Свежа пролетна салата
... наслада с вкус на пролет!
Чете се за 5 мин.
Пролетта навлиза с цялата си свежест в дома ни, а зеленият цвят на сезона изпълва пазарите и трапезите ни. И всеки от нас бърза да приготви нещо по-различно от вече поомръзналите ни зимни ястия. Добра алтернатива се оказват зелените салати, които при това могат да бъдат доста екзотични. Салати като радикиото, лоло росо и айсберг вече не са рядкост, а изобилстват в кулинарните издания. Тези екзотични гости на трапезата ни не заплашват да изместят традиционната маруля, а просто обогатяват и разнообразяват пролетното ни меню.
Какво ще научиш?
Но много често зелените салати са подценявани като пълноценна храна, защото съдържат само целулоза и вода. Задълбочени изследвания обаче показват, че това не е съвсем вярно. Зелените салати и марулите съдържат достатъчно количество витамини, минерали и антиоксиданти.
Салатите значително понижават риска от ракови заболявания, особено на стомаха, предотвратяват и болести на сърдечно-съдовата система. Тяхната редовната консумация намалява риска от развитието на анемия, а особено препоръчително е присъствието им в менюто на бременните жени. Затова си заслужава да знаем повече за тях.
Маруля
Позната още като зелена салата. Тя е богата на витамините А, B1, В2, C, D и E, но съдържа значително по-малко белтъчини, мазнини, въглехидрати и минерални соли, в сравнение със спанака например. Оказва се особено ценна през пролетта, когато организмът ни има голяма нужда от витамини. Установено е, че външните по-тъмнозелени листа на марулята съдържат много повече каротин и витамин С, отколкото вътрешните, по-светли листа. В състава на марулята се срещат още лецитин, калциеви, калиеви, железни и фосфорни соли, а слабо горчивият вкус на зелената салата се дължи на гликозида лактуцин, който се намира в млечния сок на стъблото и листата.
Диетолозите препоръчват марулята да се сервира в началото на храненето, преди основното ястие, защото стимулира отделянето на стомашни сокове и улеснява смилането на приетите след нея храни. Много полезен се оказва салатния сок, който е с високо съдържание на желязо и магнезий и се препоръчва при безапетитие, нервна възбуда, артрит, отоци.
Кулинарите съветват марулята да се накъсва на парчета или да се нарязва с порцеланов нож, и да се подправя непосредствено преди консумация със зехтин и оцет. Важна е последователността на прибавяне на подправките-първо се прибавя оцета, за да може да проникне в листата на марулята, а след това зехтина.
Рукола
Крехко растение с пикантен вкус и леки нагарчащи нотки, познато още от древността. Семената му са били считани за афродизиак, като много често са ги смесвали с луковици от орхидеи, кедрови ядки и шам-фъстък. Руколата е известна и под други наименования: ерука, арагула, рокет, а в диво състояние се среща като билката мокреж или ранолечител. Обикновено на българския пазар руколата се внася от Германия или Холандия, но тя е абсолютно пригодна и за нашите климатични условия. Руколата е богата на етерични масла, каротин, органични киселини, витамин С, витамини от групата В и минерални соли. Тя нормализира обмяната на веществата, повишава хемоглобина и влияе положително при затлъстяване и диабет.
Специалистите препоръчват да се използват по-младите листа на руколата. Те са с леко лютив вкус, напомнящ вкуса на ряпата и хряна, но с отчетлив привкус на орехови ядки. По-старите листа също могат да се консумират, но те са по-жилави и изцяло доминира характерната лютивина. Крехките листа на руколата се комбинират с маруля, ситно нарязани се разбъркват с извара, поръсват се с варени картофи или вместо босилек овкусяват паста, ризото и боб. А класическото поднасяне е с балсамов оцет, зехтин и тънки резени пармезан (оригинално название на италиански: Parmigiano Reggiano). Леката лютивина на арагулата успешно се съчетава с типично средиземноморски продукти, като каперси и пиньоли (ядки на дървото пиния, вид бор). Семената на руколата могат да се използват за овкусяване на зехтин.
