Кои фактори подсъзнателно ни карат да ядем повече? (II част)

Често консумираме повече, отколкото си мислим. Защо става така?

В първата част на материала разгледахме някои от факторите, които оказват сериозно влияние върху количествата храна, които консумираме, когато не определяме предварително размера на порцията си. Тук ще продължим да търсим причините, променящи хранителното ни поведение.

Поговорихме за приема на протеин, плодове, зеленчуци и фибри. Разгледахме как поведението и броя на хората на масата променят начина ни на хранене. Това, което виждате в чинията си, както и самата тя, може да увеличат количеството храна, която изяждаме.

Етикети и вкусови преживявания

Ето няколко експеримента, показващи нагледно как очакванията ни влияят върху вкусовите усещания.

В един опит дават на хора необичаен на вкус сладолед: "пушена сьомга" (21). На едната група предлагат ястието като сладолед, а на другата като замразен деликатесен мус. Първата група не само че не го харесва, а и се оплаква от соленост и горчивост. На втората им допада и го оценяват като по-приятен.

Други два експеримента използват вино (22). На 49 студента се предлагат сирена и вино. Едното вино е обявено с произход от Калифорния, а другото от Северна Дакота. Групата, консумираща първото, е оценила и виното, и сирената към него по-високо.

Подобен експеримент със същите етикети на вината установява, че след проведена вечеря хората, мислещи си, че пият калифорнийско вино, са консумирали 12% повече в сравнение с групата, на която е сервирано другото. Изводът е, че очакванията ни за храната и напитките влияят не само на вкусовите ни усещания, но и на консумацията ни.

Ако на група хора им се предложи да избират между "шоколадова торта" и "белгийска торта с двоен шоколад", то те ще изберат втората (23). Това е някак логично. По-забавното е, че мнозинството ще оценят вкусовите качества на втората торта (не забравяйте, че и двете са еднакви) по-високо.

Когато определена храна или напитка носи позната за вас марка, то е много вероятно да ви хареса повече. Експеримент с "различни" видове бири показва, че мнозинството дава по-добра оценка на бири с познати етикети, отколкото на такива в голи бутилки (24). Нищо, че всички бири са били еднакви и в преден тест дегустаторите не са могли да ги различат. Има ли етикет - по-вкусно е.

Дотук все говорихме за етикети предимно на напитки. Дали същото важи за храни? Вие как мислите?

В друг интересен експеримент на дегустатори се предлагат две чинии с приготвено пуешко месо (25). Пред всяка от чиниите има етикет - единият е на много известна марка, другият на нечувана. След дегустация мнозинството заявява, че месото на известната марка е по-вкусно. Излишно е да споменавам, че и в двете чинии месото идва не просто от една и съща марка, а дори от една и съща пуйка.

Малко извън темата, но след това се провежда последващ експеримент, където етикетите са премахнати, но едното месо е крехко, а другото не. Това става без знанието на участниците. След това са помолени след опитване да предположат кое месо на чия марка принадлежи. За изхода от експеримента се сещате и сами. Т.е., освен че се влияете от това което очаквате, изискванията ви към по-известните марки са по-високи.

В лавката на американски университет (University of Illinios) провеждат шестседмично изследване (26). Избрани са шест храни, като в различни случаи са предлагани със семпъл етикет (примерно "шоколадов пудинг") или с описателен такъв (примерно "сатенен шоколадов пудинг"). Цените умишлено са държани без промяна. Оказва се, че продажбите на храните от втората група са се увеличили с 27% след шестте седмици. От анкети на клиентите се разбира, че те оценяват храните с описателните етикети като по-качествени, по-вкусни и по-изгодни. Освен това заявяват, че биха се върнали отново в лавката и, че тя стои "в крак с времето".

Дори добавянето на по една дума в етикетите увеличава продажбите с една четвърт. Доста полезна информация за хората в бизнеса, бих казал.

Етикети и обоняние

Освен за вкус, тези принципи важат и за обонянието ни.

