Кетоза, кетонна/кето диета, кетогенен режим/хранене, Аткинс диета

Кетоза, кетонна/кето диета, кетогенен режим/хранене, Аткинс диета

Кетозата е състояние, показващо каква невероятна машина е човешкото тяло, способна да се адаптира към голям набор от животозастрашаващи състояния.

В този материал ще разгледаме подробно какво представлява кетозата. Също ще засегнем и широкопопулярната кетогенна диета и ще разгледаме за кого е подходяща и какви ползи може да извлечете от нея.

Какво ще научиш?

Искаш ли да изградиш правилни хранителни навици без повече режими и диети?

Методът на BB-Team е модерният начин да се храниш с удоволствие и да постигаш целите си, без лишения от любимите ти храни. Отчетност и лична подкрепа от нас.

Какво представлява кетозата и как се стига до нея?

Кетозата е състояние, при което се наблюдават високи нива на кетонни тела (кетони) в организма.

Кетоните представляват група от 3 молекули – ацетоацетат /acetoacetate (AcAc)/, три-бета-хидроксибутират /3-β-hydroxybutyrate (3HB)/ и ацетон (acetone).

На кетоните може да се гледа като на алтернативно гориво. AcAc и 3HB също могат и се използват като източник на енергия от много органи в човешкото тяло, когато това е необходимо.

Вероятно повечето от четящите знаят, че човешкото тяло разчита на три основни хранителни вещества като източник на енергия – въглехидрати, мазнини и протеин. Въглехидратите и мазнини са основният източник на енергия, а протеинът се използва като такъв в много, много малка степен.

Попадайки в кръвообращението и след последваща обработка на тези хранителни вещества, те се разграждат до съставните си части, а именно - въглехидратите до глюкоза, мазнините до мастни киселини и протеинът до аминокиселини.

Повечето органи могат да използват като източник на енергия както глюкоза, така и мастни киселини, но за разлика от останалите, мозъкът ни разчита почти изцяло на глюкозата, тъй като мазнините не могат да преминат кръвно-мозъчната бариера.

Тъй като в реалността има най-различни фактори, които могат да доведат до дефицит на глюкоза (например продължително гладуване поради липса на храна), като механизъм за оцеляване мозъкът има способността да използва друг тип гориво – кетони.

Мозъкът не разчита изцяло на кетоните и винаги използва определено количество глюкоза, тъй като организмът ни има способността сам да синтезирара такава (чрез процеса глюконеогенеза например), дори и да не се приемат никакви въглехидрати. Вместо 100% обаче в подобни ситуации глюкозата намалява значително като източник на енергия – на около 30-40%. (76)

Процесът на създаване на кетони (кетогенеза) се случва в черния дроб и зависи в огромна степен от нивата на глюкоза и инсулин.

Глюкозата и мастните киселини се метаболизират до ацетил коензим А (acetyl CoA). Той от своя страна се свързва с молекулата оксалоацетат и навлиза в цикъла на Кребс за производство на енергия.

Чрез процеса на гликолиза се синтезира пируват, който е прекурсор на оксалоацетата. Ако нивата на глюкоза и инсулин в кръвта са ниски, това води и до значително понижен процес на гликолиза. В този случай вместо оксалоацетата да се свърже с acetyl CoA, той се използва в процеса на глюконеогенеза.

Всичко това създава ситуация, при която ако acetyl CoA не се свърже с оксалоацетат, то вместо в цикъла на Кребс, се използва за производството на кетонни тела.

Накратко, ако нивата на глюкоза в кръвта са достатъчно ниски, това позволява метаболизмът на мазнините в черния дроб да се измести към производството на кетони.

Защо кетогенната диета  е популярна

Кетогенната диета набира все по-голяма популярност през последните 20 години и в момента е сред най-разпространените начини на хранене.

Класическата кетогенната диета се създава още през 1920 година. По това време вече има някои научни трудове, показващи значително подобрение на симптомите и значително намаляване на припадъците при хора страдащи от епилепсия, които преминават през известен период на пълно гладуване.

