Натурални противовъзпалителни добавки (част II)

Какво още не знаем за природната алтернатива?

Натурални противовъзпалителни добавки (част II)

В първата част разгледахме противовъзпалителните свойства на натурални микроелементи, които са типични за нашата храна. В тази втора част ще обърнем повече фокуса към някои нестандартни микронутриенти като различните видове билки и протеиновите ензими, и ще отговорим на въпроса дали популярните добавки за стави и хрущяли могат да имат изразени противовъзпалителни свойства.

Какво ще научиш?

Искаш ли да постигнеш мечтаната форма и трайно по-добро здраве?

Методът на BB-Team е модерният начин да изградиш здравословни навици, трайни резултати, увереност и контрол над здравето си с лична подкрепа и отчетност.

Това са група ензими, които служат за разграждането на белтъчините. Те се съдържат в бактерии, гъби, определени плодове, но са най-концентрирани в животински източници. Протеолитичните ензими в човешкото тяло се отделят от панкреаса, като най-изобилстващите са протеазите.

Голяма част от причинителите на болести са протеини или се поддържат от такива. Вирусите, бактериите, гъбите се защитават с протеини, повечето хранителни алергени са протеини, раковите клетки също се предпазват от белтъчини. Пример за действието на протеолитичните ензими е случаят с циркулиращите имунни комплекси, които представляват свръхголеми молекули и не могат да се разградят напълно в тънките черва.

Източници на такива молекули са млякото, царевицата и пшеницата. Когато попаднат в кръвопотока, те се третират от тялото като нарушители и то активира имунна реакция, която с времето става все по-слаба. След като имунната система загуби способността си да ги унищожи, те се складират и се атакуват като алергени. Това причинява възпаления.

Основните протеолитични ензими могат да бъдат от животински източници – панкреатин, серапептаза (от копринени ларви), от растителни източници – папаин, натокиназа и бромелаин, както и от гъби – Aspergillus melleus, Aspergillus niger и Aspergillus oryzae.

Механизмът им на действие е сложен и комплексен, но като се цяло се свързва с разграждането на белтъчините и изхвърлянето им чрез бъбреците. Особено ефективни като хранителна добавка са протеолитичните ензими, когато се приемат на гладно, понеже тогава преминават през храносмилателния тракт и попадат в кръвта, а оттам в останалите части от тялото. Нужно е да се правят терапии, не по-кратки от месец, като комбинирането на различните типове е препоръчително.

Доказаните полезни качества на протеолитичните ензими като противовъзпалителни са:

  • Регулиране на следоперационни отоци при ставни травми на глезена. В случая ензимът е по-ефективен от поставянето на лед (серапептаза, бромелаин);
  • Потискане на болката чрез блокиране на болкопричиняващи амини от възпалените тъкани (серапептаза);
  • Подобрение на състоянието при 65% от пациенти с карпално-тунелен синдром (серапептаза, бромелаин);
  • Драстично подобрение при лечението на венозни възпаления (повече от 60%) (серапептаза, натокиназа);
  • 85% подобрение при пациенти с възпаление, причинено от уголемяване на гръдните жлези (серапептаза);
  • Ефективността на ензима срещу възпаления на уши, нос и гърло е тествана в мащабно изследване, включващо 193 пациента. След 3-4 дни се отбелязва подобрение на всички симптоми – неутрализиране на локалните възпаления, анти-едемично въздействие и намалена фибринолитична активност (серапептаза);
  • Силна противовъзпалителна активност при отоци на краката, причинени от храни, съдържащи карагенин (серапептаза);
  • Разграждане на фибрин и микротромби (серапептаза, бромелаин и натокиназа)
  • Противодействие на инфекции при рани и ухапвания от насекоми (бромелаин);
  • Подобряване на състоянието при артрит, с ефект, близък до нестероидните противовъзпалителни (бромелаин);
  • Регулиране на болката, отоците и отделянето на слуз при синузит (бромелаин);
  • Регулира възпаленията при ставни травми, тендинит, растежения, навяхвания, възпалени сухожилия и леки мускулни травми (бромелаин)
  • Евентуални противопоказания и странични ефекти:
  • Съществуват регистрирани случаи на пневмонит, причинен от серапептаза;
  • Лица с алергия към ананас могат да изпитат непоносимост при прием на бромелаин;
  • Леки странични ефекти, свързани със стомашен дискомфорт при прием на натокиназа.

