад 70%, от време на време – пълнозърнест хляб "Вита", бъркани яйца със сирене, ементал, сьомга, от време на време кисело мляко с висок процент на масленост.
Ами в началото, преди 2 години и половина, започнах да "тичам" с 9 км/ч и едва издържах 20-30 мин. В училище винаги бях последна в бягането. Но моят приятел ме мотивира да бягам, защото повярва, че мога.
И така, постепенно, с времето увеличавах скоростта и станах по-издръжлива. Най-краткото разстояние за най-малко време беше, когато пробвах теста на Купър, но не си спомням за колко време беше, защото беше преди много време. Най-дългото разстояние, което съм пробягвала, е към 12 км, и можех и повече, но при положение, че тичах на пътека, не виждам смисъл да "подскачам" по 2 часа по нея, защото колената ми не са за един ден. Тичала съм 10 км за около 50 мин., но това е по спомени. Обикновено за цялата тренировка, т.е. заедно със загрявката, тичам най-малко по 7 км и стигам до 9,5 км. според ситуацията.
Преди тренирах с моя приятел, но от доста време тренирам сама. За мен това е без значение, защото в залата, в която тренирам, съм от повече от година и всички сме познати и приятели, и ми е приятно да тренирам с тях.
Нямам точно определена схема на трениране. Стремя се тренировките да са ми в рамките на 5-6 дни седмично или най-малко 4.
Не, нямам желание. Всичко, което правя, е за да се чувствам добре и да бъда в хармония със себе си.
Абсурдно е да смятам, че дамите, които тренират с щанги любителски, са прекалено мускулести, защото аз също съм от тези дами и не намирам себе си за прекалено мускулеста.Това е една голяма глупост, че жените, които тренират с тежести, ще станат с огромни мускули. Напротив, не харесвам дами, които са слаби, с "висяща кожа" и целулит. Но пък народът е казал, че "вкус другар няма", така че всеки харесва различни типове тела.
Ами надявам се да успявам, въпреки че съм на мнение, че човек, ако няма желание вътре в себе си, ще се насили да тренира 1-2-3 месеца и ще се откаже. Напоследък се стремя да мотивирам моята майка да започне да спортува и се надявам да успея.
Забелязвам една положителна тенденция в развитието на фитнес индустрията и здравословния начин на живот у нас в последните години, която се надявам да се запази. Но със сигурност в сравнение с предходни години жаждата за знания в хората по отношение на тези неща значително е нараснала.
Да започнат внимателно и да не избързват. Да започнах с базовите упражнения – клек, лег и тяга, но да не се изхвърлят с големи килограми, а да наблегнат на техниката, защото е изключително важна. Да не очакват бързи резултати, защото всичко се постига с време и търпение.
Чрез моя приятел, който си води дневник във вашето издание. Веднъж ми каза: "Защо и ти не си направиш дневник?", аз си направих, и така продължава и досега.
Воденето на дневник ме обогати най-вече с това, че станах дисциплинирана по отношение на тренировките. С времето следях прогреса си и се радвах. Също така намерих много положителни хора, с част от които се запознах на живо, които са винаги готови да ти помогнат с препоръка или съвет.
Пожелавам им да бъдат здрави, с широки усмивки и още повече мотивирани в тренировките си! Да вярват в себе си!
Вземи здравето си в свои ръце. Ето как:
Научи повече