Сини сливи
Смятаме ги за твърде обикновени плодове, но дали не ги подценяваме напразно?
Смятаме ги за твърде обикновени плодове, но дали не ги подценяваме напразно?
От 11.03.2011, чете се за 6 мин.
Знаете ли, че сливата е плод, консумиран от хората в Източна Европа преди повече от 2 000 години? И както неведнъж досега се е случвало, природата сама е намерила начин да защити своите творения, снабдявайки сливите с тънка бяла пелена от фин прашец, която ги обвива с цел да ги предпази от високите температури и е своевременно доказателство за тяхната свежест.
Синята слива (Prunus domestica L.) принадлежи към подсемейство Prunoidae на семейство Розоцветни. Достига височина до седем метра и има елипсовидни, малко или много заострени листа, окосмени различно.
Август е месецът, през който сините сливи се появяват на пазара, с характерната си продълговата форма, със синя гладка кожа, която често прелива в лилави оттенъци. Синята слива значително се отличава от своите "посестрими"- Ренглота и Мирабела.
Месестата й част в началото на зреенето е жълто-зелена с кисел вкус, но постепенно еволюира към жълто-кехлибарен цвят с плътен и сладък вкус. Тя е сравнително сочен плод, като при директна консумация се усеща сладко-киселата жилка.
Всяка година реколтата се прибира между 25 август и 25 септември, когато нивото на захарта в сливите е най-високо.
Днес голяма част от световното производство на сини сливи е съсредоточено в сушенето на плодовете, като цифрата, която илюстрира най-добре това, е приблизително 257 000 тона годишно, с ясна тенденция към нарастване. Повече от половината от това количество идва от Калифорния.
За 1 кг. сушени сини сливи са необходими между 2.5 и 3.5 кг пресни плодове, докато средната консумация на човек в Европа е около 500 гр. годишно.
Синята слива се култивира в Китай, оттам е пренесена и в Европа, а по-късно в средна Азия, Египет и Средиземноморието. За да запазят вкуса й през цялата година, хората използвали методи за изсушаване на плодовете, наследени още от римляните.
Южните части на Европа са мястото, където синьо-виолетовият плод намира идеалните условия за виреене: щедро слънце, богата рохкава почва и достатъчно количество вода.
Съдържание на вещество в 100 г продукт:
Хранителен състав (пресни плодове) |
|
Данни за: |
100 гр |
Калории |
46 |
Калории от мазнини |
3 |
Общо мазнини |
0 г |
Холестерол |
0 мг |
Общо въглехидрати |
11.42 г |
Фибри |
1.4 г |
Захари |
9.92 г |
Белтъчини |
0.7 г |
Вода |
87 мл |
Хранителен състав (сушени плодове) |
|
Данни за: |
100 гр |
Калории |
107 |
Калории от мазнини |
1 |
Общо мазнини |
0.16 г |
Холестерол |
0 мг |
Общо въглехидрати |
28.08 г |
Фибри |
3.1 г |
Захари |
24.98 г |
Белтъчини |
0.96 г |
Вода |
70 мл |
Синята слива е сред малкото на брой храни, които съдържат измерими количества оксалати. Когато се повиши нивото на оксалатите в телесните течности, те могат лесно да кристализират и да причинят сериозни здравословни проблеми, особено при хора, страдащи от бъбречни заболявания.
Образува се оксалова киселина, която подтиска усвояването на какций в организма, като по този начин натоварва метаболизма. Тя не е токсична за здрави хора, но при дълготрайна употреба приетата оксалова киселина може да намали общото ниво на усвоения калций за периода на консумацията й.
Не е препоръчителна системната й консумация при хора, страдащи от чернодробни и жлъчни заболявания.
Синята слива е плод, който не се слави с дълъг срок на съхранение, особено пък когато са набрани вече добре узрели. Освен това сливите бързо омекват на стайна температура и губят ценните си хранителни качества. При избора на синя слива обърнете внимание на нейната зрялост, твърдост и лъскавина на плода.
Сините сливи лесно се подлагат на замразяване, след като са измити, подсушени и от тях е отстранена костилката.
Когато избирате сушени сини сливи, помнете, че хубавите плодове са черни, лъскави и меки. По тях не бива да има следи от захар или плесен. Не купувайте лепкави плодове, избирайте само такива, чиято месеста част е жълтеникава и еластична.
Сушените сини сливи трябва да се съхраняват далеч от влага, като по този начин могат да издържат от десет месеца до 1 година. Препоръчително е съхранението им в метална кутия на сухо място. Така запазват мекотата си повече от година.
Важно е да помните, че сушените сини сливи губят бързо влажността си, ето защо от време на време е необходимо да се рехидратират. За целта ги залейте с вода или ги оставете да киснат в купа около два часа.
Освен че са чудесно освежаващо средство, с помощта на сините сливи могат да бъдат приготвени ароматни конфитюри, желета или компоти. Успешно се добавят към свинско месо, птици и дивеч и са прекрасна съставка на различни сладко-кисели сосове. Със сините сливи могат лесно да се приготвят различни десерти. Добре се съчетават с аромата на канела, кардамон и ванилия.
Вземи здравето си в свои ръце. Ето как:
Научи повече