Фитнес и любителски бодибилдинг

По какво си приличат и в какво се различават в социален аспект

Тази статия е насочена към мъжкото съсловие. В нея систематизирам впечатленията си и изразявам собственото си мнение, изградено през последните 10 години, прекарани из квартални фитнес залички, професионални спортни клубове, модерни зали от среден клас, гигантски спортни комплекси, че и из ВИП фитнес салони.

Какво е фитнес тип тяло?

За професионалиста това е тяло, при което се наблюдават хармонично развити мускули с добър тонус при процент подкожни мазнини между 15 и 20%, без да се поставят завишени критерии към мускулатурата, стига външният вид да е приемлив. Приемливият външен вид при мъжете обаче носи със себе си ползи като повишена аеробна издръжливост, базова сила, базов до напреднал тонус.

В България като че се забравят няколко параметъра от подготовката на фитнес типа мъж. Разбира се, вината е в липсата на треньорски стандарт. Става дума за базовата гъвкавост, базовия баланс и впрягане на съществуващите фитнес заложби в практика чрез подобряване на функционалността. Веднъж добили фитнес тяло, мъжете у нас най-често биват стимулирани от фитнес познати и треньори да поемат по пътя на любителския бодибилдинг, силовия културизъм или напреднал атлетизъм с всички ползи и негативи, които ще донесе бъдещият им избор.

Какво е бодибилдинг тип тяло?

Извън професионалистите, при мъжете така е прието да описваме тела с подкожни мазнини средно под 10%, които имат видимо добре развита мускулатура спрямо ръста на въпросния любител. Мускулите, чиято съразмерност в най-добрия случай е взаимно съобразена, се вписват в цялостен силует, без отделни групи да изпъкват твърде много на общия фон. Разликата в телата между любители и състезатели е в количеството на развитата мускулна маса, както и при наличие на вариативност в процента на мазнините при вторите, според личния им спортен календар.

Къде е границата между напреднал фитнес и любителски бодибилдинг?

Границата е различна за различните мъже според техния телесен тип. Мезоморфите лесно преминават от фитнес в бодибилдинг силует и обратно, затова при тях границата е няколко килограма или няколко месеца работа. Слабите и пълните мъже обаче се борят с месеци и дори години, за да добият базов фитнес вид, при който да не са търде слаби или твърде омазнени. При тях за бодибилдинг ориентация можем да говорим, чак когато постигнат и задържат задоволително базово тегло при приемлив външен вид.

Социалният аспект...

В крайна сметка с какво да се занимaвам? С любителски бодибилдинг или с фитнес?

Задавали сте си тези въпроси в началото, а може да си ги задавате и в момента. Простичко казано, питате себе си: "Какво искам да постигна?" Причините зад отговорите варират значително, затова ще се спра на най-популярните. Влизайки в спортния клуб всеки прави своите стандартни първи стъпки. Ето какво обикновено избират мъжете за себе си според възрастовия критерии:

Момчета около пубертета (12-17 години)
Ако първите стъпки в залата са направени през този период, причината рядко е различна от "искам да съм по-як, по-мускулест, по-голям". По чисто хормонални причини, а и по психосоциални такива, това е особено актуален мотив за масовия подрастващ тинейджър в страната, който до седемнадесетата си година се чувства някак си "безсмъртен". Ако въпросният тинейджър не се откаже след шестия месец (когато се забавят резултатите), значи интересът му е повече от социално повлиян, а именно личен и винаги е ориентиран към бодибилдинга. През този период кумири са най-вече моментните крале на подиума на "Олимп" (Кътлър, Рей и др.) и по-рядко по-дребните (вече) класици като Шварценегер, Олива и др..

Момчетата на тази възраст не признават любителския бодибилдинг, за тях "по-голям" е равно на "по-здрав". Те искат да са едри и силни и често правят всичко, буквално както е описано в родните списания. Безумни културистични диети, огромни дози добавки като за професионалисти и разбира се, стероиди, стига да могат да си го позволят. Истината обаче е, че само онези от тях, които са поети от професионален треньор ще имат микроскопичен шанс за подиума и то по чисто финансови и генетични причини. Всички останали рано или късно прекъсват, а с това си отиват и бодилбилдинг резултатите, които в широкия случай са били само фитнес такива. Така описано звучи ужасно безсмислено, но се случва всеки ден. Те си мислят, че тренират за бодибилдинг, а всъщност се занимават с ниско ниво на любителски бодибилдинг. Защо, ще напиша по-долу.

Млади мъже (18-33 години)
Тук причините за започване имат съвсем рационално обяснение, което в генерализиран вид звучи като "искам да постигна по-спортен външен вид!". В отделните случаи е формулирано като "искам да махна малко шкембето и да стегна раменете!" или "искам да кача малко килограми!". В голямата част от случаите тук никой не говори за бодибилдинг. Интересното е, че именно в тази група се зараждат първите любители на непрофесионалния бодибилдинг, но едва след като са минали през постигане на фитнес основа. После неусетно се запалват според максимата "Апетитът идва с яденето". Веднъж преминали периода на начинаещите, фитнес любителите мъже на средна възраст рядко оставят спорта настрана. Те просто се харесват с фитнес външен вид или по-правилно е да кажа и "в най-лошия случай, добре оформени".