Цикория
Едно от най-древните растения с хранителни и лекарствени свойства, използвано от египетските и римските воини, след което за дълго остава в забрава. В наши дни вече е част от кулинарната мода заради високото съдържание на витамин С. Цикорията е листен зеленчук, отглежда се предимно заради неразтворените си свежи листа, които образуват т. нар. глава. Вкусът й е леко горчив, което се отстранява, като цикорията се потопи в леко подсолена вода. Цикорията е зеленчук, който поради ниското съдържание на калории се оказва подходящ съюзник за всяка диета.
Съществуват няколко разновидности на това растение: белгийска, къдрава и червена цикория, които са красиво оцветени и са в чудесна комбинация с други зеленчуци в салатите. Цикорията съдържа аскорбинова киселина, каротин, белтъчини, захар и соли на калия, които подобряват дейността на бъбреците. Тя спомага да се повиши тонуса и да се нормализира ритъма на сърдечните съкращения, а също така прави организма издръжлив на различни физически натоварвания.
В Париж салатите от цикория се подправят със сос винегрет, див лук, горчица и чесън, като ги поднасят с чеснови хлебчета и тънки резени бекон. В Западна Франция цикорията се сервира с фасул в масло и със сос от лешници.
Айсберг
"Ледената салата", която много напомня бяло зеле, е с месести, крехки и сочни листа. Когато е съвсем прясна, листата много лесно се чупят, все едно са замръзнали. Тази салата е дело на селекционери в Калифорния от миналия век, които при пренасянето й в съседните щати я затрупвали с лед. В Европа тя е известна с името „Криспхед" и има едри, хрупкави и сочни листа, бяло-зеленикави на цвят, с леко назъбени краища, събрани в кочан със среден до едър размер.
Айсберг съдържа голямо количество фолиева киселина и 90% вода, поради което е нискокалорична. По-богата е на витамини Е и К от всеки друг зеленчук, а в състава й се срещат още лимонена киселина и соли на калция. Подобно на марулята, нейното класическо поднасяне е с оцет и прясно пресован зехтин, като успешно се съчетава с различни други продукти.
Лоло росо и Лоло бианка - класически салати от Италия, често наричани коралова (червена) и зелена (бяла) салата, с меки и крехки листа, къдрави по краищата. Характеризират се с интензивен вкус и лек орехов отенък. А благодарение на леко нагарчащия си вкус, лоло росо и лоло бианка се превръщат в особено подходяща гарнитура към различни стекове и медальони.
На тези две салати е отредено първо място по съдържание на калций, а количеството минерални соли в тях ги правят достойни подгласнички на спанака.
Рома
Салата със сладки, хрупкави листа, която била чест гост на трапезата в Италия още през античността. Тя била високо ценена не само заради прекрасния си вкус, но и заради своите лечебни свойства. Рома е източник на витамините А и С, както и на калций и желязо. Заради голямото съдържание на натрий е ценна при спазването на различни диети.
Най-разпространена е зелената салата Рома, но често се предлага и червената. С нейна помощ се приготвя и прочутата салата Цезар.
Радикио
Червенолистна италианска салата с формата на малка зелка, с прекрасен вкус и добри лечебни свойства. Още в древността Плиний Старий описва лечебните свойства на тази салата, той твърди, че тя успешно се бори с безсънието и пречиства кръвта. В Италия радикиото е пренесена от Египет, а италианците го превръщат в истинско лакомство, като го пържат и го добавят в ризото с шампанско, гъби и пармезан.
В състава на яркооцветеното радикиото са открити антиоксиданти, които успешно се борят със стареенето на организма и укрепват имунната система.
Какво трябва да знаем, за да си осигурим прясна и вкусна зелена салата?
- Винаги купувайте марули и салати с възможно най-малко повяхнали листа. Те трябва да са твърди и чупливи, в противен случай са загубили по-голямата част от полезните си хранителни свойства
- Съхранявайте салатите в хладилника измити и увити. Така отстранявате не само пръстта и евентуалните химикали, но и вредните бактерии.
- Салатите трябва да се приготвят непосредствено преди консумация, защото след нарязване бързо губят вкусови и хранителни качества.
Използвани източници
- hamhum.net
- natural.hemuz.org
- сп."Кулинарен журнал", бр.4/2008
- сп."Сол пипер", бр.19/2000