Наближават Коледните пости

Във всички народни обичаи, дори и преди християнството, има елементи, свързани с рационалното хранене и природосъобразния начин на живот. Християнската религия ги систематизира и доразвива, като ги обвързва с църковните празници. Християнството изхожда от това, че в човешката природа е нарушена хармонията между духовното и плътското начало и плътското се стреми да доминира над духа. Затова човек се нуждае макар и от най-прости методи за самоограничаване. Християнството обаче не е единодушно по отношение на поста. Протестантските църкви изцяло го отричат, а Католическата църква изисква по време на Коледните пости да не се яде месо само в петъчните дни.

През годината има два големи поста - преди Коледа и преди Великден. Някога нашите баби и дядовци са ги спазвали много стриктно, но през последните десетилетия те са почти забравени. Често става така, че хората с наднормено тегло започват да постят и то с единствената цел да свалят някой и друг килограм.

Коледните или Рождественските пости започват на 14 ноември и завършват на 24 декември - Бъдни вечер. По време на 40-дневния пост не се разрешава да се яде месо, както и всички животински продукти - яйца, мляко, сирене, кашкавал, извара. Алкохолът също е забранен, с изключение на виното. Червено вино може да се употребява всеки ден по една чаша, с изключение на сряда и петък. Виното е единственият алкохол, който се разрешава по време на поста, тъй като е символ на Христовата кръв. Риба се разрешава единствено на Никулден - 6 декември. Изключение от Коледните пости църквата прави за децата, бременните жени, болните и възрастните хора, на които са разрешени мляко и млечни продукти. Разбира се, преяждането е недопустимо. Постът обаче не включва само ограничения в хранителния режим. Желаещите да постят трябва да се въздържат от изречени лоши думи, както и от лоши помисли. По този начин пречистването трябва да стане освен физически, но и духовно.

По време на поста е важно да консумирате разнообразни храни, ежедневно поне по един представител от всяка от основните групи храни - зърнени, зеленчуци, плодове, белтъчна група (бобови, ядки). За да бъде белтъкът пълноценен, зърнените храни трябва да се комбинират с бобови (боб, леща, соя) и ядки. Пълнозърнестият хляб е за предпочитане, за да се приемат повече минерали и витамини от група В. Добре е плодовете да са сурови, голяма част от зеленчуците - също.

Ползи и вреди

Спазването на постите от физиологична гледна точка е по-добро за организма, отколкото гладуването или разделното хранене. По време на постите се ядат предимно плодове и зеленчуци и сравнително еднородна храна. Пектините и целулозата спомагат за разграждането на токсините, нитратите и солите на тежките метали, попаднали в организма. Храната, която се приема, е с щадящо въздействие върху ендокринната, нервната и сърдечно-съдовата система. По време на постите храната е по-безсолна, зеленчуците се ядат сурови или сварени без мазнини. Това допринася за намаляване на холестерола. Подобрява се функционирането на бъбреците и отделителната система. Организмът се освобождава от животинските белтъци.

Когато човек не е свикнал с постенето или ще се подлага на него за първи път, добре е то да се прави постепенно. Първо се намалява храната от животински произход. Особено полезен е този тип хранене през пролетно-летния сезон, когато има плодове и зеленчуци. Месото се отказва постепенно, като се заменя с риба, пиле, яйца, извара. След постите обикновено следва някакъв празник, на който храната е по-обилна и по-калорична. Така организмът след постенето се подсилва.

Всички крайни поклонници на този вид хранене са заплашени от недостиг на минерали и протеини. Затова специалистите не препоръчват вегетарианството. Ако решението все пак е взето по религиозни или здравословни причини, то диетата е добре да се планира за три седмици или плътни 21 дни. Ако този срок не създаде затруднения и проблеми, може да се продължи, но не повече от 50 дни общо.

Това меню ограничава приема на белтъчини и мазнини от животински произход. За сметка на това увеличава тези от растителен и най-вече консумацията на въглехидрати. Въпреки недостатъците си, месото е жизнено необходимо за човека, тъй като в него се съдържат редица незаменими аминокиселини - триптофан, лизин, аргинин. Някои от тях могат да се набавят и от растителните продукти като соята и боба. Съдържанието на белтъци в тях обаче е ниско и те не съдържат витамин В12.  При опасност от протеинов недостиг, може да се премине на по-олекотен вариант на постите или така наречения «бял пост». При него човек спира да яде само месо, но не се лишава от мляко, яйца, кашкавал, сирене. По този начин той пак си набавя необходимите протеини.

Много важно е постещият да се възползва редовно от възможността да консумира риба по време на въздържанието. В нея има много от полезните омега-3 мазнини, както и всички белтъци, които се намират в месото, също и витамините А, D, Е, В1, В2, В12.

При пълните пости проблем е осигуряването на достатъчно калций и желязо, тъй като те се всмукват в значително по-малка степен от растителните продукти. Дефицитът може да се преодолее чрез консумация на богати на тях продукти - хляб, бобови храни, овесени ядки, жито, пшеничени зародиши, грах, спанак, коприва, лапад, зелен лук и чесън. Желязото се намира в изобилие и в кашуто, бадемите, сушените кайсии и сливи, стафидите, шипките, в какаото. Кофеинът потиска всмукването на желязото и затова кафето и чаят трябва да се ограничат или да се консумират между храненията.

Резултат от постенето

Резултатът от постите е отслабване и подобрение на физическата и психическа издържливост като цяло, разтоварване и отпускане на организма, подобрено функциониране на ендокринната, сърдечно-съдовата, отделителната и нервната система. Самочувствието се подобрява, човек се чувства по-комфортно в ежедневието и по-доволен от работата си, "победител над себе си". Е, планирате ли вече коледното постене?