Интервю с Мартина Иванова (Marty Sun)

Представи се на читателите?

Здравейте. Казвам се се Мартина Иванова, на 32 години, омъжена, с едно дете, родена съм и живея в София.

Кога започна с фитнеса и какво те накара да започнеш да тренираш?

Беше доста отдавна и не съм сигурна дали мога да отговоря с точност.

Може би минаха малко повече от 10 години, откакто се запознахме с фитнеса.

Едва ли тогава мотивите ми са били ясно дефинирани, не съм имала проблем с теглото или с визията.

Просто имах необходимост от движение, реших, че е крайно време да започна по-активно да спортувам, и залата се оказа едно от най-достъпните и масови места.

Как откри кросфита и смяташ ли, че това е твоят начин на трениране?

Почти случайно разбрах за кросфита – покрай общи познати и бивши фитнес инструктори. Пробвах една тренировка, но стара контузия не ми позволи да продължа.

След година преоткрих кросфита чрез страниците на BB-Team, така попаднах на тренировките на Юли.

И тъй като беше останал приятен гъделичкащ спомен и усещане за предизвикателство и нови спортни територии за покоряване от първия опит, реших да опитам отново.

И вече не мога и не искам да спра. Тренировките в зала сега ми се струват твърде пасивни и мудни в сравнение с динамиката и предизвикателството в тренировките на открито.

Доколкото умея да обособя различните техники и стилове на трениране, това, което правим в тренировките на открито не се изчерпва само и единствено с конвенционалния, стриктен кросфит, и това е нещото, което най-много ме привлича и разнообразява.

С какво се занимаваш и как съчетаваш спорта с ежедневието си и със семейните ангажименти?

В последните няколко месеца се радвам за пръв път в живота си на абсолютна свобода и липса на ангажименти.

В момента съм на кръстопът в професионалната ми реализация, виждам нови възможности и не съм сигурна коя от опитностите ми ще надделее и реализира по-успешно.

Иначе досега съм работила в сферата на човешките ресурси – подбор, обучение на персонал, изграждане на екипи, обучения и организационно консултиране.

Това, което осъзнах е, че във всички аспекти на работа, хобита и странични интереси успявам да мотивирам и въздействам положително върху хората.

Какъвто и път да избера, работата с хора е моето призвание.

Какви са ти целите и какво си постигнала досега?

Определянето на целите в спорта ми беше едно от най-трудните неща.

Харесвам тялото си без изключения, чувствам се прекрасно в него и бих искала да задържа настоящата си форма възможно най-дълги години.

Постигнатото може да се изчерпи със: силно и стегнато тяло, добре оформени мускули, нисък процент подкожни мазнини, относително задоволителни резултати в тренировките с тежести.

Но за да има все пак проследяемост в прогреса, набелязаните цели са лесно измерими: да повиша силата, издръжливостта, мобилността и гъвкавостта си.

А поне първите две биха могли да се измерят чрез различни показатели: подобрени времена за изпълнение на определени упражнения и комплекси, повече килограми, повече набирания, по-сложни и тежки комплекси.

Виждам кросфита, йогата и щипка фитнес в перфектно съчетание по пътя към постигане на тези цели.

Като разбира се, гледам да намеря онази златна среда, в която съумявам да задържа баланса и хармонията, без да изтезавам тялото и духа си.

Уважавам и благодаря на тялото си за всяко предоляно предизвикателство и всяка крачка напред.

Сподели накратко какви са тренировъчните и хранителните ти принципи?

Открай време съм привърженик на тежки, интензивни тренировки. Розовите гирички никога не са били в програмата ми.

За да има видими резултати, е необходимо да се положат усилия.

И преди да започна с кросфита, винаги съм тренирала цялото тяло, рядко имам тренировки, които да наблягат на изолирани мускулни групи.

Започвам с 20-30 минути интензивно кардио, стречинг, след което преминавам към същинската част – упражнения с тежести.

Гледам тренировките да са стегнати и динамични, почивката е за след тренировката.

