Най-добрите лечебни чайове (III част)

Лекуването с билки изисква повече търпение, усилия, постоянство и време. За разлика от синтетичните медикаменти, при билките лечебният ефект идва значително по-бавно. Тъй като в България наистина съществува огромно разнообразие от билки, ще обърнем внимание на тези, които са лесно откриваеми и широко популярни.

Този материал се явява естествено продължение на предните ни две статии за лечебните чайове (първа и втора част). Много голяма част от съвременното население страда от непоносимост към някои от медикаментите, затова билките в това отношение са една наистина добра алтернатива.

Те се приемат лесно и сравнително добре от организма, без да предизвикват токсични промени в него. В замяна правилното прилагане е гаранция не само за пълно излекуване, но и за укрепване на тялото.

Билки, подобряващи функцията на отделителната система

Фитотерапията има много голямо приложение при заболявания на отделителната система. Като помощни средства за лечение на възпаления на бъбреците, пикочния мехур и пикочния канал, широко се използват растения с диуретично действие.

Голяма част от тези растения проявяват диуретични свойства, като съдържащите се в тях соли, етерични масла, смоли и др., се отделят през бъбреците, а с дразнещото си действие засилват диурезата.

Почти всички съдържащи етерични масла диуретични растения имат и противовъзпалителен и болкоуспокояващ ефект, действайки аннтисептично върху органите на отделителната система.

Обикновена хвойна (смрика)

Вечнозелен храст или малко дърво, растящо по сухи и каменисти склонове, смриката е билка с ясно изразени диуретични, противовъзпалителни, спазмолитични и седативни свойства. Голяма част от тези свойства се дължат на богатия й химичен състав.

Обикновената хвойна съдържа 0.5-2% етерично масло, 30% инвертна захар, горчиви гликозиди, флавоноиди, дъбилни вещества, органични киселини, смоли, восъци и др. В състава на етеричното масло влизат терпени (α-пинен, камфен, кариофилен и др.). Специфичното диуретично действие се дължи на съединенията юнен и терпениол-4.

Приложение на билката:

• Използва се главно като пикочогонно средство при хронични възпаления на бъбреците и пикочния мехур.
• Влиза в състава на много билкови чайове с диуретично действие.
• Прилага се и при болки в ставите, както и при някои чернодробни и кожни заболявания.

Чай от обикновена хвойна

Приготвя се по следния начин: прави се запарка от 2 чаени лъжички суха билка в 250 мл гореща вода, след 3 часа се прецежда и се изпива за един ден.

Магданоз

Едно от най-разпространените градински растения, не само в нашата страна, но и по цялата Средиземноморска област. Вкусна подправка и билка с изключително широко приложение.

В състава на магданоза влизат 2-7% етерични масла, 20% тлъсто масло, флавоноиди, кумарини. Основни компоненти на етеричното масло са апиол и миристицин - токсично вещество с психотропно и халюциногенно действие. В свежо състояние листата на магданоза включват 356 мг% витамин С, 8.26 мг% каротин и др.

Приложение на билката:

• Още в древността римляните използвали магданоза при възпаление и камъни в бъбреците и пикочния мехур. Фармакологични данни показват, че апиолът тонизира гладката мускулатура, особено на матката и пикочния мехур, предизвиквайки нахлуване на кръв в тези органи.
• С добре изразени апетитовъзбуждащи и газогонни свойства.
• Сокът от листата на магданоза е особено полезен за третиране на петна и обриви по кожата, както и при ужилване от насекоми.

Чай от магданоз

Препоръчва се извлек от ½ чаена лъжичка плодчета на магданоз, накиснати за 8 часа в 250 мл вода, като цялата течност се изпива в рамките на един ден. Добър ефект се получава и със сока от свежото растение в доза 100-150 г.

Прилага се и запарка от 4 ч. л. корени на ½ л вряща вода, която се прецежда след 15 минути и се изпива за два дни.

Целина (керевиз)

Познато и широко разпространено растение, което се среща главно по черноморското крайбрежие и по влажните места край реките. Много популярен зеленчук с още по-разнообразни свойства.

