Интервю с Лазар Радков (І част)

"За да станем добри в нещо, е нужно на първо място да го обичаме"

В поредицата интервюта на BB-Team дойде ред да зададем нашите и вашите въпроси към Лазар Радков - един от най-популярните членове на форума и автор в изданието. Тъй като се оказа, че въпросите към него не са никак малко, ще публикуваме интервюто в две поредни части.

Представи се на читателите (име, възраст, откъде си)?

Казвам се Лазар Радков, роден съм през 1983 г. в град Пловдив. От няколко години живея и развивам дейността си в София.

С какво се занимаваш?

Дейността ми включва да уча хората как да се хранят добре и да поддържат добра форма. Управител съм на СК Live To Lift, където работим с широк спектър от хора - от трениращи за тонус до състезатели от републикански и международен ранг.

Къде и в какво семейство си израснал?

И двамата ми родители се занимават с фотография. Нито един от двамата не е бил спортист (ако не броим спорта за здраве) и не е имал аспирации към спорта.

Всъщност като млад баща ми са искали да го направят лекоатлет, но явно не го е влечало. Като цяло родителите ми са много грижовни и обичливи хора и винаги са се грижили добре за мен и брат ми, за което искам да им благодаря.

Имам брат, седем години по-малък от мен – активен спортист. През 2010 г. стана републикански шампион на студентското първенство по футбол, като на полуфинала спаси решаващата дузпа срещу отбора на НСА.

За разлика от останалите футболисти не пие, не пуши, спазва режим, тренира си редовно – вдига тежки щанги и тренира стандартните за един вратар неща – висок отскок, стартове, смяна на посоки, реакция. Много свястно момче.

Кога се зароди страстта ти към спорта?

Кога точно не мога да кажа. Още от малък търча постоянно. От първи клас до края на гимназията играех редовно футбол – в началото по много, след това по по-малко.

Сигурно съм бил на 17, когато започнах да се занимавам с щанги. Разбира се, тогава правех стандартната програма за всеки начинаещ тийнейджър – лежанка, бицепс и коремни преси.

Спомням си, че тръгнах успоредно на фитнес и на волейбол, понеже нещо хормоните от пубертета ми идваха малко в повече и все на агресия ме караше. За щастие спортът оказа благотворен ефект върху психиката ми в онзи момент.

Интересното в случая е, че дори преди 10 години никой не би предположил, че ще се занимавам със спорт професионално.

Понеже бях отличник в училище, все ме гласяха, че ще ставам я лекар, я политик, я инженер. Е, инженер за малко да стана – имам двадесетина издържани инженерни изпита в Техническия университет в Хамбург.

В един момент обаче не можах да си отговоря честно на въпросите: "Какво правя тук?" и "Защо следвам тук?" и последвах сърцето си. Смених специалността и сякаш една голяма стена в мен рухна.

Оттогава съм ангажиран почти изцяло и постоянно в сферата на спорта и здравето.

На каква възраст започна да тренираш, с какъв спорт си започнал и впоследствие с какъв продължи?

Тренирането до 18-19-годишна възраст не го броя, понеже като гледам как "тренират" по залите в днешно време младежите на тази възраст, в най-добрия случай съм правил нещо по-добро от това да вися по кафетата… но само толкова.

По-сериозно започнах да тренирам като отидох в Германия и се запознах с бойните изкуства.

Започнах с тай бокс за около година, продължих с ескрима (филипинско бойно изкуство, наблягащо на работа с оръжие - основно къса палка и нож) и след това намерих бойното изкуство, което ми пасна най-добре – бразилското джу джицу и граплингът като цяло. Покрай джу джицу ходих периодично и на тренировки по джудо и борба.

Щанги започнах да тренирам сериозно и смислено именно покрай бойните изкуства. Исках да съм силен и мускулест, без това да ми пречи на експлозивността и издръжливостта.

С времето и най-вече с много четене и практикуване открих рецептата (която всъщност се оказа, че не е една). Оттогава насам я предписвам редовно на хора, имащи подобни търсения.

Винаги ли си бил толкова трезвомислещ и мъдър или в юношеските години си правил грешки?

Ако ви кажа, че съм бил суперпрост – няма да ми повярвате. Често обичам да казвам, че "За да станеш умен, първо е нужно да си бил глупав!"

И понеже съм наблюдавал процесите, през които са минавали познати, които са доста осъзнати, си давам сметка, че не познавам никого, който да се е родил мъдър. Всички тези хора са станали такива с времето, с много наблюдение и осъзнаване на процесите, които протичат във и около тях.

А за грешките – правенето на грешки е неминуемо за човек, който непрекъснато действа и се развива. Не прави грешки единствено този, който по цял ден седи и нищо не прави.