Въпреки липсата на каквито и да е сериозни странични ефекти от приема на протеолитични ензими, трябва да се подходи внимателно към дългосрочния им прием, поради което не може да се твърди категорично тяхната безопасност. От друга страна изследванията казват обратното и може да се приеме тяхното предимство пред лекарствените продукти по отношение на негативите за здравето.

Популярни добавки за стави и хрущяли

Едно от най-препоръчваните средства при болки и възпаления в ставите са формули, които включват добавки като глюкозамин, хондроитин, метилсулфонилметан (МСМ) и хиалуронова киселина. Спорен е въпросът относно тяхната усвояемост при орален прием, но част от проучванията показват резултати именно при употреба на капсули или таблетки.

  • Хондроитин сулфат показва определени противовъзпалителни качества при лечението на остеоартрит, като понижава ядрения фактор капа Б в засегната част и подобрява съотношението на анаболизъм и катаболизъм в хрущялната тъкан.Трябва да се отбележи, че неговата противовъзпалителна активност се забелязва на клетъчно ниво, а не в зоните с отоци и подувания;
  • Глюкозаминът също показва умерен противовъзпалителен ефект при лечение на пациенти с артрит или други ревматоидни заболявания. В сравнение с нестероидните лекарства неговата ефективност е в пъти по-ниска, но това се отнася и за токсичността. Лекарствените средства като ибупрофен показват подобрения до втората седмица, но глюкозаминът демонстрира по-качествени резултати след осмата седмица;
  • Метилсулфонилметан, известен още като органична сяра, проявява силни противовъзпалителни качества. Добавката потиска медиаторите на вече споменатия ядрен фактор капа Б и понижава възпалителния отговор. Резултатите от научни изследвания сочат, че МСМ е ефикасно противовъзпалително при остеоартрит, като подобрения се забелязват след 4-тата седмица, но стават най-изразени след 8-тата седмица. Още по-обнадеждаващи са резултатите при комбиниран прием на МСМ с глюкозамин;
  • Хиалуроновата киселина демонстрира обещаващи резултати при лечение на остеоартрит и ставни заболявания, но всички положителни изследвания използват инжекционна форма. Именно затова са нужни по-подробни и по-добре контролирани тестове, за да се потвърдят ползите от добавката при орален прием.

Добавките за стави и хрущяли не се отличават със значително странични ефекти. Най-често срещани са дразненето на стомаха и гастроинтестинални прояви, а глюкозаминът може да предизвика покачване на кръвната захар при чувствителни индивиди.

Билки и други растителни източници

Използването на билки в традиционната медицина датира от хилядолетия и тяхната ефективност срещу заболявания не трябва да се подценява. Все повече науката се обръща към билките и други натурални източници в търсене на силни противовъзпалителни агенти. Поради огромното им разнообразие самите билки могат да се категоризират в зависимост от активните им съставки:

  • Алкалоиди
  • Гликозиди
  • Терпеноиди
  • Смоли
  • Полизахариди
  • Флавоноиди
  • Феноли съединения

Алкалоидите са основни азотни компоненти, които имат физиологично въздействие в ниски дози. Един от най-обещаващите алкалоиди е тетрандин, извличан от  растението стефания тетрандра (Stephania tetrandra). Тетрандина потиска възпалителните цитокини, липидните медиатори, хистамина и потиска отделянето на туморен некрозен фактор. Той бива особено ефективен при ревматоидни заболявания. Силните свойства на тетрандина се откриват и в друг близък по структура алкалоид – берберин, който се извлича от коренище от коптис (Rhizoma Coptidis) и кисел трън (Berberis Vulgaris). Алкалоиди, които проявяват противовъзпалителни свойства се намират в растения като буксус папилоза (Buxus papillosa), жълт кантарион (Hypericum perfuratum) и сида кордифолия (Sida cordifolia);