Учените от Myo Clinic, търсейки начин да имитират възможно най-много от метаболитните адаптации на организма при пълен глад, стигат до кетогенната диета.

В същността си този тип хранене представлява такова, при което в храната преобладават мазнините и в много по-малка степен протеинът и въглехидратите. През годините диетата търпи различни промени и в момента могат да се срещнат няколко нейни вариации.

Кетогенната диета в оригиналния си вид е създадена с чисто терапевтична цел, като възможно решение при хора, при които медикаментозната терапия не дава задоволителни резултати (рефрактерна епилепсия). Според наличните данни при близо 30% от епилептиците медикаментите не работят оптимално.

Изключвайки доказаната ефективност при епилептици, в днешно време популярността на този тип хранене се гради основно на някои твърдения, че кетогенната диета води до по-ефективно отслабване в сравнение с други типове хранене, които съдържат повече въглехидрати. Това обаче съвсем не е така и ще обсъдим по-напред в статията.

Разновидности на кетозата и най-често използваните храни при такъв тип начин на хранене

Класическа кетогенна диета (ККД)

При класическата кетогенна диета, между 80 и 90% от хранителните вещества за деня са под формата на мазнини, 10 до 15% се отделят за протеин, а въглехидратите са едва около 5%.

За набавянето на мазнини се набляга на различни масла, особено кокосово, зехтин, ядки, мазни риби и други. Протеинът се набавя чрез мазни меса и риба, а въглехидратите основно чрез зеленолистни растителни храни.

Тъй като този тип диета се използва основно с терапевтична цел, включително и при малки деца и новородени, често се изисква хоспитализация, за да може пациентът да бъде наблюдаван от екип специалисти запознати в детайли с този режим. Изисква се стриктен контрол и следене на калориите и храната.

Често диетата се стартира с един или два дни пълно гладуване.

Когато се използва терапевтично, при повечето хора ефективността на диетата започва да се забелязва около 2-3 месеца след стартирането. Голяма част от пациентите спират този хранителен режим след около 2 години без възвръщане на припадъците.

Модифицирана Аткинс диета (МАД)

Модифицираната Аткинс диета, позната още като диета на Аткинс или Аткинсова диета, е една от най-разпространените модификации на ККД.

Причината за това е, че тази вариация на диетата също е с много висока терапевтична ефективност, но е много по-лесна за следване, не е толкова рестриктивна и намалява част от негативите на кетогенното хранене, които ще споменем по-долу.

При МАД проценът на мазнини в храната се намалява до около 60-65%, протеинът се увеличава на около 30-35%, а въглехидратите могат да достигнат и 10%, в зависимост от теглото на следващия я и калорийния му прием.

Най-важно си остава да се достигне и поддържа състояние на кетоза и според това приемът на хранителни вещества може да се напасва допълнително.

При модификацията на Аткинс не се изисква задължително стриктен контрол върху количеството храна.

Всъщност МАД е вариацията, която се използва изключително често като средство за отслабване. Хранителен режим, при който на човек му е позволено да яде колкото иска и да отслабва въпреки всичко. Това разбира се не е точно така, но чрез такъв маркетинг диетата се сдоби с висока популярност.

Лечение с нисък гликемичен индекс

Модификацията с нисък гликемичен индекс /Low Glycemic Index Treatment (LGIT)/ е много близка като разпределение на макро хранителните вещества до тези на МАД.

Този хранителен режим следва общо взето същото разпределение (60-65%:30-35%:5-10% за мазнини:протеин:въглехидрати), но тук се обръща и сериозно внимание на гликемичния индекс на храните, които се консумират.

На практика хранителният режим позволява да се яде всичко, което е с гликемичен индекс под 50.

MCT кетогенна диета

Мазнините в храната могат да бъдат класицифирани според дължината на веригата мастни киселини.

MCT е абревиатура на средноверижните триглицериди (Medium-Chain Tryglicerides).

За разлика от дълговерижните, средноверижните се обработват по малко по-различен начин, позволявайки им да бъдат много бързо усвоени, да постъпят директно в черния дроб и да бъдат метаболизирани до кетони.

