Глутен
Какво знаем за силно алергизиращия агент?
Какво знаем за силно алергизиращия агент?
От 24.02.2012, чете се за 5 мин.
Глутенът е протеин, който се намира в пшеницата, ръжта, ечемика и овеса. Съставен е от белтъците глиадин и глутенин, които съществуват свързани с нишесте в ендосперма на някои житни и зърнени култури. Тези два белтъка изграждат около 80% от белтъка в житното зърно и са главната причина за развитието на глутенова ентеропатия.
Един от всеки триста човека на възраст между 30 и 45 години развива непоносимост към глутена, а проявените симптоми при само една трета от засегнатите са толкова силни, че да се налага да потърсят специализирана помощ.
За разлика от останалите засегнати, които често страдат от различни неразположения, най-често изразяващи се в регулярна поява на херпеси и намалени съпротивителни сили на организма, без наличие на обективна причина.
Глутеновата ентеропатия се характеризира най-често с тежко стомашно разстройство и силно редуциране на теглото.
Потенциалният риск се крие в това, че невинаги от обявеното съдържание можем да установим дали продуктът съдържа съответния протеин.
За по-добра превенция срещу появата на алергичен шок вследствие употребата на глутен е необходимо да се четат етикетите на продуктите.
Но дори и тогава няма сигурна гаранция, защото основните източници на опасния протеин влизат в състава на огромен брой хранителни продукти. Някои от тези продукти се използват като помощни и тяхната употреба не е отбелязана в съдържанието.
Пшениченото брашно например често се използва за улесняване на преминаването на храна през машините за обработка, за поръсване на тави, с цел предотвратяване на залепването на продуктите. От друга страна много производители го използват за увеличаване на обема на подправки, различнни техни смеси и т. н.
Едни от най-често консумираните потенциално опасни храни са:
В ранна детска възраст глутеновата непоносимост носи названието цьолиакия и се проявява в момента, когато се осъществява преход от млечна към съдържаща въглехидрати храна.
Глутеновата непоносимост или т. нар. цьолиакия представлява автоимунно заболяване, генерирано от консумацията на храни, съдържащи пшеничено брашно, както и други съставки на базата на различни зърнени култури.
Заболяването причинява атрофия на лигавицата на тънкото черво вследствие намалената активност на ензимите в червата. В резултат се нарушава способността им за всмукване на хранителните вещества.
Когато заболяването се появи при възрастни индивиди, обикновено се нарича глутенова ентеропатия. Протеинът от пшеницата проявява способност да атакува клетките, отговорни за образуването на абсорбиращата повърхност на тънките черва.
Това значително намалява тяхната повърхност и следователно се променя и времето, за което се всмукват хранителните вещества.
Важно е да се отбележи, че в по-голяма част от случаите глутеновата ентеропатия е наследствено предопределена и ако не се осъществи навременно лечение, съществува потенциална опасност от развитие на остеопороза, както и неопластични заболявания на на гърлото, хранопровода, стомаха и дебелото черво.
Глутеновата ентеропатия се диагностицира главно чрез кръвни изследвания за установяване на антитела (антигландиди и антиендомицини), които се откриват в кръвта на хора, страдащи от непоносимост към глутена.
Ако пробата се окаже положителна, се извършва едноскопско изследване с цел набавяне на биоматериал, който впоследствие се идентифицира с помощта на микроскоп за установяване на увредеността на клетките на тънките черва.
Първото и най-важното нещо, което трябва да се направи, е да се прекрати консумацията на храни, съдържащи глутен, както и на такива, за които съществува съмнение. Постоянството в това отношение е другата, по-трудна част от решението на проблема.
Тъй като глутеновата ентеропатия се поддава изключително трудно на медикаментозно лечение, глутеновата диета е тази, която дава задоволителен резултат. Така необходимите за организма въглехидрати трябва да се набавят с помощта на продукти като царевица, соя, прясно и кисело мляко, както и други млечни продукти ориз, елда.
Всички храни трябва да бъдат богати на витамини и минерали, тъй като нарушената абсорбция не позволява и тяхното усвояване.
Освен това, за болните от цьолиакия е важно да възстановят дефицита на витамини от групата В и цинк, което става с помощта на обилна консумация на продукти с растителен произход. Редуцирано трябва да бъде и количеството приети мазнини на ден, като допустимите дози са не повече от 40 г.
Съществува и резистентна форма на заболяването, при която диетата не води до лечебен ефект. В този случай се прибягва до кортикостероиди и имуносупресори.
Безглутеновата диета се оказва единственото приемливо до момента решение. Пълното елиминиране на хранителните продукти, съдържащи глутен, позволява нормализиране на чревната функция.
Хората, страдащи от непоносимост към този протеин, трябва да запомнят, че като всеки алергизиращ агент, дори и нищожни количества са достатъчни, за да опредизвикат отговор от страна на организма, както и да попречат на оздравителния процес.
Вземи здравето си в свои ръце. Ето как:
Научи повече