Гликозидите са вещества, при които една молекула захари е свързана с молекула нещо друго. Самите гликозиди могат да се категоризират на множество подвидове, но нас ни интересуват тези с определени свойства. Такъв е салицинът, който се извлича от корана бяла върба (Salix Alba). Той има умерено въздействие върху провъзпалителните цитокини, но отбелязва добри резултати при противодействието на язвената активност. Гликозиди с противовъзпалителен ефект се съдържат още в билки като жълт кантарион (различно вещество от алкалоидите) и див конски кестен (Aesculus hippocastanum), чията активна съставка аесцин показва положителни противовъзпалителни свойства при възпаления на ендотелните клетки на кръвоносните съдове;

Терпеноидите са голям клас органични химикали, които се съдържат в множество видове билки и представляват прекурсори на растителните стероиди. Терпеноиди с изразен противовъзпалителен ефект се съдържат в цялото семейство Artemisia, към които принадлежи и пелинът. Активните терпеноиди артемизин, артемизинин и артемизолид имат потискащо въздействие към ядрения фактор капа Б, липозахаридите и ефективната продукция на азотен окис.

Обещаващи резултати дават и терпеноидите от семейство Джинджифилови, като най-впечатляващите билки са куркуминът и джинджифилът. Особено силни свойства има куркуминът, който потиска метаболизма на арахидоновата киселина, циклооксигеназата, липоксигеназата, цитокините, ядрения фактор капа Б и подпомага отделянето на стероидни хормони. В едно изследване индийски и американски учени са сравнили противовъзпалителните свойства на куркумин и диклофенак при ревматоиден артрит. Двете средства показват еднакъв спад на болката, но куркуминът отбелязва по-голям спад на общите възпаления в тялото и не проявява страничните ефекти на диклофенака. Противовъзпалителни свойства проявява и джинджифилът, който при дългосрочен прием демонстрира облекчение при артрит и мускулен дискомфорт. Интересно е да се отбележи, че джинджифилът не проявява никакви странични ефекти при употреба, варираща от 3 месеца до 2 години и половина.

Активни противовъзпалителни терпеноиди се съдържат още в билките арника монтана (Arnica Montana) и лавандула (Lavandula multifida).

Смоли, които се извличат от някои билки също проявяват противовъзпалителни качества. Етаноловият екстракт от смола на босвелия (Boswellia serrata) показва силно противодействие на възпаления, предизвикани от карагенин, както и има проявяващи се антиартритни свойства. Това се дължи на потискане на провъзпалителния цитокин левкотриен. В допълнение други изследвания показват, че босвелия потиска не само левкотриена, но и други цитокини, отговорни за възпаления при артрит, което го прави ефективно противовъзпалително срещу конкретното заболяване. Също така е установено, че основните активни съставки в босвелия регулират възпаления и при силни автоимунни заболявания като болест на Крон, язвен колит, ревматоиден артрит и бронхиална астма.

Противовъзпалителни свойства проявяват и смолите от растения като шамфъстък (Pistacia vera), драконова кръв (Sanguis draconis), драцена (Daemonoprops draco) и бор (Pinus densiflora), като последният се използва срещу възпаленията при болестите периодонтит и гингивит.

Полизахаридите са полимерни (дълги) въглехидратни молекули, които са съставна част от някои билки. Популярна билка, която съдържа полизахариди е ехинацея (Echinacea purpurea). Билката е известна още от старите знахари с имуностимулиращите си свойства и способността й да възстановява кожата. Водните фракции, които се добиват от корена на ехинацея, демонстрират силен противовъзпалителен ефект при възпаление на кожата, което се дължи на ехинацин, полизахарид, който се намира в тези фракции. Ехинацея също така инхибира някои провъзпалителните цитокини, дори при прием на малки дози.

