Екстракт от Златен корен (Rhodiola rosea)
Адаптоген и тоник на мускулна и нервна система
Адаптоген и тоник на мускулна и нервна система
От 11.03.2018, чете се за 4 мин.
Свойствата на Родиолата са познати на хората от дълбока древност. Като растение се открива предимно във високите планински зони в Централна Азия, Европа и Северна Америка, а до нас достигат сведения за употребата му от различни традиционни медицински школи. Всички те потвърждават свойствата на Златния корен да ободрява тялото, като гони умората.
Билката Rhodiola rosea е известна с много имена - Златен корен, Розов корен, Вейка на Аарон и други.
Причината за това е, че се среща по високите планински местности на четири континента.
Растението е двусемеделно, от семейство Дебелецови. Расте на височини до 2 300 метра.
Обичайната височина на стръковете е 5 до 35 сантиметра, има наситеножълт цвят и силно олистено стебло.
Както подсказва едно от имената на растението, корените са тази част, от която се правят екстрактите, макар да не липсват и екстракти с цветове.
Полезните съставки могат да бъдат извлечени в спиртни екстракти или сухи екстракти, както и в есенциални масла (само цветове).
Есенциалните масла се използват предимно дерматологично в козметиката, а спиртните и сухите екстракти - орално, като могат да бъдат намерени на пазара на хранителни добавки.
В есенциалното масло от цветовете на родиолата се съдържат 86 съставки, сред които най-изобилни са: монотерпенни хидрокарбони, монотерпенни алкохоли, правоверижни алифатни алкохоли.
Една от ключовите ароматни молекули е тази на гераниола. Други ароматни вещества са геранил формат, геранил ацетат, безил алкохол, фенилетил алкохол.
В екстракта (водно-алкохолен) са открити много и различни вещества - повече от 50.
По важни сред тях са: монотерпенни алкохоли и техните гликозиди, цианогенни гликозиди, фенилетаноиди, фелинпропаноиди, флавони, арил гликозиди, проантоцианидини, деривати на галиевата киселина и разбира се, росиридол.
Билката Златен корен съдържа редица уникални за нея вещества, както и някои идентифицирани и на други места, на които могат да бъдат отдадени ценните й ефекти.
Засега се смята, че активният клас вещества, уникален за родиола розеа е този на "розавините". Тук преобладават полифенолите.
Розавините обхващат: роазвин, розарин, розин, салидрозид, р-тирозол, родионизид, родиолин, розиридин.
Според наличните изследвания водеща роля в адаптогенните и тонични свойства се отдава на две вещества - родиолозид и тирозол, понеже са реализирали биологична активност, приложени самостоятелно.
При все това се наблюдава взаимоусилващ ефект, когато целият клас розавини се използва заедно.
Освен характерните активно розавини, в родиолата се съдържат и фенолни антиоксиданти - проантоцианидини, кварцетин, галиева киселина, хлорогенна киселина и кампферол.
Днес златният корен се използва по цял свят като билков тоник и адаптоген, заедно с други билки и гъби с подобни свойства: жен-шен, елеутерокок, мака, муира пуама, рейши.
Адаптогените са група билки и гъби, за които натуропатите, практикуващи холистична медицина казват, че гонят умората, като подобряват състоянието на телесната хомеостаза.
Класическата медицина и фармацията не успяват да дадат точно определение за това какво е "адаптоген" и какви свойства следва да притежава дадено растение, за да бъде класифицирано като такова.
Това недоразумение между класическа и холистична медицина тепърва ще бъде разрешавано с помощта на проучвания.
Златният корен е използван традиционно в билколечението на Северна Европа - Исландия, Норвегия, Швеция, Русия и други европейски страни като средство за "тонизиране", което се бори с появата на умора, за предотвратяване и облекчаване на боледуване от общ характер (настинки/грип), предпазване от инфекции и като сексуален стимулант.
Руски учени в бившия СССР класифицират родиолата като "адаптоген" за пръв път, с обяснението, че екстрактът от растението подпомага тялото да се адаптира към промени в средата на живот - студ, жега, инфекции, физически стрес, надморски височини.
В китайската народна медицина златният корен се е използвал и все още се използва като алтернатива на жен-шена.
Това подтиква много производители и търговци на билкови добавки да я маркетират като "новия жен-шен" в САЩ, ЕС и в Азия.
На билката се придават следните свойства:
Не всичко от гореописаното обаче е потвърдено с изследвания.
В света на маркетинга всичко е в бяло и розово. В света на скептиците пък - сиво и черно.
В тази статия бягаме от тези стандартни цветове, за да разкрием научните данни.
Ето какво подсказват проучванията ни, на база изследвания действието на екстракта от родиола:
Няма познати странични ефекти. Не са докладвани странични ефекти при проучванията с хора.
Въпреки това употребата на родиола не е препоръчителна за бременни, кърмещи жени и малки деца, заради липсата на изследвания, които да гарантират безопасността й.
Няма известни взаимодействия с други вещества. Няма противопоказания от такъв характер.
Екстрактът от Родиола розеа се стандартизира по съдържанието на активната съставка родиолозид (известна и като салидрозид).
Средната доза от 170 до 185 мг екстракт дневно доставя 4,5 мг салидрозид, обикновено в един до три приема.
При еднократен прием се прилагат и два-три пъти по-високи дози.
Възможни са разлики в метода на екстракция и съдържанието на салидрозид/тирозол, затова при сравнение търсете количествата на активното вещество в екстракта или спазвайте предписаната на етикета доза.
Освен в самостоятелна форма, златният корен (както е по-популярна родиолата) у нас се влага в комбинирани продукти: адаптогени, билкови тоници, антиоксиданти, формули за подобряване на спортните постижения, включително фет бърнъри.
Вземи здравето си в свои ръце. Ето как:
Научи повече