Всичко е свързано
Защо грижите за тялото трябва да започват от грижите за съзнанието

Чете се за 5 мин.
Вече разгледахме положителната връзка храна-мозък, както и връзката на мозъка с тренировките. В настоящия материал ще направим прехода от фрагментите към цялото, за да видим как нещата са взаимосвързани и отделянето на едното от другото няма да ни доведе до дългосрочен положителен резултат.
Какво ще научиш?
Отделяйки тренировките, храненето и ролята на мозъка, и разглеждайки ги като три независими един от друг аспекта на живота ни, ние обричаме усилията си във всяко едно от тях на провал. Това, което сме като личност, интелект, физическа и емоционална кондиция, е съвкупност на изборите, които правим всеки един ден през целия си осъзнат живот. Малките, ежедневни неща, на които рядко обръщаме внимание, оказват огромно влияние върху нас в дългосрочен план.
Както вече разбрахме, мозъкът е най-важният орган в историята на човечеството, а също така и най-неразбраният и непознатият. От това каква дейност протича между двете ни уши, зависи дали ще сме здрави както физически, така и психически. Зависят и реализацията ни в живота, здравето и кондицията.
Въпреки че е от такова значение, грижите за него остават някак на заден план по простата причина, че не го виждаме. Хората са изключително притеснени от това как изглеждат коремът, краката, бюстът или лицето им, но никой не го е грижа как изглежда мозъкът му.
Д-р Дейниъл Еймън (водещ психиатър) посвещава последните 30 години от живота и кариерата си на изследването на мозъка и какво и как оказва влияние върху него. Правейки стотици скенер изображения на мозъци на хора в различни възрасти и с различен начин на живот, той установява, че определен стрес оказва определено влияние върху дейноостта на мозъка.
Както всеки лекар поставя своята диагноза след рентген, ехограф или друг вид образна диагностика, така и той прави изводи на базата на изображения на мозъка. Вследствие на дългите години наблюдение, съпоставка и анализ, той установява, че има определени фактори, които могат да състарят или да подмладят мозъчната функция. Това, което открива е че мозъкът ни не е даденост, коят носим цял живот. Можем да му влияем с различни практики, с които да го накараме да се регенерира или да му навредим още повече.
Факторите с позитивно влияние върху мозъка
Танци, йога – това са занимания с изразено положително влияние върху мозъка. Всяка дейност, която изисква добра координация на тялото води до подобряване работата на мозъка. Атлетическите дисциплини също оказват благотворно влияние.
Вода – мозъкът ни е съставен от 80% вода. Поддържайки го добре хидратиран, подпомагате неговите функции. Дехидратацията е пагубна за работата на мозъка.
Мазнини – тази част от мозъка, която не е вода, е мазнини. В този смисъл консумацията на качествени наситени мазнини е изключително важна. Това, което сме свикнали да чуваме по повод на наситените мазнини, че са вредни за сърцето и повишават холестерола ни, съвсем не е вярно. Всъщност, статистиката е такава, че една голяма част от хората със сърдечно съдови заболявания не страдат от високи нива на холестерола. От друга страна, при хората, придържащи се към нискомазнинен начин на хранене, в т.ч. вегани, се наблюдава силен недостиг на холестерол необходим за синтеза на полови хормони, и намалена мозъчна функция.
Факторите с негативно влияние върху мозъка
Телесни мазнини – изследвания показват, че с увеличаване процента телесни мазнини функциите на мозъка намаляват това е познато като „ефекта на динозавъра“. Във ваш интерес е да поддържате мазнините си в здравословни граници - нито прекалено ниски, нито твърде високи, за да не се превръщате в „динозаври“.
Спортове, които оставят черепната кутия уязвима на механично нараняване, например: бокс, американски футбол, хокей – всеки удар носи негативи и наранява мозка. Тези спортове са потенциално опасни за деца и подрастващи.
Прости въглехидрати – те нарушават способността за концентрация и забавят мозъчната функция. Редовният прием на прости въглехидрати на закуска, в лицето на готови зърнени закуски, е една от предпоставките за понижената способност за концентрация при подрастващите и синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност. Подобно въздействие има и алкохолът.
Продължителното физическо натоварване също не е от полза на мозъчните клетки. Колкото натоварването е по-кратко, толкова по-ефективно може да се окаже. Особено добре действат на нервната система интензивни тренировки в стил на Табата, високоинтензивно интервално натоварване и натоварвания от типа Rest Based Training и други подобни.
Контрацептиви – това е една нова идея и рядко се замисляме за следната взаимовръзка: контрацептивите рязко намаляват секрецията на серотонин. В следствие на липсата му ставаме депресивни. Когато започнем приема на антидепресанти, това създава предпоставки за влошаване работата на мозъка. Статистиката показва, че приемът на антидепресанти повишава четири пъти вероятността от развиване на Алцхаймер при жените.
Изкуствена светлина, електромагнитно замърсяване – оказва се, че прекарването на цял ден в мола съвсем не е безобидно. Електрочувствителността е открита още през 1932 година от немски лекар, който я нарича „микровълнова болест“ или „радио-вълнова болест“. Симптомите, които той наблюдава включват: силно главоболие, изтощение, нарушение на съня, силна уязвимост от инфекции. Открито преди повече от 80 години, корпорации и правителства все още отричат твърденията на немския доктор. Ако ви се налага да прекарвате дълго време на изкуствена светлина или в мол, наблюдавайте реакциите на тялото си. Ако сте по-чувствителни, вероятно ще разпознаете изброените симптоми, като към тях можем да добавим: ПМС, естрогенова доминантност и някои други.
Важността на грижите за мозъка
Грижите за мозъка са от жизнена важност, ако искаме да запазим добрата си физическа форма за по-дълго време. От това как функционира той, зависи мотивацията ни, това как възприемаме себе си, волята и постоянството ни. Нарушеното ни себеосъзнаване води до крайности както в храненето, така и в тренировките.
Изкривяването в себеусещането ни е едно специфично състояние на мозъка, над което великите умове в медицината все още не успяват да изведат окончателни зависимости. В следствие на него се получават депресивни състояния като анорексия невроза, булимия и други подобни. Все още не е установена закономерността дали нарушения в мозъчната функция водят до нарушение в хормоналната система, или хормоналният дисбаланс причинява влошената работа на мозъка. Така или иначе, това са състояния, които изискват повишено внимание и специфични грижи, които в никакъв случай не могат да са в една единствена посока.
Винаги, когато си поставяте цели по отношение на физическата форма и постиженията си, поставяйте си следните въпроси:
- Достатъчно разумни ли са целите ми?
- Колко продължителен ще е ефектът от това, което искам да постигна?
- И не на последно място: Има ли „пробойни“ в плана ми, които ще доведат до негативи в бъдеще, и склонен/а ли съм да платя евентуалната цена?
За да синтезирам, ще подчертая основната мисъл, която витае във всичко написано до тук, а тя е, че съзнанието ни може и трябва да дава тон на това, което протича като процеси в тялото. Целите, които си поставяме трябва да са точни, ясни и разумни, за да можем да начертаем плана, по който ще бъдат материализирани.
Както споменахме, ролята на мозъка в регулиране на всички процеси в тялото е ключова, затова в наш интерес е да го поддържаме млад и активен за по-дълго време. Запазвайки функциите му, ние правим огромна услуга на тялото си като си подсигуряваме дългосрочни резултати от усилията си. На мода идва цялостната грижа за здравето на тяло и съзнанието за сметка на сезонните усилия.
Използвани източници
- http://www.emfanalysis.com/ehs-symptoms/
- Daniel Amen, MD, Longevity conference 2015