Тропическите плодове (I част)

Плодове с екзотичен вид и вкус, които може би не сте опитвали

Страните от Югоизточна Азия са същински рай за любителите на тропически плодове. Драконов плод, мангостин, тамарило, дуриан, змийски плод и множество други екзотични имена тук спират да ви звучат странно и се превръщат в част от нормалния живот.

Голяма част от тези интересни плодове се срещат и у нас на щандовете на големите супермаркети. Но е добре да се отбележи, че за да пристигнат в добър вид, обикновено са сериозно третирани с химикали, които повече или по-малко променят вкуса им.

Друг въпрос е и високата им цена, която също може да ви отблъсне. Но веднъж отблъснати от тези два фактора, не си изграждайте излишни предразсъдъци, а ако имате път към някоя азиатска страна, непременно ги опитайте пак - този път свежи, сочни и на достъпни цени.

Нека разгледаме накратко някои от най-интересните плодове, които можете да срещнете в изобилие, ако пътувате из Индия, Бали, Малайзия, Индонезия, Виетнам, Шри Ланка или Мексико.

Змийски плод (салак)

Тропическите плодове - първа част

Салак (Salacca zalacca) е вид палмово дърво, с оригинален произход о-в Ява и Суматра. Култивирано е в други региони и се намира лесно в Бали и Малайзия.

Плодовете растат на купчинки в основата на палмата и са познати като змийски плод заради червеникаво-кафявата им люспеста обвивка. Имат приблизително размер и форма на зряла смокиня, като ядлива е само вътрешната им част.

Плодът се обелва, като се стиска връхчето на плода и това кара кожата да се разпука. Вътрешната част се състои от три парченца, които приличат на скилидки чесън и съдържат едро, неядливо семе.

Вкусът на салака е обикновено сладко-кисел, но текстурата на плода е подобна на тази на ябълка и може да варира от много суха до влажна и хрупкава.

Змийският плод е богат на витамин С и желязо, а в 100 г от него се съдържат 368 калории.

Тамарило (доматено дърво)

Тропическите плодове - първа част

Тамарилото е ядлив плод с размер и форма на яйце, който ще откриете върху малки дървета или храсти с името Solanum betaceum. Плодът е известен още като дървесен домат или тамаморо.

Тамарило е характерен плод за Перу, Чили, Еквадор, Колумбия и Боливия и един от най-популярните за отглеждане плодове в тези региони. Можете да срещнете тамарило и на други места по света, например в Южна Африка, Индия, Хонг Конг, Австралия, Нова Зеландия и САЩ. Успешно е култивиран и в Малайзия, Филипините и Пуерто Рико.

До 1967 г. плодът е бил популярен в Нова Зеландия под названието дървесен домат, но след това е взето решение името да се промени, за да не се бърка с обикновения домат и за да звучи по-екзотично. Изборът на думата тамарило е обяснен с близкото звучене до думата "tomato", испанската дума "amarillo" (жълто) и вариация на маорски на думата tama (водачество).

Плодовете са с размер между 4-10 см. Цветът им варира от жълто и оранжево до червено и почти пурпурно. Понякога имат по-тъмни ивици. Противно на очакванията, червените плодове на тамарило са по-кисели, докато жълтите и оранжевите са по-сладки на вкус, и напомнят този на манго или кайсия. Месото им е с твърда текстура и съдържа повече и по-големи семенца от тези на обикновения домат. Плодовете тамарило са много богати на витамини и желязо и същевременно нискокалорични - съдържат около 40 калории на плод.

Плодът се консумира, като се разрязва на две половини и се отделя вътрешната част от обвивката (подобно на авокадото). Някои хора в Нова Зеландия обичат да намазват тамарилото върху филия хляб за закуска. Тамарило е подходящ както за готвене в солени ястия, така и за компоти, сладкиши и добавка към прясно изцедени сокове.

Джакфрут (индийско хлебно дърво)

Тропическите плодове - първа част

Джакфрут (Artocarpus heterophyllus) е едно от 60-те вида вечнозелени хлебни дървета от семейство Черничеви (Moraceae) и е най-големият ядивен плод, растящ на дърво. Заради отличните си хранителни качества и ниската цена в Индия е наричан "хлябът на бедните".

Дървото, което ражда джакфрут е популярно в тропическите райони на Индия, Непал, Шри Ланка, Камбоджа, Виетнам, Тайланд, Малайзия, Индонезия и Филипините. Среща се още в Африка, Бразилия и Ямайка. Джакфрут е и националният плод на Бангладеш.

Плодовете на джакфрут могат да достигнат 30-40 кг на тегло и размер около 50 см в диаметър.

Джакфрут играе значителна роля в индийското земеделие от векове. Плодът е прочут с изразителния си сладникав мирис.

