Куркумин

Какво представлява куркуминът?

Куркумата принадлежи към семейство Джинджифилови, което обхваща над 1300 вида растения, част от които са известни с полезните си свойства. Такива, освен куркумин, са джинджифил, кардамон, алигаторски пипер (Aframomum melegueta).

Куркуминът е главният фитохимикал в подправката куркума, като заема между 2-5% от общата маса на билката. Той, неговите деривати и другите вещества, принадлежащи към групата на куркуминоидите са натурални феноли, придаващи жълтия цвят на билките.

Куркуминът за първи път е изолиран през 1815 г., а неговата структура е установена век по-късно. Самият куркумин, както и повечето куркуминоиди, е с хидрофобна природа, което го прави неразтворим във вода. Той е разтворим в ацетон, етанол, диметилсулфоксид и различни видове масла. Куркуминът е уязвим в киселинна среда, която причинява неговия бърз разпад и променя рязко цвета му от жълт на червен.

Кои са източниците на куркумин?

Макар че куркуминът е само от един от дузината полифеноли в билката куркума (Curcuma longa), тя е най-богатият негов източник и затова се използва почти напълно при производството на хранителни добавки.

Други източници на куркумин са растения от семейство Джинджифилови, като Curcuma mangga, Curcuma zedoaria, Costus speciosus, Curcuma xanthorrhiza, Curcuma aromatica, Curcuma phaeocaulis, Etlingera elatior и Zingiber cassumunar.

Вече съществуват и синтезирани деривати на куркумина, които демонстрират по-висока потентност от техните натурални аналози. Въпреки отличните резултати и високото повишаване на стабилността чрез инкорпориране на солидни липидни наночастици, са проведени единствено in vitro изследвания, без да се наблюдава in vivo ефектът на дериватите.

Как работи куркуминът?

Използването на куркумина за здравословни цели изобщо не е ново. Исторически са документирани неговите ползи както в индийската традиционна медицина, така и в китайската. Куркуминът е употребяван като антиоксидант, противовъзпалително, противомаларийно средство, както и за противодействие на насекоми. Едно от най-популярните му предназначения, особено за обитателите на Индия, са неговите лечебни свойства при зарастването на рани.

Най-разпространените традиционни ползи на куркумина са срещу колит, хронична диария, колики, анемия, астма, настинка, треска, кашлица, синузит, възпалено гърло, рани, натъртвания, ухапвания от насекоми, акне, екземи, кожни алергии, анорексия, възпалени стави, артрит, ревматизъм, шарка и други.

Куркуминът е изключително популярен сред учените и съществуват десетки изследвания за неговите ползи, начин на въздействие и усвояемост. За последните три десетилетия на изследвания се установява кои са целевите групи на куркумина, върху които се разпространява неговото действие.

Те могат да бъда обособени на:

• Растежни фактори;
• Възпалителни цитокини;
• Кинази;
• Ензими;
• Генни експресии;
• Транскрипционни фактори и др.

