Натурални противовъзпалителни добавки (част I)

Представляват ли реална алтернатива на лекарствата?

Възпаленията са явление, свързано с редица съвременни болести и в популярната култура често се приема, че възпалението само по-себе си е болестно състояние. Всъщност възпалението като процес е един от най-важните механизми на тялото, с което да се защитава от нетипичните за него процеси. Като механизъм възпалението е изключително сложен процес, има комплексно значение и се явява локална реакция срещу болестното състояние на тялото.

Латинската дума за възпаление е "inflammatore" и означава горя, като най-често състоянието се изразява в отделяне на топлина, отоци, подуване и остри болки. Винаги възпаленията са ответна реакция на организма, предизвикана от биологични, химични и физически агенти, затова не трябва да се бъркат с инфекциите, които се причиняват от бактерии, гъбички и вируси, и които предизвикват ответна реакция.

Самият защитен механизъм е част от вродената имунна система, която тялото има по рождение, а не придобива чрез адаптация. Затова защитата е изразена чрез остри външни фактори, които могат да доведат до крайното лечение или усложнения.

Възпалението е процес, което има множество причинители и изражения. Той може да се изразява в кратки и изострени прояви като бронхит, възпалено гърло от грип или настинка, порезни разни и одрасквания по кожата, апендисит, дерматит, менингит, синузит и тренировъчни травми. Ответната реакция обаче може да се превърне в хронично състояние, което да продължи месеци, дори години, като тялото не може да се справи с болестта или се обръща срещу собствените си здрави тъкани. Причинители на хронично възпаление са астма, туберкулоза, ревматоиден артрит, болест на Крон, хроничен синузит, хроничен активен хепатит и други.

Както се вижда, причинители на възпаления са много и самият процес е напълно естествен и нормален отговор на тялото срещу външните фактори. Проблемите, свързани с възпаления обаче са все по-актуален проблем поради увеличаващите се случаи на тежки заболявания, водещи до хронични възпаления и промяната в начина на живот и храненето, които допълнително засилват възпалителните процеси и неспособността на тялото да се справи с патологичните въздействия.

Решенията на фармацевтиката

Това, което най-често ще ви бъде препоръчано като противовъзпалително средство са лекарствените продукти, които ще може да намерите по аптеките. Самите лекарства се делят на няколко типа, като може да се категоризират на кортикостероиди, нестероидни противовъзпалителни (NSAIDs) и имуноселективни противовъзпалителни деривати (ImSAIDs). Те се характеризират като синтетични препарати, отличаващи се с изключителна сила, но и спорен ефект при дългосрочна употреба, както и множество проявяващи се странични ефекти.

Кортикостероидите са синтетични стероиди,чиито странични ефекти имат психично въздействие като променящо се настроение, мании и депресии, и физиологично въздействие като синдром на Кушинг, дерматологични заболявания, дисбаланс на течности и електролити, ендокринни и метаболитни проблеми, потискане на растежа, гастроинтестинални проблеми, намаляване на костната структура и миопатия. Ефектът на кортикостероидите е безспорен, но реакциите при отделните индивиди на отделни препарати се различават, както и ефектът им в зависимост от дози, периодизации и системно използване. Именно това предразполага към проява на някои от страничните ефекти.

Нестероидните противовъзпалителни средства са друга лекарствена алтернатива, която се характеризира също с нелош ефект, лесна перорална употреба и икономичност. Популярни препарати са ацетилсалициловата киселина, ибупрофен, диклофенак. Тяхното въздействие е широко използвано и клинично доказано при множество болести, като употребата им е изключително популярна.

Така в САЩ само за една година се издават повече от 70 милиона рецепти и се продават над 30 милиарда лекарства. Странични ефекти при нестероидните противовъзпалителни също не липсват. Такива в зависимост от лекарството може да бъдат гастроинтестинални и бъбречни усложнения, сърдечни проблеми, влошаване на ерекцията, болест на Крон, чувствителност към светлина и други. По-тежките състояния се проявяват рядко, но бъбречните и гастроинтестинални проблеми са често срещани.

Третият вид лекарства са имуноселективните деривати, които представлява клас пептиди, но относно техните положителни и отрицателни свойства липсват по-подробни изследвания.

Таблица с вредните ефекти на определени лекарства

Борба срещу възпаленията без лекарства

Освен лекарствените средства, възпалителните процеси могат да се регулират и с изключително елементарни и безвредни подходи. Такъв е поставянето на лед върху наранената част от тялото. Разбира се, този метод има ограничено използване срещу точно определени типове възпаление, свързани с екземи, ставни травми, мускулни травми и проблеми със сухожилията.