Група от учени провежда интересен експеримент (27). Решават да видят как се влияят усещанията от обонянието ни в зависимост от етикетирането. Цялото изследване е придружено от снимки на ядрено-магнитен резонанс. Тестови аромати за приятно и неприятно са били химични съединения, ухаещи съответно на цветя и на изгорена пластмаса. Мозъчните реакции са записани от магнитния резонанс. След това в различни експерименти дават един и същ аромат за миришене, но веднъж е означен като "сирене Чедър", друг път като "телесна миризма". Не само че повечето оценяват като по-приятен първия аромат, но и химичните реакции в мозъка са наподобявали повече тези след тестовия аромат за приятен мирис (цветята).

Съдържание на сол

По-соленото е по-вкусно. До известна граница, разбира се. Колкото повече си осолите и подправите ястието, толкова повече ще консумирате от него.

Дори бебетата на четири месеца предпочитат солената вода пред другата (28). Когато пораснат и станат на две години, тези предпочитания се засилват още повече.

Горчивина

Като цяло избягваме горчиви храни (29). Това може би е еволюционна адаптация, за да избягваме отравяне.

Киселина

В повечето случаи избягваме и кисели ястия (30). Киселите вкусове са вкусовете на… киселините (каква изненада). Те от своя страна във високи дози може да доведат до тъканно увреждане, което ни връща на горната точка за еволюционно приспособяване.

Грешна преценка и последващо възнаграждение

Хората лъжат. Често несъзнателно, и то себе си.

Винаги когато се правят изследвания по темата се доказва, че хората надценяват извършената физическа работа (примерно тренировка с тежести) и подценяват изядената храна. Всяко от тези двете е лошо, но когато бъдат комбинирани, не е трудно да се види колко сериозен проблем е това.

Хората надценяват изгорените калории и подценяват изядените с 25 до 50%.

Това е и една от причините опити, анализиращи ефекти от диетични принципи, които разчитат на собствено изготвени хранителни дневници (неконтролирано изследване) да бъдат гледани с особена дистанцираност. Просто данните не са достоверни. Това подсъзнателно залъгване води до увеличена калорийна консумация. Лъжата не е умишлена, но последиците са истински.

Подценяването на приетата храна и надценяването на проведената тренировка са способни да заличат ефекта от всякакъв хранителен и тренировъчен режим.

Единственото решение е да започнете поне временно да си изтегляте храната преди хранене, за да придобиете способността за по-точна преценка.

Научете колко обем имат 200 г сурово пилешко, 100 г ориз, един голям картоф и т.н и ги сравнете със същите в приготвен вид. Вижте как изглеждат 200 мл мляко в тясна и широка чаша.

Прочетете и повечко за това колко калории се горят по време на силова и аеробна тренировка. За мнозинството от хората цифрите ще са с пъти по-малко от предположените.

Тук е интересно, че не можем да сочим с пръст и да кажем, че само дебелите хора го правят. Обърнете внимание на графиката по-долу (33):

Кои фактори ни карат подсъзнателно да ядем повече?

Диагоналната линия която виждате, представлява точното съвпадение между приети и преценени калории. Знаем, че хората не са добри в отгатването на приетите калории, но интересното тук е, че разлика между тези с телесен индекс (BMI) под 25 и тези с над 25 няма. И двете групи са еднакво неспособни. Дебели или слаби, големи или малки, всички се заблуждаваме еднакво.

Незнание

Много от хората нямат никаква престава каква енергийна плътност имат храните и колко енергия носят различни порции храна. Поръчват си една зелена салата и са щастливи, че ядат диетично. За да си я овкусят, я поливат с олио и несъзнателно добавят 100-200 калории отгоре.

Да си вземем едно малко десертче накрая? Нека са плодове, за да е по-здравословно. Добре, но кой да знае, че 100 г ягоди са 32 ккал, 100 г банан са три пъти повече, а 100 г кокос са единадесет пъти повече.