Но лично за мен това само по себе си е една доста голяма грешка. Номерът е не да не правим грешки, а (поне по някое време) да престанем да повтаряме едни същи такива.

Бил си шампион по бразилско джу джицу, колко време ти отне да станеш такъв?

Шампион не съм бил. Имам две втори места от регионални състезания и две първи места на вътрешни състезания.

Въпросът тук е не "Колко време ти отне?", а "Как да стана добър в нещо?"

Най-важният отговор винаги гласи: "С любов". За да станем добри в нещо, е нужно на първо място да го обичаме. Кой би дал всичко от себе си, че и повече, за нещо, което не обича?

Вторият отговор гласи: "С постоянство!". Заедно с постоянството върви и търпението.

Рим не е бил изграден за един ден. Точно обратното – тухла по тухла, паве по паве, улица по улица и сграда по сграда.

След търпението задължително идва смирението. За разлика от примирението, което ни подтиква към пасивност, смирението ни помага да приемем без драми несгодите, с които животът ни среща в определени моменти, и въпреки тях да продължим да вървим в посоката, в която ни води любовта към нещото, с което сме се захванали.

А самото смирение винаги ни води дотам да оставим егото си на вратата. Независимо дали влизаме в залата по щанги или в залата по борба.

Егото може да бъде мощен мотиватор и да ни доведе до бързи резултати в краткосрочен план. Дългосрочно обаче този подход е контрапродуктивен.

Питате ме откъде знам ли? Ами… пробвал съм го и краткосрочно, и дългосрочно.

С какво се занимаваш и как съчетаваш спорта с ежедневието си?

Почти цялото ми будно ежедневие (т.е. часове, в които не спя) е свързано със спорта и здравето по пряк или косвен начин.

Тренирам хора, консултирам хора, постоянно развивам знанията и уменията си, старая се да отделям време и за семейството си и, разбира се, някъде там сбутвам четири тренировки седмично.

Какво промениха тренировките ти в начина на живот? Правиш ли някакви жертви в името на тренировките?

В интерес на истината като ученик имах един период, в който бях започнал да пия повече и да се занимавам с глупости. По някое време след това, къде повече, къде по-малко сериозно започнах да тренирам.

Със започването на тренировките глупостите почти спряха, а с напредването на годините самите тренировки започнаха да стават все по-разнообразни и по-сериозни.

Съответно с напредване в областта на тренирането и с времето започнах и да намалявам алкохола, докато една хубава вечер не реших, че вече не ми е кеф да пия, защото ми е доста по-голям кеф да тренирам, а алкохолът ми пречи на тренирането.

Май в онзи момент престанах да бъда хлапак.

Освен това, благодарение на бойните изкуства развих качества, които са необходими и във всички останали сфери на живота. Говоря за психическа устойчивост, воля, целеустременост, дисциплина… качества, за които до момента не съм открил друг, по-добър начин да бъдат развити.

На въпроса дали правя жертви в името на тренирането – отговорът ми е НЕ. Като цяло самото "правене на жертви" е нещо доста криворазбрано.

  • Няма жертви, има само избори.
  • Когато знаеш кое е най-добре за теб в момента – всичко останало спира да съществува като опция в този момент и правиш това, което знаеш, че е най-добро за теб.

Откъде знам? Спомням си, че веднъж баща ми ме попита: "Как ще знаеш дали това е добро за теб?" Отговорът ми беше: "Като го направя, ще знам дали е било добро за мен!"

Т.е., главно условие е да действаме. Да, това предполага да направим доста грешки, но ако не правим нищо друго, освен да си фантазираме "какво би се случило, ако…", никога няма да разберем какво е добро за нас.

Второто нещо е да се научим да слушаме интуицията и усещанията си. Тя винаги Знае.

Номерът е да се научим да чуваме гласа й и след това да се научим да го различаваме от гласа на Страха, гласа на Алчността, този на Гордостта, Егото и т.н.

Последното, което ни е нужно, е да се научим да наблюдаваме и да изследваме взаимовръзките. Наблюдаваме какво ни казват усещанията, правим избор, наблюдаваме следствията, наблюдаваме какво усещаме впоследствие, правим си анализ и събираме опит. Повтаряме.

Прекрасен метод, който можем да използваме не само в тренировките и в храненето, но и във всяка една сфера и за всяко едно нещо от живота.

Тренираш ли, когато боледуваш?

Първо, почти не ми се случва да боледувам. Трябва да ми се случат две от следните три заедно, за да ме подкарат наченки на болест – много стрес, претрениране, недояждане.

