Едно проучване показа

Дали всяко научно доказано проучване е наистина вярно?

"Вижте това проучване! То доказва моята теория. Твърдението ми е доказано от науката!" Дали наистина е така? Можем ли да вярваме на проучванията във фитнеса и как да ги четем?

Науката днес не знае достатъчно за човешкото тяло и процесите, които го управляват. Поради тази причина иновативни диети, суплементи, тренировки и прочие е трудно да бъдат доказани еднозначно химически или математически.

Хиляди проучвания претендират за научност, представителност и за практическо доказателство на теории и хипотези. Те създават пробни групи, задават въпроси ... и постигат резултати, които са всичко друго, но не и безспорни. Не ни ли приличат много на социологическите проучвания на Сова Харис, MBMD и прочие?

Само ще напомним, за президентските избори през 2001 г., преминали с висок интерес - близо 55% от гласоподавателите, всички агенции се надпреварваха да показват представителни проучвания. Всяка агенция даваше различен резултат, но всички бяха обединени в едно: кандидатът на левицата Георги Първанов ще отпадне още на първия тур, балотажът е почти сигурно между генерал Бонев и настоящият президент Петър Стоянов, като вероятността генералът да спечели е много голяма.

Резултатът? Георги Първанов кара вече втори успешен мандат, а двамата герои на проучванията отдавна не са фактори на политическата сцена. Пръв и най-неочаквано отпадна фаворитът - Богомил Бонев.

Какво представляват проучванията във фитнеса?

Стандартните проучвания се ангажират с конкретен проблем - например, дадена тренировка, хранене, диета, медикамент, суплемент и прочие, и го насочват върху определена целева група. Тя може да е по-широка като "фитнес трениращи", "дами", или по-тясна, като например "мъже между 35 и 50 години, активно трениращи бойни изкуства".

Формулира се определена теза (или сбор от тези), като например "медикамент Х има положителни спортни резултати". Обект на изследването става медикамента и той се прилага на целевата група. Проучването се стреми да създаде затворена, изолирана среда, т.е. "при равни други условия". Например, ако се прилага диета, се следи приемът на други медикаменти, спазва се сходна фитнес програма, почивки и прочие. В крайна сметка се сумират и отчитат резултатите, като се заключва доказана или недоказана е поставената теза на база на изведената статистика от проучването.

Какво казва статистиката?

Тези изследвания навлизат в сферата на една точна, математическа наука като статистиката и на още много други, точни и неточни, познати и не дотам познати науки, като например физиологията. Първо, важно е да се подбере обекта на проучванията, както и точните въпроси или методи за проучването. За статистиката едно проучване има смисъл, ако то да има представителност. Представителност означава проучването да обхваща достатъчно голяма част от цялата група. Например, ако проучването е сред жени с по 1 дете и те са 1 000 000, проучването ще се очаква да обхване поне 2% от тях, т.е. 20 000. Обикновено изискванията за представителност варират между 1% - за много големи групи, до 5% - за по-ограничени такива.

Друг аспект на представителността е пропорционалност на по малките, но съществени за случая групи. Установено е, че поносимостта към определени храни, към лактозата, ефектът от диети и спорт при различните раси е различен. Нещо повече; специфичните народности са създали определени доминиращи гени, така че даже при различни народности от една раса ефектът може да е различен. Това означава, че едно и също изследване сред европеидната раса може да даде различни резултати в Европа и в Америка. Изискването за представителност в случая ще изисква проучване и сред групата на европейците и тази на американците, ако са установени някакви особености за конкретното изследване.

Важен би могъл да бъде и полът, възрастта на изследваните, професията и други. Всякакви такива възможни особености следва да бъдат планирани и включени в изследването, ако са съществени. Изискване на статистиката е и "стерилност на средата" - възпиране на случайните влияния, които да променят резултата. Изследва се една променлива и се прави всичко възможно на процеса да не влияят други такива.

Във фитнеса това е невъзможно. Случайни влияния винаги има. Даже и всичко в спортния режим, почивката и приемът да е 100% еднакво, само различните хормонални нива при различните хора ще дадат различни резултати. Човешкият организъм не е затворена система, нито е подчинен на конкретен шаблон.

Важен момент в статистиката е и рискът. Всяко статистическо изследване калкулира и риск. Обичайно не и нашите, спортни изследвания. Те "удрят" конкретен резултат и са абсолютно сигурни в получените изводи. Статистиката обаче казва друго. След като е определена представителността и е получен конкретен резултат, на базата на двете статистиката смята възможните отклонения. Едно от често срещаните изчислявани отклонения е например дисперсията.

Ако се изследва диета и се получи 60% успех, но статистически се изчисли дисперсия 20, това означава, че ако изследването бъде повторено отново на друго място, математически изчислената вероятност твърди: в близо 85% от случаите можем да сме сигурни, че резултатът от повторното изследване ще е между 40 (60-20) и 80 (60+20) процента.

математиката и статистиката в частност не дават сигурност на това изследване, а възможно колебание. Но замислете се какво означава това за нас и колко голяма е разликата между това, дали една диета ще бъде успешна в 40% или в 80% от случаите и кой процент какво ни говори. А при това съществува една остатъчна вероятност в отделни случаи резултатът да е съвсем друг!

