Излишен бюджет за реклама или огромна нужда от просветление

Можем ли да си купим здраве? А скъпо ли е?

И да, и не. Дотук вече ви излъгах два пъти. Веднъж, подвеждайки ви при въпроса и втори път при отговора. Спокойно, аз не съм първият.

Обзалагам се, че днес вече са ви излъгали няколко пъти с една или друга цена или реклама. Така е устроена пазарната икономика, някой трябва да се мине. 

Да речем, че сте си купили нова ненужна вещ - това не е страшно. Лошо е, когато са ви заблудили или са ви подтикнали към самозаблуда по отношение на здравето.

Ако си купите обувки с лоша подметка, които да изкривят глезените ви, няма как просто да си поръчате нов глезен по телефона.

Можете обаче да си поръчате ортопедични обувки, които да поправят стореното (отчасти). И ето отново стигаме до...

"Мога ли да си платя и да оздравея?"

Зависи, може да стане, а може и не. "Че как е възможно нещо хем да става, хем да не става? - би се запитал всеки линейно разсъждаващ човек.

"Сложно е за обяснение!"- би отговорил лекар, поради многото взаимозависимости и неизвестни, които трябва да бъдат изяснени, преди да стане възможно да се даде отговор.

"Въпрос на интерпретация" - би отговорил юрист, а както знаем, у нас всичко се интерпретира всякак.

Можете да си купите гъби халюциногени, съвсем реално онлайн например, стига да имате "научни цели".

А как би отговорил специалист по икономика на здравеопазването? Ето как:

"Да възможно е! Изследвания, направени в САЩ за Blackwell Science Ltd., показват, че за всеки долар, вложен в превенция и профилактика на здравето, се спестяват 8 долара за лечение при възникване на усложнение след време!" - отнася се за предотвратими здравни проблеми (каквито са остеопорозата, гръбначните изкривявания, затлъстяването и много други).

Оказва се, че е по-евтино да инвестираме в себе си, преди да загубим здравето като капитал, отколкото по-късно, осланяйки се само върху постиженията на напредналата медицина и финансовите си възможности.

Кой какво печели и кой какво губи от тази закономерност?

В едно страна с развито здравеопазване пазарът на лекарства е сравнително малък, докато пазарът на спортни стоки, спортни и здравословни добавки и услуги например е силно развит.

Редно е да се запитаме: "Вярваме ли наистина, че фармацевтичните корпорации сами ще отстъпят пазара си?" Аз не вярвам, но това не е причина за паника, затова няма да ви говоря за конспирации.

Добре информираният човек може да остане здрав дори и при средни доходи (за Европа. Уви, и тук сме назад).

Важно е да се разбере, че нещата не опират само до това в какво вярваме, а на КОГО вярваме.

На пазара на здравните потребности има много компании, които не зачитат медицинската етика, но които вие едва ли ще успеете да осъдите. Зад имиджа на подобни компании стоят безмерни капитали, които буквално строят кули от съчки.

Сега ще ви разсмея с нещо. През 19-20 век на мода били едни вече отречени днес, но действащи безотказно тогава средства за отслабване. Става дума за свинските тении.

Те били толкова популярни, че рекламите им се публикували в най-уважаваните вестници от този период и хората ги ползвали ли ползвали и така до... туберкулоза и анемия и, разбира се, смърт.

Вече разбирате смисъла на приложената картинка, нали? Забележете надписите на рекламата, колко са мотивиращи само: "Без болестотворни ефекти!", "Лесни за поглъщане!"- как да не си вземе човек?

Пазар на невежеството, дали не сме му клиенти?

Кафе за отслабване, дъвки, сиропи и лентички за отслабване?

Освен най-популярните примери за подобни "Модерни, Бързи и Евтини" (МБЕ, м-бе?! или както ви хареса) средства за отслабване, на пазара у нас се намират и по-слабо популярни, също толкова слабо ефективни и по-евтини стоки.

Това не пречи на "популярните" екстри да се продават като топъл хляб, но пък ни дава възможност да ги обсъдим, без да ни съдят за клевета или друго.

Въпросните МБЕ средства са машина за пари, която ви завърта в омагьосан кръг с някои от следните трикове:

• Ползва ензимни инхибитори или фибри, абсорбиращи глюкоза и др., за да намали количеството на усвоената храна и съответно да извади калории от диетата ви;
• Стимулира ви да ги приемете на гладно "за" (или най-точно "вместо"): вечеря, обяд или закуска. Идеята е да извадят калоричността на едно ваше хранене за деня. Производителите не знаят кога се храните най-много и затова предлагат въртене, веднъж ги пиете вместо закуска, веднъж вместо вечеря или вместо обяд. Има ли резултат? Има, нетно сте загубили приети калории;
• Подтиска центъра на глада (химически или физиологически). В България нормите се заобикалят лесно, така че у нас има и химически подтискащи апетита вещества;
• Плацебо ефект, т.е. вие да си мислите, че билето работи, а то да работи, но наужким...

Какво ви дават в действителност въпросните МБЕ? Дават ви стимул да прахосате пари за "йо-йо" ефект.

Това си е по-скъпият начин да направите рестрикция в калорийния си баланс.

Лекарство, рекламирано в "прайм тайм" = най-доброто на пазара?

Позната ли ви е тази история? "Я! Това лекарство сигурно е добро. Хм, а може и да не бачка, днес рекламират какво ли не."

Разболявате се. "Ох, трябва ми нещо за температура, настинка, болки в гърлото, простата..." ХХХХХХ - името на продукта изниква в главата ви.

