Хипогликемия

Може ли да се случи при вас?

Хипогликемията е опасно състояние на занижени нива на глюкоза в кръвта. Причините да възникне са няколко, но най-разпространената е грешка в баланса тренировки : хранене.

В зависимост от целите си много активно спортуващи любители, професионални атлети, пациенти с метаболитни нарушения или просто хора с телесни диспропорции (хора с наднормено тегло) прилагат така наречените нисковъглехидратни диети (НВД).

В други случаи се практикува гладолечение, използвано от векове от народните лечители и алтернативната медицина за пречистване и зареждане на организма с енергия.Постенето е широко разпространен религиозен обичай, с който вярващите засвидетелстват почитта си към своя бог. Общото между тези различни видове лишения от храна е, че ако бъдат прилагани правилно, могат да дадат здравни ползи (които са научно доказани).

Тези диети обаче крият известни здравословни рискове, особено при неправилно приложение и в комбинации с неподходящи условия - отслабено психо-физическо състояние и повишено физическо натоварване.

Енергията в организма се формира основно от глюкозата (за над 50% от клетките) – тя е основен енергиен източник. Второстепенни източници са мазнините. Глюкозата се получава се след разграждането на различни по структура и състав въглехидрати, постъпвайки с храната, и неизменно циркулира в телесните течности.

Тялото съхранява запаси от глюкоза (под формата на гликоген) в редици тъкани. Тя се освобождава след преработката на фруктоза и по-сложни въглехидрати в черен дроб. Глюкозата е от жизненоважно значение за нервните клетки и главният мозък (фигура 1).

Хипогликемия

На посочената илюстрация (фигура 1) са описани случаи на клетъчна смърт на невронни клетки при експериментално предизвикана хипогликемия у плъхове. Съпоставяни са няколко контролни групи от опитни плъхове от няколко поредни проучвания. Използвани са 2 контролни групи с по 2 подгрупи (индивиди със и без диабет) плъхове.

Използван е различен експериментален подход при двете групи, но и при двете е предизвикана опитно остра и продължителна хипогликемия. При индивидите с внезапно настъпила хипогликемия не са наблюдавани болестни изменения в главномозъчната кора и при здрави, и при диабетноболни плъхове.

При продължително интензивно третиране (6-7 дни) обаче е настъпила силно изразена смъртност на нервните клетки от главномозъчната кора и при двата типа (подточка В). Предизвикана умерена хипогликемия е довела до незначителен брой мъртви неврони (малък брой зелено оцветени  петна – подточка А).

Диаграмата на подточка В показва съотношението между броя мъртви неврони в главномозъчната кора при остра хипогликемия (A/S) и при умерена (R/M) хипогликемия. Подобни изменения се виждат в подточка С, където виждаме подобна картина при същите условия, само че приложени върху хипокампуса.

Както знаем, колебанията в нивата на кръвната захар могат да доведат до редица патологични процеси и увреждания. Повишеното й съдържание може да доведе до инсулинова резистентност и усложнения при диабетици. Ниските нива на тази проста захар също обаче не са за подценяване.

Неовладяни навреме, те биха могли да доведат до сериозни и фатални последици за здравето и живота, особено при диабетици. В тази статия смятам да наблегна по-подробно именно на пониженото ниво на глюкоза в кръвта, известно в медицинската терминология като хипогликемия.

Какво е хипогликемия?

Прието е за хипогликемия да се говори, когато стойността на глюкозата в кръвта падне под 70 mg/dL. Според този медицински речник хипогликемията настъпва при стойности на кръвната захар под 60 mg/dL (3,3 mol/L) - нормалните граници са от 3,3-5,6 mmol/L (60-100 mg/dL) за здрави хора.

Хипогликемията не е единично състояние. Това е синдром (сбор от клинични признаци) в резултат на ненормално заниженото ниво на кръвната захар. Характерен е не само за диабетноболни пациенти (най-вече от диабет I тип), но може да възникне и при здрави хора вследствие на определени условия.

Кога и защо се случва?

Причините са многобройни и най-разнообразни. Варират от естествени като недохранване, претрениране и гладуване, до различни по степен болестни изменения. Пациентите с диабет от I тип, употребяващи инсулин са най-предразположени към такива състояния. Хипогликемия може да настъпи още:

  • когато кръвната захар се усвоява твърде бързо;
  • когато глюкозата се освобождава в кръвта твърде бавно;
  • когато прекомерно количество инсулин се отделя в кръвния поток (при свръхчувствителни към въглехидрати);
  • при диабетици, приемащи инсулин или други медикаменти за контрол над диабета (фиг.2). Тук спадат и лекарства с друго приложение, като някои бета-блокери и антибиотици.

Хипогликемия

Фигура 2 илюстрира повишения риск от възникване на хипогликемични симптоми у по-възрастни пациенти, приемащи антидиабетични медикаменти. Диаграмата показва съотношението между възрастни пациенти, които са преживяли поне един хипогликемичен пристъп в резултат на лечението си, и по-млади индивиди. Пациентите на над 70-годишна възраст са с повишена честота на такива симптоми.

