Токсичност на плодовата захар (фруктоза)

В днешно време е изключително популярна употребата на фруктозата (химическото "огледало" на глюкозата) в диетичното хранене и индустрията (при диабетно болни, спортисти, в хранително-вкусовата промишленост, като помощни вещества във фармацевтичното производство и др.).

В умерени количества фруктозата е приемлив вариант за диабетици и пациенти с непоносимост към другите основни видове захари. В развитите страни дори е широко застъпена т.нар. "Western style diet" – хранене, състоящо се основно от продукти, богати на мазнини, червени меса и захари (подсладени напитки, сиропи, десерти).

По разбираеми причини този начин на хранене търпи подем в последните години – в западните общества консумацията на продукти, подсладени с фруктоза се е увеличила петкратно през миналия век, а за последните две десетилетия тя се е удвоила. Защото е... вкусно!

Похапването на мед или банани например е добър начин за възстановяване на енергийните нива и въглехидратния баланс след активно физическо натоварване при спортисти и хора, извършващи тежък физически труд. В общи линии приемането на фруктоза в различни разновидности изглежда (и в определени случаи и дозировки може да се каже, че е) по-безопасно от рафинираната бяла захар. Но както знаем, всичко е полезно в умерени количества.

Вече сме запознати най-общо с предимствата и недостатъците на този тип захари от горепосочената статия и сега предстои да наблегнем на някои от не особено популярните минуси. Нека се запознаем в детайли с някои важни и неизвестни досега факти относно употребата на фруктоза. Както като заместител на захарта, така и използването й за други цели.

До какви последствия за нашето здраве може да доведе прекомерната консумация на фруктоза?

Трайно забавяне на чернодробния метаболизъм и общо усещане за отпадналост, подобно на това при махмурлук - това е първият и най-често срещан страничен ефект.

Към храненето трябва да се подхожда с внимание. Което може да ни се струва трудно и да ни коства големи усилия в днешното забързано ежедневие, особено след изтощителни тренировки или натоварвания, когато ни идва да изпразним хладилника от съдържание…

По този начин, освирепели и за да утолим въглехидратния глад, нагъваме без мярка плодове/мед, като забравяме, че по-рано през деня сме взели отново от същото и неусетно се пресищаме с плодова захар.

На този етап науката изобилства от изследвания и проучвания за влиянието на фруктозата върху хора и експериментални животни, които като резултат ни илюстрират една богата гама от болестни и "нормални" процеси, изменения и симптоми, проявяващи се върху "опитните зайчета". В специализираната литература и информационна мрежа могат да се намерят неограничен брой резултати от такива опити.

Те обикновено се провеждат с директен или комбиниран прием (напр. със захароза) в различни дози в зависимост от целта. Даже особено често се използва методът на предоставяне или въвеждане на много големи количества фруктоза за определен период в проучваните организми с цел предизвикване на болестни процеси/изменения и оттам доказването им или търсенето на начини за предотвратяването им или за други цели (напр. "Antidiabetic effect of hydroalcholic urticadioica leaf extract in male rats with fructose-induced insulin resistance").

Физиология на захарния метаболизъм

Преди да ви представя по-сериозните опасности и странични ефекти от свръхприема на фруктоза, ще си позволя да отворя една малка скоба от физиологията:

Организмът ни е така устроен, че да понася колебания в стойностите на различни вещества в неговите клетки и телесни течности в точно определени граници. Всяко (дори и минимално) отклонение от тях неминуемо провокира някаква реакция в клетъчното или междуклетъчното пространство с цел постигане на баланс и възстановяване на нормалните нива и съотношение между съответните субстанции.

Това се отнася с особена важност за кръвта. В нея организмът всячески се стреми да поддържа сравнително точни показатели на разнородни по състав и структура молекули: захари; различни по вид, структура и предназначение белтъчини; електролити и соли; газови молекули; комплексни съединения и т.н.  Когато там не може да се постигне "програмираното" равновесие, могат да възникнат рискови последици. Те могат да се усетят слабо от тялото или да бъдат с фатален край.