Мъже на средна възраст (33-44 години)
Не съм срещал много мъже (българи и чужденци), които да започват фитнес на тази възраст по чисто здравословна инициатива. Затова пък съм срещал мнозина, които искат да се поддържат по-млади, по-спортно изглеждащи заради по-млада дама в живота им. Повечето от тези мъже стигаха до основно фитнес ниво и го поддържаха или прекъсваха.

Малък процент от мъжете на средна възраст обаче казват за себе си, че са "тренирали яко на младини (15-17г.)" и са готови на всичко да влязат във форма за шест месеца. Добре материално подсигурени и попаднали при "подходящия" треньор, те се хвърляха от нулата направо в "дълбокото" с напреднали добавки и стероиди. Единствените от тях, които постигнаха средна фитнес форма с този си ход, бяха бивши професионални спортисти, тренирали някога в отборите "Олипмийски надежди", които си бяха научили урока за кардиото. Ако сте мъж на средна възраст, който тренира отскоро и четете това, карайте го стъпка по стъпка! Вашата цел следва да са фитнес резултати. Година и половина по-късно, може да помислите и за друго, стига да разполагате с време.

Мъже в напреднала възраст (45-65 години)
Съвсем малка група от българите се ориентира към фитнес клуба след 45. Ако трябва да ги сравня с българките, съотношението е 10 към 1. Причината е в това, че повечето от хората, които могат да си го позволят (финансово и времево), не познават ползите на спорта или се чувстват стари за такова място. За тях във фитнес клуба се ходи, за да се става як, което е, меко казано, безпредметно на тяхната възраст, а за това са разбрали от бодибилдинг престижа, който се създава на тези места. Тази група мъже не четат за уелнес, фитнес и кондиция в списанията и за разлика на част от дамите на своето поколение, няма от къде да разберат за полезността от движението във всяка възраст. Много от тях вече се чувстват стари, но не обичат да говорят за това.

Наистина се съмнявам, че ще се намери мъж над 45, който да прочете тази статия и затова се обръщам към по-младите им синове. Ако искате здрав баща за по-дълго, вземете го с вас на фитнес или правете фитнес тренировки с него в домашни условия, а не му купувайте велоергометър.

Социални и лични ползи за фитнес любителите

по-добра производителност на труда;
по-добро самочувствие;
възможност да се участва в периодични групови спортни занятия с по-добра базова готовност (футбол, тенис и др.);
по-високо ниво на енергия;
на повечето фитнес любители добрата форма дава онова, за което преди са били нужни поне две кафета за деня;
коства едва три до пет часа седмично, т.е. допустима времева инвестиция за работещи на нормален работен ден хора;
ефектът е финансово достъпен за почти всеки.

Социални и лични ползи за бодибилдинг любителите, както и някои негативи

спомага за добиване на по-добра самодисциплина;
развива по-голяма организираност;
създава самоувереност;
прави ви да изпъквате всеки път, когато дрехите позволяват;
създава ограничения за консумация на храни и напитки извън дома;
създава лека социална изолация;
причина е за емоционални кризи при срив в имунитета (грип, настинка, контузия, операция), заради бързата загуба на форма;
коства с два до пет часа повече всяка седмица за спортни и кулинарни занимания, т.е. проблем е за хора със семейство и деца, които работят на пълен работен ден или е свързано с жертви в личен план;
струва доста над средните възможности на българина, изобщо това е луксозен спорт не само заради цените на хранителните добавки, а заради цените на качествените хранителни продукти.

В заключение

Това не е антибодибилдинг и профитнес есе, а трезва оценка на реалността, в която фитнес типът тяло и фитнес типът тренировки са първата стъпка към какъвто и да било по-напреднал атлетизъм. При социално ограничаващ и задължаващ спорт като любителския бодибилдинг има редица чисто битови пречки, които могат да подложат крак и на най-добре изглеждащия билдър при лошо планиране на бъдещето. Ето защо, ако сте се насочили към покачване на качествено мускулно тегло не само заради плажа, помислете как ще го задържите след диетата за покачване, а в динамичното ежедневие.

В практиката си съм тренирал няколко момчета с любителски цели в бодибилдинга и зная колко бързо изгубиха трудно натрупаната мускулна маса, след като социални фактори им попречиха да се хранят и тренират добре в рамките на два-три поредни месеца. Бодибилдингът е хубав спорт за мъже с установен начин на живот. В това число, ако скоро ще бъдете абитуриент, предстои ви тежка сесия в университета, сменяте работата или чакате бебе, не си давайте зор да качвате 3 кг. всеки следващ месец, защото няма гаранции, че ще е за дълго, даже съм склонен да се обзаложа в обратното! Постигането и запазването на постоянно тегло с надграждане в малки стъпки е по-социално приложима и по-вероятна схема за постигане на по-атлетично тяло.