С времето съм се научил много добре на две неща – първото е превенцията, второто е скоропостижното туширане на появилите се симптоми. Ако тренираме редовно и без да се пребиваме всеки път, храним се с качествена храна и достатъчно и менажираме добре нивата си на стрес – вероятността да се разболеем клони към нула.

Повяват ли се обаче симптоми на разболяване – значи сме сгафили нещо с изброените дотук неща и е време за незабавни действия – ударни дози вит С, вит А и вит Д, топла и лесноусвояема храна, чайове, може леко запотяваща тренировка, краката в топла вода, горещ душ, топли дрехи и хубав сън.

Обикновено най-много до по-следващия ден отново си в 100% форма. В подобни случаи д-р Лайл МакДоналд препоръчва ударни дози витамин С и глутамин няколко пъти дневно.

Второ, да "боледуваш" е едно доста разтегливо понятие. Когато някой от трениращите ми тръгне да се разболява, най-често човекът ми се обажда преди това и споделя: "Болен съм/разболявам се и мисля да не идвам".

Обикновено по гласа мога да позная дали човекът е тръгнал да се разболява, дали нещата са в напреднал стадий или вече са много зле.

В първите два случая го съветвам да дойде на тренировка. Като в първия случай тренировката е 10-20% по-лека и целта ми е да стимулирам организма, без да го натоварвам, дори до моментната му поносимост на натоварване.

Във втория случай обикновено също съветвам човека да дойде, като тогава тренировката може да е до 50% по-лека и целта ми е същата като по-горе.

В третия случай обикновено пращам човек да си топи краката в гореща вода с морска сол, да се изпотява, да пие витамин С, чай с масло, чай с мед и да почива.

Най-общо казано, колкото по-напреднала е фазата на разболяването, толкова по-лека трябва да бъде тренировката, като от един момент нататък тренирането е по-скоро противопоказно.

Какви са ти целите и какво си постигнал досега?

Целите ми са да подобрявам здравето, уменията и качеството на живот на хората, които се обръщат към мен и спортния ми клуб. За момента смятам, че съм постигнал доста добри успехи в няколкостотин случая. Целта ми е да подобрявам все повече качеството на услугата, която предлагам на хората, и да достигам до все повече хора.

Ти си завършил "Хранене" в Германия. Лесно или трудно се учи такава дисциплина? Защо се върна в България?

Дали нещо е трудно или лесно, е въпрос, подобен на този за бойните изкуства и постиженията на състезания по-горе.

Когато факторите "любов", "постоянство", "търпение" и "смирение" са налице, думи като "трудно" и "лесно" започват да губят своето значение. Остава единствено и само намерението, пътят и целта.

А в България се върнах, защото… защото обичам България и защото харесвам много българите. Да, вярно е, че за българите като цяло се говорят предимно недобри неща.

Вярно е също така, че в повечето случаи тези неща са казани от други българи. Е, аз съм на по-различно мнение.

Живял съм в Германия, в може би най-мултинационалния град (Хамбург) 5 години и имам приятели и познати от много и най-различни националности.

Мога с ръка на сърце да кажа, че от моята гледна точка във всяка националност има умни, има и глупави хора; има работливи, има и мързеливи; има свестни, има и келеши.

Най-уникалните хора, които познавам обаче са българи и са в България. И съм благодарен, че имам възможността да работя и да обменям идеи с някои от тях.

Конкретно се върнах от Германия заради "Спайдърспорт". Бях треньор там известно време и съм благодарен на Милко и Галя за нещата, които можах да науча благодарение на тяхното начинание.

С времето хората се променят, гледните им точки също, а оттам и пътищата им. Моето призвание беше да поема по мой собствен път.

Как и кога започна да се интересуваш от истинска храна и не само да търсиш източници, а и да си я произвеждаш сам (домашни суджуци, краве масло, сметана, гхи, яйца и т.н.)?

Когато се върнах в България с тъга установих, че тук качеството на храната по магазините е доста по-ниско от това на храните в Германия. При това при същите и дори малко по-високи цени.

Маслото или миришеше на гранясало или стоеше меко дори в хладилника, което предполага наличието на хидогренирани растителни мазнини.

Установих също така, че повечето сметани не ми влияят добре на стомаха, а от повечето купешки суджуци ме боли глава, след като ги изям.

Обратът настъпи, когато няколко пъти подред влизах в магазин от известна търговска верига, след което излизах с празни ръце. Просто не можех да си избера нищо, защото бях пробвал повечето неща и не бях останал доволен.

Тогава реших полека-лека да взема нещата в свои ръце и да осигурявам колкото се може по-голяма част от храната за мен и семейството ми от проверени източници и по възможност – директно от проверени производители.

