Анаболни стероиди, част II: митове и заблуди

В първата част на поредицата се запознахме със същността, действието и страничните ефекти на анаболните стероиди (ААС или АС). В тази част ще разгледаме основните митове и заблуди, които съпътстват темата. 

Откъде идват митовете и заблудите, свързани с АС?

Всички те тръгват от два противположни лагера – на привържениците (+) и на противниците (-) на употребата им*. Всеки от тях вади свои легенеди и пуска свои слухове, които да обслужват неговата кауза и да помогнат да намери повече последователи, а в същото време истината се размива и забравя.

Ще разгледам подробно тезите на двата лагера, като ще ги редувам, тъй като в повечето случаи те са абсолютно противоположни.

*За улеснение ще обозначаваме тезата на противниците на употребата на АС с (-), а тезата на привържениците на употребата им – с (+), след което ще разнищим подробно всяка една от тях и ще разкрием основните заблуди, посочвайки неверните твърдения.

ААС: опасни или безопасни?

(-) „Всички стериоди са изключително опасни“

Една от най-повтаряните и масово разпространени лъжи за АС. Като цяло, те са от най-безопасните лекарствени групи.

BB-Team напомня, че има стероиди, които водят до тежки чернодробни изменения, до пълно спиране на ендогенния тестостерон, до тежки натоварвания за сърдечно-съдовата система, но:

• Те не са създадени като хуманни лекарствени средства и не са правени тестове върху хора в контролирани условия;
• Някои от тях са препарати, създадени изключително за ветеринарна употреба, а други са дизайнерски стероиди. Не вярвам някой нормален човек да прояде мърша и да смята, че е безопасно, само защото кучето му го прави без последствия, както и не вярвам някой нормален човек да тръгне да изпробва дезоморфин, защото е виждал по телевизията наркоман, който живее с такова пристрастяване вече 5 години;
• Тези препарати са малко (миболерон и метриболон например), рядко се използват, изключително трудно се намират, скъпи са и основното им спортно приложение е при професионалисти, които все пак се подлагат на строг лекарски надзор и контрол;

(+) „Има напълно безопасни АС“

Антиподът на предишното твърдение, който е също толкова „верен“ и толкова повтарян.

Няма безопасно лекарство.

Измежду АС има тествани в дългогодишна медицинска практика препарати, за които са проведени много клинични изследвания и е натрупан голям практически медицински опит и наблюдения, както и такива, които са били толкова широко използвани организирано в спорта, че практически тяхното действие и ефекти са изучени и описани от игла до конец, но въпреки това, дори и най-меките АС имат някакви, макар и минимални, странични ефекти в дози, в които оказват влияние върху спортните резултати или чисто визуално върху мускулатурата. А тези дози съвсем не са лечебните такива.

(-)„Стероидите ще те направят импотентен”

В изключително редки случаи – да, но при премерена упротреба без крайности, каквато е масовата - не.

Непрекъснатата дълга употреба на високи дози АС със сигурност може да потисне до крайност сперматогенезата. По този въпрос има сериозни изследвания, които водят до едно заключение - да, но това е напълно обратимо, въпросът е в последстващата терапия и времевия период, през които тя е наложителна. Тестостерон енантат в доза от 200 мг на седмица се води безопасен контрацептив и то за дълъг период от време. В света има описани единични случаи на необратима импотентност при при прием на АС, но дозите и продължителността при тях са от порядък над 3 грама на седмица за периоди с продължителност няколко десетки седмици (а е дори по-правилно да кажем няколко години), както и липсата на адекватната намеса в последствие.

Терапия след стероиден цикъл

Като става въпроса за тази адекватна намеса, е редно да я споменем малко по-конкретно, защото масово битува заблудата за РСТ / ПКТ (терапията след цикъл).

