Хрян (Armoracia rusticana)
Алтернативата на уасаби и приятел в сосове към различни месни ястия


Чете се за 3 мин.
Хранът е многогодишно растение от сем. Кръстоцветни, в което влизат още зеле, броколи, репички, алабаш и др. Основно се използва коренът на растението, въпреки че и листата са ядливи, а най-често срещаното му приложение е като подправка в кулинарията.
Хрянът достига до 1.5 м височина.
Името произлиза от думата „horse” (използвана, за да се олицетвори големият размер и загрубялост на корена) и от латинската дума „radix” (корен). В Германия е познат като „meerrettich” (sea readish), защото обичайно се отглежда до морето.
Коренът е дълъг и със заострен край, а вкусът му е силен, запомнящ се и лютив.
Какво ще научиш?
Произход
Отглежда се от древността – египтяните го познават от 1500 г. пр. Хр. а от древногръцката митология разбираме, че Делфийският оракул казал на Аполон, че цената на хряна е равна на теглото му в злато. Гърците го използвали като средство за третиране на болка в кръста, а също и като афродизиак.
За родина на хряна се смятат Европа и Азия, но е разпространен по целия свят, отглеждащ се предимно заради белия си корен.
Коренът и листата се изпозлвали в медицината през Средновековието, а коренът в кулинарията се употребявал като подправка за месо в Германия, Великобритания, Скандинавия. По време на европейската колонизация подправката е въведена и в Северна Америка.
В днешно време голям производител на хрян са САЩ – смята се, че годишното производство може да стигне за подправка на сандвичи, които да обиколят 12 пъти Земята.
Хранителен състав
Хранително съдържание на 100 г продукт |
||
|
Суров хрян, корен |
Сурови листа от хрян |
Калории |
37 |
64 |
Протеин |
2.1 г |
9.4 г |
Мазнини |
0.2 г |
1.4 г |
Въглехидрати |
8.53 г |
8.28 г |
Вода |
88.2 г |
78.66 г |
Холестерол |
0 мг |
0 мг |
В 100 г варен хрян има 36 калории, 97 мг витамин C, 457 мг калий, 4.2 г фибри. Растението не е калорично, но съдържа добро количество витамини, минерали и антиоксиданти.
Хрянът съдържа летливи масла, които са главните виновници за специфичния му вкус и лютивина.
Здравословни ползи от консумацията на хрян
Антиоксидантни и детоксикиращи свойства, които се дължът на химичните съединения allyl isothiocyanate, 3-butenyl isothiocyanate, 2-propenylglucosinate (sinigrin), 2-pentyl isothiocyanate и phenylethyl isothiocyanate.
Някои от летливите масла в хряна стимулират отделянето на слюнка и храносмилателни ензими, на което се дължи и подпомагащата храносмилането функция.
Има антисептични и спазмолитични свойства.
Здравословни рискове
Може да причини възпаление на кожата и очите, когато се кълца, реже или стърже. Не си пипайте лицето, когато подготвяте корена за консумация.
Ако имате по-чувствителна кожа на ръцете, сложете кухненски ръкавици преди да започнете работа.
Да не се консумира от деца (по-малки от 4 години) и да се избягва прекомерната консумация на хрян от бременни и кърмещи.
Хората, които имат проблеми с бъбреците също е добре да избягват хрян, поради диуретичните свойства на растението.
Как да изберем и съхраним
Избирайте корени без плесени, наранени или омекнали места. Оглеждайте се за свежи, твърди и не толкова големи корени.
Избягвайте тези, чиито връхчета са започнали да прорастват.
Съхранявайте пресния хрян в хартиен плик в хладилника. Друг вариант е да нарежете корена на по-малки части и да ги замразите.
Идеи за консумация
Когато се реже или стърже, хрянът дразни лигавицата на очите и синусите поради освободения алил изотиоцианат – едно от летливите фитохимични съединения, допринасящи за лютивия характер на растението. Внимавайте да не пипнете очите си, докато обработвате корена.
Използването на пресния корен хрян е лесно – обелете и настържете/нарежете, но използвайте точно толкова, колкото ще ви е нужно. Остатъка от корена увийте добре (или сложете в добре затварящ се съд) и съхранете в хладилника.
Настърганият хрян трябва да се използва веднага, защото иначе губи остротата на вкуса си и дори придобива неприятна горчивина, когато се изложи на въздух за по-дълго време. Вариант е да го поръсите с лимонов сок или оцет. Тук е подходящо да споменем, че е възможно и консервирането му в оцет в случай, че сте настъргали прекалено голямо количество и няма как да го използвате веднага.
Добре е да използвате хряна суров, а ако ще го прибавяте като подправка в ястия, минаващи през термична обработка, то го правете към края на готвенето. Това отново е с цел запазване на качествата на вкуса.
Най-честото приложение на хряна е в сосове към телешко, свинско, риба.
- Смесете настърган хрян със заквасена сметана и ще получите подходящ сос за всякакъв вид свинско и друго месо;
- Смес от настърган хрян и оцет си подхожда с шкембе чорба, различни рибени супи, телешко варено;
- Подправете картофи и яйца с малко хрян, за да получите съвсем различен вкус на ястията. Опитайте порция бъркани яйца с ½ -1 ч.л. хрян;
- Хрянът се среща и като основна съставка за супи;
- Комбинация от хрян и червено цвекло си подхожда с ястия от агнешко месо;
- Заместител на традиционното уасаби, което се прави от растението уасаби, което също принадлежи на сем. Кръстоцветни.
Употребявате ли хрян в кухнята си? Споделете любимите си рецепти за сосове, както и за домашна горчица, ако имате опит с такава.
Използвани източници
- Bbc.co.uk
- Nutrition-and-you.com
- Horseradish.org