Възпитание в уелнес модел на живот

Възможно ли е уелнес ежедневието утре да се се появи и във вашето семейство? Какво трябва да постигнете, за да се случи? Каква е връзката между здравето и здравната култура? Къде трябва да я получи вашето дете? Следва ли училището да възпитава в мода на свръхпотребление? Нека потърсим заедно отговорите на тези и много други въпроси...

Какво дефинираме като уелнес модел на живот?

Преди всичко това не е модно течение. Уелнес стилът на живот е онова здравословно ежедневие (от английски - wellness - да живееш добре), при което човекът цени и предпазва хармонията във всяко от трите измерения на съществуването си: тяло, ум и дух. Физически балансираният човек се грижи за своето и за семейното здраве през годините, като запазва активно и здраво тяло, благодарение на спорта и превантивната медицина. В умът на уелнес човека е чисто и подредено, той поддържа позитивни отношения с хората, като заразява с добро настроение всички около себе си. Периодите на стрес в ежедневието му се редуват с периоди на релаксация, а негативните мисли бързо го напускат, благодарение на кръга на промяната. В емоционално отношение живеещият по уелнес модел човек е доволен, даже щастлив. Последното се постига благодарение на изяснена лична йерархия на потребностите и ориентиран към креативност житейски път.

Без съмнение всяка дефиниция на уелнес ежедневието звучи като утопия за песимистите. Реалистичният елемент се привнася с допълнението, че описаното от мен уелнес ежедневие няма как да се нареди за един ден. Прилагането на уелнес концепцията в ежедневието на отделен човек може да отнеме различно време според стартовата позиция. Някои хора го постигат след години, а други така и не успяват, въпреки наличието на време и материални възможности. Изграждането на завършен модел, който да ви направи жизнени, здрави, будни и щастливи в наши дни се развива съгласно научни критерии. В развитите и развиващите се общества търсенето на щастие и хармония в ежедневието даде условия за създаването на нова професия, тази на "житейския наставник" (Life Coach).

Най-важният ключ към разбирането и реализирането на уелнес модел на живот се крие в осъзнаването, осмислянето и одобрението му като философска концепция. Животът в уелнес според сляпата вяра за "по-доброто" (мода-религия) завършва с нездравословни недоразумения и привидно безпричинни депресии.

Добре, но как започва всичко? Уелнес концепцията може да влезе в живота ви във всеки един момент. Например, когато приятел ви подари фитнес карта, решите да замените алкохола с фреш или просто се научите да си лягате в 22:00 часа. Истинското начало обаче започва с координираното присъствие на всичко добро в ежедневието ви, благодарение на изборите, които правите за себе си и семейството си. Споменавам семейството, защото най-доброто време и място за въвеждане на добруване в живота на човека е неготово детство в семейния дом. Възпитанието в добруване не може да се случи без уелнес култура в дома и личен пример от страна на родителите.

Семейно възпитание в уелнес

Вероятно вече сте оставили детството зад гърба си. В този случай интегрирането на уелнеса в живота ви следва да се движи според максимата: "По-добре от днес, отколкото от утре!"
Без значение дали вече сте или ви предстои да станете родители, вашият живот в даден момент ще стане модел за подражание за някой мъничък човек. Отношението на родителя, по-големият брат/сестра или роднина към здравето, храната, движението и спорта като цяло оказва силно отражение върху малките членове на семейството и се явява част от семейната уелнес култура. Това е отговорност, която започва у дома.

Погрешно е схващането, че отговорността за осигуряване на подходяща храна, ежедневна активност и развиване на въображението и познанието за света се пренася автоматично и изцяло от родители към възпитатели, щом детето влезе в детска градина или започне училище. Всъщност става дума за споделяне на отговорностите. В рамките на дома това включва:

• Участие на детето в приготвяне на семейната храна през уикендите заедно с мама/татко, вместо групово преяждане на китайски/италиански/друг ресторант;
• Семейна уелнес закуска и приготвяне на здравословна храна за кутията за обяд, вместо: "На ти тати пет лева, вземи си нещо от лафката!" - което си е насърчаване към незряло потребление на блага.
• Насърчаване на малкия човек към игра с образователни програми по хранене, здравна култура и др., вместо преносима видеоигра, при която като те убият, се прераждаш, защото си супернещо...
• Семеен спорт и туризъм всеки уикенд, вместо бира, скара с картофки и Шампионска лига пред отрупана с мезета маса;
• Семейно ходене при вашия лекар за профилактични прегледи и изследвания, а не само след явна поява на симптоматика. Явен интерес към личното здраве от страна на родителите;
• Намиране на зрял отдушник за стреса и поведение към трайното му снижаване от страна на родителите, вместо утеха в алкохол, скандали и трошене на иначе полезни вещи;
• Водене на семеен календар - ще се изненадате как такова дребно нещо може да промени живота ви чрез магията на планирането.

С настъпване на момента по отделяне от семейната среда в посока към детската градина, детето и родителите преживяват сериозна, но планируема житейска промяна.

