Интервю с Деница Славова (Diddlina)

Представи се на читателите?

Казвам се Деница Славова, на 25 години, от града на 7-те тепета.

От колко време и с какви спортове се занимаваш? Как започна всичко за теб?

Първите ми спомени за спорт са от детската градина, когато повечето деца ходехме на спортни танци. После, в основното училище, към трети-четвърти клас с брат ми плувахме за около година. Към шести-седми клас започнах да се уча да правя лицеви опори, коремни преси, кофички... И така си карах доста дълго време. В първи курс си избрах плуване като спорт и успоредно с това правих P90X, интервални тренировки и/или ходех на аеробика. Към втори курс се ориентирах основно към интервалните тренировки и пудовките, а плуването и P90-то останаха за развлечение.

Има ли спортуващи хора в семейството ти?

Има, но непрофесионално. Баща ми, който от доста години не е сред нас, все си го помня как правеше лицеви опори на кокалчета с прокъсани кожени ръкавици, а ние с брат ми му бяхме допълнителната тежест. Мама също прави по-лека гимнастика, вече и по мои инструкции. Брат ми беше доста пълничък като по-малък, но към 12-ти клас се мобилизира и свали доста килограми, основно с повече движение, не толкова със стриктно хранене. Освен това доста добре е овладял спускането с велосипед по планински терен и много се гордея с него!

С какво се занимаваш и как съчетаваш спорта с ежедневието си?

Все още съм студентка. Имам и сравнително постоянна почасова работа. Как ги съчетавам... определено с мерак! Най-лесно е като стана по-раничко, направя си тренировката и после денят е песен. През почивните дни, дори и да съм на работа, почти винаги имам време за по-дълга тренировка.

Как приемат близките и приятелите ти спортните ти занимания? Срещаш ли разбиране?

Различно. Едни ми се възхищават, други са доста равнодушни. Не всички ме разбират като им кажа, че съм направила еди-какво си постижение, но се стараят да ме поощряват.

С какви други видове спорт си се занимавала? Какво би искала да опиташ?

Това май вече го коментирах, но накратко – спортни танци, плуване, аеробика, моите си тренировки.

Бих искала да се науча да карам колело като брат ми, но много ме е страх. Бих искала и по-сериозно да повдигам щанги.

Какви са ти целите и какво си постигнала досега?

Целите ми в спортен план са да продължавам да тренирам поне така, както сега. Ще ми се да се науча да правя силово възлизане и изхвърляне с щанга.

В личен план съвсем скоро трябва да се изясня със себе си къде ще продължавам образованието си. Семейство, деца...

Какво съм постигнала... чувствам се добре в кожата си, съсредоточавам се над хубавите неща, заобиколена съм с прекрасни хора... Като цяло смея да кажа, че съм щастлива!

Сподели накратко какви са тренировъчните и хранителните ти принципи?

Тренировките ми са със собствено тегло и свободни тежести. Основен принцип в тях е може би разнообразието - от бицепсово сгъване, лицеви опори, набирания, до скачане на въже, бърпита, тръстери и не на последно място – йога и стречинг. Въпреки че последното доста често го пропускам, а съм се убедила, че е много важна част за добри спортни постижения.

В храненето се старая да избягвам рафинираната захар и тестените изкушения. Също и веригите за бързо хранене. Менюто ми се състои основно от яйца, салати, всякакви меса, риба, млечни продукти, варива. Хапвам, когато съм гладна, и гледам да не прекалявам. Напоследък съм на 2-3 хранения на ден.

Използваш ли добавки? Какво мислиш за спортните храни и добавки?

Преди около година се запознах лично с добавките. В момента пия магнезий, омега-3 и масло от вечерна иглика. Не усещам някаква особена разлика от преди да ги започна и сега, но се чувствам добре и съм здрава.

Витамините и минералите са добро допълнение към ежедневието не само на спортуващите хора.

Всички други добавки за мен, са приемлива, но незадължителна част от менюто на спортуващия човек. По-важно е качеството на храната и почивката.

Опиши накратко един свой ден?

Ставам към 6:00 ч. До 7:40 – кафе, тренировка, душ. От 8:00 до към 13:00 съм на стаж в университета, прибирам се, хапвам, ако остане време – дремвам. Към 15:00 или 16:00 ч. отивам на работа до 19:00 – 20:00. Прибирам се, вечерям, моткам се малко и в леглото. В почивните дни (при липсата на университет) всичко се премества напред във времето.

На кои области на медицината смяташ да се отдадеш?

Засега съм си харесала физиотерапия, спортна медицина и рехабилитация. Доста е свързано с моето спортно хоби. Също така е лека специалност, без дежурства и спешност, което се вписва добре в плановете ми за деца и семейство.

Иначе детската хирургия и ендокринологията също са доста интересни специалности.

Смяташ ли, че един общопрактикуващ лекар е компетентен да съветва пациентите си относно правилно хранене и движение?

Не мога да сложа всички общопрактикуващи лекари под общ знаменател. Смятам, че има такива, които са компетентни, но знам, че има и такива, които не са. Много зависи от желанието на съответния човек да има знания в дадената област. В следването ми по медицина на много малко места се засяга здравето на здравите.

Какво е мнението ти за медикаментите в спорта - хормонални препарати, кортикостероиди, обезболяващи?

Ако се използват с цел регулиране на някакви патологични процеси – няма проблем. Предполагам обаче, че става въпрос за използването им с цел по-високи спортни постижения. При този случай личното ми мнение е негативно. Но професионалният спорт вече е на такова ниво, че без тези субстанции би било много трудно, граничещо с невъзможно за даден спортист да бъде конкурентен.

Спортът е здраве. А професионалният спорт? Има ли определено ниво, над което спортът носи и негативи - прекомерно натоварване на сърдечно-съдовата система, на ставите и т.н.?