Комаруман е полизахарид, който се извлича от билката блатен петолистник (Comarum palustre) и притежава противовъзпалителен ефект при орален прием. Комаруманът понижава отоците до 24 часа след инжектиране на формалин в лапите на плъхове. Освен това клиничните тестове демонстрират и способността му да активира срастването на перитонеалните левкоцити (бели кръвни телца).

Пелинът също показва наличието на полизахариди, които променят функцията на макрофагите и броят на неутрофилите (тип бели кръвни телца) благодарение на сулфатни полизахариди като ксилоза, глюкоза, арабиноза, галактоза и галактозамин.

Флавоноиди или биофлавоноиди са клас второстепенни растителни метаболити, които имат множество положителни качества, едно от които е въздействието върху възпаленията. Популярни флавоноиди като кверцетин, ресвератрол и мирецитин потискат метаболитните процеси, свързани с производството на възпалителния ядрен фактор капа Б. Ресвератролът, който се съдържа в червеното вино потиска активността на ядрения фактор капа Б и може да редуцира смъртността при сърдечни заболявания. Самият ресвератрол има противовъзпалителните си свойства заради регулирането на зависимия от ядрен фактор капа Б синтез на азотен оксид. Кверцетинът от своя страна показва силно противодействие на възпаленията, като регулира отоците от карагенин чрез потискане на цитокина. Свойствата на кверцетина са съпоставими с тези на куркумина при краткосрочен прием от 14 дни, като двете добавки демонстрират по-силен ефект при комбиниран прием, съпоставено със самостоятелен.

Силен и много популярен флавоноид са катехините, които се извличат от екстракта от зелен чай (Camellia Sinensis). Катехините се отличават със силни антиоксидантни и противовъзпалителни свойства. В сравнителни изследвания EGCG (Епигалокатехин галат), който е най-силният катехин в зеления чай, показва положителни резултати при потискането на ядрения фактор капа Б и други цитокини, редом с куркумин и ресвератрол. Нужно е да се отбележи, че останалите катехини, както и EGCG потиска отделни цитокини и не проявяват пълен противовъзпалителен ефект. Антиоксидантните свойства на EGCG също подпомагат неговата противовъзпалителна функция, като минимизират уврежданията на клетките от оксидантния стрес и намаляват липидната периоксидация.

Флавоноидите кверцетин, олеанолова киселина, кофеин, урсолинова киселина и глизициризинова киселина (сладък корен) показват противовъзпалителен ефект при отоци от възпаления на ушите. Противовъзпалителни свойства демонстрират и флавоноидите в традиционната барбадоска билка цезалпиния (Caesalpinia pulcherrima), популярната билка за лечение на гастроинтестинални проблеми бял равнец (Achillea millefolium) и екстракта от гинко билоба, като последният въздейства върху синтеза на азотен оксид подобно на ресвератрола. Нужно е да се отбележат и потенциалните свойства на мощните антиоксиданти флавоноиди хесперидин и рутин.

Фенолни съединения

Фенолните съединения са неизменна част от флавоноидите, затова някои конкретни вещества могат да се категоризират едновременно като флавоноиди и феноли. Такава е урсолиновата киселина. Именно тя е причината за силните противовъзпалителни свойства на билката бъзак (Sambucus ebulus), която успешно потиска провъзпалителните цитокини и традиционно се използва при състояние като ставни възпаления, ревматични болки и възпалено гърло.

Противовъзпалителни свойства показват и фенолните съединения в билката червен кантарион (Erythraea centaurium), която проявява противовъзпалително и антипиретично действие, и се използва при възпаления на гастроинтестиналния тракт и бъбреците.

