Интервю с Николай Хаджииванов (Кольо Пияндето)

"Границата на човешките възможности е там, където свършва волята ни"

Представяме на вашето внимание интервю с един от редовните потребители на форума на BB-Team - Кольо Пияндето. Ще разберете повече за любовта му към волейбола и фитнеса, какви са спортните му принципи и откъде идва интересният му прякор...

Представи се на читателите (име, възраст, откъде си)?

Казвам се Николай Хаджииванов. Роден съм в София и досега живея в този град.

В момента съм на 32 години (почти на 33 всъщност). Не съм семеен (все още), но имам сериозни идеи за промяна в тази посока за близкото бъдеще.

Зодия Овен съм, но според част от близките ми не съм съвсем типичен, тъй като според тях съм твърде търпелив и разумен за тази зодия.

Е, няма да се опитвам да ги опровергая, но смятам, че категорично не съм лишен от импулсивност и авантюристичен дух. Без колебание се доверявам на интуицията си, тя често е сред най-добрите ми съветници.

Щастлив съм, защото имам верни приятели, на които мога да разчитам и за които бих дал всичко. Свикнал съм да нося отговорност – както спрямо себе си, така и когато други разчитат на мен. Много прям и директен човек съм, а това невинаги се харесва на всички.

Откъде произлиза прякора ти "Пияндето"?

Любим мой въпрос, тъй като този псевдоним има скрит подтекст. От една страна, когато се регистрирах в този форум исках да имам закачлив, открояващ и лесно запомнящ се прякор.

От друга страна (помните поговорката "По дрехите посрещат, по ума изпращат") исках форумът да ме посрещне в тази "по-несериозна дреха", след което да ме изпрати с това, което си заслужа като потребител.

Освен това смятам, че аз и алкохолът имаме проблем един с друг – взаимно не се понасяме. Затова този псевдоним е моето малко предизвикателство към този порок.

Като капак на всичко докато създавах акаунта си, около мен звучеше песента на Обратен Ефект "Кольо Пияндето"...

С какво се занимаваш и как съчетаваш спорта с ежедневието си?

Вече повече от 5 години работя в голяма, частна, изцяло българска спедиторска компания, занимаваща се с организирането на транспортни услуги с всички видове транспорт по целия свят.

Работните дни при мен са сравнително еднообразни – след работа отивам на тренировка, оттам вкъщи и на другия ден въртележката се завърта в същата посока.

Предимството на работата ми е в това, че не съм в движение (работното ми място е фиксирано). Това ми позволява сравнително лесно да се придържам към хранителен режим – мога да се храня когато пожелая и с каквото аз преценя. Разбира се, това означава и всеки ден да си нося храна от вкъщи.

На работното си място поддържам постоянни хранителни запаси (овесени ядки и ленено семе), вечер след тренировка вкъщи приготвям храната си за следващия ден, пазарувам веднъж седмично – всичко това се налага именно за да успявам да съчетавам успешно работата и спорта.

Откакто спортувам, организирам ежедневието си стриктно и точно, няма друг начин да успявам с всичко и да бъда на ниво.

Понякога това не е много лесно, защото може да се наложи да стана много рано сутрин, за да отида на фитнес преди работа или да отида доста късно вечерта, което съответно допълнително успожнява деня ми. Всичко това правя с много желание и без да се замисля, защото знам, че си струва.

Разкажи ни как и защо започна да се занимаваш с волейбол. На колко години?

Започнах да се занимавам с волейбол... случайно!

Бях ученик в 7-ми клас (бил съм 13-годишен тогава) и когато един ден излизах от училище по време на голямото междучасие, един висок непознат мъж ме повика и ме попита дали имам желание да отида на тренировка по волейбол.

В този момент аз нямах абсолютно никаква представа що за спорт е това (факт!), но типично в мой стил казах "Да, разбира се!". На следващия ден бях в залата, мъжът се оказа първият ми треньор... и до днес не съм прекъсвал, защото се влюбих в тази игра.