Училищно и предучилищно възпитание

Дори и възпитано според уелнес концепцията дете може да загуби своите навици при лоша координация и лутане между възпитанието, което получава у дома, и обучението, с което се сблъсква в детския дом. Мястото за изглаждане на недоразумения като: "... пък Леля Станка каза, че кюфтетата са полезни и ми се кара, че не съм ги изяла!" е на ежемесечната родителска среща. Там се ходи именно за да се подсигури родителят, че детето му не получава негативно влияние поради некомпетентност или липса на интерес от страна на педагозите. Семейните клубове са все още непознато понятие за България. Тяхната цел е да приобщават семействата на децата, които учат заедно, чрез здравословни пикници сред природата, групов туризъм и съвместни развлекателно-образователни дейности, които да укрепят семействата чрез споделяне на опит, приятни изживявания и полезна информация. Статистиките сочат, че семейните клубове носят най-висока полза за разпространението на уелнес културния модел най-вече сред семействата, живеещи в малките и средни населени места.

За необходимия синхрон по отношение на възпитанието в училище и у дома трябва да се грижи поне единият родител. Нужно е той или тя, в контакт с класния ръководител да насочват детската енергия и интерес по добре планирана програма. Успешната уелнес програма следва да осигури добро здравно и екологично възпитание на детето, да го насочи в подходяща спортна дейност, да развива социалните му умения позитивно и не на последно място, да синхронизира всичко в трайни навици.

Здравното възпитание в училище не следва да свърши след груповото запознаване на класа с лекаря на училището. Здравно-образователните книжки и промоционални материали също не са достатъчни. Основната цел на здравното възпитание, което децата трябва да получат в училище, е да запомнят, че здравето е ценен ресурс, който е в техните ръце, а не в тези на всесилният "чичо Доктор Охболи".

Добре възпитаното в училище хлапе знае, че здравето е важно условие за пълноценен живот, а не смисъл на съществуването, и затова не израства като хипохондрик или непукист. Тук е мястото да отбележим, че реплики от сорта на "Дори и да се грижиш много за здравето си, утре може да те блъсне кола... " нямат място нито в мисленето на преподавателите, нито в това на родителите.

Учебният материал в горните класове не само трябва да разглежда телесните органи и системи, а цялостното човешко здраве. Дефиницията на редките болести в каретата за допълнителен материал следва да се смени със статистики по промоция на здравето. Все пак за какво му е на един осмокласник да знае какво е базедова болест, ако не е написано как да не върви към появата й всеки път, когато пазарува безалкохолни от лафката?

Екологично възпитание е друг ключов сегмент от образованието в училище. Неговата основна цел е да създаде у детето модел на екологическо мислене, което да цени природата и природните ресурси, както и да е наясно, че тя е в услуга на хората, но не е тяхна собственост. Екологичното възпитание развива у детето скромност към потреблението на ресурси в пряк сблъсък с модата на свръхпотребление. В час по "Природата и човека" детето може да научи, че за една кола не е важна само марката и конските сили, а също кога е произведена и в каква степен замърсява въздуха, който то диша.

Уелнес и стрес (моят дом е моята крепост)

Началото на живота в добруване започва и свършва в семейното гнездо. В повечето случаи обаче, домът се оказва генератор на стрес, въпреки добрата храна, личното пространство, личния пример. Причината е в семейния конфликт на житейски модели. Тук стигаме до това, че статистически българинът е недоволен и винаги има собствено обяснение за това, което иска да изрази, като го прави първо в рамките на семейството.

Когато социалната несъвместимост в житейските модели се пренесе в едно семейство обаче, патят преди всичко децата. За тях това, че майка им държи на здравословната храна може да пробуди отрицание, понеже баща им смята, че тя е "вманиачена", защото "истината е в спорта" и обратното. У много иначе страхотни семейства стресът в децата се заражда и остава скрит за родителите твърде дълго, докато не дойдат буйните пубертетски години. Психическото здраве и устойчивост на децата в училищна възраст е точно толкова важно за бъдещето им, колкото това да имат подредени зъби, да нямат изкривявания, да са в добра физическа форма и да знаят как да си направят пълноценна закуска. Необремененият от домашен стрес детски ум изисква системно координирана грижа!

Избрах да завърша, акцентирайки върху нуждата от профилактика на социалните отношения в семейството. Такава следва да се провежда със семеен консултант поне два пъти годишно. Погрешно е да се смята, че ролята на брачните (семейните) консултанти приключва с това да уреждат споразумения преди развода. Концепцията: "Ако двама души не могат да се разберат, за какво им е трети?" - се проваля всеки път, когато консултантът се намеси адекватно, докато семейството е все още свързано.
Не е пресилено да се твърди, че стресът в семейството е като зъбната плака. В резултат от натрупването й рано или късно се появява кариес в културата на общуване. Всички знаем до какво водят кариесите и как не изчезват сами, затова ако наистина се стремим към щастливо уелнес ежедневие, следва да ни е грижа и да се грижим да си го осигурим сами.