Чесънът е друга популярна билка, която съдържа мощни фенолни съединения от класа на сулфурите, които притежават силни противовъзпалителни и антиоксидантни свойства. Фенолите в чесъна въздействат многопосочно срещу възпалителните процеси. От една страна се потискат клетъчните медиатори, провъзпалителните цитокини и ядрен фактор капа Б. От друга страна чесънът засилва производството на антивъзпалителни цитокини.

Основните активни феноли в чесъна са L-цистеин сулфоксид, тиакремонон и винелдитин. Чесънът се използва успешно при възпаления причинени от артрит, алергии по дихателните пътища, наднормено тегло и възпалителна болест на червата.

Относно безопасността на билките не може да се отговори с ясен отговор, а е нужно да се подходи конкретно и индивидуално. Много от билките нямат странични ефекти. Такива например са куркумин, чесън и джинджифил. Има и такива билки, които проявяват странични ефекти или е непрепоръчителен постоянен прием, като ехинацея и жълт кантарион.

Затова е нужно при избирането на билки като хранителна добавка да се подходи внимателно, с предварителна консултация със специалист по хранителни добавки или лекар и пълно запознаване с качествата и свойствата на билката. Използвани в препоръчителните дози и срокове, и съобразно противопоказанията, тези билки не биха проявили страничните си ефекти.

В заключение може да се каже, че много от натуралните хранителни добавки имат изразен противовъзпалителен ефект, но не може с абсолютна категоричност да се сочат като универсални противовъзпалителни средства.

В голяма част от проучванията конкретни добавки се използват заедно с лекарствени средства, като ползите идват от това, че с времето регулират лекарствата или напълно ги изключват, като продължават успешно лечението. От друга страна, за някои конкретни хранителни добавки, каквото е рибеното масло, се твърди, че е универсален противовъзпалителен агент. Разбира се, това може да е напълно вярно, но използваните ефективни дози далеч надхвърлят умерената консумация от средностатистическия потребител.

Други изключително обещаващи добавки са куркумин и серапептаза, но за да може категорично да се потвърдят техните многостранни противовъзпалителни свойства, са нужни още много проучвания.