Предпочитам многоставни упражнения – клек, напади, тяга, ренегадско гребане, набирания и т.н.

В кросфита всичко изброено е включено в програмата, че и отгоре.

Напоследък предпочитам да завършвам тренировките с йога – невероятно усещане за мигновено възстановяване и енергия, редом с отпускането и разтягането на стави и мускули.

Можеш ли да заявиш, че повече никога няма да консумираш месо и месни продукти?

С месото и производните му приключих преди година – започнах едни пости и след около седмица-две разбрах, че вече няма да се върна към месото.

Казвала съм го и в други интервюта – вегетарианството е начин на мислене, начин на живот и светоусещане. То не се случва с "щрак", не е диета, не е каприз, то е начин на живот, който при мен е осмислен, добре претеглен и осъзнато избран.

При мен неяденето на месо дойде впоследствие, след години енергийни практики, пречистване на тялото и духа и промени в ценностната система и отношение към света.

Изпитала съм на гърба си всякакви хранителни режими, смея да твърдя, че имам доста познания за храните, съчетаването им и ефекта, който се постига на физическо, енергийно и клетъчно ниво.

Около две години редувах ВМ-НВД с въглехидратна ротация, но в крайна сметка намерих моето място, където се чувствам превъзходно и съм на чисто със себе си и околния свят.

Сега не изпитвам никаква потребност да хапна месо, не съм изкушена ни най-малко. Тези миризми, които преди намирах за апетитни, сега ме отблъскват.

Не мисля, че някога ще посегна пак към месото.

Мислиш ли да предадеш вегетарианския начин на хранене и на дъщеря си?

Дъщеря ми вече е достатъчно голям човек (6 г.). Не мисля, че налагането насила на каквито и да било разбирания, убеждения и начин на живот е правилно.

Споделям с нея моите виждания, опитвам се да й предам това, което знам.

Нека сама изпита, осмисли и прецени всички страни, нека има познанията, за да може като голям и осъзнат човек (когато дойде това време) да направи своя собствен свободен, информиран избор.

Използваш ли добавки? Какво мислиш за спортните храни и добавки?

Малко съм скептична към богатия набор добавки, които средностатистическият бодибилдър има на шкафчето си.

Изобщо съм скептична към фармацията – за мен тя е въпрос на бизнес.

Това е индустрия, която създава изкуствено потребности, за да може да пробутва поредните си "революционни" новости, манипулирайки, разболявайки хората и правейки ги зависими.

Може и да е субективно мнението ми, но не съм убедена, че имаме нужда от чак толкова много добавки отвън, за да постигаме резултати.

Казвам "отвън", защото винаги съм твърдяла, че човек има неограничени възможности, включително да самовъзстановява и моделира тялото си със силата на осъзнатото намерение и енергийна работа.

Тоест – истинската сила, познание и умение да управляваме биологията си е закодирана в нас самите.

Ползването на твърде много помощ "отвън" за мен е равносилно на бастунче.

Сред "бастунчетата", които аз съм ползвала, са: рибено масло, калций, магнезий, селен, витамини.

Опиши накратко един свой ден?

Не мога да избягам от разделението "преди" и "сега".

Преди 2-3 месеца беше: ставане в 6:30, хапване набързо, тичане за работата (интервюта, срещи, безкрайни телефонни разговори, планове, планирания, обучения... и жонглиране с разни хора, настроения и желания), тренировка, тичане за детето, хапване и лягане посред нощ. Една безкрайна въртележка.

Сега: Ставане в 7:30 – 8:00. Спокойна, хубава закуска. Преглед на пощата, комуникация с фирми и хора. Някоя и друга среща или интервю за работа.

Изготвяне на хранителен/тренировъчен/прочистващ режим; срещи с хора, медитации, енергийни практики. Евентуално писане на нова статия за блога ми.

Време за семейство, приятели и разходка. Тренировка. Приятна вечер със семейството или/и приятели. И отново порция интернет, четене на книга, медитация и спокоен сън.

