Кортикостероиди
Ирена Стефанова
26.10.2009
Кортикостероидите (кортокоидите) са голяма група хормони (над 40 кристални вещества, в основата на молекулата на които стои циклопентаперхидрофенантренов пръстен), съединения със стероидна структура, образувани от кората на надбъбречните жлези. Носят своето наименование от латинската дума cortex, което в превод означава кора. Тяхната секреция се контролира от адренокортикотропния хормон, секретиран от хипофизата, който се освобождава под действието на произвеждания от хипоталамуса кортикотропен хормон. Тази контролна връзка има обратно действие.
Според своята биологична функция кортикостероидите се разделят на три основни групи:
- Минералкортикоиди - осигуряват електролитната обмяна.
- Глюкокортикоиди - влияят на обменни процеси (предимно на въглехидратната обмяна) и осигуряват защита на организма от стресови ситуации.
- Полови кортикоиди - оказват влияние върху процесите, свързани с дейността на половите хормони.
Кортикостероидите са хормони с голямо приложение в различни области на медицината, и въпреки че са с ясно изразени потенциално опасни странични ефекти, те са високоефективни противовъзпалителни и антиалергични средства с имуносупресивно действие.
Повече за отделните групи кортикостероиди
- Минералкортикоиди
Минералкортикостероидите контролират водно-електролитния баланс в организма, като задържат вода, натриев хлорид и карбонати, и увеличават излъчването на калий и фосфор през бъбреците. Основният и най-активен минералкортикостероид е алдостеронът. Адренокортикотропният хормон стимулира неговия синтез, а ангиотензинът контролира освобождаването му от надбъбречните жлези. При повишени нива на хормона се наблюдава повишаване на кръвното налягане, докато при недостиг на хормона вследствие намаляване на водата и натрия в организма се появява натриев (безвкусен) диабет. Нарушава се рязко електролитният баланс, който е един от най-важните фактори за поддържане на относително постоянно осмотично налягане в организма.
- Глюкокортикоиди
Глюкокортикоидите, влизайки в сложно взаимодействие с хипофизата и задстомашната жлеза, повлияват върху въглехидратната обмяна, като стимулират образуването на гликоген в черния дроб и мускулите, намаляват чувствителността към инсулин и забавят изразходването на гликогенните запаси при гладуване. Дължи се на способността на глюкокортикоидите да поддържат относително нормално ниво на глюкоза в кръвта, като стимулират образуването на глюкоза при процеса на разграждане на белтъците. Освен това, регулирайки процесите на фосфорилиране в организма, те оказват влияние върху резорбцията на глюкоза в червата и нейното използване в тъканите. Заедно с това те участват и в белтъчната обмяна, като подпомагат образуването на гликоген от безазотните белтъчни остатъци, получени вследствие на тяхното дезаминиране. Особено характерно е и тяхното влияние върху мускулната функция. Дефицитът на глюкокортикоиди води до мускулна слабост и извънредно лесна уморяемост. Тези явления обикновено бързо отшумяват при въвеждането на кортизон в организма - един от основните представители на глюкокортикоидите.
Глюкокортикоидите оказват ефект и върху функцията на бъбреците, като потискат обратната резорбция на водата и по този начин играят роля на антагонисти на антидиуретичния хормон на хипофизата. Тези хормони участват и в процеса на филтрация, осигурявайки нормалното кръвоснабдяване на бъбреците.
Глюкокортикоидите силно повлияват възпалителните, имунните и алергичните процеси, ендокринната и централната нервна система. Притежават и десенсибилизиращо действие. Тяхното антиалергично действие се свързва с понижение на синтезирането на хистамин в мастоцитите, с активирането на хистаминазата и хистаминопектичните свойства на кръвта. Намират приложение при лечение на ревматизъм, бронхиална астма, невродермит, кожни алергични заболявания, левкози, автоимунни заболявания, панкреатит.
Основните глюкокортикостероидни хормони на надбъбречните жлези са кортизон и хидрокортизон, като в човешкия организъм Cortisone много бързо се превръща в активния метаболит Hydrocortisone. Hydrocortisone намира приложение като противовъзпалително средство и хормонален агонист. Синтетичните аналози на глюкокортикостероидите се използват главно при лечение на болестни състояния, причинени от хипофункция на жлезите.
