Минерален дефицит и минерална токсичност

Минерален баланс и минерален оптимум

Както вече сте научили от статиите за макроелементите и микроелементите, минералите  работят в сложен синхрон помежду си.

За много от тях това е свързано с количествен баланс, където по-големи количества от един химичен елемент изтласкват друг и така нарушават нормалните телесни функции.

Без излишно задълбаване в химията, трябва да запомним, че здравето и спортното развитие имат нещо общо, което е свързано с минералния баланс.

Става дума за състоянието на биологично на равновесие между всички минерални съставки, нужни за поддържане и развитие живота на клетките ни - това е минералният оптимум.

От столетие медицината развива и разширява възгледите си относно нуждите, дозите и гледната точка за различни микро- и макроелементи. Така се стига до оптималния минерален прием.

В глобален мащаб все още има някои разлики между препоръчителните дози. Пример за това са разлики в оптимумите, препоръчвани от ЕС и тези, препоръчвани от САЩ.

Още по-смущаващи са разликите в препоръчителните дози между страните членки на ЕС, където Обединеното кралство лобира за своя научен подход в оценката.

Когато спортът и науката се срещат, се появява големият въпрос: "Нужно ли е спортуващият човек да приема повече минерали от неспортуващия?" Отговорът е: "Да."

Конфликтът възниква отново при определяне на тези оптимални дози.

В много страни правителствените органи за контрол (по подобие на нашето ХЕИ) допускат политика на максималната доза, където количеството минерали не бива да превишава определен процент от дадена за токсична дневна доза.

Това е причина на етикетите на много минерални формули да пише например: съдържание на калций Х мг осигурява - 200% от дневната доза.

Политиката на налагане на рамкиращ стандарт се базира на индивидуалния подход, където отделният човек може да избере доза, която да удовлетворява собствените му потребности.

Индивидуалните нужди от минерали се различават и при неспортистите. С нарастване на физическите натоварвания дозите се променят според човека и вида на спортната дейност, която практикува.

Пример: минералите, които следва да приемат щангистите, контрастират по дози с тези, вземани от маратонците.

Общото между дозирането е, че със сигурност покриват минералния оптимум на неспортуващия човек.

Какво се случва, когато по някаква причина приемът на човека спадне за дълго под оптималната доза? Появява се минерален недостиг.

Минерален недостиг (анемия) и минерален дефицит

Анемията е състояние на количествен недостиг на един или повече химични елементи.

При нея възникват различни заплашващи здравето и подтискащи спортното развитие симптоми: чуплива коса, лесно настъпване на умора, мускулни крампи, болезненост при мускулна работа и др.

Списъкът е дълъг и зависи от това кои минерали не достигат, често си приличат и лесно могат да ви подведат.

Причината подробен списък със симптоми да не е вложен в статията, е разгледана по-долу.

Минералният недостиг все още е бич за съвременното здраве. Най-често човек разбира за него, когато лекарят му се усъмни в това. 

Минералният дефицит е животозастрашаващо състояние, при което тялото изпитва огромен недостиг или пълна липса на даден микро- или макроелемент.

Обикновено минералният дефицит е вследствие на вродено заболяване или е предизвикан от продължително боледуване, свързано с обезводняване. 

Рискови фактори за поява на минерален недостиг:

• Рядко хранене - стандартната балканска диета "цял ден кафе + огромна вечеря и алкохол";
• Хранително меню, в което отсъстват пресни плодове и зеленчуци;
• Хранително меню, в което липсва сол в комбинация със спорт;
• Тютюнопушене;
• Редовна консумация на алкохол;
• Продължително взимане на големи дози от определени минерали без лекарско наблюдение (приеманият минерал предизвиква недостиг на друг);
• Ежедневна свръхинтензивна и/или свръхпродължителна спортна дейност (ниво професионален спорт) - анемията е често срещана диагноза при спортуващи, главно заради честото и продължително потене;
• Прием на диуретици (обезводняващи) - често фитнес любителите се опитват да подражават на професионалните културисти, като вземат едно или друго лекарствено средство за обезводняване. Липсата на опит, правилна преценка и най-вече отсъствието на медицински контрол свършва в интензивното с бъбречна криза, причинена от успоредна поява на минерален дефицит и интоксикация.

