Кръвна захар, мозък и НВД

Рискове за нервната система от хранителните режими с понижена кръвна захар

Колкото и странно да звучи, нашият организъм е така устроен, че основната част от енергията (50 и повече процента) идва от въглехидратите. Макар и не най-калорични, те са най-бързо обработваемият и най-лесен за складиране и преработка източник на енергия в организма. Капацитетът на организма за добив на енергия от въглехидрати е най-голям.

Въглехидрати като галактозата и фруктозата още щом попаднат в тънкото черво и черния дроб, се превръщат в глюкоза - основна транспортна форма в кръвта. Глюкозата се използва от мускулните и нервните клетки като енергиен източник. Тя има още редица други свойства, например променя осмотичното налягане, с което клетките започват да изхвърлят вода в плазмата и по този начин се дехидратират, а кръвното налягане може да се покачи.

Проблемът е, че при различните режими на НВД консумираните храни съдържат малко или никакви преки източници на глюкоза.

Колебанията на кръвната захар

Познати са два варианта: хиперглекимия и хипоглекимия.

Хиперглекимията е висока кръвна захар. По принцип храненията повишават кръвната захар, т.е. за да сте сигурни, че захарта ви е наистина висока, трябва да я измервате на гладно. Високата кръвна захар трайно дехидратира клетките, което води до смущения в работата на много органи; ненавлизането на захар в клетките води до засилено разграждане на мазнини, което обаче при недостиг на въглехидрати в самата клетка (например поради инсулинова резистентност) води до натрупване на токсичния ацетон и започват верижни промени. Този процес не заплашва непосредствено организма; обичайно последиците идват при диабетици, изложени с години на това влияние.

Хипоглекимията - ниската кръвна захар, макар и да звучи по-безобидно, всъщност е по-опасното явление. Нервните клетки, ретината и половите жлези постоянно се нуждаят от въглехидрати; съответно при хипоглекимия незабавно могат да възникнат смущения във функциите на нервната система, зрението, черни кръгове под очите и др. Нерядко се стига и до защитно "самоизключване" на нервната система - припадък, а последствията могат да бъдат и по-лоши и при това да настъпят много бързо.

Нервната система и глюкозата

Глюкозата постъпва в клетките с помощта на хормон - инсулина. Но за най-големите й консуматори - нервните клетки, е направено "изключение"(такова изключение има и при чернодробните клетки, но там идеята е друга). Глюкозата влиза в тях постоянно, т.е. дори и без достатъчно инсулин, както и при диабет от първи тип или заболявания на панкреаса, те ще получават глюкоза.

Нервните клетки постоянно разграждат глюкоза. Концентрацията й в тях клони към нула. Липсата на кръвна захар силно уврежда мозъчните клетки и може да причини хиперглекимична кома.

Ще оживее ли мозъкът при НВД?

Да, разбира се. Нервните клетки са с голям приоритет при снабдяването с глюкоза и дори когато се подложите на по-сериозни диети и приемът на въглехидрати е минимален, организмът има механизъм да се справи с проблема.
Поне на първо време.

Разграждането на въглехидратите дава изходни продукти, като пируват или лактат. Давайки обратен ход на реакцията, организмът започва да ресинтезира глюкоза от тези метаболитни "отпадъци". Освен това глюкоза може да бъде синтезирана от организма и от другите хранителни вещества - белтъчини и мазнини, или по-точно аминокиселини и глицерол. Тези реакции носят името "глюконеогенеза". Спадът на кръвната захар активира надбъбречната кора и хормона кортизол, който вдига нивото на аминокиселините в кръвта. Черният дроб ги дезаиминира (при което обаче се отделят токсични остатъци, като амоняк, който се преработва в урея) и ги превръща в изходни суровини за въглехидратната обмяна.