Полови хормони
Развитието на половата система зависи изцяло от биологичното действие на половите хормони. Техният синтез се осъществява в половите органи и надбъбречните жлези под контрола на хипоталамусните гонадотропни хормони, лутеинизиращия и фоликулостимулиращия хормон на хипофизата. Половите хормони имат стероидна структура и по отношение на биологичната си активност се разделят на четири основни групи:
- Естрогени (играят основна роля в половото развитие и функциите на съответните органи у жената).
- Андрогени (стероиди, които притежават активността на тестостерона. Андрогените оказват стимулиращ ефект върху процесите на синтез и обмяна на белтъците, т. е. имат анаболно действие).
- Анаболни стероиди (производни на тестостерона, притежават стимулиращо действие върху синтезата на протеини и мазнини в организма. До този момент няма синтезирани анаболни средства, при които да липсва андрогенна активност, оказваща своите нежелани ефекти при техния продължителен прием, особено в по-високи дози).
Едни от най-често използваните парентерално анаболни стероиди са Nandrolone decanoate и Clostebole acetate, а също и орално активният Methenolone acetate. Последният стероид е много близък структурен аналог на Testosterone. Известно е, че анаболните стероиди намират ограничено приложение при лечение на остеопороза, някои злокачествени заболявания, както и при катаболизъм, причинен от продължително лечение с кортикостероиди.
- Прогестини (съединения от природен и полусинтетичен произход, които притежават активността на прогестерона, хормон, оказващ благотворен ефект върху нормалното развитие на бременността).
До какво води дълготрайната употреба на кортикостероиди?
Преди всичко трябва да се отбележи, че употребата на кортикостероиди трябва да бъде съгласувана със специалист и освен това зависи изцяло от индивидуалните особености на организма и патологичното състояние, в което се намира той. А дълготрайната им употреба с цел постигане на търсения терапевтичен ефект неминуемо може да доведе до сериозни нежелани реакции.
Едни от най-честите странични ефекти са свързани с промяна в метаболизма на индивидите. Нарушава се липидната обмяна, като настъпва преразпределение на мастната тъкан - тя се концентрира в областта на корема и около вътрешните органи, лицето и надключичните области, докато в крайниците се наблюдава редуциране на тъканта. От друга страна, стимулирайки разграждането на белтъци се повишава синтезът на глюкоза, което води до миопатия с прогресивна мускулна слабост, като е възможно и да се достигне до остеопороза, вследствие загуба на колаген и нарушение в калциевата обмяна.
Повишената минералкортикоидна активност, вследствие задържането на вода и натрий, може да доведе до повишено кръвно налягане. А имуносупресивното действие на кортикостероидите предполага и висока чувствителност към инфекциозни агенти като бактерии, вируси и гъбички.
Специалисти твърдят, че продължителната терапия с кортикостероиди може да доведе и до някои вторични нарушения, като раздразнение на стомаха, язва, смущение в месечния цикъл, косопад, замайване, главоболие и конвулсии. Приемани продължително време с различни мазила, тези хормони могат да причинят и окосмяване.
Много важно е да се отбележи, че кортикостероидите са медикаменти, с които не бива да се прекалява. Освен това третирането с тези хормони не трябва да се прекъсва изведнъж. Трябва да се спазва стриктно срокът и дозите, защото дозата е с определен лечебен ефект. А специалисти твърдят, че при използването на кортикостероиди се наблюдава понижение в отделянето на хормони от надбъбречните жлези. Което означава, че постепенното намаляване на дозата ще позволи на жлезите да възвърнат своята нормална секреция.
Използването на кортикостероиди, както и на всички по-сериозни медикаменти, е необходимо да става със задължителна консултация със специалист в областта, защото няма съмнение, че проявата на самоинициатива с последващо самолечение би била абсолютно неуместна и с нежелани последствия.