Минерална токсичност 

Това е вредно за здравето състояние, което настъпва най-често при свръхконсумацията на някои от следните минерали: мед, флуор, йод, желязо, манган, селен, цинк.

Минералната токсичност може да възникне успоредно с минерален недостиг. Ако дълго време всекидневно приемате завишени дози желязо например, може успоредно с натравянето от свръхзадържане на желязо да изпитвате недостиг на цинк. 

Рискови фактори:

• Диета, основана на ежедневена консумация на храна, изключително богата на железни соли (риби от живарници, водорасли, прекалено торени зеленчуци и др.). Грижа за премахване на този рисков фактор в България поема ХЕИ;
• Ефект на натруването при диети с прекомерна консумация на обогатени вторични храни - успореден прием на витаминно-минерален комплекс, прием на изотонични напитки, консумация на обогатени с минерали сирена, млечни продукти и тестени изделия;
• Продължително взимане на големи дози от определени минерали без лекарско наблюдение (приеманият минерал предизвиква недостиг на друг);
• Прием на медикаменти, предизвикващи задържане на минерали.

Как да избегнем проблемите с минералния баланс?

Ако се притеснявате за здравето си, не е нужно да гледате всички хранителни добавки, съдържащи минерали с подозрение за предозиране, възможно е любимото ви броколи да съдържа в повече от отделни химични елементи.

Вместо да се лутате между минералния недостиг и минералния излишък, направете си изследвания.

Изследвания

• Mинерален анализ на косъм от коса - минералите се отлагат в костите, косата и ноктите, ето защо безкръвно можете да разберете повече за това от кой минерал се нуждаете в повече и приемът на кой следва да поограничите.
  Освен обичайните заподозрени, анализът на косъма ще ви покаже заплашени ли сте от натрупване на токсични метали като: кобалт, кадмий, арсен, живак, алуминий и олово;
• Минерален анализ на кръвта - по-съвършен и по-скъп, методът на анализ на кръвни клетки се прилага при доказване диагнози за интоксикация с метали, потвърждение за подозирани анемии;
• Минерален анализ на урина - това е метод за текуща картина на излизащите от тялото химически елементи. Използва се за по-продължително изследване на състоянието на хора, подложени на терапия с лекарства.

Анализът на урина няма да ви даде пълна представа за минералния баланс, освен това той е зависим от диетата и суплементирането. Ориенирайте се към анализ на косъма или на кръвта по-добре.

Изборът на минерални добавки

Когато избирате мултиминерални добавки, съобразете се с тяхната ориентация. Днес има хранителни добавки, чийто състав е специално изчислен за деца, жени в менопауза, спортисти и стандартни мултивитамини.

Вземайте минералите периодично.

Пример: 30 дни "със", 20 дни "без". Ако сте си направили анализ на минералния баланс, потърсете личния си лекар за тълкуване. Той ще ви ориентира за това какво да търсите при покупка или директно ще ви насочи към продукт.  

Изборът на минерална вода и напитки

Избягвайте силно минерализирани води. Те се използват за специализирани лечения.

Слабо минерализираните пък най-добре приемайте с редуване на източника.

Изотонични напитки приемайте само по време на спорт и в горещи летни дни, т.е. в случаите, когато потенето и загубата на минерални соли ви е гарантирана. 

Изборът на храна 

За постигане и запазване на минералния оптимум, трябва да погледнете и към диетата си. Направили сте анализ на минералния баланс - занесете го при лекар диетолог (не при треньор) и го попитайте какви храни да включите или изключите от диетата си.

Лекарите, специализирали диетология, имат професионална квалификация и значително по-голям опит от спортните нутриционисти в микронутриентния анализ и създаването на диетични рамки, ориентирани по витамини и минерали.