По този начин кетогенезата и нивата на кетони в организма се стимулират допълнително, позволявайки в хранителния режим да се включат повече протеин и въглехидрати, без това да попречи значително на кетогенезата.

За разлика от другите модификации, реализирането и препоръките за MCT кетогенната диета варират според различните клиники и специалисти.

Въглехидратите са ограничени до около 5-10%, но мазнините могат да варират между 60 и 80%, а протеинът между 15 и 30%.

Най-важното нещо за тази модификация е високият прием на средно-верижни триглицериди. Препоръките варират, но между 30 и 60% от общото количество мазнини за деня следва да бъде под формата на MCT.

Тъй като високият прием на средно-верижни триглицериди може да доведе до стамашни неразположения, количеството им се напасва най-вече според толерантността на следващия този тип хранене.

Колкото по-голям процент от мазнините са под формата на средно-верижни триглицериди, толкова по-добре, като е препоръчително приемът им да е разпределен по равно през целия ден.

Приемът може да се подпомогне и чрез хранителни добавки съдържащи средно-верижни триглициреди.

За кого (не) е подходяща кетогенната диета?

Нивата на кетони в организма ни при нормални условия са изключително ниски и кетогенезата се увеличава само в определени ситуации, например продължително гладуване, хранене с много малко въглехидрати и повече мазнини, продължително физическо натоварване (спорт), но също така и при физиологични заболявания като диабет тип 1.

Нивата на кетони в организма сме смятат за:

  • нормални, при стойности под 0,5-1 mM;
  • умерени, при стойности между 1 и 7-8 mM;
  • опасно високи, при стойности над 10 mM, при което настъпва и кетоацидоза.

Тук трябва да споменем и едно много важно нещо, а именно разликата между кетоза и кетоацидоза, които много хора бъркат.

Кетоацидозата е опасно за живота състояние на изключително високи нива на кетони в организма. До кетоацидоза може да се стигне основно при заболявания като диабет тип 1, в случай че болният не си инжектира инсулин навреме. В по-сериозните такива случаи нивата на кетони в организма може да достигнат и до 25 mM.

Друго, което може да предизвика кетоацидоза е приемане на високи дози изопропилов алкохол, както и рязкото спиране на алкохол след дълготрайно злоупотребяване с него (алкохолна кетоацидоза).

При нормални обстоятелства обаче, организмът разполага с всичко необходимо, за да контролира нивата на кетони и кетогенезата. При здрави хора нивата на инсулин и глюкоза почти никога не падат толкова ниско, че кетогенезата да излезне извън контрол.

Дори и след няколкодневен пълен глад или спазването на така наречената кетогенна диета, която ще разгледаме по-долу, нивата на кетони не надвишава 7-8 mM и това не носи опасност.

Кетогенната диета може да е от полза при определени заболявания, като помощно средство за тяхното лечение. 

Намаляване на припадъците при болни от епилепсия

Контролът върху епилептичните припадъци е основната причина за създаването и следването на този тип хранене. Ефикасността е безспорна и доказвана многократно. (7,8,9,10,11)

За съжаление не всички хора имат еднакъв резултат, но повечето научни данни показват, че:

  • при 50% от хората припадъците намаляват с над 50%;
  • около 30% постигат до 90% намаление;
  • между 5 и 15% успяват да се отърват напълно.

Помощно средство при дефицит на пируват дехидрогеназа

Дефицит на ензимния комплекс пируват дехидрогеназа води до редица неврологични усложнения и спазването на кетогенен режим на хранене е сред основните препоръки за справяне с проблема. (12)

Не всички обаче са съгласни с това. (28)

Помощно средство при дефицит на GLUT-1

Дефицитът на глюкозен транспортер 1 е наследствено неврометаболитно заболяване, при което до мозъка не достига достатъчно глюкоза. Това може да доведе до припадъци и нарушения в когнитивните функции.

