Св. Николай Мирликийски Чудотворец

Нашият народ казва, че на този празник всички кораби в морето спират да се движат в почит към закрилника. Представите за морското покровителство на светеца и за неговото място в космическия ред са отразени в християнския мит за подялбата на света според жребий, който отрежда на Св. Николай водата.

За рибарите Никулден е повратен момент в трудовия годишен цикъл, защото риболовът след 6-ти декември се смята за забранен. А уловената в този ден риба се приготвя и консумира още на брега, като не отнасят дори парченце от нея вкъщи.

Според друго широко разпространено предание, Свети Николай или Сейнт Никълъс подхвърлил незабелязано кесийка със злато в дома на силно обеднял благородник, който бил решил да продаде дъщерите си като робини, и по този начин спасил девойките от тежката участ. Днес този обичай е модифициран във весел ритуал в страните от Западна Европа.

В навечерието на празника децата оставят своите обувки пред вратата, а на сутринта откриват бонбони и играчки в тях, ако са били послушни, а ако не - малки въгленчета. Сейнт Никълъс е и тайнственият посетител, който оставя подаръците пред коледната елха в святата нощ. Различни са и представите за светеца...

Доста често е изобразяван като крилат момък с необикновена физическа сила, лети със златни крила над морета и океани и води дълги битки с демони и лами. В други случаи е наричан Зимни Св. Николай и е описван като беловлас и белобрад старец, който води със себе си истинската зима.

Поверието гласи, че колкото по-студен е празничният ден, толкова повече жито и царевица ще има. В негова чест за здраве се посвещава курбан, но задължително рибен.

Още от Христово време към рибите съществува по-особено отношение, а това определено не е случайно. Факт е, че днес 70% от белтъчините в нашия свят идват именно от рибите.

Да научим малко повече за тях...

Повечето от рибите живеят в морето, а останалата част - в сладководните басейни. От далечни времена рибите играят важна роля в изхранването на човешкия род, особено на населението в крайбрежните райони. Дълго време те са изобилен източник на храна, но през 20-ти век броят на изчезващите видове риби тревожно се увеличава.

Различни са факторите, които допринасят за тази драстична промяна, между които е интензивният риболов, замърсяването на водните източници, както и развитието на техниката за риболов. Изкуственото зарибяване се оказва донякъде добра алтернатива за компенсиране на щетите, нанесени на природата.

Месото на рибата се различава по много фактори от животинското месо:

• пропорцията на мускули при рибите е по-висока, защото съединителната тъкан заема само 3%, докато при животинското месо пропорцията е 13%. Това от своя страна показва, че месото на рибата е сравнително крехко.
• мускулните влакна са по-къси, което, освен че прави месото крехко, спомага и за по-бързата кулинарна обработка.
• месото съдържа по-малко кръвоносни съдове и е с ниско съдържание на пигменти.
• рибите се разделят на две основни групи: постни (напр. камбала и треска) и мазни (сьомга, херинга и скумрия). Мазнините при рибите са съставени в голяма част от полиненаситени мастни киселини омега-3, за които е известно, че са полезни за здравето, докато при животинското месо преобладават наситените мастни киселини.
• месото от риба съдържа 15-20% белтъчини, богато е на някои минерали (фосфор, йод, флуор, мед, магнезий, желязо, цинк и селен) и витамини (от групата В и витамин А). А освен това мазните риби са и добър източник на витамин D, който обаче липсва при земните животни.

Но традицията повелява - на трапезата на Никулден задължително трябва да присъства шаран

За празничната трапеза задължително трябва да се приготви риба, чието тяло е покрито с люспи, защото голата риба се асоциира с бедността,  а костта на главата й има форма на кръст. На това условие отговарят шаран, платика, мряна и распера. Според народните вярвания шаранът е "слуга" на светеца. С нея Св. Николай запушил дупка в кораба на моряк, който, опитвайки да се спаси, паднал от най-високата мачта и умрял, след което светецът го възкресил.

На трапезата освен рибник, домакинята поставя обреден хляб, наречен никулски кравай, върху който с тесто се изобразява кораб или образа на светеца, още постни сарми и варен булгур. Стопанинът прекадява трапезата и разчупва хляба, а стопанката отделя костта от главата на рибата и я пази, защото тя има магическа лековита сила.

Според едно от поверията, при приготвянето на шарана домакинята трябва да бъде внимателна при почистването на люспите - те не трябва да падат на земята. Ако случайно някоя люспа падне, тя не трябва да се настъпва, защото който я настъпи, лесно може да се разболее.

На Никулден всеки трябва да хапне риба!

Рибник

Необходими продукти: шаран, 400 г кромид лук, 200 г орехи, бучка масло, стафиди, сол

Приготовление: Изчистена и измита, с извадена гръбна кост риба се пълни със следната смес: нарязан на дребно и запържен лук с прибавени накрая стафиди и орехи. Пече се в намазана с масло тавичка, в която е напластен още около 500 г нарязан лук, полят с вода и мазнина. Но в зависимост от предпочитанието на домакинята, вместо с лук, рибата може да се опече върху предварително сварен ориз или булгур.

Как да изберем шаран?

При покупката на прясна цяла риба, трябва да се обърне внимание на следните характеристики:     

• хрилете да бъдат влажни и яркочервени;
• очите на рибата да бъдат плътни и блестящи;
• кожата трябва да бъде лъскава, със седефен блясък и опъната;
• месото да бъде стегнато и еластично, да няма петна и да не се отделят лесно люспите;
• и най-вече - да има слаб и приятен аромат, защото силната миризма на риба е сигурна индикация, че тя не е прясна.

Според едно поверие, когато се строи нова лодка, задължително в нея трябва да се вгради икона с образа на светеца, който я пази от бури и ветрове. Но Св. Николай не е само пазител на моряците, той е и символ на добродетелност и аскетизъм, светец, обрекъл се на бедните.
Днес мощите на Св. Николай се намират в гр. Бари, Италия, където са пренесени още през 1099 год. Смята се, че са целебни и от тях струи светлина.

Честит празник на всички именници, които с гордост трябва да носят своето име!