Ресурси
- "Химия на лекарствата" - А. Антонова, Сиела-Софт Енд Паблишинг, София 2005
- "Анатомия и физиология на човека - проф. С. Попов, София 1980
Абонамент
Ако харесвате това, което четете тук, следете нашите публикации по удобния за вас начин:
Абонамент
Ако харесвате това, което четете тук, следете нашите публикации по удобния за вас начин:

11








Всеки доктор уши, нос, гърло, при когото съм ходил на преглед, ми изписва спрей за нос от групата на кортикостероидите за облекчаване на възпалението, причинено от някаква алергия.Усещам смъдене в носната кухина, когато дишам през носa.Често ми се появява хрема.Лятото ползвах спрей за нос NEO-RINACTIVE, а сега са ми изписали Avamys.На 15 години съм и се чудя да използвам ли този спрей.Възможно ли е да повлияe отрицателно на растежа ми на височина или на нещо друго??
Здраейте!
vfd, и аз се интересувам от вредата на кортикостероидите. Първо трябва да се направи уточнение,че кортикостероидите(които са описани в статията) да т.нар. системни кортикостероиди, ако не се лъжа. Те са приемат под формата на хапчета и страничните ефекти от тях са наистина големи, според прочетеното. Но спрейовете ,които използваш и аз също използвам такъв - NASONEX, се водят локални кортикостероиди. Те също си имат странични ефекти, но са далеч по-малко тъй като не влияят върху целия организъм. Чувал съм ,че при много дълго използване се получават деформации на лигавицата на носа.
КАТО ЦЯЛО НЕ СЪМ СПЕЦИАЛИСТ И НЕ ЗНАМ ДАЛИ ВСИЧКО, КОЕТО НАПИСАХ Е ВЯРНО, НО АЗ ТАКА СИ ГО ОБЯСНЯВАМ. ИСКРЕНО СЕ НАДЯВАМ ДА НЕ СА ЧАК ТОЛКОВА ВРЕДНИ,ЧЕ....
Някой лекар не може ли да се изкаже по въпроса, моля.
Бих искал да Ви благодаря за информацията ,която плучавам.
Спрейовете също не трябва да се използват дълго време, защото пак влияят на цялото тяло. Nasonex например има много силен ефект, но не трябва да се използва повече от месец, а относно растежа, пише в упътването му, че може да го повлияе негативно…
Преди една година използвас кортикостероиди и страничните ефекти са налице - същите описани в статията - Едни от най-честите странични ефекти са свързани с промяна в метаболизма на индивидите. Нарушава се липидната обмяна, като настъпва преразпределение на мастната тъкан - тя се концентрира в областта на корема и около вътрешните органи, лицето и надключичните области, докато в крайниците се наблюдава редуциране на тъканта. От друга страна, стимулирайки разграждането на белтъци се повишава синтезът на глюкоза, което води до миопатия с прогресивна мускулна слабост, като е възможно и да се достигне до остеопороза, вследствие загуба на колаген и нарушение в калциевата обмяна.
Ако някой знае моля ди ми каже как да се отърва от тези страничин действия .Вече не използвам кортикостероиди.
От 10-тина години съм с псориазис.Пет от тях обаче бях добре и нямах и една плака по тялото.Опитах 3 месеца с разни мазила,но естесвено със самолечение не се стига до никъде,а и не е препоръчително.При първа възможност потърсих лекар-хомеопат.Изчетох доста неща из интернет за мнооого продукти локални и перорални.От прочетеното обаче за киртикостероидите се изплаших доста,а освен това имам и хепатит Ц.Предполагам имам основание да се притеснявам ?!Другото което ме плаши е ,че бе написано,че след прекъснване лечението е много верятно псориазиса ми да се обостри дори повече от преди.
Ще съм благодарна,ако някой изкаже мнение и ме ограмоти.
Наталия… този хепатит С за които говориш в ремисия ли е или е активен...:? ,защото пероралния прием на стероиди като цяло има силно изразено хепатотоксично деиствие!!! Ообенно ако хепатита е активен може да се окаже наистина проблем !!! Задължително преди лечението трябва консултация с дерматолог и ендокринолог, без самолечения с Анаполон (и да се чудиш ДЕКА ми е СТРОМБАта) от “инструктора” в фитнеса под блока !!! Контролираното от лекар лечение не дава 100% сигурност но може свеовременно да предотврати усложнения… Тая работа с хомеопатията са малко бабини девитини иса свързани по скоро с психисомотичния феномен от колкото с истинската медицина и звъчат доста ХОМОепатично УСПЕХ
Здравейте! Тук прочетох нещо за което имам въпрос.