Кетогенната диета е възможно решение, което може да се опита (29,30,31,32,33,34), но трябва да се вземат в предвид някои докладвани усложнения, като висока хипертриглицеридемия. (35)

Помощно средство при мигрени

Данните са малко, но кетогенният хранителен режим има потенциал да помогне за справянето с епизодични или хронични мигрени. (36,37,38)

Помощно средство за борба с диабет тип 2

Редица научни изследвания показват, че следването на нисковъглехидратен режим на хранене помага за намаляване на някои важни маркери, като нивата кръвна захар, гликиран хемоглобин, триглицериди и някои други.

Макар “нисковъглехидратно хранене” да обхваща сравнително широк диапазон количества въглехидрати, немалка част от изследванията са именно при кетогенна диета. (39,40,41,42,43,44,45)

Помощно средство при лечението на рак

Кетогенната диета е многократно изследвана с цел превенция или лечение на различни типове рак. (13,14,15,16,17,18,19,20,21,22,23,24,25,26)

За съжаление, както се посочва и в систематичното ревю на английски учени от месец май 2017 година, на този етап данните не са достатъчни и са необходими още много такива, за да може кетогенната диета да бъде терапевтично използвана и в тази посока. (27)

В повечето случаи кетогенната диета не крие сериозна опасност за здравето и живота.

Най-разпространените странични ефекти и неразположения се наблюдават основно при класическия вариант на диетата заради тоталното изключване на определени групи храни. (3,6,46,47)

Често срещани и възможни странични ефекти са:

  • Запек;
  • Гастроезофагеален рефлукс;
  • Неочаквано намаляване или увеличаване на теглото;
  • Повишен глад и апетит (основно първите дни, докато организмът не се адаптира към кетозата);
  • Дефицит на някои хранителни вещества – калций, селен, цинк, мед, магнезий, витамин Д, витамините от група Б, л-карнитин;
  • Повишен риск от появата на бъбречни камъни;
  • Промяна в липидния профил.

Макар изключително рядко, е възможно да се стигне и до опасното за живота състояние на кетоацидоза. Сред научните данни се срещат 3 такива доклада. И трите са за жени, две от които са били кърмещи (кърмещите и бременните жени са рискова група). (48,49,50)

Кетогенната диета във всичките ѝ вариации е противопоказна при хора със специфични заболявания нарушаващи метаболизма на мазнините, например първичен дефицит на л-карнитин, дефицит на ензимите carnitine palmitoyl-transferase, carnitine translocase или pyruvate carboxylase, както и дефекти в процеса на бета-оксидация.

Изследвания проведени от de Lima през 2015 и 2017 година насочват вниманието към това, че освен изменение в стойностите на липидния профил като цяло, трябва да започне да се обръща внимание и върху големината на липопротеиновите фракции и те да бъдат регулярно следени. (52,53)

Съчетанието на диетата с какъв тип физическа активност би било оптимално?

С комерсиализирането на някои от вариациите на кетогенната диета, многократно този тип хранене е препоръчван като заместител на храненето с умерени или високи въглехидрати, с цел подобряване на спортните резултати и производителност.

Макар научните изследвания по тази тема да не са малко, данните са много противоречиви и повечето от изследванията имат много недостатъци.

Само две от тях са преминали през процес на рецензия (peer-reviewed).

Едното от тях, участниците в което са офроуд колоездачи, наблюдава подобрение на максималния приток на кислород (VO2 max) и притока на кислород при лактатната граница (VO2 LT) при групата спазваща кетогенна диета, но се наблюдават значително по-добри резултати на мощността при максимална интензивност (power output) при групата приемащи нормално количество въглехидрати. (54)

Другото изследване е проведено с артистични гимнастици. При него не се наблюдава промяна в силата по време на 30-дневния период на спазването на режима. Наблюдава се леко подобрение на телесната композиция – намаляване на теглото и процента мазнини. (55)

Макар все още да не може твърдо да се отрече ползата от спазване на нисковъглехидратен и кетогенен режим на хранене, също така не е напълно ясно какви са специфичните обстоятелства, при които този режим на хранене може да бъде от полза. (56,57,58,59,60,61,62,63,64,65)

Повечето научни данни към момента имат някои сходни заключения:

  • спазването на нисковъглехидратен или кетогенен режим може да помогне за подобряване на телесната композиция, основно чрез намаляване на теглото и излишните мазнини, но не е оптимално за покачване на мускулната маса;
  • когато се търси максимална и оптимална спортна производителност, включително при аеробни и анаеробни спортни дейности, е необходимо приемането на поне умерено количество въглехидрати.

