Куркумин
Противовъзпалителна защита от земите на Индия
Противовъзпалителна защита от земите на Индия
От 25.06.2013, чете се за 7 мин.
Куркуминът е активното вещество на подправката куркума. Тази ароматна, оранжево-жълта подправка произлиза от земите на Индия и още от дълбока древност се използва в традиционната аюрведическа медицина. За нея се твърди, че притежава огромен здравословен потенциал, сравним с модерните лекарства. Други стигат по-далеч в очакванията си, наричайки куркумина "подправката на живота".
Куркумата принадлежи към семейство Джинджифилови, което обхваща над 1300 вида растения, част от които са известни с полезните си свойства. Такива, освен куркумин, са джинджифил, кардамон, алигаторски пипер (Aframomum melegueta).
Куркуминът е главният фитохимикал в подправката куркума, като заема между 2-5% от общата маса на билката. Той, неговите деривати и другите вещества, принадлежащи към групата на куркуминоидите са натурални феноли, придаващи жълтия цвят на билките.
Куркуминът за първи път е изолиран през 1815 г., а неговата структура е установена век по-късно. Самият куркумин, както и повечето куркуминоиди, е с хидрофобна природа, което го прави неразтворим във вода. Той е разтворим в ацетон, етанол, диметилсулфоксид и различни видове масла. Куркуминът е уязвим в киселинна среда, която причинява неговия бърз разпад и променя рязко цвета му от жълт на червен.
Макар че куркуминът е само от един от дузината полифеноли в билката куркума (Curcuma longa), тя е най-богатият негов източник и затова се използва почти напълно при производството на хранителни добавки.
Други източници на куркумин са растения от семейство Джинджифилови, като Curcuma mangga, Curcuma zedoaria, Costus speciosus, Curcuma xanthorrhiza, Curcuma aromatica, Curcuma phaeocaulis, Etlingera elatior и Zingiber cassumunar.
Вече съществуват и синтезирани деривати на куркумина, които демонстрират по-висока потентност от техните натурални аналози. Въпреки отличните резултати и високото повишаване на стабилността чрез инкорпориране на солидни липидни наночастици, са проведени единствено in vitro изследвания, без да се наблюдава in vivo ефектът на дериватите.
Използването на куркумина за здравословни цели изобщо не е ново. Исторически са документирани неговите ползи както в индийската традиционна медицина, така и в китайската. Куркуминът е употребяван като антиоксидант, противовъзпалително, противомаларийно средство, както и за противодействие на насекоми. Едно от най-популярните му предназначения, особено за обитателите на Индия, са неговите лечебни свойства при зарастването на рани.
Най-разпространените традиционни ползи на куркумина са срещу колит, хронична диария, колики, анемия, астма, настинка, треска, кашлица, синузит, възпалено гърло, рани, натъртвания, ухапвания от насекоми, акне, екземи, кожни алергии, анорексия, възпалени стави, артрит, ревматизъм, шарка и други.
Куркуминът е изключително популярен сред учените и съществуват десетки изследвания за неговите ползи, начин на въздействие и усвояемост. За последните три десетилетия на изследвания се установява кои са целевите групи на куркумина, върху които се разпространява неговото действие.
Те могат да бъда обособени на:
Приеман в нормални дози, куркуминът не се отличава със странични ефекти. Изследванията демонстрират противоречиви резултати при прием на високи дози.
Едно изследване върху 34 пациента демонстрира, че прием между 1200 и 2100 мг чист куркумин дневно, в продължение на 2 до 6 седмици не води до никакви странични ефекти и токсичност. От друга страна прием между 8000 и 12000 мг води до токсичност, но в сравнително ниска степен.
Както с голяма част от антиоксидантите и противовъзпалителните, предозирането може да доведе до напълно обратен ефект. Твърди се, че при високи дози и редовна употреба куркуминът има канцерогенен, провъзпалителен и прооксидантен ефект и уврежда ДНК-то. In vitro и in vivo изследвания демонстрират, че при високи дози куркуминът притежава канцерогенен ефект, най-силно изразен върху белия дроб и дебелото черво. Особено е важно да се отбележи, че канцерогенният му ефект е по-силен при пушачи или бивши пушачи. Всички изследвания са провеждани върху плъхове.
При прием между 2000 и 12000 мг от хора се отбелязват леки странични ефекти като гадене и диария, като е възможно куркуминът да се съединява с желязото и да доведе до железен дефицит.
Относно безопасността на куркумина спрямо бременни и кърмещи, липсват научни изследвания върху хора, които да предоставят резултати. Изследвания върху плъхове не показват странични ефекти.
Въпросът за усвояемостта на куркумина е актуален в науката. При прием до 180 мг от хора в продължение на 29 дена не се установява наличието на куркумин в кръвта и урината. Ниските серумни нива са зависими от дневната доза, като при дози над 4000 мг се отбелязва ниско наличие на куркумин и едва при дози над 8000 мг нивата в кръвната плазма са високи.
Ниската усвояемост на куркумина се дължи частично на дългата интестинална и хепатична трансформация при неговия метаболизъм. Преклиничните наблюдения отбелязват, че при прием на куркумин от хора и плъхове се редуцират неговите количества именно в стомашно-чревният тракт.
По-добра усвояемост може да се постигне при използване на модифициран куркумин, чрез въздействие с наночастици. Друга опция е употреба под формата на липозомен спрей.
Усвояемостта на куркумина може да се подобри чрез комбинирането му с черен пипер, който въздейства върху процеса на глюкоронидация в стомашно-чревния тракт и така запазва куркумина от неговото въздействие. Подобрена усвояемост може да бъде резултат от комбинирането с растителни масла, масло от куркума, фосфолипидни комплекси и структурни аналози на куркумина.
Препоръчителните дози на куркумина са между 500 и 2000 мг, като до 2000 мг прием не се отбелязват странични ефекти. Възможно е за конкретните болестни състояния да са нужни по-високи дози от 2000 мг, при които може да се проявят меки странични ефекти.
Дози над 8000 мг не са препоръчителни без лекарско предписание и наблюдение.
По-често куркуминът се предлага като самостоятелна добавка в гамата на производителите на здравословни хранителни добавки. Може да бъде намерен като изолирано вещество, най-често от куркума или под формата на екстракт или прах от куркума.
Редовно куркумин присъства и в комплексни формули, които целят антиоксидантен или противовъзпалителен ефект. Той присъства и във формули за стави и хрущяли. Недостатъкът на тези формули е в занижените количества на куркумин, които са в недостатъчни дози.
Производителите на спортни хранителни добавки рядко проявяват интерес към куркумина, като най-често го включват във формули за стави и хрущяли.
Десо се грижи за това да има винаги готов, аргументиран и ясен отговор на въпроса "от кои хранителни добавки има смисъл?". Той е нашата енциклопедия по темата с добавките, а тя, вероятно знаеш, е много голяма и много противоречива. Редовно може да го потърсиш за съдействие и в магазина ни.
Вземи здравето си в свои ръце. Ето как:
Научи повече