Винаги съм си доставял огромно удоволствие с волейбола и това е причината да остана в този спорт до днес. Не съм се занимавал организирано с никакъв друг спорт, но обожавам да играя баскетбол и тенис на маса.

Кой е първият ти волейболен клуб?

Първият ми отбор е ЦСКА – аз съм възпитаник  на тяхната детско-юношеска школа, за която претендирам, че в онези години беше най-добрата в България.

В кой отбор играеш в момента? В кои други си играл и какви успехи имаш?

В момента съм състезател на един нов отбор в българското първенство – Hyster Volley ЛТУ. Всъщност аз съм един от основателите на този клуб, създадохме го преди няколко години от любов към този спорт (тази година сменихме името в чест на основния ни спонсор).

Имам голям сантимент към отбора, защото той оцеля благодарение на усилията на много мои дългогодишни приятели, с които сме били и дълго време рамо до рамо на игрището.

Използвам случая да споделя, че да създадеш спортен клуб е нещо несравнимо по-лесно от това да го запазиш и поддържаш, а нещата невинаги опират само до пари. Затова имайте уважение към онези, които се стараят да направят нещо, за да има спорт в България.

Тази година отборът се състезава във Висшата лига на България. Играл съм в Славия (докато отбивах военната си служба) и няколко години в Марек (Дупница), след което създадохме отбора, в който играя и до днес.

Успехите ми като статистика не са особено значими. Като юноша на ЦСКА сме били винаги на първите места в първенството, защитавах честта на България като състезател в младежкия национален отбор (през 1994 и 1995 година), след което бях част от ядрото състезатели, които пробиха път на Марек към елита на българското първенство. В момента с Hyster Volley ЛТУ сме абсолютни дебютанти във Висшата лига, но показваме доста прилични резултати. Разбира се, предстоят ни още доста битки на игралното поле.

Твоите съотборници също толкова стриктни ли са в процеса на трениране, хранене и суплементация?

За съжаление – не. Някои от тях имат желанието и възможностите да подхождат към спорта като мен, но не всички.

Мисля, че успях да повлияя на няколко момчета, които се убедиха, че не говоря съвсем празни приказки.

Истината е, че всички тренираме качествено в залата за волейбол, но не всеки разполага с времето и възможностите да води сам физическата си подготовка, тъй като на този етап няма как да я направим организирано.

Храненето, както знаете, до голяма степен е въпрос на желание, но тук се намесва и факторът "работа" – естеството на служебните задължения понякога създава чисто организационни затруднения. Колкото до суплементацията – тя преди всичко е въпрос на пари.

Още със започването на тренировките ли по волейбол започна да обръщаш внимание на фитнеса като допълнение за физическата ти подготовка или по-късно?

Навлизането на физическата подготовка в моята спортна практика стана постепенно и мисля, че така е най-правилно. От една страна – както споменах, започнах да играя волейбол на 13-годишна възраст, а това не е най-добрият момент за начало на натоварването с фитнес.

През първите 1-2 години това не беше приоритет на тренировките ни, а по-скоро трябваше да се види кой как се справя с техниката, начина на мислене и отборното взаимодействие във волейбола (грубо казано – кой става за тази игра и кой не).

В началото започнахме със съвсем прости упражнения (лицеви опори, коремни преси) и елементи от атлетиката (отскоци, спринтове). Разбира се, от един момент нататък физическата подготовка се превръща в неизменна част от подготовката, тъй като е фундамент за физическите качества, които трябва да притежава и развива един волейболист, за да прогресира.

При мен това стана постепенно и в хода на този процес аз посъбрах впечатления за това кое как ми влияе, кое кога е подходящо и доколко да се натоварвам с фитнес в даден момент от подготовката.

Звучи просто, но всъщност това "опознаване" заема практически цялата ми спортна кариера, продължава и до днес.