Какво да очакваме в дългосрочен план при спазването на кетогенно хранене?

Кетогенната диета и всичките ѝ вариации придобиха огромна популярност заради маркетирането им като по-добър и по-ефективен хранителен режим за отслабване.

През последните 15 години броят на научните трудове изследващи ефективността на нисковъглехидратното хранене не спира да расте.

Немалка част от тях показват и доказават ефективността на диетата. Немалка част сравняват и този тип хранене с високовъглехидратно такова и откриват по-добри резултати.

Проблемът на повечето такива изследвания е, че имат сериозни недостатъци.

Повечето не са проведени в метаболитни отделения, което значи, че нямат почти никакъв контрол върху участниците и разчитат изцяло на тяхната преценка за това какво са яли и в какви количества. Тази преценка може да варира изключително много.

За съжаление изследванията проведени в метаболитни отделения са много малко на брой, тъй като изискват изключително сериозни финансови средства и се изпитват сериозни трудности да се намерят участници за дългосрочно провеждане. Малко хора имат желанието да живеят в лаборатория за повече от 1 месец.

Друг проблем, който се среща в подобен тип изследвания, е липсата на изравняване на калориите и количеството протеин, което приемат участниците в изследването. И количеството калории, и количеството протеин са многократно доказвани като важен фактор за отслабването. Ако те не са изравнени при различните участници, няма как да се направи извод, че ниските въглехидрати са единствената причина за по-добър или по-лош резултат.

Ако тези недостатъци на изследванията не се вземат под внимание, когато се разглеждат техните резултати, рискът да се направи грешен извод е много висок.

Съществуват обаче и изследвания, при които методологията е на много високо ниво и точно на тях искаме да обърнем основно внимание.

Едно от тези изследвания е проведено в метаболитно отделение, а останалите макар и да не са, за всеки един от участниците в тях е изготвен индивидуален хранителен режим, давани са точни рецепти и инструкции как да се приготвя и следи храната. В едно от тях храната е лично приготвяна от организаторите на изследването. (66,67,68,69,70,71)

Представяме и два мета-анализа, разглеждащи изследвания с методология на високо ниво. (72,73)

Резултатите могат да се обобщят така: при равни други условия, нисковъглехидратното и кетогенното хранене водят до също толкова ефективно отслабване, както и високовъглехидратното.

Най-важното си остава да се следва режим, който е най-удобен и вкусен за индивидуалния човек и той ще може да се придържа към него в дългосрочен план.

Мнението на BB-Team

Кетогенното хранене, ако е добре структурирано, може да бъде напълно безопасен начин на хранене и не пречи да бъде следван дългосрочно, за неограничено време. Въпреки това обаче, ако решите да се храните така, обърнете внимание на описаните рискове, които крие.

Като изключим ефективността и при определени заболявания, като епилепсията например, основната причина за следването на такъв тип хранене следва да бъдат най-вече вкусовите предпочитания.

Много хора следват кетогенно хранене само заради твърденията за по-висока ефективност при отслабването, но нашият съвет е, да не се подвеждате и това да не е единствената причина да се храните така.

Ако решите да се храните така, препоръчваме да избягвате класическият вариант на хранителния режим и да се спрете на по-малко рестриктивна модификация, например модификацията на Аткинс.

Професионални атлети и спортисти, които държат на максимална тренировъчна и състезателна производителност, съветваме да се насочат към друг тип хранене, съдържащо повече въглехидрати.