Смяташ ли, че има надежда малките производители на истинска храна (без излишни консерванти и подобрители) да не загинат заради големите хранителни вериги?

Това е въпрос, на който не смятам, че мога да дам съвсем точен отговор. Ще направя едно предположение, което като такова може да бъде невярно.

Правейки паралел със собствената си дейност, ще кажа следното – ако приемем, че законодателството не ги смачква и едрите производители не им играят твърде мръсни номера, то съдбата на малките производители зависи основно и само от тях.

Това, което имам предвид е, че развитието и съдбата им зависят основно от това колко добре менажират бизнеса си и от това колко добри умения с маркетинга и продажбите са развили с времето (или какви партньори с такива умения са намерили).

Разбира се, както подчертах още в самото начало – това е предположение и може да не е напълно вярно.

Използваш ли добавки (какви)? Какво мислиш за спортните храни и добавки? Пробвал ли си нещо "забранено"?

Наблюденията ми сочат, че 95% от трениращите нямат нужда от спортни добавки. Останалите 5% също нямат нужда от 95% от добавките.

Причината за това е проста – при 90-95% от трениращите едно или повече от следните - хранене, трениране, сън и релаксация – са им далеч от оптимума.

С неоптимална храна, недобре структурирана и прогресирана тренировъчна програма и висене във Фейсбук до посред нощите няма как добавките да ви свършат работа.

Добавките, които ползвам през по-голяма част от времето са следните:

  • Рибено масло (течно или на капсули);
  • Витамин А + Д;
  • Витамин С;
  • Цинк;
  • Магнезий.

Понякога замествам рибеното масло и витамините А и Д с масло от дроб от треска.

Периодично пробвам по някой "sport enhancement" суплемент от моя приятел Десо, понеже тренирам и спортисти и обичам първо да тествам върху себе си продукт, който евентуално да подобри възстановяването и/или спортните им постижения.

За момента мога да дам добри отзиви единствено за креатин в малки дози, както и за бета-аланин.

От забранените препарати ползвам само Холестерол, но той е забранен само от лекарите, при това – не от всички. За който не е разбрал шегата – не, не ползвам, не съм ползвал и вероятно няма и да ползвам.

Сподели накратко тренировъчните и хранителните си принципи?

От това "накратко" може цяла статия да излезе… или две, но ще се опитам все пак.

Наблягам на тренировките за сила, като периодично включвам по малко кондиция. Второто не защото ми е приятно да си изплювам дробовете (като тренирах бойни изкуства това беше част от почти всяка тренировка), а защото съм установил, че е необходимо за постигане на оптимално здраве и функциониране на тялото (както и на ума). Накратко мога да илюстрирам принципите, които следвам, по следния начин:

  • Използвам предимно базови движения, като ги комбинирам с асистиращи и понякога изолиращи за постигане на по-цялостен ефект.
  • Комбинирам серии с голяма тежест и малки повторения с тежести с по-умерена тежест и повече повторения.
  • Старая се на всеки пет тренировки да имам една много добра, една лека и три умерени.
  • Понякога тренирам до отказ, по-често бягам от отказа.
  • Като цяло се стремя да съм балансирано силен и балансирано мобилен в цялото тяло.

В момента тренирам по системата 5/3/1, а когато усетя потребност да тренирам за кондиция, си сглобявам комплекс от упражнения, който да натовари равномерно цялото тяло.

Старая се също така да разтягам редовно и да работя за мобилност на ставите.

Това като цяло е най-неблагодарната част от тренировката – иска се много постоянство и време, за да видиш отчетливи резултати. За сметка на това се иска малко време, комбинирано с известна доза непостоянство, за да се върнеш в начална точка.

Относно храненето – дълго време се хранех кетогенно и си бях супер и като сила, и като издръжливост, и като здраве.

С времето установих обаче, че подобен тип хранене не е подходящ за 100% от случаите (и за 100% от хората) и започнах да експериментирам в търсене на повече гъвкавост и адекватност на хранителния режим.

Оттогава насам доработвам и развивам собствена система, наречена "Интуитивно хранене", която представлява сбор от принципи, тестове и адекватно разчитане на сигналите на тялото.

Това ни позволява не само да знаем кои храни са подходящи за нас през по-голяма част от времето, но и кои храни са подходящи за нас в конкретни специфични моменти - след тренировка, при много общ стрес, при недоспиване, при ментално натоварване, при преумора, при болест и т.н., дори въпросните да са различни от тези, които ни действат добре при липсата на подобни екстремни ситуации.

Продължете към втора част на интервюто с Лазар.

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

Имейл абонамент

Седмичен бюлетин от BB-Team

100% ново и практично знание. 0% спам.

Абонирай се
back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1