Целината е с диуретично, апетитовъзбуждащо, антиревматично, възбуждащо и леко слабително действие - свойства, базиращи се на нейния химичен състав. Коренът съдържа до 0.3% етерично масло, минерални вещества, аспаргин, холин, тирозин, слузни вещества, 1.5% скорбяла, витамин В и др.

В надземната част, включително и в плодовете, се съдържа 2-3% етерично масло, придаващо приятния аромат на растението, освен това - захари, гликозиди и витамините А, Е и РР.

Лечебният ефект се свързва главно с етеричното масло на билката, която се прилага в свеж вид, тъй като след изсушаване част от активността на веществата се губи.

Приложение на билката:

• Коренището и листата се използват за стимулиране на апетита.
• При отоци с различен произход (вследствие на бъбречни, сърдечни и др. заболявания).
• Като тонизиращо средство и при запек.

Чай от целина

Сокът от свежи корени се приема по 1-2 лъжички, 3 пъти дневно, 30 минути преди хранене. Може да се използва и запарка, като 1-2 чаени лъжички свежи корени се заливат с 250 мл вряща вода.

Билки, подобряващи функцията на черния дроб и жлъчката

Дрогите, които се употребяват при терапията на чернодробни и жлъчни заболявания обикновено целят тяхното облекчаване. Най-често се използват билки, които стимулират чернодробната функция и жлъчната секреция, премахват спазмите на жлъчните пътища и оказват болкоуспокояващоо и противовъзпалително действие.

Обикновено в едно растение се съдържат съставки с няколко полезни качества: горчиви вещества и киселини, които стимулират секрецията; етерични масла, които притежават антисептично и болкоуспокояващо действие и премахват спазмите на жлъчните пътища, като същевременно облекчават и изхвърлянето на песъчинките.

Внимание! Голяма част от растенията за лечение на чернодробни и жлъчни заболявания нерядко съдържат силно действащи и вредни за организма съставки.

Глухарче

Глухарчето е многогодишно тревисто растение, чиято надземна част е една от любимите на децата през лятото. Расте из цялата страна по зелени площи на паркове и градини, край пътища и ливади.

Обикновено се използват неговите корени, събирани най-вече през есента, когато листната розетка започва да увяхва.

В химическия състав на билката влизат: в корените - горчиви вещества с глюкозиден характер, около 40% инулин, който през пролетта е само 2%, слузни вещества, каучук, органични вещества, тритерпенови съединения и около 18% захари.

Приложение на билката:

• Жлъчегонно, жлъчетворно, общо тонизиращо и пикочогонно действие.
• През ранна пролет от пресните листа на растението се прави силна витаминозна салата, а от корените може да се приготви напитка, успешно заместваща кафето.
• Корените се използват за стимулиране секрецията и тонуса на храносмилателната система, особено за стимулиране на жлъчната секреция, а също така се прилагат и като слабително и диуретично средство.

Чай от глухарче

Използва се извлек, като 2 ч. л. ситно нарязани корени се заливат с 250 мл студена вода и се оставят да престоят осем часа. Изпива се на глътки в рамките на един ден.

Артишок

Многогодишно тревисто растение, отглеждано главно в Югозападна Европа. У нас се отглежда най-вече като декоративно растение. За лечебни цели се използват кошничките и листата.

Артишокът е богат е на цинарин - вещество с жлъчегонно действие, понижаващо нивото на холестерола и липидите в кръвта. Съдържат се също флавоноиди и полифенолни киселини.

Приложение на билката:

• За активизиране на жлъчната секреция и диурезата.
• Стимулира метаболизма на холестерола.
• Жлъчегонно и жлъчетворно, апетитовъзбуждащо действие.
• Успешно се прилага като помощна терапия при чернодробна, сърдечна и бъбречна недостатъчност, при хроничен и остър нефрит.

Чай от артишок

Използва се 1% запарка от листата с вода, по 1 супена лъжица или ½ кафена чашка преди хранене.