Използвани източници

  1.  http://www.epilepsy.com/
  2. https://www.charliefoundation.org
  3. The Modified Atkins Diet 
  4. Medium-chain triglyceride ketogenic diet, an effective treatment for drug-resistant epilepsy and a comparison with other ketogenic diets 
  5. To treat or not to treat drug-refractory epilepsy by the ketogenic diet? That is the question 
  6. The Ketogenic Diet: A Practical Guide for Pediatricians
  7.  A blinded, crossover study of the efficacy of the ketogenic diet 
  8. Efficacy of the ketogenic diet as a treatment option for epilepsy: meta-analysis 
  9. Therapeutic Success of the Ketogenic Diet as a Treatment Option for Epilepsy: a Meta-analysis
  10.  Efficacy of and patient compliance with a ketogenic diet in adults with intractable epilepsy: a meta-analysis 
  11.  Low glycemic index treatment in patients with drug-resistant epilepsy 
  12.  Ketone Bodies as a Possible Adjuvant to Ketogenic Diet in PDHc Deficiency but Not in GLUT1 Deficiency 
  13.  Role of ketogenic metabolic therapy in malignant glioma: A systematic review 
  14.  Ketogenic Diet and Cancer-a Perspective 
  15.  Effects of Pre-surgical Vitamin D Supplementation and Ketogenic Diet in a Patient with Recurrent Breast Cancer 
  16.  Starvation of cancer via induced ketogenesis and severe hypoglycemia
  17.  Metabolic therapy: a new paradigm for managing malignant brain cancer 
  18.  The ketogenic diet for the treatment of malignant glioma 
  19.  Counseling patients on cancer diets: a review of the literature and recommendations for clinical practice
  20.  Restricted calorie ketogenic diet for the treatment of glioblastoma multiforme
  21.  Selectively starving cancer cells through dietary manipulation: methods and clinical implications 
  22.  Calorie or Carbohydrate Restriction? The Ketogenic Diet as Another Option for Supportive Cancer Treatment 
  23.  Ketone body utilization drives tumor growth and metastasis
  24.  Metabolic management of brain cancer
  25.  Low-carbohydrate diets and prostate cancer: how low is "low enough"?
  26.  Targeting energy metabolism in brain cancer through calorie restriction and the ketogenic diet 
  27.  Systematic review: isocaloric ketogenic dietary regimes for cancer patients 
  28.  Energy substrate metabolism in pyruvate dehydrogenase complex deficiency
  29.  The Effects of Ketogenic Diet on Seizures, Cognitive Functions, and Other Neurological Disorders in Classical Phenotype of Glucose Transporter 1 Deficiency Syndrome 
  30.  New Paradigm for the Treatment of Glucose Transporter 1 Deficiency Syndrome: Low Glycemic Index Diet and Modified High Amylopectin Cornstarch 
  31.  Ketogenic diets in patients with inherited metabolic disorders 
  32.  Reversible white matter lesions during ketogenic diet therapy in glucose transporter 1 deficiency syndrome 
  33.  Towards a more palatable treatment for Glut1 deficiency syndrome 
  34.  Symptomatic west syndrome secondary to glucose transporter-1(GLUT1) deficiency with complete response to 4:1 ketogenic diet 
  35.  Severe Hypertriglyceridemia in Glut1D on Ketogenic Diet 
  36.  The Ketogenic Diet: Uses in Epilepsy and Other Neurologic Illnesses
  37.  Ketogenic diet in migraine: rationale, findings and perspectives
  38.  Use of the modified Atkins diet for adolescents with chronic daily headache 
  39.  Restricted-carbohydrate diets in patients with type 2 diabetes: a meta-analysis 
  40.  Effects of low carbohydrate diets on weight and glycemic control among type 2 diabetes individuals: a systemic review of RCT greater than 12 weeks 
  41.  Middle and Long-Term Impact of a Very Low-Carbohydrate Ketogenic Diet on Cardiometabolic Factors: A Multi-Center, Cross-Sectional, Clinical Study 
  42.  Dietary carbohydrate restriction as the first approach in diabetes management: critical review and evidence base 
  43.  Treatment of diabetes and diabetic complications with a ketogenic diet 