Влияние на ААС върху производството на тестостерон

Изяснихме, че дори и минималният прием на АС, който води до спортни резултати или до натрупване на мускулна маса, довежда и до намаляване на собственото производтво на тестостерон, защото то се регулира на принципа на обратната връзка. Този процес се регулира от популярната ос хипоталамус – хипофиза – тестиси. Сигнал за всякакъв синтез на полови хормони се дава от хипоталамуса чрез гонадорелин / гонадолиберин / гонадотропин-рилзинг-хормон/фактор (може да го срещнете под всяко от четирите наименования), като този хормон активира предния дял на хипофизата да произведе лутеинизиращ хормон и фоликостимулиращ хормон.

Лутеинизиращия хормон стимулира Лайдинговите клетки в тестисите да произвеждат тестостерон, а фоликостимулиращия хормон – сперматогенезата. Потискането на секрецията на тестостерона може да бъде на всичките нива на тази регулираща ос. Най-крайният и лош вариант е да потиснат и хипоталамуса, като това обикновено се случва при много продължителни цикли и / или високи дози АС. Тогава се изисква външна намеса с друг сигнален хормон, който в човешкото тяло се изработва от плацентата – човешки хориотичен гонадотропин / хориогонадотропин. Важно да знаете, че той не стимулира нито хипоталамуса, нито хипофизата, а имитира действието на лутеинизиращия хормон, като в същото време потиска собственото производство на гонадорелин и лутеинизиращ хормон и затова приемът му има място в ниски дози основно в самия цикъл с АС и само при изключително продължителни и с високи дози цикли – след тях, като това е задължително да се случва в кратък период от време.

Ако обаче трениращият не е изпадал в такива крайности, е достатъчно, пак заради обратната регулация, да подтисне леко естрогените и собственото производство ще започне да се възстановява. За тази цел се използват селективни модулатори на естрогенните рецептори – тамоксифен, кломифен, понякога самостоятелно, понякога заедно с инхибитори на ензима ароматаза – анстрозол, летрозол, екземестан, форместан. Съвместната им употреба обаче изисква познания за взаимодействията между конкретните активни вещества, а и по принцип ароматазните инхибитори имат място по време на самия цикъл с АС и то когато се изплозват препарати, които са податливи на действието на ензима ароматаза (каквито са една голяма част от АС).  

Влияние на ААС върху кортизола

Дотук разгледахме влиянието на АС върху производството на тестостерона, но АС не подтискат само неговото производство и действие, а понякога и действието на кортизола, като естествено след цикъл с АС и понижаването на тяхната концектрация в кръвта, действието и концентрацията на кортизола се усилват в пъти, а това води до няколко изключително неприятни последици за един спортист – увеличават се мускулния разпад, потиска се имунитета, повиваша се податливостта към травми, настъпва лесна уморяемост. За съжаление с тези неща могат да се борят препарати, които имат изключително неприятни странични ефекти и не са подходящи за продължителна употреба – лекарствени средства на основата на аминоглутетимид. Това вещество е и ароматазен инхибитор, и потиска адреналната секреция на кортизол, но също така потиска и превръщането на холестерол в 5-прегненолон, който е прекурсор на половите хормни в човешкото тяло, така че употребата на този препарат трябва да е изключително добре обмислена.

Има и още два варианта за въздействие върху кортизола – чрез използването на растежен хормон или инсулин в ниски дози, но инсулинът освен антикатаболното си действие подпомага отлагането на подкожни мазнини, а растежният хормон е скъпо средство.

Влияние на ААС върху прогестерона

Третият хормон, който има отношение към това какво би трябвало да се прави по време на цикъл с АС и след него, е прогестеронът.

Както споменах по-назад, някои АС имат силна прогестагенна активност, която от една страна носи ползи, но от друга носи и изключителни негативи – водна задръжка, гинекомастия. При употребата на такива препарати е задължително в цикъла с АС да бъдат предвидени и лекарства на основата на каберголин или бромокриптин, като първите са по-удачният вариант. Екипът на BB-Team държи да отбележи, че и за тях трябва да се знае, че имат сериозни странични ефекти и силно индивидуална поносимост, както и трябва да се знае, че макар и да са рядкост, има мъже, при които и еднократна инежкция с тестостерон може да доведе до повишаване на нивата на прогестерон.