Черна ряпа

Отглежда се като зеленчуково растение в цялата страна, като за лечебни цели се използва коренът.  

Черната ряпа е известна със своето жлъчегонно, апетитовъзбуждащо и пикочогонно действие - свойства, дължащи се на високото съдържание на етерично масло с фитонцидни свойства, витамини - А, В2, С, Р и К, минерални вещества (калиеви, калциеви, серни, магнезиеви и фосфорни соли), микроелементи, ферменти и пектинови вещества.

Приложение:

• Лизоцимът, етеричните масла и киселините придават специфичен аромат и вкус, също и лечебни свойства на ряпата.
• Оказва стимулиращо въздействие върху секрецията на храносмилателни сокове.
• Оказва добър ефект при наличие на камъни в бъбреците.
• Ефикасно жлъчегонно средство.
• Антимикробно и противогъбично средство при външна употреба.

Начин на употреба:

Използва се кореноплодът, захарен извлек от него (издълбава се вътрешната част на зеленчука, поставя се захар и се изчаква една седмица, след което се използва захарният извлек), настъргани корени, счукани семена под формата на чай и настойки за външно приложение.

Билки, подобряващи функцията на нервната система

От незапомнени времена човек се стреми да намери подходящо средство за облекчаване на различни симптоми за премахване на болката, за повишаване на умствената и физическата работоспособност.

Съществуват много видове билки, които се борят ефективно с неразположенията на нервната система. Те са лесно достъпни и с меко, седативно действие.

По-важното е, че подобрявайки фукционалното състояние на нервната система, тези билки по косвен път оказват благоприятен лечебен ефект и при редица неврогенно обусловени нарушения на сърдечно-съдовата и храносмилателната система.

Валериана (Дилянка)

Многогодишно тревисто растение, което се среща главно по сенчести места до 1 500 м надморска височина. В състава му се среща етерично масло с главна съставка борнилизавалерианат, на което се дължи специфичната миризма, както и борнеол, камфен, лимонен и др.

Най-голямо значение за седативния ефект на билката има веществото валепотриати.

Приложение на билката:

• Валерианата потиска възбудимостта на централната нервна система, отслабва предизвиканата ярост, засилва действието на сънотворните средства.
• Употребява се при начални стадии на хипертонична болест, неврози, повишена възбудимост на нервната система, хистерия, безсъние, мигрена, както и при спазми на стомашно-чревния тракт, на жлъчните пътища и др.

Начин на употреба:

От корените на валерианата се приготвят готови фармацевтични продукти - тинктури, таблетки, гъст екстракт и др. В домашни условия от корените на валерианата се приготвя студен извлек - 2 ч. л. ситно нарязана дрога се залива с 250 мл вода и се оставя да кисне в продължение на 24 часа. Приема се по една супена лъжица 3-4 пъти дневно.

Лавандула

Лавандулата е не само прекрасно ароматизиращо средство, но и изключително полезна билка. Храст, който се отглежда предимно в Карловско и Казанлъшко, но и във всички други региони с надморска височина по-голяма от 1000 м.

Съдържа около 3% етерично масло, основни съставки на които са естери на алкохола линалоол и главно линалилацетат (около 60%), придаващ характерната приятна миризма. Също така в състава й влизат танини, захари, антоциани, органични киселини, минерални соли, цинеол, борнеол и др.

Приложение на билката:

• Успокояващо нервната система действие, премахва спазмите на гладката мускулатура. Използва се при нервна възбуда, безсъние, неврастении, сърдечна невроза и мигренозно главоболие.
• Има болкоуспокояващо и дезинфекционно действие.

Чай от лавандула

Използва се под формата на запарка, като 1 с. л. дрога се заливат с 250 мл вряща вода, оставя се да кисне 2 часа. Пие се по 150 мл, три пъти дневно.

Чудесен навик би бил да заменим сутрешната чаша горещо кафе със също толкова ароматен чай. Така със сигурност ще си осигурим не само достатъчна доза витамини, минерали и други полезни вещества, но и добър старт на деня!