Див ямс (Dioscorea villosa)

Днес дивият ямс се е адаптирал към полутропическия и умерения климат навсякъде по света. Ямс е голямо пълзящо растение с дебели грудести корени и увивни стъбла, стигащи до 6 метра височина.

Коренището на дивия ямс достига 5-10 см в диаметър. На цвят е червеникавокафяво, като по цялата си дължина има твърди корени. Стъблата са много на брой и не се разклоняват. Листата са овални, с дължина 6-12 см.

Растението цъфти в мъжки и женски цветове, които са малки, бледозелени и са събрани в класовидни съцветия. Плодът представлява тригнездова кутийка.

История

Името ямс произлиза от испанската дума ñame. Нейният произход е от нигер-конгоански език Волоф и се превежда като "опитвам" или "пробвам". На други африкански езици думата се превежда като "ям".

В природната медицина хората от векове са използвали дивия ямс за лечението на проблеми при жените, свързани с менструацията и раждането.

Въпреки легендите, през 2001 г. са проведени клинични опити. На пациентки е даден крем, съдържащ мъхнат ямс, докато друга група получили безвредно вещество.

Експертите не регистрирали облекчаване на симптомите в менопаузата в никоя от двете групи.

Мъжете пък го ползвали за натрупване на мускулна маса и подобряване на половата функция. Растението намирало употреба и за преодоляване на гьрчови състояния (епилепсия), невралгии и артрит.

Хранителен състав и данни

Коренищата на растението съдържат сапонини (диосцин, грацилин), танини, фитостероли и скорбяла. Ямс е източник и на диосгенин, който се преработва за получаване на хормони, намиращи приложение в медицината.

Ямс съдържа 110 калории на 100 грама продукт. Има високо съдържание на витамини C и B6.

Мексиканският картоф има по-нисък гликемичен индекс спрямо обикновените картофи.

Съдържание на вещество в 100 г продукт:       

Здравословни ползи при консумация на див ямс

Биологичното действие на ямс е определено от високото съдържание на гликозида сапонин и неговото производно диосгенин.

Сапонинът се преобразува в стероидни съединения, които осъществяват редица функции в човешкото тяло, като ДХЕА (дехидроепиандростерон).

ДХЕА се определя като "хормон на подмладяването" заради полезното му подмладяващо и регенериращо въздействие върху човека и стимулиращия ефект върху емоциите и психиката. С течение на времето продукцията на ДХЕА в човешкото тяло намалява.

Съществува връзка между недостига на ДХЕА и типичните старчески заболявания (атеросклероза, старчески диабет, Алцхаймер, Паркинсон, рак). Дивият ямс съдържа растителни (фито) хормони, които са сходни с човешките и успешно подпомагат възстановяването на хормоналната хармония.

Диоскореята е известна от векове с уникалните си общоукрепващи, хормонобалансиращи и подмладяващи свойства.

Спрямо холестерола, ямс помага за мастния обмен и влияе върху производството на жлъчните киселини и кортикостероидите.

Мъхнатият ямс се използва и за лечение на артрит и ревматизъм. Смята се, че противовъзпалителното му действие се дължи на диосцина.

Билката се употребява и при лечение на колики, раздразнено дебело черво и мускулни спазми.

Здравословни рискове, свързани с консумацията на див ямс

Не можем да пренебрегнем и факта, че при отглеждане на ямс в него могат да се натрупат ксенохормони от естрогенов тип. Системната консумация на ямс с високо съдържание на ксенохормони може да доведе до съответното им натрупване в телата ни при продължителна употреба.

Опасността от така наречените ксенохормони се свързва с бавна полова зрялост при момчетата и ранно начало на пубертета при момичетата.

Последиците могат да бъдат много по-тежки при следващите поколения. Те предизвикват тежък и хроничен хормонален дисбаланс, увреждайки женските и мъжки ембриони.

Как да консумираме див ямс?

Мексиканският сладък картоф се приготвя по всякакви начини – на скара, на фурна, пържен, варен и дори се пуши. С ямс се правят и сладкиши.

Бременни жени или кърмачки обаче трябва да избягват употребата му.