За да не се стреля на сляпо какво е необходимо да се направи след цикъл с АС, е добре да се изледват нивата на фоликустимулиращ хормон, лутеинизиращ хормон, на естрадиол, кортизол и пролактин. Техните стойности биха били достатъчен и верен ориентир дали и каква последстваща терапия е необходима.

(+) „Когато си на химия нищо не може да те събори” или „Не боледуваш, не се контузваш, раните заздравяват за секунди“

По-скоро не, въпреки че повлияват положително на организма и възстановяването. Зависи и от вида на АС, някои от тях - нандролон, оксиметолон и тренболон, могат да усилят клетъчния имунитет, а всички АС усилват хуморалния имунитет. Някои АС, като нандролон и тестостерон, могат съществено да повлияят благотворно върху възпалителни процеси в организма, а болденонът, нандролонът и оксандролонът увеличават в пъти синтеза на колаген, което е абсолютна предпоставка за по-бързо възстановяване от микро- и макротравми.

ААС и влиянието им върху спортните резултати

(-) “Същите резултати могат да се постигнат и без анаболни стероиди”

Чисто теоретично - да. За единиците, които са надарени с невероятен генетичен потенциал това е така, но ние ще посочим няколко изключително важни уточнения:

• Никой такъв няма да добие физика като тази на професионален състезател по културизъм, нито ще постигне състезателните резултати на щангист / лекоатлет / трибоец / кросфитър от световния елит. Никога. Евентуално ще се доближи до тях;
• Това няма да се случи в сроковете, с които ще се случва с употреба на АС. Разликата ще е в години;
• Такива хора са един на няколко милиона. Доста рядка комбинация от качества, за да вадим категоричния извод, че това е възможно за всеки, не мислите ли?

(+) „Без химия нищо не става” или „Не може да станеш голям / силен / бърз / шампион без зоб“

Съвсем не е така, ако погледнем масовата представа за някакви постижения и физика. Шампион може и да не станеш, но силен, голям и бърз - да. Да не говорим и за прословутата граница между „нищо“ и „играч“ / „батка“ по залите - 90-100 килограма, 10%-15% подкожни мазнини, 150 кг лег, 180 кг клек, 210 кг тяга и 45 см ръка. Напълно постижимо с режим, тренировки, постоянство и храна, а дори и с по 20-30 килограма постижения над тези числа. Тази граница е някакъв абсолютен и леснопреодолим минимум.

(-) „Стероидите ще ти скапят черния дроб и сърцето“

Това твърдение ще го разгледам по-подробно. Най-повърхностно казано, опасността от „скапване“ на черния дроб е преувеличена и то силно. Чисто теоретично 200 г алкохол на ден натоварват този орган повече от ежедневния прием на нормална доза (нормална - достатъчна за качване на мускулна маса или за подобряване на спортен резултат) орален, 17- алкилиран АС.

Последните изследвания наистина показват, че 17-алкилираните АС могат да имат негативно влияние върху черния дроб, но хвърлят силни съмнения върху тяхната хепатотоксичност – потенциално да, но в много по-ниска степен от тази, която им се приписва масово.

