Ученици, фитнес и родители - втора част

След като разбихме мита за вредните ефекти на фитнеса върху подрастващите, идва ред да изясним ситуацията около друга популярна заблудa, а именно вредни ли са диетите.

Вредни или полезни са диетите?

Популярни аргументи-твърдения на родителите и контрааргументите на специалиста, подплатени с факти:

Диетите са безсмислени - след като ги спреш, връщаш двойно!

Истината е съвсем различна.

"Йо-йо ефектът" е следствие на гладуване и над 8% загуба на тегло за месец.

Задължителни условия за постигането на "йо-йо ефект" са системните кризи за сладко, хронично ниско кръвно налягане, раздразнителност и хронична умора.

Всичко това се наваксва със зверски апетит веднага щом дойде задоволството от свалените килограми. Това обаче няма нищо общо с диетите.

Общото тук е с гладуване и наваксване на енергия при първа възможност. Диетите не са синоним на гладуване!

Именно затова не препоръчвам на никого да следва готови хранителни менюта, взети от страниците на комерсиални неспециализирани издания.

Въпросните универсални диети, които уж действат безотказно, са един от главните виновници за поява на гастрити, язви и хранителни разстройства сред деца и подрастващи.

Спазването на диета е опасно и може да доведе до заболявания, затова такива не бива да се спазват от подрастващи!

Това е все едно да се каже, че пресичането на улицата е опасно и да се забрани на тинейджъра да пресича улици.

Ясно е, че няма как да се получи. Има опасни улици, има и опасни диети.

Важното е и подрастващи, и родители да се научат да ги различават.

Всичко, което е нужно, е в семейството да се отдели време за повишаване на културата на хранене.

Това става след консултация със специалист и самообучение в интернет, четене на популярна литература и присъствие на семинари - вариантите са много.

Всички диети са еднакво безполезни!

Това съвсем не е така! Има диети за отслабване, диети за поддържане на форма (т.е. диетична норма), диети за покачване на тегло.

Има диети за хора с диабет, за хора, чувствителни към глутен и лактоза, за хора с алергии и стомашно-чревни заболявания.

Да не забравяме и диетите за хора с нарушения в метаболитната обмяна.

Всяка диета, изготвена от специалист, има за цел да изпълни някаква задача, като поддържа здравето на спазващия я или като го подобрява във времето. 

Нормалното хранене е по-здравословно от спазването на диети!

Знаете ли какво е нормално хранене? В едно семейство хората се хранят по един начин, а в друго по друг.

Преди да се направи анализ на храненето на семействата, които уж ядат вкусна, привидно достатъчна храна, без да се лишават от нищо, няма как да се разбере дали в менюто им няма скрити дефицити.

Проучванията на диетолози сред повече от 150 деца, проведено в полско училище през 2003 година, разкрива някои смущаващи факти за тяхното фамилно хранене.

100% от изследваните имали дефицитен прием на витамин Д в храната.

Какво е положението у нас? В правителствения план-проект "Национален план за действие по околна среда и хранене" за периода 2008-2013 година като една от главна цели за направлението "Храни" е записано: "Да се извършат положителни промени в националния хранителен модел за намаляване риска от хранителни дефицити и хронични заболявания, свързани с храненето." Като основни проблеми на "нормалното" българско фамилно хранене специалистите посочват:

• увеличаване общо консумацията на мазнини, до 35-45% от енергийната стойност на храната;
• значително увеличаване приема на наситени мастни киселини, свързан главно с повишена консумация на червени меса (свинско, телешко, говеждо, овче и др.) и месни продукти;
• висока консумация на растителни мазнини, източници на полиненаситени мастни киселини (ПНМК), която води до прием на пнмк над препоръчителните стойности;
• повишаване консумацията на маргарини и продукти, съдържащи хидрогенирани масла, източници на трансмастни киселини;
• традиционно ниска консумация на риба (4-10 г среднодневно);
• нисък прием на сурови плодове и зеленчуци през зимата и пролетта;
• висока употреба на готварска сол (1-3 пъти над препоръчваните количества);
• намаляване приема на растителни влакнини, свързано с понижаване консумацията на пълнозърнести зърнени храни, зеленчуци и плодове и  увеличаване консумацията на хлебни и тестени изделия от бели брашна;
• увеличаване консумацията на захар, захарни и сладкарски изделия от децата и юношите;
• липса на достатъчно разнообразие на консумираните продукти;
• средният дневен прием на много от  витамините (тиамин, рибофлавин, витамин С и фолиева киселина) и минералите (желязо, цинк, калций, магнезий) са под референтните стойности за хранителен прием, особено при рисковите групи – лица с ниски доходи, деца, юноши, бременни жени и стари хора.

Някои по-важни определения:

• Диета - това е начин на хранене, предполагащ консумация или изключване на определени храни, с възможност за широки промени в грамажа, методи на кулинарна обработка, честотата на хранене и всичко това е според определени цели, заложени в диетата. Специалистите наричат диета всяко хранене, което е контролирано или върху което човек сам е водил наблюдения, понеже хрониката на хранене подлежи на анализ.
• Гладуване - снижаване приема на енергия от храната под критичния за метаболизма минимум. Обикновено липса на 600-700 ккал/24 ч. от нужните за поддържане на стабилно тегло, за периоди, по-дълги от 3 дни. Гладуването се свързва със сериозно забавяне на метаболизма.
• "Йо-йо ефект" - свръхпокачване на килограми, основно чрез натрупване на мазнини в мастните депа на организма, за относително кратко време, обикновено вследствие на дълго гладуване.
• Нормално хранене - обикновеният човек нарича така хранене тип "ядеш когато ти се яде и каквото ти се яде". За специалиста нормалното хранене е хранене по норма за достатъчност на хранителните вещества, приемани с храната. Нормите за пълноценност на храненето се определят от медицински експерти по диетология и са предмет на обсъждания в световен мащаб от много години.

Къде се разминават гледните точки между родители и подрастващи?

Младите членове на обществото силно се влияят от реклами, комерсиални списания и общуването си с връстници и приятели.

Лошото е, че в потока на информацията от човек, който я пише към човек, който я чете и разказва, има сериозни информационни замърсявания, досущ като ефекта на "развален телефон".

Вашата (на родителите) роля е да отсявате опасните и безполезни начинания в храненето, като прекомерна консумация на кофеинови напитки или крайни диети (гладувания) от рода на "по 1 яйце на ден"...

Психолозите твърдят, че строгото "Не!" не е правилният подход към децата и особено към подрастващите. 

Предложение за разрешаване на спора

Решението е в открития разговор. Най-добре разберете повече за диетата, с която подрастващият в семейството се е заел така упорито.

Четете информация в интернет и специализирани издания.

Допитайте се до специалист по диететика или диетолог, чуйте мнението на семейния лекар и на база на техните оценки и след дебат вземете единодушно решение - става ли диетата или има нужда от по-добра. 

Ползи за родителите:

• Да разчитате на специалист в избора и съставяне на диета е като да се застраховате, че бъдещият зрял човек ще има здраво начало.
• Да наложите семейна диета с малки корекции за всеки член на семейството е сериозна здравна инвестиция за бъдещето. Замислете се!

Ползи за тинейджърите:

• Нима ще има нужда от диети за отслабване, ако храната вкъщи е не само вкусна, но и не предразполага към напълняване?!
• Знаете ли кое му е хубавото всяка сутрин да си приготвите здравословна фитнес закуска за училище, докато родителите ви правят същото, но за работа? Ами, понякога могат да ви заместят.