Разбира се, огромната част от тази заслуга е на треньорите, които са работили с мен. Искам да изясня нещо важно – съвсем не смятам, че знам и мога всичко – напротив, аз и до днес експериментирам и се уча от опита си.

Правил съм неуспешни експерименти – претоварвал съм се, получавал съм глупави контузии, случвало се е да не преценя добре храненето и да остана без сили.

Най-важното за един спортист е да се научи кога може и кога не може да експериментира, тъй като това винаги крие известен риск от неуспех и контузии, а понякога човек няма право на тези неща.

До каква степен образованието играе роля в спорта според теб?

За мен връзката между спорта и образованието е очевидна и много тясна. Образованието развива и усъвършенства интелектуалните способности, а това е доста съществен фактор за всеки спортист, независимо дали става въпрос за индивидуален или групов спорт.

Смятам, че образованието би могло да се превърне в лимитиращ фактор, след като даден спортист достигне определено ниво в спорта. Причината за това е простичка – основата на даден спорт е общоизвестна и може да бъде достигната сравнително лесно при достатъчно дисциплина.

За да бъде нещо повече, обаче, за да не спира да върви напред и за да бъде независим от моментната ситуация, един спортист трябва да разполага с нужния интелектуален капацитет и обща култура.

Именно тук се вижда значението на образованието – то формира начина на мислене, развива способностите за анализ и интерпретация на информацията (личен опит, литература, наблюдения и т.н.). Не всичко в спорта е написано някъде, твърде малко неща се постигат чрез фиксирани рецепти и методики, нещата често са твърде индивидуални.

Затова в моите очи образованието е фактор в спорта по принцип – то не дава готови решения, а създава умения човек сам да открива търсените отговори.

Искам да споделя и мое интересно впечатление за значението на образованието. Последната година, в която играх за Марек (Дупница), имах възможността да водя подготовката на млади момчета (7-8-ми клас). Направих си експеримент и се поинтересувах от оценките на момчетата в училище.

Оказа се, че тези, които се справят добре там, се справят видимо по-добре и с тренировъчния процес в залата – научаваха нужните технически умения по-бързо и ги прилагаха много по-ефективно. Е, възможно е да съм попаднал на частен случай, но все пак.

Включваш кросфит комплекси в тренировките ти - как се отразиха те на цялостното ти представяне във волейбола? Допринесоха ли за повишаването на различни физически качества?

Първото нещо, което трябва да призная е, че се сблъсках с понятието кросфит, когато... се регистрирах във форума на BB-Team. Преди това дори не бях чувал за тази тренировъчна методика.

Оказа се, обаче, че аз от дълги години използвам елементи от нея – правил съм Swings, Thrusters и Burpees почти от началото на сериозната ми подготовка като състезател, просто не знаех, че упражненията носят тези имена!

Е, човек се учи докато е жив, доволен съм, че благодарение на форума получих възможност за по-детайлен поглед върху методиката на кросфита.

Целенасоченото включване на кросфит-елементи в подготовката ми категорично има ефект, тъй като тези упражнения развиват комплексни качества (пикова сила и силова издържливост, експлозивност), които пряко подобряват кондицията ми на игрището за волейбол, защото имат сходна биомеханика.

В тази връзка не смятам, че класическият бодибилдинг и кросфитът са взаимнозаменяеми или взаимноизключващи се методики.

По-скоро мисля, че за дадени конкретни цели (или определен спорт) има адекватна комбинация между тях, т.е. те заедно са  предпоставки за постигането на желаните резултати.

Какви са ти целите и какво си постигнал досега?

Целите ми са подчинени на желанието да си доставям удоволствие със спорта като цяло. За да се чувствам комфортно на игрището за волейбол, трябва да поддържам определено ниво на физическа подготовка, което от своя страна ми позволява да надграждам нужните технически качества.

Когато съм в добра физическа форма, като цяло се чувствам по-добре (не само по отношение на спорта).

