Пащърнак (Pastinaca sativa)
„Белите моркови“
„Белите моркови“
От 13.03.2017, чете се за 4 мин.
Пащърнакът е кореноплоден зеленчук, който може да се консумира както сготвен, така и суров. По принцип е двугодишно растение, но обикновено се отглежда като едногодишно. Най-добри вкусови качества има през късна есен и в началото на зимата. На външен вид наподобява морковите – дълъг и месест ядлив корен, със зелени перести листа, които имат дълги дръжки (могат да достигнат до 40 см дължина). Коренът на пащърнака обаче е кремав на цвят и обикновено става сладък на вкус, ако се остави в земята след зимните студове. Вкусът му е комплексен – сладък, но и землист.
Пащърнакът е характерен за Евразия, а използването му като зеленчук датира още от древността, култивиран от римляните.
Арехологическите доказателства за култивирането на пащърнака са ограничени и за информация се използват основно източници от гръцката и римската литература, като понякога трудно се разграничават данните за пащърнака и морковите.
Интересен факт е, че в Европа пащърнакът е бил използван като подсладител преди да се внесе тръстиковата захар.
Растението е пренесено в Северна Америка от френските колонии в Канада.
Официално за първи път е описано от Карл Линей (Carolus Linnaeus) – шведски учен, положил основите на съвременната таксономия и основател на научната класификация на организмите.
Хранително съдържание на 100 г суров пащърнак |
|
Калории |
75 |
Протеин |
1.2 г |
Мазнини |
0.3 г |
Въглехидрати |
17.99 г |
Вода |
79.53 г |
Холестерол |
0 мг |
Гликемично зареждане |
5 (ниско) |
Захар |
4.8 г |
Пащърнакът е добър източник на витамини и минерали, в частност на калий (375 мг калий на 100 г суров пащърнак). На 100 г има още4.9 г фибри, 17 мг витамин C, 1.49 мг витамин E, 36 мг калций, 29 мг магнезий.
Пащърнакът съдържа антиоксиданти (фалкаринол, фалкариндиол, панаксидиол, метил-фалкариндиол), от което следват потенциални здравословни ползи – противовъзпалителни и противогъбични свойства.
Съдържанието на фибри (част от които разтворими, а друга част – неразтворими) може да помогне при запек.
Коренът на пащърнака е годен за консумацията, но обработката на листата му изискват повишено внимание, тъй като сокът им е токсичен.
Подобно на много други членова на сем. Apiaceae (Сенникоцветни), пащърнакът съдържа фуранокумарин, действащи като защита срещу насекоми. Това са фоточувствителни химикали, които могат да предизвикат вид дерматит, включващ зачервяване и парене.
Може да се намери целогодишно, но е в сезон от есента до ранна пролет. Най-добри вкусови качества има към края на зимата, заради споменатото вече засилване на сладостта, когато коренът е оставен в земята по време на зимните студове.
Когато купувате зеленчука, се старайте да избирате малки до средни по големина, гладки и твърди корени, които да нямат меки или загнили участъци. Предпочитайте тези, които са с повече месеста част (не толкова тънки).
Избягвайте прекалено големите (те не са толкова сладки), меките или с прекалено набръчкана повърхност корени.
Съхранявайте ги на хладно място, като е възможно и в отделението за зеленчуци в хладилника. Ако ги купите с връхчетата на корените, ги отстранете преди да ги приберете за съхранение.
Не замразявайте сурови корени.
Пащърнакът е вкусен и суров – измийте, обелете и нарежете или настържете. Можете да го съчетаете с моркови, зеле, цвекло, орехови ядки и да направите пъстра и свежа салата. Подхожда си и с ябълка. Ако няма да го консумирате веднага след обелването и нарязването, го сложете във вода или го полейте със сок от изстискан лимон, защото подобно на ябълките, пащърнакът се окислява при контакт с въздуха.
Като термична обработка можете да разнообразявате с варене, задушаване, приготвяне на пара, печене. Пащърнакът е чудесен като добавка в супи, допринасящ за по-богатия вкус.
Зеленчукът се доближава не само по вид до морковите, но и по вкус, което означава, че може да се използва в кулинарията по сходен начин. Може да се каже обаче, че пащърнакът има по-сладък вкус, особено когато е сговен.
Слага се голяма тенджера върху котлона, на дъното на която се пуска кубчето масло. Когато се разстопи, се добавят червеният лук (нарязан на ситно), чесънът, джинджифилът, солта, черният пипер и лютите подправки. Задушете, докато лукът омекне.
В тигана се прибавят пащърнакът и морковите, като се оставят да се задушат с останалите съставки за около 5-6 минути. Изсипват се млякото и зеленчуковият бульон и всичко се остава да заври, след което котлонът се намалява и супата се остава да къкри под похлупак за около 30 минути.
След това пащърнакът и морковите би трябвало да са омекнали (проверете с нож или вилица). Тенджерата се премахва от котлона и всичко се пасира до еднородна смес.
Опитайте на вкус и прибавете още подправки при нужда. Можете да сервирате с домашно направени крутони.
Рони е много яка. Буквално. Занимава се с любителски бодибилдинг от няколко години. Освен това много я бива в готвенето и рисуването. Отговаря за ежедневния диалог с аудиторията ни, както във форума, така и в социалните ни канали (линкове в края на тази страница), както и стриктно следи, дали клиентите ни стават по-добри. Как става това тя научи и чрез образователната програма на Precision Nutrition.
Вземи здравето си в свои ръце. Ето как:
Научи повече