"Я да пробвам, ако не стане, ще отида на лекар..." -  запътвате се към аптеката, за да си изпишете сами нещо, в което вече сте повярвали, или за да ви го изпише дежурният фармацевт - без преглед.

В крайна сметка джипито е далече, а времето е пари, транспортът също. Само здравето май не е? Ето ви повод да си помислите.

Мюсли, (сирене, бисквити и т.н.),  от което не се пълнее!

Няма, няма такова мюсли (сирене, бисквити и др.), от което да не може да се напълнее, при условие, че е усвояемо. Калорията си е калория - запомнете!

Купете си го заради вкуса, заради готиния етикет, заради друго, но не и за да "не напълнеете", особено ако нямате поне частично калкулирана диета. Безотговорно е спрямо вас, другите потребители и етичните производители.

Етикетите "еко, лайт, би0, фитнес, нискомаслен" и пр.

Имагинарен оправдаващ се производител: "Ама, господин инспектор! Това на етикета е еко, ами е ек0, т.е. ек"нула". Да!" - Важи и за би0, fitness, lite и други нерегулирани, но значими и манипулиращи потребителя означения.

Етикет "нискомаслен", без означение на процент сухо вещество и процент масленост в сухо вещество. Като видите такова сирене, как да му се доверите? Все пак ни интересува отговора на въпроса "Колко?"

Маргарин (растително масло) без холестерол!

Е, това е върхът! Откъде да има холестерол (вид животински липид) в растителен продукт... За трансмазнини обаче нищо не се споменава. Защо ли? Питайте производителите.

Изпратете SMS до номер ХХХ и получете новият научно доказан рингтон за...

• за увеличаване на пениса;
• за увеличаване на гърдите;
• за отслабване;
• за покачване на мускулна маса;
• за екстра либидо (ерекция);
• за каквото се сетите...

Любимите ми номера са това. Днес можете да ги видите в младежките списания до секс телефоните. Децата в пубертета звънят.

Трябва ли някой да им каже, че това е глупост, за да не изливат пари в "черни дупки"?

Тук има три страни за противодействие: регулация със закон, етичен кодекс при издателите, масов бойкот на потребителите.

Ефектът на доминото и разваления телефон

Ефектът на доминото е явление, при което човек, повлиян емоционално от дадена реклама и избрал да й се довери, предава информацията, която тя носи, на най-близките си хора.

Виждал съм хора да спорят с часове за неща, за които си нямат грам научна представа, заради това, че "тоя или оня авторитет по оная реклама бил казал така".

Във всеки случай по-добре е да се съмнявате, отколкото първосигнално да употребявате на сляпо и сами по себе си да насърчавате сляпо потребление на стоки и услуги, свързани с пазара на здравните потребности.

Същото може да се каже и за спортните добавки, за СПА процедурите, за фитнес специалистите, консултантите по хранене и пр.

Ефектът на разваления телефон е друг феномен, с който по-старите хора са добре запознати. Става дума за информационно замърсяване и изкривяване в процеса на предаване на информацията от човек на човек.

Подобно нещо се наблюдава и в света на рекламата, където високоплатени специалисти позволяват да "вадят научно доказани изводи" от преразказани цитати в статии трета ръка.

Все гръмки изказвания, които всички ние четем и слушаме, след което купуваме.

Виновни ли сме за ниското ниво на здравната култура, за влошеното лично и семейно здраве?

Да, виновни сме. Едни повече, други по-малко, но като цяло сме виновни и докато не започне да ни пука, ще е така.

Причина да съм категоричен е в слабото разбиране на ролята ни на потребители на стоки и услуги върху пазара на здравните потребности.

С написаното дотук в статията ви мотивирах, за да се запознаете с модела на професор Майкъл Гросман.

Консуматорът на медицинска помощ като фактор, продуциращ здраве

Според теорията на човешкия капитал хората инвестират в себе си чрез обучение, трениране, акумулиране на здраве, за да увеличат своя капацитет и оттук - своите приходи.

Гросман показва начините, по които много важни аспекти на търсенето на здраве се отличават от традиционните подходи към търсенето.

Ето моят опростен прочит на Гросман модела спрямо актуалната тема:

• Медицинската помощ/продукт не е това, което консуматорът търси, а здравето. Търсенето на медицинска помощ или продукт, подобряващ здравето, е търсене, произтичащо от желанието да се създаде здраве. Хората искат здраве, те търсят начини да го акумулират.
• Медицинската помощ е стока, която може да бъде закупена от пациента на пазара.
• Консуматорът не може да купи здраве пасивно от пазара, а вместо това го продуцира, като отделя време и усилия за неговото подобряване и допълнително купува медицинска помощ под формата на услуги и продукти, подпомагащи или опазващи здравето му.
• Здравето е дълготраен продукт. То не се обезценява мигновено и затова може да бъде третирано като капитал, какъвто се и явява.
• Най-вероятно здравето може да бъде прието и като средство за консумация (потребление), и като капитал. Като средство за консумация здравето е желано от нас, хората, тъй като ни дава възможност да се чувстваме по-добре. Като капитал здравето е желан показател, защото увеличава броя на дните, прекарани без болести през годината и така увеличава способността да се работи повече и по-добре.

В заключение имам да добавя само: инвестирайте в здраве в активното си ежедневие, в работата си, в начина, по който пазарувате, а в почивното си време инвестирайте в здраве, докато ни четете!