От друга страна, ако в съответната среда бъдат въведени непривични и непознати за нея "агенти", това също може да доведе до различни по сила и мащаб проявления (дори промени в структурата и функцията на тъканно и органосистемно ниво, дисбаланс, увреждания, болестни състояния). В този смисъл можем да говорим дори за отравяне (токсичност), породено от твърде висок прием на фруктоза.

По същество:

• Няколко изследвания[1] потвърждават, че високата консумация на фруктоза може да доведе до възникването на чревни интоксикации (натравяне в резултат на бактериална инфекция и отделяни от патогенните бактерии отрови-липополизахариди) и възпаления. Нейният прием се свързва със зараждането на дисбактериоза (унищожаване на полезните чревни бактерии, което благоприятства развитието на болестотворни микроорганизми), както и с повишена чревна пропускливост, т.е. отслабена защита на тъканта срещу вредни микроби и вещества.
• Високото захранване с фруктоза (конкретно подсладени напитки) и мазнини може не просто да доведе до чернодробни увреждания, но по описания механизъм могат да отключат развитието на неалкохолна стеатозна болест на черния дроб. То благоприятства производството и повишаването на концентрацията на такива липополизахариди и тяхното проникване през различните бариери. [2] Същото изследване показало, че нивата на този тип токсини са много по-високи след прием на фруктоза и при приемащите този тип захар, отколкото при захранване с друг вид захари (глюкоза, захароза или изкуствен подсладител).

До какво могат да доведат тези опасности?

Накратко и опростено:

Отделените от "лошите" бактерии частици се прикрепват към други синтезирани (вследствие механизъм на сложни преобразувания на фруктозата в червата, който все още не е добре изучен) частици, наречени хиломикрони, които им служат за транспорт.

С тяхна помощ те преминават през чревната бариера, оттам попадат в лимфата и се "оттичат" в кръвта. Тук те получават друг "ескорт" от липопротеини и достигат окончателните си цели – различни тъкани на черния дроб. Впоследствие в тях се развиват различни по сложност и степен възпалителни процеси (локални "взривове") провокирани от естествени реакции на имунната система и в крайна сметка може да се достигне до нелеки поражения на хепатоцитите (чернодробните клетки) – могат да се отключат стеатоза, стеатохепатит и фиброза на черния дроб.

Фиг. 1

Фиг. 2

До тези изменения и състояния би могло да се стигне и по други механизми, но отново виновник може да бъде фруктозата.

Установено е, че при вече оформени инсулинова резистентност или диабет II тип вследствие прекомерната употреба на фруктоза е възможно да възникнат нарушения във функционирането на някои неврони и оттам влошаване на дълготрайната памет. Това се получава поради възникналия недостиг на инсулин, защото той играе важна роля при някои неврофизиологични процеси, протичащи в невроните на отговорната за паметта зона на мозъка, наречена Hippocampus (хипокамп - от лат. водно конче)[3].

Фруктозата (за разлика от декстрозата) ускорява развитието на хроничната бъбречна недостатъчност[4]. Изследвания върху третирани с високи дози фруктоза и декстроза животни показват, че при първата тестова група се отчитат наднормени количества серумен белтък в урината и пикочна киселина (тя се свързва и с повишен риск от подагра). Завишени са нивата на креатинин и е забавено неговото освобождаване при захранените с фруктоза индивиди.

Тези показатели обикновено се свързват с бъбречна недостатъчност. При същото проучване е било отчетено и повишаване на кръвното налягане (обичаен симптом при това заболяване). Констатирани са изменения и увреждания на бъбречни клетки у тези животни. Теглото на бъбреците е увеличено.(фиг.3/4)

Фиг. 3

Фиг. 4

Съществуват и други случаи на различни поразени органи или влошени функции, но за горепосочените има най-голям брой застъпващи се свидетелства, които са подкрепени с много примери.

Изводът

Изводът от всичко това е, че независимо от по-голямата степен на безвредност в сравнение с обикновената рафинирана захар, рисковете, които могат да се получат от пресищане с фруктоза не са никак за подценяване.

Всъщност рисковете са двойно по-големи, защото в бялата захар съдържанието на фруктоза е 50%. Така че е много важно да си правим сметка, когато посягаме към подсладените напитки или някакви други източници на плодова захар или захар. Особено на фона на нейните "способности" да създава измамно чувство за недохранване и глад.