В основата на тази тиражирана негативна страна лежи едно изследване от 1979 година, проведено върху случаи на чернодробен ангиосарком, като в 4% от случаите пациентите са приемали анаболни и андрогенни стероиди. Но в същото време пряка връзка между случаите на ангиосарком и прием на АС в това изследване не е намерена. По данни на Drug Abuse Warning Network в САЩ едва 0,4 от случаите на чернодробен ангионсарком се свързват с прием на анаболни стероиди. Почти същата е и историята с аденома на черния дроб, има описан единичен случай – след 6 годишен прием на оксиметолон като лекарство за анемия. Вероятно затова и досега на оксиметолона се носи славата на дълбаещ дупки в черния дроб и предизвикващ рак, а всъщност това е един доста мек стероид, които масово се употребява в дози, които са по-ниски от тези, които се използват при медицинското му предназначение. В същото време има няколко изследвания, които са проведени с високи дози орални АС, от порядъка на 800-900 мг седмично и продължителност на приема 8-10 седмици. Тези изследвания наистина показват повишаване на нивата на чернодробните ензими и повишена активност на органа, но след тримесечен период тези показатели се нормализират сами.

Въпреки относително слабото влияние на АС върху черния дроб, ще дам малко практически насоки, които биха били от полза на всеки, които е решил да взима орални препарати, ако не за друго, то поради факта, че практически е невъзможно да се намери аптечен АС (с единични изключения, разбира се), а за качеството на достъпните препарати ще стане дума малко по-нататък и както ще видите сами, няма да е много в тяхна полза.

Симптоми на чернодробните заболявания

Всички чернодробни заболявания могат да се разделят на две групи – възпалителни (хепатити) и тъканни промени (хепатози). Симптомите на тези заболявания са следните:

• Тежест и болка в дясното подребрие. Самият черен дроб няма рецептори за болка, но при увеличаването си разтяга съединителната тъкан и от там са болковите сигнали;
• Пожълтяване на кожата и склерите, поява на капилярни звезди, които са много характерни;
• Слабост, бърза уморяемост, нарушения на съня;
• Промяна на цвета на урината и изпражненията. Урината става много тъмна, а изпражненията много светли или съвсем черни;
• Асцит (патологично натрупване на течност в коремната кухина) и отоци по краката.

Алкилираните на 17-та позиция в молекулата си АС натоварват черния дроб, защото тази връзка е изключително устойчива и за да бъдат метаболизирани, те трябва да преминат по няколко пъти през този орган, което го кара да работи на по-натоварен режим от обичайния за него.

Трябва да отбележим и ролята на силовите тренировки, като допълнително натоварващи този орган. Това натоварване може да окаже влияние върху някои кръвни изследвания – нивата на АЛАТ (аланинаминотранспептидаза) и особено на АСАТ (аспартатаминотранспептидаза), затова при изследвания за евентуални проблеми с черния дроб при спортисти, е задължително да се проверят стойностите на ГГТП (гамаглутамилтранспептидаза) и алкалната фосфата, както и на билирубина, защото голяма вероятност има проблемите с черния дроб при прием на АС да се дължат и на холестаза - задържане на оттичането на жлъчния сок от жлъчните пътища към червата, а не само на токсично действие или на прекомерна усилена работа на органа.

Хепатопротектори

Това има значение и за хепатопротективните средства, които биха били подходящи в конкретния случай, а самите хепатопротектори принадлежат към най-различни групи актични вещества:

• Флавиноиди от бял трън (магарешки бодил). Препарати, съдържащи популярния хепатопротектор силимарин има в изобилие на пазара. Основните ефекти от него са мембранопротективни и антиоксидантни, както и подобрен метаболизъм. Не е добре обаче да се приемат при холестаза, тъй като може да я усилят;
• Есенциални фосфолипиди. Действието им е пряко насочено към увредените клетъчни мембрани, в които фосфолипидите се заместват от холестерол и това намалява силно тяхната пропускливост;
• Животински органопрепарати. Това са средства, получени със специална обработка на клетки от животински черен дроб. Действат чрез метаболитите, получени при разграждането на хепатоцитите в състава им, които подобряват дейността на черния дроб на приемащия ги. Популярни са и като общо укрепващо средство;
• Други растителни флавиноиди (артишок и растения, използвани в индийската медицина). Цинаринът е основното действащо вещество в препаратите на база извлек от артишок. Подобрява мастния метаболизъм, има жлъчегонно действие, протективно действие, засилва синтеза на ензими. Прапарати на базата на растения от традиционната индийска медицина се използват при слаби възпаления и лека недостатъчност. При остри възпалителни процеси и тежки състояния трябва да се избягват;
• Адеметионин. Най-мощното средство за възстановяване на черния дроб. Веществото адеметионин участва във всички реакции на трансметилиране като донор на метилови групи и транссулфониране, като прекурсор на физиологични сулхидрилни съединения в организма. Регулира пропукливостта на клетъчните мембрани на клектките на черния дроб. Подпомага синтеза на всички продукти, които съдържат серни групи при детоксикацията на органа и го предпазва от холестаза;
• L-орнитин-L-аспартат. Действа чрез аминокиселините орнитин и аспартат върху двата най-важни биохимични пътя, които детоксикират амоняка – синтезът на урея и на глутамин, и които се извършват в черния дроб. Използва се при цирози, хепатити, мастна дегенерация.

Със същия успех, а най-вероятно дори и с по-голям, проблеми с черния дроб може да се причинят и с други лекарствени средства. Така че – умно и по малко ако не искате да ги имат и с АС. Този принцип важи и за всеки друг лекарствен прием.

Влияние на ААС върху сърдечно-съдовата система

За влиянието на АС върху сърдечно-съдовата система е прието масово да се счита за вярно, че силно увеличават риска от инфаркт заради промяна на липидния профил и повишаване на кръвното налягане, хипертрофия на съредчния мускул. Всъщност АС променят наистина липидния профил, но едновременно с намаляването на холестерола с висока плътност, намаляват и този с ниска плътност, както и триглицеридите. Особено положително действие в тази посока имат при хора с ниски и намаляващи нива на едногенен тестостерон. Тези твърдения са изводи от няколко научни изследвания проведени в периода 1996 – 2001 година в САЩ и Европа.

Относно опасността от левокамерна хипертрофия – такава има при всички трениращи силово, скоростно, аеробно. Тази хипертрофия не е патологична и се дължи на повишените нужди на организма. Опасни са състояния на злокачествени аритмии, които могат да възникат рядко при високоинтензивни и с висока плътност тренировки, както и при предразположени към това хора. Особено опасно е при едновременен прием на АС и кленбутерол и без следене на здравословното състояние.

Повишаването на кръвното налягане е факт при всички АС, задържащи вода в организма, както и при понижаването на собственото производство на тестостерон. Така че в това твърдение има резон.

(+)/(-) „Като спреш химията и всичко се губи“

Това твърдение го повтарят едновременно и най-закоравелите взимащи АС, и противниците на приема на стероиди.

Всъщност това е напълно възможно да се случи, но ако се изпълнят поне 2 от следващите няколко условия :

• Спреш да тренираш, след като спреш приема на АС;
• Храниш се зле след края на цикъла с АС;
• Взимал си препарати, които предизвикват силна водна задръжка. След прекратяването на приема им тази вода се изхвърля, но това не е загуба на мускулна маса;
• Цикълът е бил дълъг, а препаратите, предпазните и помощните средства са били лошо подбрани; възстановяването след това или е липсвало, или е било неадекватно за конкретните нужди.

Това бяха основните митове и заблуди, които съпътстват темата за анаболните стероиди. Екипът на BB-Team се надява, че втората част от поредицата успя да обори част от подвеждащата информация, касаеща АС чрез представяне не реални факти.

Следете изданието за третата част от поредицата, в която ще разгледам подробно темата за гаражните производители, процеса около производството на ъндърграунд препаратите и рисковете около употребата на съмнителни стероиди с неясна суровина.

• Анаболни стероиди, част III: гаражни производители и ъндърграунд препарати
• Анаболни стероиди, част IV: дизайнерски стероиди и влияние на стероидите върху женския организъм