Спортът, както и повечето неща в живота са хубави, когато се правят с мярка. За всеки човек има ниво, над което спортът носи негативи. За всеки нивото е индивидуално. Зависи от компенсаторните възможности на съответния индивид.

Какво разбираш под "здравеопазване" и как виждаш ролята на един лекар в опазването на здравето?

Не мога да не започна отговора на този въпрос с дефиницията за здраве на СЗО, която гласи че: "Здравето е състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не само липса на болест или недъг." И така разгледани, нещата правят ролята на лекаря за опазването здравето на хората доста трудна...

Ако говорим за чисто физическото здраве, то минималното, което може да прави един личен лекар, е поне веднъж в годината пълна кръвна картина, биохимия, ЕКГ, измерване на кръвно налягане, гинекологичен преглед за дамите. Съветите за здравословно хранене, ежедневна физическа активност, отказване от тютюнопушене и от системно употребяване на алкохол биха били добро допълнение.

И все пак, според мен ролята на лекаря в опазването на здравето е по-малка от тази на "пациента" и обществото.

Какво е усещането да си по-силна от повечето мъже в ежедневието ти?

Всъщност е доста забавно. Момчета, които не ме познават, като стане въпрос за трениране, в началото ме гледат с леко недоверие и насмешка, но с течение на времето се убеждават, че не се шегувам.

Повечето младежи, с които редовно общувам и знаят за спортните ми занимания, ме подкрепят и се дивят на постиженията ми.

Как структурираш тренировките си, имаш ли периоди, цели, съответни постройки и протоколи?

При мен тренировките за определена мускулна група почти липсват. В повечето случаи се старая да има редуване на основните групи. Ако единия ден все пак съм натоварила повече горната част на тялото, следващия ден ще комбинирам повече упражнения за долната част.

Харесва ми тренировките да са динамични, предизвикателни и разнообразни. Все ги избирам или ги съчинявам с такъв замисъл. Ако реша, че някоя мускулна група изостава, се старая да я включвам по-често с различни упражнения.

Целите ми са да бъда здрава и да се чувствам добре, да повишавам силата и подобрявам издръжливостта си. Визията се явява следствие и добър бонус към изброените.

Би ли се пробвала в някое любителско състезание, конкретно в кросфит и в силов трибой без екипировка?

Да, бих. Само дето не мисля, че съм достатъчно подготвена за нито едно от двете. Имам какво да уча.

Първото нещо от кросфит, което много не мога, са щангистките движения – обръщане, изхвърляне. Кипинг вариантите на някои упражнения също са ми непонятни.

За силовия трибой ми трябват няколко месеца целенасочени тренировки и може и да се получи нещо... или поне аз така си мисля.

Има ли причина, поради която предпочиташ да тренираш с по-малки килограми и повече повторения, вместо да се пуснеш на тежките щанги, тъй като ти си изключително силна дама?

Причината е, че тренирам основно вкъщи и нямам по-големи тежести. Желание имам да се пробвам с по-сериозни щанги, но все не успявам да го вместя в графика си. Предполагам, че трябва малко по-силно да го пожелая.

Как може един човек да е винаги толкова лъчезарен и позитивен, специални добавки ли пиеш?

Е, не е съвсем винаги, но съм се убедила, че така се живее по-леко и по-приятно. Също така се старая да се концентрирам върху добрите и хубави неща от ежедневието. Тренировките ми дават един по-позитивен поглед над действителността.

До специалните добавки още не съм опряла. Въпреки че и друг път са ме питали какво взимам, поради същите причини.

Коя е мускулната група (ако има такава), която генетично не ти е заложено да върви?

Мисля, че е коремът. Добре ми служи, здрав е, ама мазничкото все там ми се лепи.

Правиш ли жертви, за да можеш да тренираш?

Съкращавам си малко времето за сън, което за мен си е жертва.

Трудно ли намираш време за тренировки? Изпитваш ли чувство за вина, когато нямаш време да тренираш?

Трудно, но малко трудно.

Не е точно вина, по-скоро не се чувствам пълноценна. И все пак, ако адски много ми се тренира, ще намеря начин да се скатая някъде за 100 клека, примерно.

Успяваш ли да мотивираш хората около теб да тренират и как?

Успявам. Основно с личен пример – с начина, по който изглеждам, силата, която имам, здравословното състояние, което поддържам, спокойствието на ума се явяват привлекателни за някои хора.

Какво е мнението ти за фитнес индустрията и здравословния начин на живот у нас?

Идеята да ходиш на фитнес и да се храниш здравословно става все по-популярна и събира все повече привърженици. Въпреки това съм далеч от мисълта, че всички ще възприемат такъв модел на съществуване.

Всеки сам прави избора си. А такъв има.

Какви съвети би дала на начинаещите във фитнеса?

Бих ги посъветвала да опознаят телата си и механиката им с упражнения със собствено тегло и малки тежести, след което постепенно да увеличават килограмите. Ако някое движение им е дискомфортно, да потърсят мнението на някой с повече опит.

По какъв начин се запозна с нашето издание, какво ти допадна, какво би могло да се подобри?

Търсих рецепта за гозба със спанак и риба тон и попаднах на такава в сайта. Допадна ми, че има доста информация за спорт и здраве. Допадна ми и разделът с дневниците, където реални хора споделят опита си в храненето и тренирането. А тези с общи интереси се събират за групови тренировки.

И така ми харесва, но си мисля, че с потребители, които по една или друга причина коренно са променили начина си на хранене и спортуване би било интересно да се правят повторни интервюта.

Пожелай нещо на читателите на BB-Team?

Да бъдат здрави, устремени към целите си и да се наслаждават на пътя към постигането им!