Как тогава фитнес изследванията са сигурни?

Ами ... не са. Заключенията дават насока, но не и гарантирана точност. Обикновено изследванията са проведени в затворен кръг, от определена организация, без голяма прозрачност и за кратко време - само няколко седмици. Достатъчно ли е според Вас това за да се изследва начин на живот, диета и прочие? Разбира се, че не. Даже медицинските изследвания на кръв, хормони и пр. важат по един месец. Това означава, че промените в организма не настъпват толкова бързо. А отклоненията? Още по-бавно и трудно. А повечето проучвания дори търсят доказателство за безвредност, безопасност. Добре, но страничните ефекти могат доста да се забавят.

Верен отговор: и да, и не

Сборът от такива изследвания, кои направени добре, кои просто несполучливи и манипулирани забъркват една гъста каша от несвързани заключения, които следва да приемем за верни. И всеки ни убеждава в достоверността им.

Например: алкохол. Проследете заключенията в таблицата.

Проучване Институция Заключение
Употреба на алкохол Бристолски университет По-вреден от хероина
Употреба на алкохол Център за алкохолни изследвания, Дания Предизвиква коронарна болест, като при жените ключов фактор е количеството, а при мъжете - честотата на приема
Употреба и злоупотреба с алкохол Британско регионално изследване Вредата при употребата е спорна; единствено е доказано, че бившите алкохолици са по-застрашени от сърдечни заболявания спрямо сегашни, но по-умерени пиячи
Употреба на алкохол Департамент по статистика и център по биостатистика, Австралия Намален коронарен риск за мъже с едно до четири питиета дневно няколко пъти седмично и при жени с едно до две питиета при същата честота.
Злоупотреба с алкохол Университетски колеж, Лондонско медицинско училище Над 500 грама алкохол на седмица водят в дългосрочен план до увеличено кръвно налягане, по - изразено при жените.
Употреба на алкохол Харвардски университет Регулярно често, но умерено пиене намалява риска от диабет, особено при жените.
Употреба на алкохол Журнал: Addiction: Research and theory Регулярните, но непристрастени пиячи дават признаци на по - добро здраве като цяло.
Употреба и злоупотреба с алкохол Харвардски медицински колеж Средовисокият прием намалява сърдечния риск, много високият го увеличава.
Употреба на алкохол Американска асоциация по изследване на чернодробни болести Малко алкохол увеличава възстановителната способност на черния дроб и мобилизира дейността му.
Употреба на алкохол Американски национален институт по алкохолна злоупотреба и алкохолизъм Алкохолът, без значение количеството затруднява черния дроб, забавя метаболизма и може да има вторичен ефект върху възпроизводителната способност, отделителната система и др.

Е, разбрахте ли вече какво да правите? Ще спираме алкохола или да го почваме?

Кой забърква кашата?

Наистина, кой има интерес от такива, меко казано, странни резултати? Изключая колебанията, противоречивите изследвания и категорични заключения най-често са манипулирани. За съжаление на организациите, които са в бранша, такива проучвания им служат, не за да разберат обществото и да се погрижат за интереса му, а за да си направят PR с тях. Тъй като собствено проучване на самите фирми не се приема добре от хората, те често възлагат такива проучвания на външни социологически, маркетингови, медицински и други организации.

Проучващите организации, на които се плаща за изпълнението, са мотивирани преди всичко клиентът да е доволен, отколкото да го "зашлевят" с истина, която боли. Даже не е нужно проучващата организация и възложителят на проучването да са близки и да има "конспирация". Достатъчно е просто той да е клиент, който си плаща. Тогава изследването може дори да не прибягва до лъжа, а просто да бъде целенасочено манипулирано - изследващо по-положителните аспекти, целенасочено подбиращо аудитория и прочие. И организацията получава това, което търси: положителен рейтинг в обществото, подписан от истински професионалисти.

Какво ни остава? Параноя?

Не, просто не се доверявайте на изследване заради самото изследване и претенциите му за научност. Ако резултатите наистина са важни за Вас, проучете някои допълнителни въпроси:

  1. Как е проведено проучването, какви въпроси са разгледани и как са доказани или отхвърлени хипотезите?
  2. Методиката удовлетворява ли Ви или считате, че са разгледани несъществени въпроси или са получени неубедителни доказателства?
  3. Колко и какви лица са изследвани, за какво време и каква е целевата група като цяло? Има ли изследването представителност?
  4. Какво не е разгледано в изследването, а смятате за съществено? Ще дотежи ли то за да счетете изследването за невярно?
  5. Кой е поръчал изследването и какъв интерес би могъл той да има от него?
  6. Кой е провел изследването и какви са клиентите и контрагентите му; има ли между тях такива, заинтересувани от резултата?
  7. Как оценявате риска от невярност или неточност на изследването? Приемлив ли е той за Вас?

Отговорът на тези въпроси не Ви гарантира обективност, нито пък може категорично да приеме или отхвърли дадено изследване. Но е добро начало по пътя за търсенето на истината. Безпрекословно може да се доверите само на еднозначно доказани математически, химични и физични резултати. Само там рискът от грешка е много малък, в останалите случаи има голям риск, който можете да ограничите, но не и напълно да пренебрегнете.

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1