Използвани източници

  • 1. Milk precipitins, circulating immune complexes, and IgA deficiencyC Cunningham-Rundles, W E Brandeis, R A Good, and N K Day
  • 2. Proteolytic Enzymes and Inflammation by Lenard- Lane
  • 3. Anti-inflammatory Activity of Serrapeptase MORIYA NORIHIKO, ASANO SHOICHI, ASAHI SATORU
  • 4. The effect of an orally administered proteolytic enzyme on the elasticity and viscosity of nasal mucus. Majima Y, Inagaki M, Hirata K, Takeuchi K, Morishita A, Sakakura Y.
  • 5. Treatment with non-steroidal anti-inflammatory drugs in patients with amicrobial chronic prostato-vesiculitis: transrectal ultrasound and seminal findingsVicari E, La Vignera S, Battiato C, Arancio A.
  • 6. Reduction of postoperative swelling. Objective measurement of swelling of the upper ankle joint in treatment with serrapeptase– a prospective studyEsch PM, Gerngross H, Fabian A.
  • 7. The treatment of breast engorgement with Serrapeptase (Danzen): a randomised double-blind controlled trial. Kee WH, Tan SL, Lee V, Salmon YM.
  • 8. linical study of the efficacy of and tolerance to seaprose S in inflammatory venous disease. Controlled study versus serratio-peptidase Bracale G, Selvetella L.
  • 9. A preliminary trial of serratiopeptidase in patients with carpal tunnel syndrome. Jaipur. Panagariya A, Sharma AK.
  • 10. Bloomer RJ. The role of nutritional supplements in the prevention and treatment of resistance exercise-induced skeletal muscle injury. Sports Med. 2007
  • 11. Brien S, Lewith G, Walker AF, et al. Bromelain as an adjunctive treatment for moderate-to-severe osteoarthritis of the knee: a randomized placebo-controlled pilot study.
  • 12. Felton GE. Fibrinolytic and antithrombotic action of bromelain may eliminate thrombosis in heart patients.
  • 13. Helms S, Miller A. Natural treatment of chronic rhinosinusitis. Altern Med Rev.
  • 14. Sanders HJ. Therapy of chlamydia infections with tetracyclines
  • 15. Szczurko O, Cooley K, Mills EJ, Zhou Q, Perri D, Seely D. Naturopathic treatment of rotator cuff tendinitis among Canadian postal workers: a randomized controlled trial. 
  • 16. Taussig SJ, Batkin S. Bromelain, the enzyme complex of pineapple (Ananas comosus) and its clinical application
  • 17. Effects of chondroitin sulfate in the pathophysiology of the osteoarthritic joint: a narrative review J. Martel-Pelletier, S. Kwan Tat, J.-P. Pelletier
  • 18. Anti-inflammatory activity of chondroitin sulfate.Ronca F, Palmieri L, Panicucci P, Ronca G.
  • 19. Double-blind clinical evaluation of the relative efficacy of ibuprofen and glucosamine sulphate in the management of osteoarthrosis of the knee in out-patients Antonio Lopes Vaz
  • 20. Antiarthritic effects of glucosamine sulfate studied in animal models. Setnikar I, Pacini MA, Revel L.
  • 21. Randomised, Double-Blind, Parallel, Placebo-Controlled Study of Oral Glucosamine, Methylsulfonylmethane and their Combination in Osteoarthritis Usha P.R.; Naidu M.U.R.
  • 22. Hyaluronic acid in the treatment of osteoarthritis of the knee. E C Huskisson and S Donnelly
  • 23. Systematic review of herbals as potential anti-inflammatory agents: Recent advances, current clinical status and future perspectivesSarwar Beg, Suryakanta Swain,Hameed Hasan,M Abul Barkat,and Md Sarfaraz Hussain
  • 24. Anti-inflammatory effects of Stephania tetrandra S. Moore on interleukin-6 production and experimental inflammatory disease modelsH-S. Kang,Y-H. Kim,C-S. Lee,J-J. Lee,I. Choi, and K-H. Pyun
  • 25. Anti-inflammatory/anti-pyretic salicylic acid esters with low gastric ulcerogenic activity. Rainsford KD, Whitehouse MW.
  • 26. Effects of an ethanolic salix extract on the release of selected inflammatory mediators in vitro. Fiebich BL, Chrubasik S.
  • 27. Evaluation of the analgesic and topical anti-inflammatory effects of Hypericum reflexum L. fil. Sánchez-Mateo CC, Bonkanka CX, Hernández-Pérez M, Rabanal RM.
  • 28. Aescin protection of human vascular endothelial cells exposed to cobalt chloride mimicked hypoxia and inflammatory stimuli. Montopoli M, Froldi G, Comelli MC, Prosdocimi M, Caparrotta L.
  • 29. Antibacterial and antioxidant activities of Artemisia annua essential oil. Juteau F, Masotti V, Bessière JM, Dherbomez M, Viano J.
