Пшеница

Пшеницата представлява сборно понятие за няколко вида растения, обединени в род Triticum, семейство Житни.

Първоначално е отглеждана в региона на Плодородния полумесец, разположен в Близкия Изток около делтата на река Нил, но постепенно тези граници се разширяват и обхващат целия свят. Тя без съмнение е и едно от първите растения, култивирани от човека.

Характерно за пшеницата е, че всички нейни части са добре изразени. Стъблата са цилиндрични, кухи и разчленени на възли и междувъзлия. Самите възлите са плътни, а листата са прости, линейни, спираловидно разположени и двуредни.

В България пшеницата се е превърнала в основна зърнена култура за отглеждане, като за нея са отредени повече от 15 милиона декара, съсредоточени в северната част на нашата страна. Като сравнително взискателна зърнена култура, пшеницата трудно може да бъде отглеждана в планинските райони.

Днес най-големи производители на пшеница в световен мащаб са Руската Федерация, САЩ, Китай, Индия, Франция и Канада.

Видове пшеница

Най-разпространеният вид пшеница не само в България, но и в останалата част на света, е зимната пшеница (T. aestivum L.), като характерна за нея е т. нар. "четка" на върха, а в зависимост от вида може да има брашнест, полустъкловиден или стъкловиден лом.

След зимната пшеница най-голямо разпространение има т. нар. твърда пшеница (T. durum Desf.), която от своя страна произхожда от Средиземноморието. Тя е с дълги, прибрани осили, а зърното е с изразен стъкловиден лом.

Други често срещани видове са английската пшеница (T. turgidum L.), еднозърнестият лимец (T. monococcum L.), двузърнестият лимец (T. dicoccum Schrank.), тимофеевата пшеница (T. timopheevii Zhuk.).

Хранителен състав

• Пшеница твърда, червена
• Пшенични кълнове
• Пшеница мека, бяла

Здравословни ползи

Изключително богат и разнообразен се оказва съставът на една от най-употребяваните зърнени култури. В 100 грама продукт могат да бъдат открити витамини (А, В2, В3, В5, В6, С, Е и К), минерали (фосфор, селений, манган, магнезий, цинк, калций, желязо и мед), органични киселини (аспаргинова и глутаминова киселина), омега-3 и омега-6 мастни киселини, както и приблизително 15 аминокиселини, голяма част от които незаменими.

Пшеницата, заедно с ечемик, люцерна, спирулина, водорасли, бобови растения, билки и ядки, принадлежи към т.нар. "зелени храни", които са извънредно богати на изключително важни съставки като: хлорофил, витамини, минерали, аминокиселини, ензими и растителни стероли. За консумацията на тези храни се смята, че може да допринесе за:

• повишаване на съпротивителните сили на организма, унищожавайки бактериите и предпазвайки организма от инфекции;
• поддържа киселинно-алкалното равновесие в нормални граници;
• редуцира и регулира кръвното налягане;
• подобряване функциите на мозъка, засилвайки паметовите способности;
• унищожава свободните радикали, подчертавайки свойствата им на антиоксиданти.

Как да изберем и съхраним пшеницата?

По отношение на съхранението на този продукт и тук важат всички правила, характерни за този вид храни. Винаги когато купувате пшеница, трябва да проверявате за целостта на опаковката, както и за наличието на видими плесени по зърната. Пшеницата задължително трябва да бъде съхранявана в добре затворен съд с капак на хладно, тъмно и сухо място.

Здравословен риск, свързан с консумацията на пшеница

Пшеницата, като един от най-често употребяваните продукти, попада в списъка с храни, които най-често предизвикват алергични прояви в човешкия организъм. Обикновено причинителят на алергична реакция е протеинът, намиращ се в пшеницата.

Така познатият ни глутен е протеин и съставна част на пшеницата, ръжта, ечемика и овеса и е главната причина за развитието на глутенова ентеропатия.

Днес един от всеки триста човека на възраст между 30 и 45 години развива непоносимост към глутена, а проявените симптоми при само една трета от засегнатите са толкова силни, че се налага да потърсят специализирана помощ.

Кулинарни идеи

Пшеницата е продукт, с който могат да бъдат приготвени стотици различни рецепти. Вкусно хлебче, здравословна салата с кълнове или просто десерт, овкусен с мед и орехи, тя е еднакво вкусна и питателна храна за всички.

Табуле - ливанска салата

Необходими продукти: 200 г булгур, 4 твърди домата, 4 глави бял кромид, 1 връзка джоджен, 1 връзка магданоз, 1 малка зелена или жълта чушка, 50 г стафиди, 2 големи лимона, 6 с. л. зехтин, 1 чаена лъжичка сол и млян черен пипер

Приготовление: Булгурът се измива добре, докато се отстрани скорбялата, изцежда се и се поставя в дълбока купа. След което се доливат приблизително 150 мл вода, за да може да набъбне. Междувременно стафидите също се накисват, лимоните се изцеждат, а магданозът и джодженът се нарязват на ситно.

Доматите, лукът и чушките се нарязват на малки кубчета. Вече към повторно изцедения булгур се добавят нарязаните зеленчуци заедно със стафидите. Приготвя се дресинг с останалите продукти и всичко се разбърква добре, салатата се сервира в подходящ съд, като предварително престоява поне два часа в хладилник.

Салата "Арлекин" 

Необходими продукти: 1 чаша жито за варене, 1 голям морков, сока от ½ лимон, 1 голям домат, 1 консервна кутия риба тон, ½ кафена чашка зехтин, 3 с. л. винен оцет, 1 с. л. горчица, няколко листенца пресен босилек, сол и млян черен/бял пипер на вкус, 1 маруля

Приготовление: Житото се сварява и изцежда, морковът се настъргва и се залива с изцедения лимонов сок. Доматът се нарязва на кубчета, смесват се оцета, олиото и горчицата. Всички продукти се смесват и разбъркват добре в подходяща купа и се сервират върху свежия лист маруля.

И нещо за десерт:

• Варено жито
• Жито с мед канела и орехи