Да поддържам добра форма и функционалност на тялото – това е целта ми.

Визията за мен е второстепенен фактор, който е следствие от поддържането на физическата кондиция. Не преследвам конкретни визуални ефекти и никога не съм го правил целенасочено.

Щом се чувствам удобно в тялото си – това за мен е достатъчно.

Какво съм постигнал? Съумявам да поддържам целогодишно добра физическа кондиция и да продължавам да бъда конкурентноспособен във волейбола.

Сподели накратко какви са тренировъчните и хранителните ти принципи?

Тренировките ми във фитнеса са съобразени с волейбола – както с дадения период (подготвителен, състезателен период, почивка), така и с конкретното ми моментно състояние (минало, текущо или предстоящо натоварване).

Като цяло през лятото форсирам натоварването във фитнеса и увеличавам работните тежести. Целта е да увелича силата, тъй като през есента постепенно прехвърлям приоритетите към волейбола и чрез фитнеса само поддържам кондицията (с умерени тежести и обем на тренировките).

Преди всяка тренировка във фитнеса преценявам до каква степен и как точно да се натоваря, в зависимост от натоварването, което съм имал през изминалите няколко дни и онова, което ми предстои в следващите няколко.

Ако усещам някоя мускулна група моментно претоварена, задължително я щадя във фитнеса, за да не създавам излишни предпоставки и рискове за контузии. По същия начин постъпвам и преди тежка тренировка или мач.

Ясно е, че никой не обича контузиите, а аз искам да бъда с оптимален тонус и на състезанията.

Ако съм се претоварил във фитнеса преди мач, това означава, че има голяма вероятност да не съм в състояние да дам максимума от себе си на самото състезание. Нямам право на това, съотборниците ми разчитат на мен.

По отношение на храненето – придържам се като цяло към равномерно балансирана диета, която съобразявам с моментното физическо натоварване.

Когато е необходимо да коригирам телесното си тегло (обикновено надолу), приближавам режима си към нисковъглехидратна диета.

От няколко години се храня почти неизменно по 5-6 пъти дневно. Понякога се случва да редуцирам 1 или 2 хранения, но това е рядкост и не го правя безпричинно.

Старая се да се храня с качествена храна. Избягвам бързите въглехидрати, особено вечер. Когато се налага да пътувам, винаги правя така, че да разполагам с нужната храна или подходящи хранителни добавки.

Не се притеснявам да посегна към "junk food", защото го правя достатъчно рядко, за да не представлява особен проблем да режима. При всички положения си позволявам подобно нещо само в рамките на не повече от едно хранене дневно.

Като цяло свикнах да се храня по един начин, уверих се, че е добре за мен и не се съблазнявам да променям хранителните си навици.

"Дозата прави лекарството и отровата" – това са казали мъдрите хора и категорично мисля, че се отнася в пълна степен за храненето.

Бих добавил, че всяка храна си има своя момент за приемане, дори и не особено подходящата.

До каква степен воденето на фитнес-дневник те мотивира да бъдеш стриктен в тренировките и хранителния режим?

По принцип дневникът за мен не е директен стимул да се придържам към режима си, защото аз се придържах към него също толкова безпроблемно и преди да започна да водя дневник.

Не се притеснявам да опиша някой пропуск или хранителен "грях", напротив – винаги споделям такива неща.

Дневникът за мен представлява своеобразна база данни, която мога да използвам при нужда. Чрез него мога да проследя храненето и натоварването си за определен период, след това да ги съпоставя с постигнатите резултати и да направя адекватни изводи (и корекции, ако се налага).

В този смисъл съм мотивиран да водя дневника си – човек не може да помни всички детайли, отминали преди месеци. Не дневникът обаче, е движещата сила за мен, а желанието да постигам целите си.

Използваш ли добавки? Какво мислиш за спортните храни и добавки?