В последния месец имах възможността за пръв път да се впусна в едно щуро лято, пълно с приключения и нови опитности, без да бъда ограничавана от купищата "трябва", без крайни срокове, задължения и спирачки.

Много ценен и сладък опит, за което съм благодарна.

Занимавала ли си се с друг вид спорт, преди да влезеш в залата? Какво би искала да опиташ?

Срещата ми със света на спорта бе още в детската градина и училището. Около година бях в спортно училище и тренирах спортна гимнастика.

И до днес не съм сигурна дали просто гените ми са твърде щедри и благодатни, или тази една година ми е повлияла положително, за да съм това, което съм днес.

Тичане, плуване и танци влизат в списъка на любими практикувани активности, но не бих ги сложила в категорията на сериозния спорт.

Бих искала да опозная в по-голяма дълбочина света на йога.

Водна гимнастика, зумба, тае-бо и различни източни бойни практики определено гъделичкат интереса ми.

Правиш ли жертви в името на тренировката?

Не мисля, че спортът, поне във вида, в който аз го практикувам – несъстезателен, изисква жертви.

Постигнала съм хармония, която не ощетява нито семейството, нито мен. За мен спортът е истински дар.

Не бих могла да стоя твърде дълго в пасивно състояние, тогава се чувствам схваната и потисната.

Какво ти дава и какво ти взима спортът?

Дава ми свобода, радост, усещането, че съм жива.

Дава ми усещане за неограниченост, особено когато за пореден път направя някоя макар и малка крачка напред и се убедя, че няма невъзможни неща, че възможностите на телата ни са огромни.

Учи на търпение, постоянство, организираност и калява волята. Помага ми да опозная себе си.

Взима... Труден въпрос. Взима от мързела, готовите извинения, времето, което иначе бих прекарала пред компютъра или в друго безцелно занимание.

Е, понякога води до някоя и друга травма, но това е съвсем поносима "жертва".

Как работиш върху себе си, за да възстановиш баланса си, когато имаш нужда от "презареждане”?

Въпросът първоначално бе зададен по отношение на енергийната (лечителска) работа, затова ще си позволя леко отклонение.

На този аспект на работата с хора често се приписват неприятни последствия за лечителя, абсорбиране на негативни енергии, напрежение и прочее.

Аз пък казвам друго – няма лечителство, лечителят не лекува, той само привежда в хармония духа и биологията на страдащия човек.

Когато лечителят е постигнал тази абсолютна чистота, необремененост, когато е на вълново ниво нула, където няма нищо и където се раждат всички потенциали, той привежда в това състояние "лекувания" и му дава възможност да използва самовъзстановителните сили на организма си.

В този смисъл нямам необходимост да се "чистя", защото нямам очаквания, нямам предубеждения, нямам страхове.

Няма и каква негативна енергия да възприема от човека пред мен. Имам най-добрия пример, спътник и учител в този път.

В личен аспект - медитация, размисъл и четене, общуване с природата, особено ходене по планински и високоенергийни места – това са нещата, които ме зареждат.

Каква е тайната на перфектната ти визия?

Много ласкателно твърдение, благодаря. Перфектността е субективно и изменчиво понятие, затова гледам да го избягвам.

Според мен визията ми се дължи на комбинацията от добри гени, добра мускулна памет, чист организъм, добър метаболизъм, постоянство в спорта и работа с мисълта.

Убежденията, визуализациите и конкретните действия са трите необходими съставки на всяка рецепта за успех.

Работиш (работила си) като фотомодел. Какво е мнението ти за пластичните операции с цел разкрасяване и самата ти имаш ли такива?

Съчетаването на тези въпроси в един предполага ли, че моделството и пластичните операции вървят ръка за ръка?

Заниманията ми пред фотоапарата са по-скоро в сферата на хобитата ми и го правя между другото, за забавление и удоволствие.

Трудно бих могла да кажа, че си изкарвам хляба с това.

Пластичните операции като самоцел и средство за "пробиване" в живота, кариерата и мотивирани от излишна суета не ги одобрявам.

Но като средство за коригиране на вродени или придобити "дефекти", за подобряване качеството на живот - силно подкрепям.