Едно-две малки (50 мл, 40%) също "не са кой знае какво". Напротив. Две "малки" са над 10% от дневните калории на неспортуващ човек (базирано на 2000 ккал дневно).

Стрес

И без много да се спираме на тази точка, всеизвестен факт е, че хроничният стрес води до увеличена калорийна консумация (31, 32).

Продължителна диета

Всяка диета трябва да включва предварително зададен времеви план и да включва определени зареждания, почивки и т.н. Ако сте в голям калориен дефицит, нормално е винаги да сте гладни.

Нормално е и несъзнателно да изяждате повече, отколкото сте запланували. Ако дълго време сте гладували, значи е време за пауза. Заредете с въглехидрати или направете почивка от диетата.

Това ще ускори възстановяването, ще върне малко от загубената мускулна тъкан, ще облекчи стреса и ще повлияе на хормоните ви така, че да не изпитвате непоносим хроничен глад. Неслучайно такива паузи са заложени в повечето диети, особено в екстремни като Rapid Fat Loss на Лайл МакДоналд или PSMF .

"Здравословно" и "вредно"

Това го срещаме навсякъде. Хората обичат да лепят етикети върху храни и то при пълно невежество по темата. Почти всеки може да ви каже кое е "вредно". Тази дума се ползва изключително свободно и тотално е загубила значимостта си в ежедневната ни реч. Същото важи и за "здравословно".

Освен всички тези проблеми с предубедеността към определени ястия, има и още един, за който най-вероятно не знаете.

Нека ви преразкажа накратко за една интересна поредица американски експерименти.

Хората смятат, че храни и заведения, рекламирани като по-здравословни, са също така и по-нискокалорични. Това води до грешна преценка в калорийната стойност и до затлъстяване в дългосрочен план. Хората, ядящи "по-здравословни" неща в заведението за бързо хранене подсъзнателно компенсират, като си поръчват по-калорични напитки, десерти или гарнитури (34).

Веднага след консумация правят запитване сред 193-ма души в McDonald’s и 127 души в Subway. Всичките са яли сандвич, напитка и гарнитура.

Интересни тук са две неща. Участниците са определили Subway като по-здравословна верига спрямо McDonald’s. След това същите отгатват с 21,3% по-малка калорийна стойност за първата верига. Т.е., мислейки си, че едното е по-здравословно от другото, се подвеждат да подценят калорийността.

Кратко време след това правят нов експеримент. Раздават на студенти талони за покупка на сандвич или от Subway, или от McDonald’s, и ги питат каква и колко голяма напитка и гарнитура ще си поръчат към него.

Мислейки, че първото е "по-здравословно", студентите избират по-големи и калорични напитки и гарнитури от Subway. Имайки предвид, че сандвичът им в случая е бил по-калоричен от този на McDonald’s, накрая несъзнателно увеличават консумираните калории. Хем сандвичът е бил по-калоричен, хем избраните неща към него. Накрая групата на Subway избира меню с 56% повече калории, отколкото това на McDonald’s.

Идеята тук не е да кажем коя верига е по-добра или по-лоша, а да осъзнаем, че начинът, по който ги възприемаме влияе върху подбора ни на меню.

По-здравословен не значи "с по-малко калории". Здравословен не е същото като нискокалоричен. Може да бъде така, но често не е.

Извод

В двете части на тази статия разгледахме фактори, които ни карат несъзнателно да приемаме повече храна и напитки. Преценката ни е субективна и лесно се повлиява от външни параметри, дори без да го осъзнаваме.

Не всеки има високи спортни цели и невинаги строг контрол върху консумацията е уместен, но за всеки е добре поне два месеца да си претегля и записва храната. Така ще подобрите способността си за правилна преценка и ще си улесните пътя към крайната цел, защото няма да се препъвате толкова пъти по време на пътуването към нея.

В статията са използвани източници - виж списъка.

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

Имейл абонамент

Седмичен бюлетин от BB-Team

100% ново и практично знание. 0% спам.

Абонирай се
Препоръчани продукти
back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1