Да, използвам хранителни добавки. Смятам, че при правилен избор и употреба те могат да бъдат доста ефективни. Мнението ми за тях категорично е положително, стига към тях да се подхожда разумно.

Проблемите идват от това, че много хора не съумяват да изберат точно това, което ще им свърши работа. Освен това прекалено често се разчита именно добавки да компенсират големи недостатъци на хранителния и/или тренировъчния им режим, а това е невъзможно.

Ясно ми е, че при днешното разнообразие на суплементи, които се предлагат съвсем свободно на пазара и често твърде агресивната им реклама, не всеки е в състояние да прецени точно какво да купи и как да го приема, за да постигне точно това, което иска.

В едно съм категорично убеден и съм го доказал опитно за себе си – в основата на успехите са правилното хранене, натоварване и възстановяване.

Хранителните добавки могат да подпомогнат до известна степен, но не и да заместят някой от тези 3 фактора.

Нормално е един активно спортуващ човек да приема хранителни добавки, но съобразени с целите му.

За съжаление често виждам твърде млади хора, обмислящи приемане на добавки, влияещи върху хормоналната система или предназначени за спортисти на съвсем различно ниво от тяхното.

Вина за това носят всички онези, които им дават подобни съвети и разбира се – търговците.

Опиши накратко един свой ден?

Работните ми дни са доста еднообразни като режим. Сутрин ставам в 6:30 часа, закусвам около 7:00.

На работното си място съм между 8 и 8:30, въпреки че работното ми време започва в 9:00 – това е моментът за сутрешно кафе с колегите (когато пия кафе, разбира се).

Между 10 и 10:30 часа намирам време за втора закуска. Обядвам около 13:00.

Следобедната закуска обикновено ми е между 16 и 16:30. След края на работния ден (в 18:00) се отправям към залите за спорт.

Тренирам волейбол от 19:00 до 21:00 (когато съм на фитнес, също започвам около 19:00, но съответно приключвам по-рано).

Вечерям около 30-40 минути след тренировка. След това идва времето за домакинстване, тогава приготвям и храната си за следващия ден (обяд и вечеря).

Лягам си обикновено около 22:30-23:00 часа, като преди това хапвам последната си храна за деня.

През почивните дни графикът ми е сходен, но не така стриктно фиксиран, разбира се. Често през уикенда пропускам междинното хранене преди обяд, защото ставам от сън малко по-късно и съответно закусвам по-късно.

Като цяло обаче съм ранобудник и рядко ставам след 8:00 часа, дори и в почивните дни.

Фитнес заниманията в почивните дни не са фиксирани като време, най-често ходя следобед.

Когато имам мач (винаги играем в събота), режимът ми за този ден е добре премислен и се придържам към него максимално строго – кога да се събудя, как точно да организирам деня, кога и какво да ям – всичко това е изцяло подчинено на началния час на състезанието.

Какво те надъхва преди тренировка по фитнес и преди тренировка по волейбол?

За фитнес ме мотивира усещането за мощност, което дава увереност на игрището за волейбол. С други думи – волейболът мотивира заниманията ми с фитнес – за да бъда на ниво, трябва да съм добре подготвен физически.

В залата за волейбол стимулите са много и най-разнообразни. Съперникът винаги е предизвикателство и колкото по-силен е той, толкова по-силно ме мотивира да дам най-доброто, на което съм способен.

Всъщност най-мощният стимул за мен са моите съотборници – желанието на всички да победим заедно, увереността ми в тях, тяхното доверие към мен...

Всички допускаме грешки по време на игра, но възможността да помагам в трудните моменти и ситуации на игрището ми доставя огромно удоволствие – това е в състояние да ме мотивира до безкрайност.

Коя е мускулната група (ако има такава), която генетично не ти е заложено да върви?

Това е въпросът, върху който размишлявах най-дълго. Трудно ми е да отговоря. Мисля, че относително по-слабо ми върви гръбната мускулатура.