Няма нищо по-тъжно от човек, който се чувства незавършен, непълноценен и потиснат от свое физическо несъвършенство.

Да, аз съм правила една такава корекция няколко години след раждането на детето ми. Доста дълго премисляно и претегляно начинание, което не бе мотивирано от суета, а от необходимост – след бременността и раждането.

Откъде черпиш целия този позитивизъм? Това черта от характера ти ли е, или си се научила да бъдеш такава с времето?

Най-сигурното нещо е промяната. Със сигурност сега не съм същия човек, който съм била преди 15 години, например.

Понякога ме учудва, че толкова много хора виждат в мен чак такава доза позитивизъм.

И аз като всички си имам и светла и тъмна страна, със съответстващите им емоции, въпросът е, че като се появят тъмните, гледам да не им се поддавам.

Усещам ги, изживявам ги, наблюдавам ги и си взимам поуката и от тях.

Аз бих се определила като щастлив човек. Ценя и празнувам всеки ден.

За мен щастието е въпрос на вътрешно състояние, не зависи от външни обстоятелства.

Въпрос на личен избор е да видим положителната или отрицателната страна във всичко, което ни се случва.

Събитията са неутрални, ние сме тези, които им придаваме положителен, или отрицателен знак.

И ако зависи от мен дали ще се чувствам подтисната, тъжна, нещастна, или ще се наслаждавам на живота... защо да избирам да съм нещастна?

Отделяме толкова много енергия и усилия, опитвайки се да се чувстваме нещастни, вместо да обърнем нещата.

Тъй като сме научени от години да бъдем нещастни, то изисква малко усилия, за да обърнем монетата.

А после, веднъж променени, убежденията се превръщат в начин на живот. И това да си щастлив/позитивен е най-естественото нещо на света.

Ако е целенасочено търсен и прилаган, какво и как те зарежда? Какво си казваш в трудни моменти, за да останеш позитивна?

Чудесата на природата са най-сигурният и винаги работещ инструмент, който ме вкарва отново в правилния път, в случай че се отклоня твърде много.

Съвършенството във всяка тревичка, облак, живо същество, цялото съзидание е толкова перфектно и празнува живота... ако останеш в съзерцание и размисъл за няколко минути, всяка тежка мисъл изведнъж олеква и виждаш колко е несъществена и глупава.

Имам и близки души, които винаги ме усещат, ако съм в особено състояние и винаги се появяват в най-точния момент, за да обсъдим положението, избилите емоции, и в дискусията винаги успяваме да намерим уместността и светлинката във всяка ситуация.

Всичко е временно, пикове и спадове, емоциите, случванията и събитията са като една безкрайна вълна – майсторството е да съумееш да се носиш плавно по нея, без да потъваш.

"И това ще отмине" - това си казвам.

Какво те мотивира да бъдеш позитивна и успяваш ли да повлияеш  на околните в трудни моменти?

Безпристрастното наблюдение е най-сигурният начин да не бъдеш въвлечен в нечие страдание и проблем.

Съпричастността не се изразява в това да съ-изстрадаш болката на другия, а да го приемеш въпреки всичко.

Щастието/позитивизмът извират отвътре, няма нещо извън мен, което да ме мотивира да бъда това, което съм. Нямам друго задължение, освен да бъда.

Околните често се обръщат към мен за съвет и помощ. Когато сами дойдат при мен и зададат конкретни въпроси, значи са дали позволение за външна помощ и сами я търсят.

Тогава е уместно и да водим беседи, и да борим проблемите енергийно. Иначе смятам, че най-добрият начин да повлияеш на околните е личният пример - да ги оставиш сами да избират, докато променяш и работиш върху себе си.

Моят духовен спътник и учител казва "Ти просто свети. Дръж факлата високо, а тези, които искат, сами ще дойдат при теб да си запалят сввещичките". Това и правя.

Успяваш ли да мотивираш хората около теб да тренират и как?