Страдам от бронхиална астма от дете, и преди да стана на 16 и да откажа поредния експеримент на лекарите с мен, в продължение на 3 години непрекъснато ме тъпкаха с котрикостероиди. От 13 годишна възраст косата ми започна да капе, до сега не се възстановява.
Въпросът ми е - как кортикостероидите са свързани с косопада?
Благодаря.
ЗДравейте,
От 2 месеца използвам противоалергични капки за нос awamys, които съдържат corticosteroidi. Чак днес разбрах, че вероятноса причината за повишавне на теглото ми и силно ме вълнува дали след като ги спра, а това е след 2 дена, нещата ще се нормализират или какво точно трябва да направя, за да ускоря процеса на възвръщане на нормалното тегло
ЩЕ БЪДА БЛАГОДАРНА АКО МИ ОТГОВОРИТЕ
Мерси
Използвате капки за нос и отдавате на тях напълняването си?
Отговорът е поне ХЪМ.
Първо, кортикостероидите са катаболни хормони, водят до разграждане.
Второ, те не водят до дебелеене а до разпределение на мастната тъкан .Лицето и талията подпухват, а краката видимо отслабват. Става несъразмерен вида. На Вас мастните натрупвания, целулит и прочие по краката изчезнаха ли Ви?
Трето , то това става ама при сериозно отклонение, хубаво е тея капки поне да ги пиете за да обвинявате тях. Те с външно приложение и минималн осъдържание едва ли са Ви предозирали.
Четвърто, колко години всъщност смятате да ползвате противоалергични капки? Цял живот?
Пето, ак одействително имате такъв ефект, значи че сте предозирали не само стероида, ами и сте увредил ицялата ХРА - хипоталамусно - хипофизно - надббъбречна ос, заета с регулацията му.... Не знам какви са били тея капки....
Пето, не пише НАДДАВАНЕ НА ТЕГЛО - както се е случило при Вас. Пише разпределение на мастната тъкан .Обърнете внимание .Второто може да е грозно и несъразмерно… И несвързано с наддаване на тегло....
Да Ви кажа, с лека ръка в момента се кръстихте че сте болна от синдрома на Кушинг поради злите капки за нос, или спрей ил итам каквото е. В статията не е именован ,ама точно това е заболяването… Което на мен не ми се вярва.
Моята препоръка е да оставите капките освен ако реакцията не е много остра, ама настина много остра.
Да си коригирате мисленето, което между другото може да е фактор отключващ алергията.
Да спортувате и да спазвате хранителен режим, а да не търсите вина в капките.
И ако случаят верно е остър, да потърсите ендокринолог.
ЛИчното ми мнение е че ак отой е “виновен”, отговорът е по -скоро в нямащата отношение тук щитовидна жлеза.
Макар че за да съм честен, не вярвам да имаме нужда от ендокринолог, всичко ми намирисва на нещо съвсем друго.
Лично мнение. Дали ще го приемете си е Ваша работа.
През 1995 год. ми диагностицираха псориазис.Дерматоложката ми „обеща”, че това е до живот! Първата ми реакция беше: Оооо, не, това не е мое! Все пак закупих лекарството, но първото, което направих беше да прочета упътването, второто – да запратя упътване, опаковка, лекарство право в кофата за боклук! След това опитах с билки – както можете да се сетите – неуспешно. Накрая, за щастие се сетих за един мой скъп роднина, който е бил от близкото обкръжение на Петър Димков, буквално спасен с методите му и приел неговите познания (роднината ми има научна степен). С негова помощ, за 1 (един) месец, псориазисът се превърна в спомен, не особено приятен, впрочем. Имах късмет, защото въпреки тежката форма, в която се прояви при мен, приложеното лечение го „хвана” в самото начало и без поражения, нанесени от кортикостероидите. Та така и до днес, никакви прояви повече!