Какво друг спорт би искал да опиташ?

Имам определена симпатия към баскетбола, но съм се занимавал с него напълно на аматьорско ниво – с приятели в кварталното училище. С удоволствие бих навлязъл по-навътре в този спорт.

Правиш ли жертви в името на тренировката? С какво не би направил компромис?

Разбира се, всеки спортист е жертвал нещо в името на спорта. Времето и усилията, които влагам в тренировките, налагат доста компромиси. Имам твърде малко време и сили за забавления.

Ето малък пример – в петък вечер много хора се отдават на купони с приятели. В събота, обаче, аз имам мач, и ако не съм се наспал, няма да мога да играя на нужното ниво.

Това не е само обезсмисляне на собствения ми труд в залата (което само по себе си изобщо не е малко), но и подигравка с моите съотборници, които не само също са вложили време и усилия, но и разчитат на мен. Нямам право на такава постъпка.

Това е нещо съвсем елементарно, разбира се, просто пример.

Често отклонявам дори покани от приятели за спорт, тъй като всяко допълнително натоварване в неподходящ момент увеличава вероятността от преумора и/или контузия (тогава също важи онова, което казах за петъчните купони).

Имам стари и наистина верни приятели, които за съжаление виждам рядко заради спортните ми ангажименти. Спортът значи компромиси с много неща и всеки преценява дали си струва.

Често тренировъчният процес оказва влияние върху личния живот, а не всеки е готов на компромис и разбиране.

В това отношение аз съм изключително щастлив, защото срещам пълна подкрепа и разбиране от страна на любимия ми човек – тя прие моята страст към спорта и знае, че съвсем не е "втора цигулка" в живота ми.

Винаги се намира начин за съчетаване на спорт и личен живот, но само и единствено при двустранно желание за това. Директно казвам, че сериозният спорт дава наистина много, но и взима много.

Всеки, който иска да получи нещо хубаво от спорта, трябва да му даде нещо ценно в замяна. За мен това си струва. Не бих пожалил себе си в името на отбора – правил съм всевъзможни комбинации и усилия да играя, когато съм бил сериозно възпрепятстван или контузен.

Човекът до теб спортува ли?

Да, за мое най-голямо удоволствие любимият ми човек намира все повече и повече време за спорт, което се стараем да прекарваме заедно.

Не знам доколко имам право да си приписвам заслуги за това, но е факт. Да, това значи доста организационни усилия както от нейна, така и от моя страна, но категорично си струва.

Надявам се, че и тя се убеди, че добрият тонус на тялото дава усещане, което оправдава изцяло времето и усилията, вложени в спорт.

Да спортуваш с любимия човек е удоволствие, което препоръчвам на всеки!

Кога за последно се напи?

Не мога да отговоря на този въпрос – никога не съм се напивал. Не докосвам твърд алкохол и никога дори не съм опитвал.

По изключение (няколко пъти годишно) може да ме изкуши една бира в добра компания, още по-рядко – чаша добро вино.

Алкохолът не ме влече и не мисля, че може да ми даде нещо, което да си струва употребата му.

С какво възнамеряваш да се занимаваш, когато приключиш волейболната си кариера? Треньорски пост или нещо друго?

Треньорската дейност е нещо много съблазнително, признавам. Имах възможността за известно време да се докосна до нея и добих бегла представа колко е специфична и трудна.

Не знам какви възможности в тази посока ще имам, защото нямам подходящото за треньорска практика образование.

От друга страна създаването и поддържането на детско-юношеска школа е една от сериозно планираните дейности на сегашния ми отбор и е твърде вероятно да участвам в тази инициатива.

Не съм правил конкретни планове, тъй като нямам и конкретни варианти, които да обмислям.

Смяташ ли да се занимаваш професионално с фитнес и хранене?

Такова решение ще взема много трудно. За да може човек да се занимава професионално с фитнес и хранене, той трябва да има твърде широк поглед върху спорта, да има богата обща спортна култура и сериозни познания в много области от науката.