  44.  Effect of low-calorie versus low-carbohydrate ketogenic diet in type 2 diabetes 
  45.  Effect of the LoBAG30 diet on blood glucose control in people with type 2 diabetes 
  46.  Optimal clinical management of children receiving the ketogenic diet: Recommendations of the International Ketogenic Diet Study Group 
  47.  Long-term use of the ketogenic diet in the treatment of epilepsy
  48.  Ketoacidosis associated with low-carbohydrate diet in a non-diabetic lactating woman: a case report 
  49.  Severe ketoacidosis in breastfeeding woman with low energy and carbohydrate intake.
  50.  Ketoacidosis associated with low-carbohydrate diet in a non-diabetic lactating woman: a case report 
  51.  Ketoacidosis during a Low-Carbohydrate Diet 
  52.  Ketogenic diet in epileptic children: impact on lipoproteins and oxidative stress 
  53.  Effect of classic ketogenic diet treatment on lipoprotein subfractions in children and adolescents with refractory epilepsy 
  54.  The Effects of a Ketogenic Diet on Exercise Metabolism and Physical Performance in Off-Road Cyclists 
  55.  Ketogenic diet does not affect strength performance in elite artistic gymnasts 
  56.  Ketogenic diets and physical performance 
  57.  The human metabolic response to chronic ketosis without caloric restriction: Preservation of submaximal exercise capability with reduced carbohydrate oxidation
  58.  Enhanced endurance in trained cyclists during moderate intensity exercise following 2 weeks adaptation to a high fat diet 
  59.  Interaction of training and diet on metabolism and endurance during exercise in man 
  60.  Endurance capacity and high-intensity exercise performance responses to a high fat diet 
  61.  Metabolic characteristics of keto-adapted ultra-endurance runners
  62.  Capacity for moderate exercise in obese subjects after adaptation to a hypocaloric, ketogenic diet
  63.  Ketogenic Diets for Fat Loss and Exercise Performance: Benefits and Safety? 
  64.  Re-Examining High-Fat Diets for Sports Performance: Did We Call the ‘Nail in the Coffin’ Too Soon? 
  65.  Fat-Free Mass Changes During Ketogenic Diets and the Potential Role of Resistance Training 
  66.  Effects of Short-Term Carbohydrate Restrictive and Conventional Hypoenergetic Diets and Resistance Training on Strength Gains and Muscle Thickness 
  67.  Energy expenditure and body composition changes after an isocaloric ketogenic diet in overweight and obese men
  68.  Ketogenic low-carbohydrate diets have no metabolic advantage over nonketogenic low-carbohydrate diets 
  69.  Relatively high-protein or ‘low-carb’ energy-restricted diets for body weight loss and body weight maintenance? 
  70.  A Randomized Trial Comparing Low-Fat and Low-Carbohydrate Diets Matched for Energy and Protein 
  71.  Long-term effects of very low-carbohydrate and high-carbohydrate weight-loss diets on psychological health in obese adults with type 2 diabetes: randomized controlled trial 
  72.  Low Carbohydrate versus Isoenergetic Balanced Diets for Reducing Weight and Cardiovascular Risk: A Systematic Review and Meta-Analysis
  73.  Comparison of Weight Loss Among Named Diet Programs in Overweight and Obese Adults
  74.  Ketone bodies in epilepsy 
  75.  Long-term follow-up of children treated with the modified Atkins diet 
  76.  Ketone bodies as a fuel for the brain during starvation 

 

Още съдържание по темата
Средиземноморска-диета
Средиземноморска диета

Критска диета, Mediterranean Diet, MedDiet

Равномерно-балансирана-диета
Равномерно балансирана диета

РБД

Нисковъглехидратна-диета
Нисковъглехидратна диета

НВД

Елиминационна-диета
Елиминационна диета

Elimination diet

Направи първата стъпка към твоята цел.

Методът на BB-Team е модерният начин да изградиш здравословни навици, трайни резултати, увереност и контрол над здравето си с лична подкрепа и отчетност.

top-arrow