Сърцевината на джакфрут съдържа скорбяла и е добър източник на диетични фибри. Вкусът е сравним с комбинация от ябълка, ананас, манго и банан. Има различни вариации на плода и оттам и на вкуса му, който зависи главно от размера на плода.

Всеки джакфрут съдържа многобройни малки луковички, които са доста лепкави, но много вкусни. Всички части на растението, включително и обвивката, съдържат леплив латекс. Затова е препоръчително да се използват гумени ръкавици или ръцете да се мажат със слънчогледово олио, докато се разделя плодът.

Порция от 100 г суров джакфрут съдържа приблизително 95 калории и е добър източник на витамин С. Джакфрут съдържа повече въглехидрати от хляба, но е богат и на протеин, калций, желязо и калий.

Драконов плод (питая)

Тропическите плодове - първа част

Питая се наричат най-общо плодовете на няколко вида кактус. Най-често името Pitaya се отнася до плод от вида Stenocereus, докато Pitahaya или драконов плод се отнася до плодовете от вида Hylocereus.

Този вид кактус произхожда от Мексико, но е разпространен в Централна Америка и в други части от света.

Киселите плодове питая (от вида Stenocereus) са разновидност, която се среща в сухите райони на Америка. Тези плодове са с изразен кисел, освежаващ вкус, по-сочна сърцевина и силен вкус.

Цветовете на кактуса Hylocereus цъфтят само нощем, затова ги наричат още "лунно цвете" или "Кралица на нощта".

Сладките плодове питая Hylocereus имат кремообразна сърцевина и деликатен мирис и биват три различни вида:

  • Hylocereus undatus - бяла питая. Плодът е с червена обвивка и бяла сърцевина. Това е най-често срещаният вид драконов плод.
  • Hylocereus costaricensis червена питая, среща се и под името Hylocereus polyrhizus. Плодът е червен на цвят както отвън, така и отвътре.
  • Hylocereus megalanthus (жълта питая, среща се и като Selenicereus megalanthus). Плодът е с жълта обвивка бяла сърцевина.

Плодът тежи от 150 до 600 г, отделни екземпляри могат да достигнат и един килограм.

Питаята се консумира, като плодът се разрязва на две и сърцевината се отделя. Текстурата на драконовия плод често е сравнявана с тази на кивито, най-вече заради многобройните хрупкави, черни семенца.

Когато сърцевината се консумира сурова, вкусът на плода е по-скоро сладък, а самият плод не е висококалоричен.
Семенцата се ядат заедно с месото на плода, имат лек орехов вкус и са богати на липиди.

Като цяло вкусът на драконовия плод е в силен контраст с привлекателния му външен вид. Най-често го определят като леко сладък, с по-скоро блед вкус, малко подобен на сладко киви или пъпеш.

Плюсовете на този плод са високото съдържание на витамин С - три пъти повече от същото количество в моркови, за сравнение. Питая е много добър източник на желязо и диетични фибри и на практика не съдържа никакви мазнини.

Рамбутан

Тропическите плодове - първа част

Рамбутан (Nephelium lappaceum) е средно по размер вечнозелено тропическо дърво от вида Sapindaceae. Плодовете на това дърво носят същото име.

Рамбутанът е типичен плод за Индонезия и Малайзия. Лесно ще го намерите и във Виетнам, Филипините, Шри Ланка и Индия. Рамбутанът се смята за близкородствен с няколко други вида тропически плодове, включително личи, лонган и мамончило.

Този плод се бере само след като е напълно узрял върху дървото, тъй като не може да доузрява, след като бъде откъснат.

Името на плода идва от малайската дума за коса, а във Виетнам го наричат chôm chôm, което означава "рошава коса".

Плодчетата са кръгли или овални, с дължина 3-6 см и широчина 3-4 см широчина, висящи на гроздове от 10-30 броя. Кожата е червеникава, по-рядко оранжева или жълта, и е покрита с меки израстъци, подобни на шипове, откъдето е и името на плода.

Сърцевината на плода е прозрачна, бяла или много бледо розова, със сладък, съвсем леко киселеещ вкус, много подобен на грозде.

Единственото семе на плода е с лъскав кафяв цвят и може да бъде отровно в суров вид, затова обикновено се пече, след което няма проблем да се консумира.

Както повечето тропически плодове, и рамбутанът е богат на витамин С. Рамбутанът съдържа мед, който помага за прочистване на бъбреците и за производството на червени и бели кръвни телца, фосфор и манган, необходим на тялото за производството на ензими.

В следващите две части от поредицата ни за тропическите плодове ще ви запознаем и с други интересни видове, които се струва да опитате, когато ги срещнете.

В статията са използвани източници - виж списъка.

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

Имейл абонамент

Седмичен бюлетин от BB-Team

100% ново и практично знание. 0% спам.

Абонирай се
back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1