Всъщност преди време работих като инструктор в една фитнес зала и имам представа за част от спецификата на тази работа.

Това няма нищо общо с даването на съвети във форума – далеч по-ангажиращо и отговорно е, а и трябват много знания, за да може да се подхожда адекватно към всеки.

Трудно ми е да преценя до колко съм подходящ за такова нещо, но бих опитал.

Успяваш ли да мотивираш хората около теб да тренират и как?

В някои случаи успявам да ги мотивирам, преди всичко с личен пример. Хората с достатъчно желание и воля лесно възприемат моята гледна точка.

На останалите просто предлагам просто да опитат нещо подходящо и след известно време често те сами осъзнават нуждата от спорт и ползата от него.

Какво е мнението ти за фитнес индустрията и здравословния начин на живот у нас?

За мое най-голямо удоволствие условията и възможностите за фитнес у нас се подобряват. Броят на спортните центрове според мен се увеличава, надявам се и посетителите им непрекъснато да стават все повече и повече.

Като цяло обаче впечатленията ми от българина по отношение на спорта не са особено добри.

Младежта няма ясно изразен интерес да спортува, а мързелът, инертността и лошата информираност често са пречка пред много хора по принцип.

Свикнали сме да търсим лесното и бързото, а както знаем, не точно такъв е верният път. Сякаш свикнахме да се примиряваме "без бой", че тялото ни изглежда и се чувства плачевно.

Със сигурност българинът има твърде ниска култура на храненето и често нехае за здравословните проблеми, които са следствие от нея.

Оправданията са най-разнообразни, но никое от тях не е обективно и реално основателно, всичко е въпрос на желание.

В този смисъл съм радостен, че съществува BB-Team, като едно от местата, където всеки може да получи изчерпателна информация за здравословния начин на живот.

Обръщам внимание и на още един детайл – индустрията на хранителните добавки (производители и търговци) има много по-агресивен подход в сравнение с  източниците на информация за правилно хранене и трениране.

Това понякога създава погрешна илюзия за важността на суплементите и омаловажава значението на хранителния и тренировъчния режим. Искрено се надявам, че в България здравословният начин на живот ще бъде все по-предпочитан.

Какви съвети би дал на начинаещите във фитнеса?

Преди всичко – нека не бързат прекалено много по пътя към целите си. Знам, че нямат търпение да променят физиката си, но за да се постигнат наистина значими резултати, е необходимо доста време. Постоянството и волята са основните движещи сили на прогреса в спорта, затова е препоръчително да бъдат търпеливи и последователни. Резултатите няма да закъснеят и ще им харесат, гарантирам това!

По какъв начин се запозна с нашето издание, какво ти допадна, какво би могло да се подобри?

Няколко пъти съм попадал на интересни материали в BB-Team– както в изданието, така и във форума, търсейки информация за хранене и хранителни добавки.

Запомних, че този сайт съдържа доста полезни неща и в един момент "засечките" ми с BB-Team станаха по-чести, съответно реших да си създам акаунт.

Допадна ми комбинацията между полезните статии в изданието и отзивите от първа ръка, които човек може да открие във форума.

Особено след последните промени ВВ-Team се превърна в завършен сайт за спорт и здравословен начин на живот. Не се съмнявам, че ще продължите да бъдете все така актуални и полезни.

Може да помислите за своеобразен новинарски бюлетин – не е задължително да е ежедневен, но ще бъде приятно допълнение към сайта.

Така ще информирате потребителите на сайта за всички новости в областта на спорта и храненето.

Пожелай нещо на читателите на BB-Team?

Бъдете здрави и уверени в себе си. Помнете, че границата на човешките възможности е там, където свършва волята ни.

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

Имейл абонамент

Седмичен бюлетин от BB-Team

100% ново и практично знание. 0% спам.

Абонирай се
back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1