По този начин организмът е в състояние да произведе до около 200 грама глюкоза дневно, или близо 1000 калории, които са в състояние да обезпечат работата на мозъка и нервната система. Ниските нива на инсулин пък гарантират минималното навлизане на глюкозата в мускулните клетки при тези екстремни условия.

Както виждаме, организмът има пълна готовност да си произведе глюкоза както от другите хранителни вещества, така и от остатъците от глюкозната обмяна. Капацитетът на този процес обаче е малък и трудно обезпечава организма при завишени нужди, твърде дълги периоди от време или пък неочаквани промени в приема.

Алтернативи за мозъка?

При недостиг на въглехидрати тялото започва да използва повече мазнини за енергия. Катаболизмът на мазнините в черния дроб дава остатъчни метаболити, т.нар. кетонни тела, които, след като достигнат определена концентрация в кръвта, започват да се приемат в мозъчните клетки. В нервната клетка те започват да заменят въглехидратите и мозъкът започва да използва кетони, за да функционира. Все пак метаболизмът на кетоните не протича с еднаква скорост с този на въглехидратите - по-бавен е, а и горивото не е обичайно, така че има определен период на адаптация. Кетонната енергия е основен източник на енергия за мозъка в популярната Аткинсова диета. При тази диета често има период на нагаждане, време, в което прилагащият я чувства леност, отпадналост, понижена активност. Това обикновено са първите 1-2 седмици от прилагането на диетата.

Безопасна ли е за мозъка липсата на въглехидрати?

Въпреки че безвъглехидратните диети имат хиляди привърженици по цял свят, отговорът е по-скоро не. Диетата е ефективна, но не е безобидна, още по-малко за дълъг период от време.
Някога използвана за лечение на епилепсия, кетодиетата все повече попада под полезрението на учени и изследователи.

Изследване на Tufts University, направено през декември 2008 г. и концентрирано върху жени между 22 и 55 години, показва остро намаление на способностите за запаметяване и познавателните умения при дамите на кетонна диета. Счита се, че тази диета води до увеличено предразположение към Алцхаймер и прилагането й на бременни може да предразположи децата към някои видове рак.

В контрапункт има проведено изследване в School of Medicine, Cleveland, през 1995 г. То показва липсата на каквито и да е изменения на мозъка у мишки, подложени за три седмици на тази диета, като метаболизмът на мишките на кетонна диета е бил дори по-добър (откъм желания ефект - белтъчна обмяна и топене на мазнини) от този на мишките с другите диети.

Във всеки случай това не е достатъчно доказателство за сигурността на диетата и съмненията са достатъчно основателни; неоспорим факт е, че нервната система използва основно въглехидрати, разгражда ги моментално, а кетони ползва само в крайни случаи.

Мозък, НВД и тренировка

Повечето хора, прилагащи тази диета, я комбинират със спорт. Спортът, освен чисто физическия ефект (уголемени мускули), носи и редица физиологични ползи. Една от тях е допълнителното намаляване на кръвната захар, която мускулите използват като гориво при работа. При ниска кръвна захар тренировката е в състояние да доведе нивата на глюкозата до критични стойности. В този случай е необходимо да поемете малки количества въглехидрати.

Все пак най-добре е да прилагате диетата едновременно с правилно планирана тренировка. При обикновената нисковъглехидратна диета повечето тренировки са приемливи, стига да не са твърде продължителни. Ако целта ви е кетоза, то най-добре правете експлозивна, силова тренировка, интензивна, но с неголяма продължителност и кратко кардио.

Съвременната наука не познава по-ефективна диета за сваляне на килограми от нисковъглехидратната. Въпреки това тя трябва да бъде умерена и добре планирана, за да не се стига до отклонения и нежелани ефекти. Въглехидратите са основно гориво за мозъка и перманентното му лишаване и търсене на заместители е способно да се отрази на функциите му в дългосрочен план.

Затова, пазете диети, но не изпадайте в крайности! Организмът е стабилна система, в която скоростта си има цена!