  • 30. Curcumin: A natural antiinflammatory agentK Kohli, J Ali, MJ Ansari, Z Raheman
  • 31. A Randomized, Pilot Study to Assess the Efficacy and Safety of Curcumin in Patients with Active Rheumatoid Arthritis by Binu Chandran and Ajay Goel, Phytotherapy Research
  • 32. Ginger in rheumatism and musculoskeletal disorders K.C. Srivastava, T. Mustafa
  • 33. Lindenmeyer MT, Tubaro A, Sosa S, Merfort I. New sesquiterpene lactones from Arnica tincture prepared from fresh flower heads of Arnica montana.
  • 34. Sosa S, Altinier G, Politi M, Braca A, Morelli I, Della Loggia R. Extracts and constituents ofLavandula multidia with topical anti-inflammatory activity. 
  • 35. Mack T, Ammon HP, Safayhi H. Abstracts of the International Joint Symposium of Biology and Chemistry of Active Natural Substances. 
  • 36. Ammon HP, Mack T, Singh GB, Safayhi H. Inhibition of leukotriene B4 formation in rat peritoneal neutrophils by an ethanolic extract of the gum resin exudate of Boswellia serrata.
  • 37. Fan AY, Lao L, Zhang RX, Zhou AN, Wang LB, Moudgil KD, et al. Effects of an acetone extract ofBoswellia carterii Birdw: Burseraceae gum resin on adjuvant-induced arthritis in Lewis rats. 
  • 38. Ammon HP. Boswellic acids in chronic inflammatory diseases.
  • 39. Seo YA, Suk KD. Analgesic and anti-inflammatory activity of Resina Pini.
  • 40. Anti-inflammatory activity of Echinacea angustifolia fractions separated on the basis of molecular weight. Tragni E, Galli CL, Tubaro A, Del Negro P, Della Loggia R.
  • 41. Antiinflammatory activity of the pectic polysaccharide from Comarum palustre. Popov SV, Popova GY, Ovodova RG, Ovodov YS.
  • 42. Tsai, SH, Lin-Shiau, SY, Lin, JK. Suppression of nitric oxide synthase and the down-regulation of the activation of NF-κB in macrophages by resveratrol. 
  • 43. Anti-inflammatory inhibition of endothelial cell adhesion molecule expression by flavone derivatives.Kwon HM, Choi YJ, Jeong YJ, Kang SW, Kang IJ, Lim SS, Kang YH.
  • 44. Anti-inflammatory potential of curcumin and quercetin in rats: Role of oxidative stress, heme oxygenase-1 and TNF-α Heeba GH, Mahmoud ME, El Hanafy AA.
  • 45. Green Tea Polyphenols as an Anti-Oxidant and Anti-Inflammatory Agent for Cardiovascular Protection Tipoe, George L.; Leung, Tung-Ming; Hung, Ming-Wai; Fung, Man-Lung
  • 46. Molecular mechanisms underlying chemopreventive activities of anti-inflammatory phytochemicals: down-regulation of COX-2 and iNOS through suppression of NF-κB activation
  • 47. Identification and pharmacological characterization of the anti-inflammatory principal of the leaves of dwarf elder (Sambucus ebulus L.) Stefan Schwaiger, Iris Zeller,Petra Pölzelbauer,Sandra Frotschnig,Günther Laufer,Barbara Messner,Valerio Pieri,Hermann Stuppner and David Bernhard
  • 48. Antiinflammatory, analgesic, and antipyretic effects of an aqueous extract of Erythraea centaurium. Berkan T, Ustünes L, Lermioglu F, Ozer A.
  • 49. Identification of Novel Anti-inflammatory Agents from Ayurvedic Medicine for Prevention of Chronic Diseases“Reverse Pharmacology” and “Bedside to Bench” Approach
Десо се грижи за това да има винаги готов, аргументиран и ясен отговор на въпроса "от кои хранителни добавки има смисъл?". Той е нашата енциклопедия по темата с добавките, а тя, вероятно знаеш, е много голяма и много противоречива. Редовно може да го потърсиш за съдействие и в магазина ни.
Още съдържание по темата
Хранителни-добавки-според-типа-тренировка
Хранителни добавки според типа тренировка

Разликата в суплементацията на културисти, силови атлети, кросфитъри и любителите на кардиото

Креатин-монохидрат-vs-Кре-алкалин-Fight
Креатин монохидрат vs. Кре-алкалин. Fight!

Кое да изберем? Нека внесем яснота.

Епигалокатехин-3-галат-EGCG
Епигалокатехин-3-галат (EGCG)

Отговорникът за славата на зеления чай

Griffonia-simplicifolia-5-HTP
Griffonia simplicifolia (5-HTP)

Изворът на спокойствието в един обикновен храст

Направи първата стъпка към твоята цел.

Методът на BB-Team е модерният начин да изградиш здравословни навици, трайни резултати, увереност и контрол над здравето си с лична подкрепа и отчетност.

top-arrow