Личният пример е най-добрият мотиватор. Когато видят какво съм направила със себе си, започват сами да се интересуват, идват, питат, искат помощ и съвет.

Вече е въпрос на постоянство и воля да продължат по правилния път – там вече се изисква едно постоянно подсещане и помощ, поне в началото, докато преборят мързела и започнат да се справят сами.

Считаш ли, че би могла да бъдеш пример за подражание на  девойките, които правят първите си крачки в спорта?

Би било проява на излишна скромност, ако кажа "не". Да, мисля, че има какво да споделя и да дам на младите момичета.

За съжаление се шири твърде много дезинформираност и незнание по темите за целесъобразно, здравословно хранене, спорт и изобщо живот.

Царуват твърде много митове, предубеждения, грешни схващания, наложени от обществото, индустриите и кой знае какви още интереси.

Определено има какво да споделя и мога да съм полезна.

С тази идея всъщност създадох блога си, където пиша именно по тези теми – за свободния избор, който ни води към физическа, духовна и емоционална свобода, отвъд привидности и ограничения.

Какво е мнението ти за фитнес индустрията и здравословния начин на живот у нас?

Ами още с наименованието виждам един огромен оксиморон – фитнес+индустрия. Всичко, което се ръководи само от бизнес интереси, много бързо се опорочава, стреми се да манипулира, създава зависимости и в крайна сметка.. поддържа индустрията, а не хората.

Положителното в цялата работа е, че все повече и повече хора се информират и вземат решение да направят нещо добро за себе си.

Хубаво е, че има зали, значи има възможности, които са липсвали преди години. Много се пише и говори и за здравословния начин на живот, който е едно от най-разтегливите понятия.

За един е здравословно да яде ежедневно месо и яйца в промишлени количества, за друг – да гладува и да е на ябълки и фотосинтеза.

Не съм привърженик на никоя крайност, винаги трябва да се подхожда индивидуално.

От толкова много информация в крайна сметка хората остават дезинформирани и объркани. Хубаво е да се чете, премисля и чак тогава изпита всичко.

А за да избегнат всички подводни камъни, най-добре е начинаещите да се обърнат към човек с опит и знания, който да ги преведе, поне в началото.

Какви съвети би дала на начинаещите във фитнеса?

Вероятно ще се повторя, но нека почетат, нека се информират – и за хранителни и за тренировъчни режими.

Да дефинират ясно целите си, за да може да се направи и адекватна програма.

Да бъдат волеви и последователни, а не да се отказват след първия месец, или пък да тренират веднъж в месеца.

Ако не могат да се ориентират в океана от информация – нека се обърнат към треньор.

Доброто начало е предпоставка за стабилни и добри резултати.

В противен случай, водени от невежеството и доброто намерение могат да си тренират с години и пак да нямат прогрес.

По какъв начин се запозна с нашето издание, какво ти допадна, какво би могло да се подобри?

Попаднах на BB-Team още преди години, търсейки информация в интернет за  определени упражнения.

Не съм следила прогреса на медията през всичките тези години, но виждам, че понастоящем BB-Team е най-сериозната, изчерпателна и достоверна медия за спорт и здравословен живот.

Допадат ми изчерпателните, разнообразни и добре аргументирани статии, възможността да се дискутират и споделят различни режими, тренировъчни похвати и опитности.

BB-Team се подобрява непрекъснато, мисля, че на едно следващо ниво от развитието си би могъл да осъществява връзка между изявените спортуващи и състезателни отбори, да привлече по-сериозни рекламодатели, да се организират спортни мероприятия в по-голям мащаб.

Пожелай нещо на читателите на BB-Team?

Пожелавам им да бъдат здрави, да правят информирани, съзнателни избори, да не се подлъгват от закостенели схващания, убеждения и предубеждения.

Да опитват различни неща, смело и без страхове. Да се грижат и за здравия дух, в  неделимост и единение със здравото тяло.

Да бъдат щастливи и да ценят живота.

Всеки ден е прекрасен и уникален – да го живеем с отворени сетива, пълноценно и съзнателно, защото никога вече няма да се повтори.