Ниската температура забавя циркулацията на кръвта, което регулира отоците към наранените тъкани и въздейства положително върху възпаленията. Особено популярен метод е системата почивка-лед-компресия-издигане. Освен типичната криотерапия, все повече започват да се използват в съвременната медицина и методи като ледена компресия и смяна на студено с горещо.

Друг важен елемент в противодействието на възпаленията е може би най-старото съществуващо средство, което често става причина за възпаленията или способността на тялото да се справи с тях. Това е нашият хранителен режим. Той може да влияе двупосочно. От една страна "лошите" храни могат да са причинители на болести, да отслабват имунната система на тялото и да влияят директно върху възпаленията.

Най-лошите "провъзпалителни" храни са захарта и трансмазнините. От друга страна, когато се приемат храни, богати не само на макронутриенти, но и на микронутриенти, които освен че не засилват възпаленията, имат обратния ефект, то тогава в дългосрочен план можем да се предпазим или да се излекуваме от определени болестни състояния. Такива храни са източниците на омега-3 мастни киселини, сурови ядки, множество плодове, зеленчуци и качествени животински продукти.

Още от древни времена, билките и някои видове храни са били популярно средство в традиционната медицина. Тази традиция не е забравена и до наши дни, като намира израз в последния си и най-модерен вид – като хранителни добавки. Хранителните добавки се отличават от лекарствата по това, че предлагат натурални източници, които може да използваме срещу възпалителните процеси.

От една страна натуралните противовъзпалителни агенти действа в дългосрочен план и нямат толкова ясно изразен ефект, но от друга страна при тях липсват многобройните странични ефекти и вреди на лекарствата.

Грубо можем да групираме натуралните противовъзпалителни добавки в няколко категории:

• Витамини и минерали;
• Билки с противовъзпалителен ефект;
• Мастни киселини;
• Протеолетични ензими;
• Ставновъзстановяващи добавки.

Витамини и минерали

Витамините, както и минералите са важна част от хранителния ни режим. Техните функции и значение са изключително широки и разнообразни, като имат отношение и към конкретни възпалителни процеси. Самите витамини и минерали могат да имат пряк противовъзпалителен ефект, а понякога възпаленията се причиняват и от техния дефицит.

Противовъзпалителният ефект на отделните витамини и минерали

• Изследванията са свързали ниските нива на серумния магнезий с високите нива на C-реактивния протеин (основен маркер на възпаленията). Освен това оралният прием на магнезий, който води до увеличаване на серумния магнезий, води до спад на C-реактивния протеин;
• Употребата на цинк отбелязва подобрения при инфекции, оксидативен стрес и понижава генерацията на възпалителните цитокини (малки протеинови молекули). Зависим от цинк е и протеинът А20, който въздейства върху ядрения фактор капа-б, известен с причиняване на клетъчните възпаления;
• Цинкът показва защитен ефект срещу алергии на дихателните пътища, като неговия дефицит увеличава вероятността от възпаление на дихателните пътища и силна проява на алергични реакции;
• Дефицитът на минералите цинк и селен оказват влияние върху противовъзпалителните свойства на пероксизом-пролифератор-активираните рецептори;
• Дефицит на селен може да доведе до засилване на патологичните състояние на белите дробове, както и да предизвика промени във клетъчния фенотип на клетките нашественици. Качествата на селена са свързани и с подобряване на определени маркери при хронична астма, както и въздействието срещу възпаления на дихателните пътища;
• Установена е връзка между пациенти със синдром на системен възпалителен отговор (SIRS) и сепсис с ниските нива в плазмата на селен и глутатион. Колкото е по-голям дефицитът, толкова по-висока е смъртността. Изследванията върху пациенти в тежко състояние показват, че приемът на селен като добавка понижава значително срива на функцията на органите, особено на бъбреците. Отбелязва се понижение и на смъртността. Подобен е ефектът и при тежки травми и наранявания.
• Витамин C и Витамин D регулират селективно определени цитокини и въздействат върху възпалителните процеси. Витамин D във високи дози понижава риска от сърдечни заболявания и потиска провъзпалителните молекули;
• Витамин D под формата на калциферол (D-3) понижава възпаленията и развитието на диабети тип 2 и аутофагия;
• Витамин C в комбинация с витамин E показват силен противовъзпалителен ефект при слънчеви изгаряния по кожата. Отделно двата витамина не отбелязват резултати;
• Ниските нива на витамин C, както и бързата му загуба от възпалените зони може да доведат до усложнения и увреждане на ставите при ревматоиден артрит;
• Острият дефицит на витамин B-6 води до неизменно покачване на възпаленията и нивата на C-реактивен протеин;
• Витамин А може да проявява противовъзпалителен ефект, увеличавайки нивата на ретиноева киселина (продукт от витамин А), която потиска образуването на провъзпалителни клетки.