Доказани и потенциални ползи при хора

• Ползи при тропичен панкреатит, като ограничава липидната пероксидация и увеличава нивата на глутатион. Силният му противовъзпалителен ефект регулира и болката;
• Защитава хондроцитите и потиска провъзпалителния цитокин интерлевкин-1, който играе роля на медиатор при разграждането на хрущяла при болести като остеоартрит и ревматоиден артрит;
• Регулира възпалението при пациенти с възпалителна болест на червата. При тестовете се отбелязват положителните резултати при всички пациенти с улцеративен проктит (възпаление на ректума) и при 80% от пациентите с болест на Крон.
• Потенциални ползи при гастрит и стомашни киселини. Интересно е да се отбележи, че екстрактът от куркума дава най-обещаващи резултати, докато отделните активни съставки не демонстрират такива. От всички съставки в екстракта от куркума, най-вече куркумин самостоятелно би бил полезен при лечение на възпалението, като подобрява възстановяването на тъканите;
• Потенциални ползи за лечението на склеродерма (синдром на Рейно) и въздействието й върху белите дробове;
• Използван като мазило, куркуминът демонстрира силен противовъзпалителен ефект при псориазис (хронична дерматоза);
• Едно голямо изследване в Тайланд демонстрира защитен ефект на куркумина срещу заболяване от диабет и подобряване на инсулиновата чувствителност. Други изследвания стигат до подобни заключения, като ефектът му се дължи на потискането на провъзпалителните цитокини;
• При сравнително изследване на диклофенак и куркумин и техните ползи срещу ревматоиден артрит, резултатите показват еднакво противодействие на болката, но куркуминът намалява общите възпаления в тялото и не води до странични ефекти;
• Куркумин и витамин D взаимодействат синергично и повишават нивата на антимикробния пептид CAMP, което предполага техния ефект срещу инфекции и хронични заболявания;
• Спомага за предотвратяването на сърдечни болести и миокардални увреждания. Механизмът на въздействие върху сърдечно-съдовата система се проявява чрез противовъзпалителното действие, понижаването на лошия и увеличаването на добрия холестерол, потискане на синтеза на фибриногени и окислението на лошия холестерол, както и потискане струпването на тромбоцити;
• Поради свойствата си да понижава възпаленията, оксидативния стрес и да потиска синтеза на амилоид, куркуминът притежава огромен потенциал при профилактиката и предотвратяването на болестта на Алцхаймер;
• Потенциални ползи при лечението и превенцията на близо 40 вида рак. Възможните механизми се свързват с противовъзпалителния ефект на куркумина, потискане на провъзпалителните цитокини, регулиране на гените с анти-апоптозен ефект (апоптоза = програмирана смърт на клетките), активиране на ензимите каспази, както и стимулиране на гените, потискащи раковото развитие, като p53 (протеин 53 или тумор протеин 53), и чрез потискане на метаболитните пътища и ензимите, спомагащи за разпространението на туморите в съседните клетки.

Доказани и потенциални ползи при животни

• Клиничните изследвания върху животни и in vitro, както и вековното традиционно използване на куркумина предполагат силен противовъзпалителен ефект при прояви на треска, настинка и грип.
• При експеримент върху повече от 40 мъжи плъха куркуминът намалява нивата на серумния туморен некрозен фактор и цитокина интерлевкин-6 при остър панкреатит. Въпреки регулирането на възпалението, той не предотвратява увреждането на тъканите.
• Регулира възпалението при плъхове, болни от артрит, чрез намаляването на гликопротеините;
• При тестове върху мишки понижава възпалението на дебелото черво, предизвикано от колит. Въпреки липсата на достатъчно изследвания върху хора, тестовете върху животни и in vitro изследванията предполагат потенциални ползи и при хора;
• Антиастматични качества, като понижава възпалението и повишената чувствителност на дихателните пътища. Проявява противоалергични свойства върху дихателните пътища;
• Потискането на възпалителните цитокини демонстрира благоприятни ефекти при лечението на треска и настинка;
• Защитна роля срещу белодробна фиброза при плъхове;
• При тестове върху мишки показва умерен ефект при противодействие на множествена склероза, като не успява да забави развитието й, но стимулира възстановяване на вредите от острите възпаления;
• Антиоксидантните свойства на куркумина и потискането на липидната пероксидация демонстрират подобряване на метаболитното състояние на плъхове, болни от диабет, като не са засегнати хипергликемичният им статус и телесното тегло. Куркуминът намалява нивата на холестерол, триглициридите и фосфолипидите. Други изследвания демонстрират способността му да понижава кръвната захар при диабет, като куркуминът показва по-добри резултати от куркумата. Най-оптимистичните изследвания стигат до извода, че куркуминът води не само до подобряване на инсулиновата чувствителност, но и до пълното й възстановяване;
• Благоприятен ефект при намаляване размера на черния дроб и неговата регенерация при плъхове, болни от диабет;
• Понижава струпването на тромбоцити в аортата на плъхове и действа като силен вазодилататор;
• Понижава амилоидно причиненото възпаление и спомага за предотвратяването на инсулт при плъхове и мишки;

Странични ефекти на куркумина

Приеман в нормални дози, куркуминът не се отличава със странични ефекти. Изследванията демонстрират противоречиви резултати при прием на високи дози.