  • при бебета с майки диабетички. При тях са възможни остри спадове в нивата на кръвната захар;
  • при прием на високи дози алкохол;
  • при наличие на инсулином (рядък тумор - в над 90% от случаите доброкачествен), който води до твърде високо производство на инсулин. При него серумните нива на инсулин и специфичен белтък (C-пептид) са високи. При инсулином-предизвикана хипогликемия оплакванията са силно изразени и е възможно да има гърчове;
  • при недостиг на хормони като кортизол или тироиден хормон, свързан с различни болестни изменения или увреждания на съответните ендокринни жлези;
  • при остра сърдечна, бъбречна и чернодробна недостатъчност;
  • при някои хирургични интервенции.

Последните 5 са възможни причини при хора, които не страдат от диабет.

Други фактори могат да бъдат:

  • нарушения в регулаторните механизми на глюкозния баланс;
  • При намаляване на кръвната захар се включва естествен механизъм от страна на черния дроб – стимулира се производството на хормоните глюкагон и епинефрин(фиг.3). В резултат на това се активират процеси на разграждане и производство на глюкоза. Те се съпровождат от стимулирано освобождаване на растежен хормон, който потиска усвояването на глюкоза от мускулите и адренокортикотропен хормон, който от своя страна пък води до повишено отделяне на кортизол от надбъбречните жлези. Това още повече стимулира производството на чернодробна глюкоза  и потиска усвояването на глюкозата от скелетните мускули. Оттам идва усещането за слабост;
  • Индивиди в преддиабетно състояние, при които има инсулинова резистентност, особено в период на гладуване;
  • При пациенти с диабет от II тип е възможно да настъпи хипогликемия 3-5 часа след нахранване, поради забавено отделяне на инсулин. Това е т.нар. постпрандиална хипогликемия – характерен признак за диабет II тип;
  • неостровни панкреасни тумори;
  • тежкостепенни инфекции при ХИВ-позитивни пациенти;
  • срив в ендокринната система;
  • редки генетични дефекти.

Хипогликемия

Фигура 3 показва връзката между хипогликемията и повишеното възпроизводство на норепинефрин. Колкото по-високо е темпото на намаляване на кръвната захар (т.е. имаме по-голяма стойност по хоризонтала в mg/dL/min), толкова по-интензивно е производството на норепинефрин (стойност по вертикала).

Хипогликемичните епизоди са отбелязани с бели (първоначални случаи) и черни (повтарящи се епизоди) кръгове. Най-интензивно е производството на норепинефрин в интервала между 0,8 и 1 mg/dL/min, т.е. в случаите, когато имаме понижаване на кръвната захар с такава скорост).

Какво се усеща при хипогликемия?

Възможни и характерни симптоми и признаци. Биват 2 типа – невроглюкопенични и хормонално предизвикани:

  • Двойно или замъглено виждане;
  • Учестено или тежко сърцебиене;
  • Раздразнителност, нервност, агресия, тревожност;
  • Главоболие;
  • Глад;
  • Пребледняване;
  • Треперене;
  • Нарушения на съня;
  • Обилно потене;
  • Умора;
  • Изтръпване, студенина и скованост на кожата;
  • При по-тежки случаи: изтощение, припадъци, кома. Те обикновено настъпват когато мозъкът е лишен от глюкоза;
  • Промени в умствения статус, объркване;
  • Замайване, опиянено състояние, залитане.

Разбира се, някои от тези симптоми са твърде общи и биха могли да се дължат на други причини.

Диагностика

Необходимо е да се осъществи преглед и евентуално да се направи кръвен тест, назначен от лекар – в най-общия случай. По преценка на специалист и при незадоволителни резултати от лабораторното изследване могат да се назначат други диагностични процедури с последваща терапия, в зависимост от вида на причините за това състояние.

Какво да правим, ако се случи? Как да избегнем системна поява?

Превенцията и лечението зависят от причината за това състояние. Инсулинозависимите пациенти следва да обърнат по-специално внимание на медикаментозната терапия, на диетата си и да избягват прием на алкохол. Също трябва да се избягват излишни физически пренатоварвания. Това трябва да бъде съпроводено и от по-често измерване на кръвната захар (в домашни условия). 

При проява на някои от горепосочените симптоми и категорично измерена ниска стойност на кръвната глюкоза, е необходимо да се приеме малка доза бързи въглехидрати – 3 глюкозни таблетки, половин чаша плодов сок, бонбони, 1 с.л. захар, мед или сироп. Захарни изделия, различни от горепосочените не биха били полезни в такъв случай поради по-бавното и трудното им разграждане.

Спортните занимания се прекратяват веднага, а отпадналият човек се слага да легне с вдигнати крака, като се повдига периодично, за да поеме захар/глюкоза и течности. 

Ако състоянието не се подобри, е необходимо процедурата да се повтори двукратно през 10 мин. При влошаване на състоянието и неповлияване след приетите захари следва да се потърси спешна медицинска помощ. Това се отнася с особена важност за диабетици. В случай на загуба на съзнание е необходимо да се инжектира глюкагон. Най-важно и за целите на диагностиката, и за лечението, е да се открие истинската причина за възникването на тези симптоми, особено при липса на подобрение след вземане на доза глюкоза.

Профилактиката се състои в  редовно измерване на кръвната захар, редовно хранене, избягване на прием на алкохол и пренатоварване "на гладно".  За пациентите с диабет I тип е важно да имат под ръка няколко бонбона или други бързи захари и да се придържат към лечебния режим стриктно.

В статията са използвани източници - виж списъка.

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

Имейл абонамент

Седмичен бюлетин от BB-Team

100% ново и практично знание. 0% спам.

Абонирай се
back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1