Трябва да се отбележи като тенденция, че витамините и минералите не са универсално средство за противовъзпалително въздействие и те се ползват често за конкретни състояния. Друго важно заключение е, че по-често възпалителните процеси се проявяват при дефицит на ключов витамин и минерал.

Предимството на приема на витамини и минерали е тяхната абсолютна безопасност и липсата на странични ефекти, ако се следват препоръчителните дози.

Мастни киселини

Можем да разделим мастните киселини на омега-3 и омега-6. От своя страна омега-3 мастните киселина могат да бъдат рибено масло, крилово масло, ленено масло. Всичките видове мастни киселини са есенциални част от храната ни, но в съвременните диети отношението на омега-3 към омега-6 показва все по-голяма разлика в полза на омега-6. Този дисбаланс води да засилване на възпаленията в тялото. От друга страна самите омега-3, както и някои от омега-6 мастните киселини проявяват противовъзпалителни свойства.

Рибеното масло е една от най-популярните здравословни добавки на пазара. Едно от полезните негови свойства е именно противовъзпалителния ефект, който се дължи на двете основни мастни киселини EPA и DHA. Съществуват множество изследвания, които потвърждават противовъзпалителния ефект на рибеното масло, който се изразява с въздействието му върху цитокините, като редукцията им стига до 20%.

Важен фактор за противовъзпалителния ефект на омега-3 мастните киселини е G-протеиновият рецептор GPR120, който е медиатор между омега-3 и възпалителните процеси и инсулиновата чувствителност.

Клиничните тестове демонстрират положителни резултати при дългосрочен прием на рибено масло при лечение на ревматоиден артрит, диабет, ставни възпаления, сърдечни заболявания и други. Всъщност въпросът не е дали рибеното масло има противовъзпалителен ефект, а при какви дози и срок на прием този ефект се изразява най-силно.

Препоръките варират от 1000 мг EPA до 1000 мг рибено масло (180 мг EPA/120 мг DHA) на килограм тегло дневно. За да се отбележат значителни резултати е нужен сравнително по-дълготраен прием.

Растителният вариант на омега-3 е ALA или алфа-линолеева киселина. Съществуват проучвания, свързани с източници на ALA като масло от ленено семе и масло от босилек. Трябва да се отбележи силният противовъзпалителен ефект на ALA при отоци, предизвикани от карагенин, арахидонова киселина и левкотриен. Босилекът показва по-силен противовъзпалителен ефект при отоци от левкотриен, а лененото семе при отоци от карагенин и арахидонова киселина.

Освен омега-3 мастните киселини, омега-6 мастните киселини като гама-линолова-киселина също могат да имат изразен противовъзпалителен ефект. Изследванията сочат, че приемът на масло от безстъблена иглика има противовъзпалителен ефект при ревматоиден артрит и регулира или напълно изключва приема на нестероидните противовъзпалителни средства. Безстъблената иглика демонстрира и силен противовъзпалителен ефект при язвен колит, като въздействието йе по-силно дори от това на EPA и DHA.

Нужно е да се отбележат и евентуалните ползи от масло от пореч, който е също източник на гама-линолова-киселина.

Предимството на мастните киселини е, че те са естествен и нужен източник за човешкото тяло. Техният прием не се характеризира със странични ефекти, дори при дълготрайна употреба. Трябва да се отбележат някои реакции при високи дози рибено масло като разстройство, кръвоизливи от носа и бавно зарастване на рани. Последните две се дължат на неговите антикоагулантни свойства.

Витамините, минералите и мастните киселини са есенциални микронутриенти, част от храната, която поемаме. Те са необходими за правилното функциониране на тялото и много често техният дефицит води до възпалителни процеси. Затова използването на подобни добавки могат да бъдат в основата на превенцията на различни заболявания, а за лечението на възпаленията са нужни дози, надвишаващи препоръчителните.

Във втората част от статията ще разгледаме терапевтичната употреба на микронутриенти, които не са есенциална част от диетата ни, но могат да имат огромни ползи с противовъзпалителните си свойства. Това са протеолетични ензими, популярни добавки за стави и хрущяли, както и разнообразието от билки.