Едно изследване върху 34 пациента демонстрира, че прием между 1200 и 2100 мг чист куркумин дневно, в продължение на 2 до 6 седмици не води до никакви странични ефекти и токсичност. От друга страна прием между 8000 и 12000 мг води до токсичност, но в сравнително ниска степен.

Както с голяма част от антиоксидантите и противовъзпалителните, предозирането може да доведе до напълно обратен ефект. Твърди се, че при високи дози и редовна употреба куркуминът има канцерогенен, провъзпалителен и прооксидантен ефект и уврежда ДНК-то. In vitro и in vivo изследвания демонстрират, че при високи дози куркуминът притежава канцерогенен ефект, най-силно изразен върху белия дроб и дебелото черво. Особено е важно да се отбележи, че канцерогенният му ефект е по-силен при пушачи или бивши пушачи. Всички изследвания са провеждани върху плъхове.

При прием между 2000 и 12000 мг от хора се отбелязват леки странични ефекти като гадене и диария, като е възможно куркуминът да се съединява с желязото и да доведе до железен дефицит.

Относно безопасността на куркумина спрямо бременни и кърмещи, липсват научни изследвания върху хора, които да предоставят резултати. Изследвания върху плъхове не показват странични ефекти.

Усвояемост на куркумина и с какво да го комбинираме

Въпросът за усвояемостта на куркумина е актуален в науката. При прием до 180 мг от хора в продължение на 29 дена не се установява наличието на куркумин в кръвта и урината. Ниските серумни нива са зависими от дневната доза, като при дози над 4000 мг се отбелязва ниско наличие на куркумин и едва при дози над 8000 мг нивата в кръвната плазма са високи.

Ниската усвояемост на куркумина се дължи частично на дългата интестинална и хепатична трансформация при неговия метаболизъм. Преклиничните наблюдения отбелязват, че при прием на куркумин от хора и плъхове се редуцират неговите количества именно в стомашно-чревният тракт.

По-добра усвояемост може да се постигне при използване на модифициран куркумин, чрез въздействие с наночастици. Друга опция е употреба под формата на липозомен спрей.

Усвояемостта на куркумина може да се подобри чрез комбинирането му с черен пипер, който въздейства върху процеса на глюкоронидация в стомашно-чревния тракт и така запазва куркумина от неговото въздействие. Подобрена усвояемост може да бъде резултат от комбинирането с растителни масла, масло от куркума, фосфолипидни комплекси и структурни аналози на куркумина.

Препоръчителни дози

Препоръчителните дози на куркумина са между 500 и 2000 мг, като до 2000 мг прием не се отбелязват странични ефекти. Възможно е за конкретните болестни състояния да са нужни по-високи дози от 2000 мг, при които може да се проявят меки странични ефекти.

Дози над 8000 мг не са препоръчителни без лекарско предписание и наблюдение.

В кои добавки можем да срещнем куркумин?

По-често куркуминът се предлага като самостоятелна добавка в гамата на производителите на здравословни хранителни добавки. Може да бъде намерен като изолирано вещество, най-често от куркума или под формата на екстракт или прах от куркума.

Редовно куркумин присъства и в комплексни формули, които целят антиоксидантен или противовъзпалителен ефект. Той присъства и във формули за стави и хрущяли. Недостатъкът на тези формули е в занижените количества на куркумин, които са в недостатъчни дози.

Производителите на спортни хранителни добавки рядко проявяват интерес към куркумина, като най-често го включват във формули за стави и хрущяли.